№ 15021
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110104402 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищеца М. Я. М. твърди, че връчената на
доверителя му на 30.11.2021г. заповед № РД 11-253/ 30.11.2021г. на изпълнителния
директор на Н.С. с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328,
ал.1,т.6 КТ поради липса на необходимото образование за длъжносттта ”специалист
„Вътрешен контрол” в Централно управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит” , което е
висше-магистър „икономика, финанси, счетоводство и контрол”, липса на Сертификат
„Вътрешен одитор в публичния сектор” и неспазване на нормативно установените
изисквания съгласно чл.19,ал.2, т.3 и т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор , е
незаконосъобразна поради следните причини : немотивираност ,тъй като „липсва
конкретизация, яснота и пълнота относно посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение;неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително
основание, защото към датата на уволнението на ищеца не е имало изменение на
длъжностната характеристика с въведени нови изисквания за заемане на длъжността , и
злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, тъй като ищецът не е
притежавал изискуемите образование и сертификат и при сключването на двата трудови
договора и работодателят е знаел това , като с подписването на трудовите договори е
дерогирал изискванията за образование и сертификат за същата длъжност.
1
Искането на ищеца към съда е да отмени заповедта за уволнението му, да го
възстанови на заеманата преди това длъжност ”специалист „Вътрешен контрол” в
Централно управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит” и да осъди ответното дружество да
му заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставането му без работа поради уволнението
в размер на 12 600 лв за периода от 30.11.2021г до 30.05.2022г., както и законната лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
В хода на съдебното производството пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. В съдебното заседание на 23.11.2022г. не се е явил представител на ищеца , но с
писмена молба от 22.11.2022г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът „Н.С. оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на
пълномощника му в депозирания на 01.03.2022г. отговор на исковата молба. Сочат се
доводи , според които трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради липса на
необходимото образование за длъжносттта ”специалист „Вътрешен контрол” в Централно
управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит” , което е висше-магистър „икономика, финанси,
счетоводство и контрол” и поради липса на Сертификат „Вътрешен одитор в публичния
сектор”. Изтъква се , че тези изисквания са нормативно установени в чл.19,ал.2, т.3 и т.4
от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, а според Тълкувателно решение №
4/01.02.2021г. по тълк. дело № 4/2017г. на ВКС „когато изискванията за образование и
професионална квалификация са били нормативно установени , а работодателят констатира ,
че работникът или служителят не ги притежава , но след възникване на трудовото
правоотношение , той може да се позове на чл.328,ал.1,т.6 КТ, тъй като упражнява
правомощия в съответствие с изискванията на закона” , поради това „налице е основание за
прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.6 КТ, когато при сключването му
работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа”. Посочва се , че
оспорваната уволнителна заповед е мотивирана.
Ответникът е предявил и възражение за прихващане на присъденото евентуално от
съда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ с изплатените от работодателя на ищеца обезщетение
по чл.224,ал.1 КТ в размер на 2 320,69 лв и обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на
2 127,30 лв.
В хода на съдебното производството пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на
23.11.2022г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
2
чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не
следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В
конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата
молба, вх. № 15779/ 28.01.2022г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един
от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното
плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по
общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени
искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на
исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на
съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се
разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната
практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се
изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По
настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно
производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед
основанията за неговата незаконност , изрично посочени от ищеца в исковата молба или
впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на
чл.214,ал.1 ГПК. Това е така , тъй като основен принцип в гражданския процес е т.нар.
диспозитивно начало (чл.6,ал.2 ГПК), според който субективните и обективните граници
на предмета на съдебния спор се определят от твърденията и исканията на ищеца. Този
принцип не се дерогира от трудовоправния характер на спора по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Съдът в
съответствие с диспозитивното начало в исковия процес е обвързан от искането на ищеца.
Следователно в производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само
по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца.
Предметът на защитата на ответника и на
3
проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се определят от
конкретните аргументи , наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него
незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на
уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито
по-късно в хода на процеса до първото съдебно заседание чрез искане за изменение на
основанието на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните
предпоставки по чл.214, ал.1 ГПК , не следва в
съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор
относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от съда само в
рамките на правния спор , така както е очертан от твърденията и исканията на ищеца,
предявени до първото съдебно заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на
съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда
по непредявен иск, т.е. постановяване на недопустимо решение (чл.270,ал.3 , изр. ГПК).
В конкретния случай основанията за незаконосъобразност на процесното уволнение ,
на които се позовава ищцовата страна, са три : немотивираност на уволнителния акт;
неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително основание и злоупотреба с
правото на уволнение от страна на работодателя. В конкретния случай обаче нито едно от
тези основания за отмяна на уволнението не е налице.
По делото е безспорно, а и от представения трудов договор № РД 13- 37/ 17.08.2020г.
се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността ”специалист „Вътрешен контрол” в
Централно управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит”.
Като писмено доказателство по делото е заповед № РД 11-253/ 30.11.2021г. на
изпълнителния директор на Н.С. с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца
на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ поради липса на необходимото образование за изпълнение
на длъжността ”специалист „Вътрешен контрол” в Централно управление на „Н.С. звено
„Вътрешен одит”, което е висше-магистър „икономика, финанси, счетоводство и контрол”,
липса на Сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор” и неспазване на нормативно
установените изисквания съгласно чл.19,ал.2, т.3 и т.4 от Закона за вътрешния одит в
публичния сектор и длъжностната характеристика. Уволнителната заповед е връчена на
ищеца на 30.11.2021г. , което е удостоверено с подписа на ищеца под текста й..
Уволнението на ищеца е законосъобразно. Посочените от него основания за отмяната
му не са налице.
Заповед № РД 11-253/ 30.11.2021г. на изпълнителния директор на „Н.С. е мотивирана
, тъй като в съдържанието й са посочени ясно изискванията за оразование, необходими за
заемане на длъжността, изпълнявана от ищеца ”специалист „Вътрешен контрол” в
Централно управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит”, които са: притежаване на висше
образование -магистър „икономика, финанси, счетоводство и контрол” и на Сертификат
„Вътрешен одитор в публичния сектор”. Изрично в текста на уволнителната заповед е
посочено , че тези изисквания са установени не само в длъжностната характеристика , но и в
4
чл.19, ал.2, т.3 и т.4 ЗВОПС. Възражението на ищеца относно немотивираността на
оспорвания уволнителен акт е неоснователно.
Твърдението на ищеца , че към датата на уволнението му не е било налице
уволнителното основание по чл.328,ал.1, т.6 КТ, също е неоснователно. Това е така по
следните причини :
Страните не спорят , че изискванията за образование за длъжността „вътрешен
одитор” са нормативно установени в чл.19,ал.2, т.3 и т.4 от Закона за вътрешния одит
в публичния сектор и те са завършено висше образование и придобита образователно-
квалификационна степен „магистър” или „баклавър”(чл.19,ал.2,т.3 ЗВОПС) и сертификат
„вътрешен одитор в публичния сектор” , издаден от Минестъра на финансите след успешно
положен изпит по чл.53 ЗВОПС или валиден международно признат сертификат за
вътрешен одитор”(чл.19,ал.2,т.3 ЗВОПС).
Не се спори между страните , че тези нормативни изиквания са съществували към
датата на сключване на трудовия договор – 17.08.2020г. , както и , че ищецът още при
възникването на трудовото правоотношение не е отговарял на тези изисквания.
Спорен между страните е въпросът дали работодателят има право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.6, предл.1 КТ поради
липса на необходимото образование за длъжността , когато работникът или служителят още
при сключването на трудовия договор не е отговарял на съответните образователни
изисквания. Според ищеца работодателят не може да прекрати трудовия договор на
основание чл.328,ал.1,т.6, предл.1 КТ , когато още при сключването му работникът или
служителят не е притежавал необходимото образование за длъжността. Според ответника
работодателят има право да уволни работникът или служителят на на основание чл.328
,ал.1,т.6, предл.1 КТ , кагото изискванията за образование за съответната длъжност са
установени в нормативен акт , дори и при сключването на трудовия договор той да не е
отговарял на тези изисквания.
Спорният въпрос между страните по настоящото дело е изрично разрешен с т.1б от
Тълкувателно решение № 4/01.02.2021г. по тълк. дело № 4/2017г. на ВКС, което е
задължително за съдилищата. Според изрично посоченото в цитираното тълкувателно
решение на ВКС : „когато изискванията за образование и професионална квалификация са
били нормативно установени, а работодателят констатира , че работникът или служителят
не ги притежава , но след възникване на трудовото правоотношение , той може да се
позове на чл.328,ал.1,т.6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията
на закона”. Съгласно т.1б от ТР№ 4/2021г. на ВКС „налице е основание за прекратяване
на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.6 КТ, когато при сключването му работникът или
служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа”.
Поради посочените причини възраженията на ищеца за неосъществяване на
уволнителното основание по чл.328, ал.1,т.6 , предл.1 КТ и за злоупотреба с право от
5
работоделя са неоснователни.
Предвид изложеното, доколкото посочените от ищцовата страна в исковата молба
обстоятелства, не опорочават законсъобразността на извършеното уволнение и не са
основание за неговата отмяна , искът по чл.344,ал.1 ,т.1 КТ като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Относно главния конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Той е обусловен от иска по чл.344,ал.1,т. КТ.Щом
уволнението не е отменено, ищецът не може да бъде възстановена на заеманата преди това
длъжност ”специалист „Вътрешен контрол” в Централно управление на „Н.С. звено
„Вътрешен одит”
Относно осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225,ал.1 КТ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Поради отхвърлянето на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ не
е налице първият от комулативно изискуемите елементи на правопораждащия фактически
състав на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ- незаконосъобразност на извършеното
уволнение. Следователно за ищеца не се е породило правото на обезщетение по чл.225,ал.1
КТ.
Относно възражението за прихващане :
Ответната страна е обусловила разглеждането на това възражение от осъществяването
на процесуално условие - уважаването на осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ. Следователно
възражението за прихващане в конкретния случай е евентуално - съдът дължи произнасяне
по него само при уважаване на иска по чл.225,ал.1 КТ. Тъй като с настоящото съдебно
решение този иск се отхвърля, възражението за прихващане следва да бъде оставено без
разглеждане.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.
Ответното дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Това искане следва да бъде уважено, тъй като ответното дружество , което е юридическо
лице , е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Съдът следва да присъди на
ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да
бъде определен според чл.23,т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /2006г./
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 ГПК /редакция– изм.
ДВ, бр.8/2017г./ , а именно 150 лв, от които : за конститутивните искове по чл.344,ал.1, т.1
и т.2 КТ- 50 лв и за осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ- 100 лв .
Безплатността на производството по трудовоправните спорове , установена в
разпоредбата на чл.359 КТ , се отнася до задължението на работника или служителя за
плащане на разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не
го освобождава от отговорността му за разноските , направени от другата страна по
делото за адвокат , когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи платения от
6
противната страна адвокатски хонорар не може да бъде за сметка на бюджета на съда , както
е с останалите разноски по делото. Порди това съдът следва да присъди на ответното
дружество полагащото му се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от М. Я. М., ЕГН: **********,
гр. Пловдив, ул. „Петко Войвода” , бл.22, ет.5, ап.12, със съдебен адрес : гр. Перник, ул.
„Отец Паисий” № 45А, офис 3, чрез адв. Г. Б., против „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД ,
ЕИК: *********, гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, обективно съединени искове : по
чл.344, ал.1 , т.1 КТ за отмяна на заповед № РД 11-253/ 30.11.2021г. на изпълнителния
директор на Н.С. с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.328,ал.1,т.6 КТ за длъжносттта ”специалист „Вътрешен контрол” в Централно
управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит”; по чл.344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване
ищецът на заеманата от него преди уволнението му длъжност ”специалист „Вътрешен
контрол” в Централно управление на „Н.С. звено „Вътрешен одит”; по чл.225,ал.1 КТ за
осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа
поради уволнението за периода от 30.11.2021г до 30.05.2022г., в размер на 12 600 лв (
дванадесет хиляди и шестстотин лева), и по чл.86,ал.1 ЗЗД за законната мораторна лихва
върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ от датата на предявяването на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН: **********, гр. Пловдив, ул. „Петко Войвода” , бл.22, ет.5,
ап.12, със съдебен адрес : гр. Перник, ул. „Отец Паисий” № 45А, офис 3, чрез адв. Г. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД , ЕИК: *********, гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ” № 136, на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал. ГПК сумата от
150 лв (сто и петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7