Номер 130804.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502024 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Т. Г. , чрез
адв.Р. Д. против Решение № 1879 от 03.05.2020 година, постановено по
гр.дело № 7144/2018 година на ВРС, в частта, с която ВРС е
възстановил запазената част на Т. С. Г. , ЕГН ********** от
наследството на Т. Г. Г., ЕГН **********, починал на 16.12.2015 г. в
размер на 1/6 идеална част чрез намаляване на разпореждане, извършено
със саморъчно завещание, съставено на 03.04.1996 година в полза на Е.
Т. Г. , ЕГН ********** до размера на 1/6 идеална част, на основание чл.
30 от ЗН, както и в частта, с която е била възстановена запазената част
на М. Т. Г. , ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. С. Г. , ЕГН ********** от наследството на Т. Г. Г., ЕГН
**********, починал на 16.12.2015 година, в размер на 1/6 /една шеста/
идеална част чрез намаляване на разпореждане, извършено със
саморъчно завещание, съставено на 03.04.1996 година, в полза на Е. Т.
Г. , ЕГН ********** до размера на 1/6 /една шеста/ идеална част, на
основание чл. 30 от ЗН, и в частта с която съдът е осъдил въззивника да
заплати в полза на Т. С. Г. , ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 155.50 лева, на осн. чл. 78 от ГПК.
В прекратителната му част съдебното решение не е обжалвано.
1
Въззивника излага в жалбата си, че решението се явява
неправилно и необосновано, поради което следва да бъде
отменено.Излага се, че към момента на смъртта си наследодателя, в
лицето на Т. Г. Г. не е притежавал дялове от капитала на Дружеството,
т.к. с Договор от 25.02.2006 година той ги е продал на Е. Т. Г. .Излага се
още, че с друг Договор за дарение той се е разпоредил с 30% от
дяловете си в полза на Г. Ц. Н..Твърди, се че макар Договорите да не са
вписали в ТР, те са породили действие между страните, което прави
атакуваното решение, в обжалваните му части неправилно.Отправеното
към настоящия съд искане е те да бъдат отменени, а претенциите –
отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК отговор не е постъпил.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивника Е. Т. Г. , е редовно
призован, не се явява, но чрез своя процесуален представител, в лицето
на адв.Д. поддържа жалбата си и моли съдът да я уважи на посочените в
нея основания.
Въззиваемите страни, редовно призовани не се явяват,
представляват се от адв.М., която излага, че решението е правилно,
съобразено е с доказателствата и следва да се потвърди.
С писмена защита Вх.№ 22 446 от 19.10.2020 година, адв.М., като
процесуален представител на въззиваемите страни излага, че решението
се явява правилно и съобразено със закона.Обосновава приложението
на чл.30 от ЗН, като намира, че запазената част следва да бъде
възстановена и се позовава на ТР № 3 от 2013 година, по т.д.№ 3/2013
година на ВКС.Излага още, че мотивите на ВРС са правилно и в
насоката, с която той е приел, че прехвърлянето на дружествените
дялове би имал значение на третите лица от момента на вписването им
в Търговския регистър.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
2
Пред ВРС са били предявени искови претенции от ищците Т. С. Г.
,ЕГН ********** против Е. Т. Г. , ЕГН ********** за възстановяване на
запазената част от наследството, останало от наследодателя Т. Г. Г.,
ЕГН ********** - починал на 16.12.2015г. в гр. Варна в размер на 1/6
ид.ч. от общо 6750 дружествени дяла от капитала на „ЗДРАВЕЦ-ТУР“
ООД, ЕИК ********* на стойност 10 лева всеки на осн.чл.30 ЗН.
Предявени са искови претенции от ищцата М. Т. Г. , ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. С.
Г. , ЕГН ********** също против Е. Т. Г. , ЕГН ********** за
възстановяване на запазената част от наследството, останало от
наследодателя Т. Г. Г., ЕГН ********** - починал на 16.12.2015 година,
в гр. Варна в размер на 1/6 ид.ч. от общо 6750 дружествени дяла от
капитала на „ЗДРАВЕЦ-ТУР“ ООД, ЕИК ********* на стойност 10
лева всеки на осн.чл.30 ЗН.
Според изложеното в исковата молба и двете ищци са наследници
по закон на Т. Г. Г., ЕГН ********** – последния съпруг на първата и
баща на втората.Те излагат, че Т. Г. е починал на 16.12.2015 година в гр.
Варна, за което е съставен акт за смърт № 2188/18.12.2015г. от Община
Варна, район Одесос, както и че според Удостоверението за наследници
№ А011/47 от 29.12.2015г, наследодателят Т. Г. Г. е оставил за свои
законни наследници Т. С. Г. , ЕГН ********** – съпруга и трима
низходящи М. Т. Г. , ЕГН ********** – дъщеря, Т. Т.ва Г.а, ЕГН
********** – дъщеря, Е. Т. Г. , ЕГН ********** – син.Според ИМ
покойния е бил съдружник и управител „ЗДРАВЕЦ-ТУР“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление област Варна, община
Варна, гр. Варна 9000, район Приморски, К.К. ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ –
ХОТЕЛ ГРИЙН ПАРК и е притежавал 6750 дяла по 10 лева всеки дял,
представляващи 96% от капитала на дружеството, а съдружникът му Г.
Ц. Н. притежава 250 дяла по 10 лева всеки, представляващи 4% от
капитала на дружеството.
Двете ищци са приели наследството по опис на 6750 дяла по 10
лева всеки дял, представляващи 96% от капитала на дружеството
„ЗДРАВЕЦ-ТУР“ ООД, ЕИК *********, видно от удостоверение от
3
30.05.2016г. по гр.д. № 2628/2016г. по описа на ВРС, 17 състав.Според
ищците те имат право да получат дела на починалия съдружник,
изчислен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на участието на съдружника, като
това е балансът към 31.12.2015г. Тъй като един от наследниците М. Т. Г.
е малолетен и съгласно разпоредбите на ТЗ не може да бъде съдружник
в търговско дружество, нейният законен представител ищцата Татяна
Г.а е заявил пред дружеството искане да бъде приета за съдружник в
"ЗДРАВЕЦ- ТУР" ООД, ЕИК *********, но същото е отказало, тъй като
на 23.08.2016 год. в ТР е вписано, че дружеството е преобразувано в
ЕООД с едноличен собственик на капитала, доскорошния миноритарен
съдружник с 4 % Г. Ц. Н..Според ищцовата страна до момента други
лица се разпореждат с наследственото имущество, като те не са
получили равностойността на дяловете си като наследници. По тази
причина е образувано гр.д.№13785816 год. по описа на ВРС по чл.125
ТЗ срещу дружеството равностойността на дяловете им. Решението на
ВРС е обжалвано и на 13.04.2018 год. въззивният съд е постановил
постанови решение, с което отхвърля предявеният иск. В мотивите е
посочено, че по делото е представено саморъчно завещание от
03.04.1996г., с което се установява, че Т. Г. Г. завещава на своя син
Евгени Т. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Ищцовата страна излага още, че е са завели гр.д.№13785/16 год.,
където „Здравец Тур" ЕООД е представил Договор от 25.02.2006 година
за прехвърляне на дялове, които обаче не е бил вписан в Търговския
регистър. Ищците намират, че, че след като разпоредбата на чл. 129,
ал.1 ТЗ предвижда при прехвърляне на дялове на несъдружник това да
става по реда за приемане на нов или с решение на Общото събрание, и
при съобразяване на конститутивното действие на вписването на това
решение следва да се приеме, че спрямо наследниците на
прехвърлителя на дялове, това прехвърляне няма действие, защото не е
вписано.
Те излагат, че са трети добросъвестни лица за дружеството по
смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което биха могли да придобият
членствени права на собствено основание само при спазване на реда за
4
приемане на нови съдружници - след решение на общото събрание. От
горните факти и твърдения ищците обосновават правен интерес от
завеждане на иск с правно основание чл. З0 от ЗН за намаление на
завещателните разпореждания до размера, необходим за допълване на
запазената им част в размер на по 1/6 ид. част за всяка съгласно
разпоредбата на чл.28 и чл.29 ЗН от дружествените дялове на
наследодателя в размер на общо 96 % от капитала на търговско
дружество „Здравец Тур" ЕООД.
От фактическа страна, ВРС е установил, че съобразно
приложеното Удостоверение за наследници /вж.л.7/ Т. Г. Г., ЕГН
********** е починал на 16.12.2015 година, като негови наследници по
закон са Т. С. Г. , ЕГН ********** – съпруга, М. Т. Г. , ЕГН **********
– дъщеря, Е. Т. Г. , ЕГН ********** - син и Т. Т.ва Г.а, с ЕГН
********** – дъщеря.
По делото е налично още и копие на Саморъчно завещание от
06.04.1996 година, по силата на което Т. Г. Г. е завещал на един от
наследниците си по закон - Е. Т. Г. /син/ цялото си движимо и
недвижимо имущество.
За да уважи исковете, решаващия съд е приел, че Т. Г. се е
разпоредил с цялото си имущество приживе и е направил от ответника
свой единствен наследник, като е накърнил запазената част на
останалите.Приел е още, че сключените договори за прехвърляне на
дружествени дялове не са били вписани в ТР, поради което и ефекта им
спрямо ищците не е настъпил.На тази база е уважил исковете, като е
присъдил и сторените разноски.
Виждането на ВОС е следното:
Съобразно установената съдебна практика, с иска по чл.30 ал.1 от
ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя
е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя - дарения
или завещания. Предмет на даренията най-общо са прехвърлими
имуществени права. Най-често предмет на даренията са индивидуално
5
определени вещи, но няма пречка да се даряват и други имуществени
права - например правото на строеж; правото на ползване върху
вещ.Няма пречка с иск по чл.30 ал.1 от ЗН да се търси възстановяване
на запазената част, накърнена чрез безвъзмездни разпореждания с
търговски предприятия.това е така, т.к. търговското предприятие е
съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл.15 ТЗ.
Прехвърлянето му става чрез правна сделка, като няма пречка тя да бъде
и безвъзмездна. Такава сделка би могла да доведе до накърняване на
запазената част от наследството, тъй като тя променя имуществото на
физическото лице - едноличен търговец, съдружник или акционер в
прехвърленото предприятие. След смъртта на това физическо лице
неговите наследници биха могли да предявят иск по чл.30 ЗН, за да
получат парично изравняване на запазената им част от наследството,
ако тя е накърнена с дарението на търговското предприятие.
Спецификата на сделката - дарение на търговско предприятие, налага и
съответно прилагане на правилата на чл.30 – чл.37 ЗН, при отчитане на
приложими текстове на ТЗ. Най-съществената особеност е в това, че
дареното имущество /търговско предприятие/ не може да се върне в
наследството при прилагането на чл.36 ЗН, нито пък да се отмени по
реда на чл.37 ЗН Последваща разпоредителна сделка с това
предприятие.
Според нормата на чл.28 ал.1 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството.Съгласно чл.30 ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази
част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето, което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка
от наследодателя, съответното - неговите наследници. Правото по чл. 30
е субективно потестативно имуществено и е наследимо - може да бъде
упражнено и от наследниците на лицето, чиято запазена част е
накърнена. Но още по-силно /собствено/ основание това право имат
наследниците по закон, които са такива по право на заместване, тъй като
те също имат право на запазена част съгласно чл. 29, като низходящи. В
този смисъл ищецът е материално легитимиран да води този процес.В
6
случая ищцовата страна се легитимира като наследник по закон на
наследодателя си с всички следващи от това права и задължения, в това
число правото на запазена част от наследството му.Със съставянето на
саморъчното завещание наследодателя Т. Г. Г. се е разпоредил в полза
само на един от наследниците, поради което съдът приема, че е
извършено универсално завещание по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН, с
което Т. Г. е направил свой ответника универсален наследник. Формата
на същото отговаря изцяло на изискванията за действителност на чл.25
ал.1 от ЗН, за което страните не спорят.Предвид изложеното, съдът
приема, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято
полза е извършено универсалното завещание, придобива и става
титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени
права на завещателя. С този си разпоредителен акт приживе Т. Г. Г.,
починал на 16.12.2015 година се е разпоредил над разполагаемата си 1/3
ид. част, поради което съдът намира, че предявеният иск за
възстановяване на запазената част на ищците от неговото наследство,
чрез намаляване на извършеното в полза на ответника завещателно
разпореждане е основателно.както правилно е посочил и ВРС, няма
данни приживе завещателя да е извършвал разпоредителни дарствени
или други безвъзмездни актове в полза на ищовата страна, с което да е
попълнена запазената им част от наследството.
Съгласно Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
155/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, въпросът
за конкретното имущество, което е притежавал наследодателят към
момента на смъртта си и обемът на неговите права в конкретната
хипотеза не е относим към основателността на иска по чл.30 от ЗН, тъй
като запазената част е накърнена с универсално завещание и
намаляването трябва да се извърши в дробна част, като се съобрази
разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗН. В този размер трябва да се намали
универсалното завещание, без да се изследва въпросът кои са
наследствените имущества и дали те все още са в патримониума на
облагодетелстваното лице. В производството по чл.30 ал.1 ЗН се
определя само запазената част на наследника, упражнил това си право,
когато тя е накърнена с универсално завещание, а начинът на
възстановяването - в натура или чрез заплащане на стойността на
запазената част и обемът на наследствената маса следва да бъдат
разрешени допълнително, включително и с реализиране на
възможностите, предвидени в чл.37 ЗН. Възражението на ответника, че
със своите дялове наследодателя се е разпоредил приживе, е
неотносимо към основателността на искането за намаляване на
завещателното разпореждане.
С ТР № 3 от 2013 година, по т.д. № 3/2013 година, ВКС е приел,
че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
7
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване.ВКС е отчел, че „съставянето на опис на наследственото
имущество има за последица отграничаване на имуществото, което
наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от
имуществото на призованите към наследяване лица. В този смисъл
самият опис има само доказателствено значение досежно обема на
оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по
искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т. е. правото да се иска
съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на
призования към наследяване.Приемането на наследството по опис обаче
е съвършено различно по своето естество и правни последици правно
действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия
наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и
задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от
наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде правено
разграничение между самия опис на наследственото имущество и
приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по
опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на
наследството и да бъде направено заявление от призованото към
наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за
да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда
по реда на чл.49 ЗН. В производството по възстановяване на запазена
част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка
една от спорещите страни може да доказва различен обем на
наследственото имущество от посочения в описа. Наличието на вписано
по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по
опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30
ал.2 ЗН. Когато призовано към наследяване дееспособно лице
претендира възстановяване на запазената си част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване,
посредством това заявление се изразява воля да се брани едно
специфично, признато от закона право, а именно правото на
възстановяване на запазената част от наследството на посочените в
чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи
отговорността си за направените от наследодателя завети само до
размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на
извършените приживе от наследодателя дарения до размера на
разполагаемата част. Наследственото имущество се обособява като
отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед
разпоредбите на чл.28-чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в
качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва
да удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали същите са извършени от
наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/,
8
както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не
накърняват признатото му от закона право на част от наследственото
имущество /запазената му част/. Самият закон дава възможност на
призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от
наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с
имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана
безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от
04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по
отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно
изричната разпоредба на чл.30 ал.2 ЗН следва да бъде предхождана от
приемане на наследството по опис. Поради това изискването за
приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството
само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или
частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му
разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото
завещателно разпореждане съгласно чл.16 ал.1 ЗН придава на лицето, в
полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на
наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е
било открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН“.
Другия въпрос, по които страните спорят е свързан с
оповестителното действие на вписването в Търговския регистър.Според
въззивника, сключените Договори за прехвърляне на дялове приживе от
страна на наследодателя Т. Г., в полза на неговия син, имат своето
значение и роля, т.к. обосновават вътрешните отношения между
страните; те следва да се зачетат и на тази база претенцията да бъде
отхвърлена. Спецификата на материята изисква приложението и на
Търговския закон, които в нормата на чл.129 предвижда, че
дружествените дялове могат да се прехвърлят или наследяват, а според
чл.157 ал.1 от ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено
друго или наследниците не поискат да продължат дейността му. Въз
основа тези норми се налага извода, че наследяването е придобивен
способ по отношение на дружествените дялове и наследникът в това си
качество се легитимира като техен собственик по наследство. Този
придобивен способ е равнопоставен по правни последици на
прехвърлянето на дялове със сделка, тъй като законът не въвежда
допълнителни разграничения и не поставя ограничения в правните
последици. След като дружествен дял може да се наследи, а
наследяване възниква по закон и по завещания - извод налаган от
тълкуването на чл.16 ЗН, то става ясно, че универсалното
правоприемство по закон и по завещание също е с едни и същи правни
последици по отношение придобиването на права върху дружествени
дялове от наследодателя и преминаването им в патримониума на
9
наследника бил той по закон или по завещание. И в двата случая
последния се легитимира като техен носител.
Съгласно чл.125 ал.1 т.1 от ТЗ при смърт на съдружник
членственото му правоотношение се прекратява по право. Смъртта на
съдружника в дружество с ограничена отговорност е обективно
прекратително основание на членственото му правоотношение. С нея
настъпва универсално правоприемство според ЗН, което не се
разпростира върху членственото правоотношение като съвкупност.
С разпоредбата на чл.129 ТЗ е уредено правото на наследяване на
дружествения дял, но не и наследяването на членствени права.
Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на
придобиване на членствени права в съответното дружество. Ако
съдружниците не са дали съгласие за встъпване на наследниците в
членственото правоотношение на наследодателя, това не може да стане
автоматично със смъртта на техния наследодател. Разпоредбата на
чл.137 ал.2 ТЗ предвижда, че всеки съдружник има толкова гласа в
общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в
договора е предвидено друго. При смърт на съдружника същият
обективно не може да упражнява правото си на глас в общото събрание,
предвид настъпването на края на неговата правосубектност и
правоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.1 пр.2 ТЗ, прехвърлянето на
дружествен дял от един съдружник на друг е свободно, при спазване
формата, посочена в ал. 2 от същата разпоредба.За разлика от
прехвърлянето на дялове от съдружник в полза на трето лице,
прехвърлянето между съдружници е свободно, като решение,
предварително или последващо, на съответния ръководен орган на
дружеството продавач не е необходимо, нито като санкция за
извършване на прехвърлянето, нито като елемент от фактическия състав
на същото. Транслативният ефект на договора за прехвърляне на
дялове между съдружници настъпва в момента на сключването му,
като вписването на прехвърлянето в ТР, съгласно чл.129 ал.2 ТЗ
има единствено оповестително и защитно действие. Договорът за
продажба на дружествени дялове е двустранен, консенсуален договор,
10
който подлежи на вписване в ТР – чл.129 ал.2 ТЗ. Вписването в
Търговския регистър има декларативно и доказателствено значение и
представлява официално удостоверяване, че известно подлежащо на
вписване обстоятелство съществува. Ефектът на вписването продължава
до неговото заличаване чрез предвидения специален способ.По
отношение на третите лица противопоставимостта му настъпва от
вписване на сделката в търговския регистър.
Че дружественият дял може да се прехвърля и наследява е
безспорно – чл.129 ал.1 ТЗ, респективно да се поема в случай на
правоприемство чрез разделяне, както е в случая. Законодателят, обаче
е разграничил случаите, когато правоприемникът/приобретателят е
съдружник, от случаите, когато той е трето лице. В случай че
наследникът е съдружник на собствено основание, за него действително
е достатъчно заявлението по чл.122 от ТЗ, ако обаче той е трето на
дружеството лице - спазват се изискванията за приемане на нов
съдружник. Това е така поради обстоятелството, че дружественият дял
съгласно дефиницията на чл.127 ТЗ се определя като част от
имуществото на дружеството, но в неговия обем не се включва
членственото правоотношение, което възниква само чрез приемане в
дружеството. Законодателят е приел, че правото на членство в ООД не
се наследява и поради това е въвел допълнителното изискване на чл.129
ал.1 пр.2 ТЗ. Обемът на членствените права може да бъде изменян чрез
свободно прехвърляне на дялове между съдружници или
наследяване/правоприемство от съдружник, но начално придобиване на
членствените права, основаващо се на наследяване, правоприемство или
сделка, е при спазване изискванията за приемане на нов съдружник,
независимо, че дружеството не е персонално. Правният субект е
престанал да съществува /в случая Т. Г. Г./ и с прекратяването му е
погасено и членственото правоотношение с дружеството.В
патримониума на нововъзникналите правни субекти са преминали
дружествените дялове по чл.127 ТЗ като имуществено право, но не и
правото на членство. По отношение на „Здравец Тур“ ЕООД те са били
трети лица.Горното е налагало вписване в Търговския регистър.Правото
на преценка дали има накърняване и дали да се предяви иск за
11
възстановяване принадлежи само на наследника. На второ място, при
искане за вписване на нови обстоятелства в ТР винаги съществува
период на изчакване от 3 дена и смисълът на това е, че ако със
заявлението се засягат интересите на трети лица, те да имат право да
възразят и/или да поискат спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК
от съда, който да им даде срок да предявят искове за правата си, или да
възразят, че вече по исков път са предявили правата си и искат спиране
на вписването. Това е законово регламентирания път на защита на
останалите наследници срещу искането на наследника по завещание да
бъде вписан като съдружник въз основа наследените дялове по
завещание.
Предвид горното, съдът приема, че атакуваното решение се явява
правилно и като такова следва да се потвърди.С оглед изхода на спора в
полза на Т. С. Г. следва да се присъдят и сторените от нея разноски в
размер на 400 /четиристотин/ лева – адвокатски хонорар.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1879 от 03.05.2020 година,
постановено по гр.дело № 7144/2018 година на ВРС, в частта, с която
ВРС е възстановил запазената част на Т. С. Г. , ЕГН ********** от
наследството на Т. Г. Г., ЕГН **********, починал на 16.12.2015 г. в
размер на 1/6 идеална част чрез намаляване на разпореждане, извършено
със саморъчно завещание, съставено на 03.04.1996 година в полза на Е.
Т. Г. , ЕГН ********** до размера на 1/6 идеална част, на основание чл.
30 от ЗН, както и в частта, с която е била възстановена запазената част
на М. Т. Г. , ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. С. Г. , ЕГН ********** от наследството на Т. Г. Г., ЕГН
**********, починал на 16.12.2015 година, в размер на 1/6 /една шеста/
идеална част чрез намаляване на разпореждане, извършено със
саморъчно завещание, съставено на 03.04.1996 година, в полза на Е. Т.
Г. , ЕГН ********** до размера на 1/6 /една шеста/ идеална част, на
основание чл. 30 от ЗН, и в частта с която съдът е осъдил въззивника да
12
заплати в полза на Т. С. Г. , ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 155.50 лева, на осн. чл. 78 от ГПК
ОСЪЖДА Е. Т. Г. , ЕГН ********** да заплати на Т. С. Г. , с
ЕГН ********** разноски за производството в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляващи сторени в хода на въззивното
производство разноски – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13