МОТИВИ от 27.12.2019 г. към Присъда ***8 от 12.12.2019 г.
по НОХД № 365/2019 г. на РС-А..
Съдебното
производство е образувано по внесен обвинителен акт от РП-А. срещу И.Г.К.:
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване с. ***, общ. Б.,
обл. Б., основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че
1. На
03.02.2016 г., около 17:30 часа в гр. А., обл. Б. пред дом, находящ се на ул. „***“
***, с цел да набави за себе си и за другиго /друго неиздирено и неустановено до момента лице/ имотна облага,
след предварителен сговор и в съучастие, като извършител с неустановеното и
неиздирено до момента лице, възбудил у М.Г.Н., ЕГН ********** *** заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на
600.00 лева /шестстотин лева/, като деянието е извършено в условията на „опасен
рецидив“ /предвид изтърпените до момента наказания наложени му по НОХД №
3274/2010 г., Споразумение от 13.08.2010 г. на Районен съд гр. Б., в сила от
13.08.2010 г. и НОХД № 3747/2011 г., Споразумение от 18.10.2011 г. на Районен
съд гр. Б., в сила от 18.10.2011 г./.
2. В
условията на продължавано престъпление с деянието по т.1, на същата дата -
03.02.2016 г., в гр. А., обл. Б., около 18:30 часа в дом, находящ се на ул. „***“
***, с цел да набави за себе си и за другиго /друго неиздирено и неустановено до момента лице/ имотна облага,
след предварителен сговор и в съучастие, като извършител с неустановеното и
неиздирено до момента лице, възбудил у Д.И.Д., ЕГН ********** ***, заблуждение, с което й
причинил имотна вреда в размер на 5 700.00 лева /пет хиляди и седемстотин лева/
и 1 450 евро /хиляда четиристотин и петдесет евро/, равностойна към датата на дянието на 2835.95 лева, или
общо 8535.95 лева /осем хиляди петстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/, като деянието е извършено в условията на „опасен рецидив“ /предвид
изтърпените до момента наказания наложени му по НОХД № 3274/2010 г.,
Споразумение от 13.08.2010 г. на Районен съд гр. Б., в сила от 13.08.2010 г. и
НОХД № 3747/2011 г., Споразумение от 18.10.2011 г. на Районен съд гр. Б., в
сила от 18.10.2011 г./.
Или общата
стойност на причинената имотна вреда вследствие на продължаваната деятелност на
К. възлиза на сума от 9 135.95 лева /девет хиляди сто тридесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки/ - престъпление
по чл.211 предл.2-ро, вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б. “б“ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира
изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание лишаване от
свобода от две години след отчитане на намаляването с една трета по чл.58а от НК, като акцентира върху смекчаващите обстоятелства.
Частните
обвинители и граждански ищци Д.Д. и М.Н. пледират за наказание лишаване от
свобода от две години след отчитане на редукцията с едва трета по чл.58а от НК,
като изцяло се солидаризират с пледоарията на прокурора.
Защитникът
на подсъдимия пледира за определяне на наказание на лишаване от свобода при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като също подробно анализира смекчаващите
обстоятелства, наблягайки върху личността на дееца и съдействието му за
протичане на наказателното производство както на досъдебната фаза, така и в
съдебната фаза.
Подсъдимият,
в производство по чл.370 и следв от НПК, признава при условията на чл.371, т.2
от НПК изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
От събраните no делото доказателства
се установява, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.Г.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване с. ***,
общ. Б., обл. Б., основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На
03.02.2016 г. около 18, 30 часа свидетелката Д.И.Д. ***, получила обаждане на
телефона си /с № 0884 611 273/ от лице, което по гласа наподобявало нейн
племенник на име В. от гр. Н.. Лицето поиска сумата от 8 000 лева за
закупуване на радиатори, получени в магазин в гр. А.. Свидетелката попитала
лицето „В. ти ли си”, като то отговорило положително и обяснило, че е поръчал
радиатори от Германия, които трябва да бъдат предплатени. Поради това, че
получил уведомлението късно и нямал време да дойде до гр. А., помолил Д. да му
помогне, като предплати капарото. Обяснил също, че ще идва комисия от гр. К.,
която да ги опише и плащането на капарото трябва да стане до 20.00 часа същия
ден, тъй като в противен случай ще бъдат върнати обратно в Германия. Д. се
съгласила да съдейства, мислейки че разговаря с племенника си, а лицето на свой
ред обещало да върне сумата на другата сутрин. Дал й номера на лице, което
посочил като Д. Щ. с магазин за бяла техника в гр. А., на което трябва да
предаде парите. Последвало обаждане от лице, което се представило като Д. Щ. и
поискало 10 000 лева, за да спасят радиаторите на племенника й. Д.
обяснила, че има само 5 100 лева и 1 450 евро, но взела на заем от съседи
още 600 лева и всички пари предала на лице, което дошло в дома й и се
представило за брат на Д. Щ.. Лицето, представило се за Д. Щ., отново се обадил
и я успокоил, че ще спасят радиаторите. На следващия ден Д. чакала своя
племенник, който така и не дошъл да върне парите. Отишла до магазина за бяла
техника в гр. А., разговаряйки със собственика Д. Щ., който я уверил, че не
знае за такава поръчка от гр. Н.. По този начин Д. разбрала, че е станала
жертва на измама и подала сигнал в РУ-А.. При извършеното разпознаване, видно
от протокол за разпознаване на лице, Д. разпознала подсъдимия И.Г.К. като
лицето, представило се пред нея за брат на Д. Щ., дошло до дома й на 03.02.2016
г., за да вземе парите за радиаторите. Същото лице, на което свидетелката след
разговора с племенника си В. от гр. Н. предала сумата от общо 8 535, 95
лева, поискана за радиаторите, доставени от Германия.
По
идентичен начин бил измамен и другия свидетел М.Г.Н. *** с дом, находящ се на
ул. *** ***. На 03.02.2016 г. около 17, 30 часа на домашния си телефон / с № ***/
получил обаждане от непознат мъжки глас, който го попитал как е и дали е добре.
Свидетелят Н. попитал дали се обажда П. – негов познат, който през 2015 г. му
измазал комините на дома, като получил утвърдителен отговор на това
предположение. Лицето, представило се за П., обяснило, че е получило
трансформатори от Германия в магазина на лице, посочено от него като Н..
Обяснил също, че се намира в болница и не може да отиде да заплати сумата от
3 000 лева. Поискал от Н. да му помогне с пари, като му обещал да ги върне
още на другия ден. Свидетелят обяснил, че не разполага с толкова средства, а П.
го уверил, че може да му помогне и с по-малка сума от 600 лева, свързвайки го с
лицето, посочено като собственик на магазина, в който са трансформаторите - Н..
Лицето, представило се за Н., се опитало да убеди свидетеля М. да потърси и
други пари назаем от съседи или да му предаде ценности. М. отказал, като отново
посочи, че може да съдейства само с първоначално посочената по-малка сума от
600 лева. Лицето, представило се за Н., го помолило да изчака, за да се обади
до Германия да провери дали може с по-малката сума, след което отново му
позвънило и го уверило, че може и с по-малката сума, но следва да даде номерата
на банкнотите. Свидетелят М. се съгласил, като бил уведомен, че Н. ще му
изпрати работник по-късно през деня, за да вземе парите. Около 18, 30 часа пред
дома на М. се появило лице, разпознато от свидетеля като подсъдимия И.Г.К..
Последният взел парите, като едва на другия ден М. успял да се свърже със своя
познат П. и да разбере от него, че същият никога не е бил в болница и не му се
е обаждал по телефона, а най-вероятно става въпрос за телефонна измама.
Установява
се също така, че подсъдимият е ползвал телефон, регистриран на името на
неговата майка Д. А. Г. с № ***, кореспондирайки на телефон № *** с
неустановеното по делото лице, осъществило първоначалната телефонна връзка с
пострадалите свидетели. Установява се още, че на процесната дата подсъдимият се
придвижил до гр. А. със съдействието на лицето С. С. от гр. Б.. Последният бил
негов приятел, съответно бил помолен от подсъдимия да го откара до гр. А., за
да „свърши някаква работа”, за която не разяснил нищо повече. С. се съгласил и
с лекия си автомобил „***” с рег. № *** отвел подсъдимия в гр. А. около 17.00
часа. Паркирал на автогарата в гр. А., където по заръка на К. останал да го
изчака. Забавил се около 40-50 минути, след което се върнал и тръгнали отново
към Б.. На влизане К. получил обаждане, според което трябвало да се върнат в
гр. А.. Отново потеглили към гр. А., като К. му казал къде да спре и да го
чака, като този път забавянето продължило 10-15 минути. Когато К. се върнал му
съобщил, че трябва да тръгнат за гр. Шумен, като по пътя изкарал пари, за които
обяснил, че принадлежат на хора, които са ги взели и трябва да ги върнат. Още
тогава С. се усъмнил, че става нещо нередно, но К. отрекъл, като в гр. Шумен К.
се обадил на непознато за свидетеля лице и в резултат на разговора му казал, че
трябва да тръгнат към гр. Р.. По пътя след ново обаждане С. разбрал, че трябва
да отидат до с. В.. Там К. го оставил, като се бавил около 5-6 минути, след
което се върнал и се прибрали в Б.. Самият К. не знае истинската самоличност на
лицето, с което действал заедно по време на деянията, описани по-горе, като
съобщава, че с лицето е контактувал само чрез телефона, свързвайки се
първоначално с него чрез приятел – свидетеля В. Ж.. Последният установява с
показанията си, че действително въпросното лице е непознато за тях, като
първоначално се свързало с него по повод обявата му в „Ало Б.”, че търси
работа. Неизвестното лице му предложило работа като куриер – да посещава адреси
и да взема разни неща, които да оставя на определени места по негови указания. Ж.
не се съгласил, но споделил с К., с който живеели тогава заедно. К. се свързал
с непознатото лице, за да започне да работи с него, въпреки че Ж. го
предупредил, че вероятно се касае за телефонни измамници и изразява съмнение в
насока, че К. е знаел с каква дейност се е захванал.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които се допълват и кореспондират със самопризнанието на
подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 от НК, а именно: събраните на
досъдебното производство показания на свидетелите, сред които показанията на Д.Д.,
М.Н., С. С. и В. Ж., протоколи за
разпознаване, ведно с албум към тях и другите писмени доказателства – разпечатки от мобилни
оператори, ведно с разпореждания на РС-А. за предоставяне на данни от мобилни
оператори.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление
по чл.211 предл.2-ро, вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б. “б“ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като извършил следните деяния
в условията на продължавано престъпление, причинявайки имотна вреда на обща
стойност от 9 135.95 лева /девет хиляди сто тридесет и пет лева и деветдесет и
пет стотинки/, както следва:
1. На
03.02.2016 г., около 17:30 часа в гр. А., обл. Б. пред дом, находящ се на ул. „***“
***, с цел да набави за себе си и за другиго /друго неиздирено и неустановено до момента лице/ имотна облага,
след предварителен сговор и в съучастие, като извършител с неустановеното и
неиздирено до момента лице, възбудил у М.Г.Н., ЕГН ********** *** заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на
600.00 лева /шестстотин лева/
2. на
същата дата - 03.02.2016 г., в гр. А., обл. Б., около 18:30 часа в дом, находящ
се на ул. „***“ ***, с цел да набави за себе си и за другиго /друго неиздирено и неустановено до момента
лице/ имотна облага, след предварителен сговор и в съучастие, като
извършител с неустановеното и неиздирено до момента лице, възбудил у Д.И.Д.,
ЕГН ********** ***, заблуждение, с което
й причинил имотна вреда в размер на 5 700.00 лева /пет хиляди и седемстотин
лева/ и 1 450 евро /хиляда четиристотин и петдесет евро/, равностойна към датата на деянието на 2 835.95 лева, или
общо 8 535.95 лева
Престъплението
следва да се квалифицира по чл.211, предл. второ вр. чл.210, ал.1, т.2 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК. Подсъдимият е извършил престъпните деяния, след предварителен сговор и в
съучастие, като извършител с неустановено до момента лице, като с цел да набави
за себе си и за него имотна облага, възбудил заблуждение у пострадалите лица,
като създал заедно с другото неустановено до момента лице неверните представи
относно основанието за разпореждането, което извършили пострадалите свидетели с
имуществото си – описаните по-горе парични суми, в резултат на което на същите
била причинена имотна вреда на обща стойност от 9 135.95 лева. Същият е
участвал в извършване на престъплението заедно с неустановеното до момента
лице, като за наличие на предварителен сговор сочат данните по делото, че както
подсъдимият, така и неустановеното лице контактували с пострадалите свидетели,
създавайки и утвърждавайки у тях категорично убеждение относно основанието за
предприетото от тях разпореждане с паричните им средства - че с предаването на
паричните средства на подсъдимия съдействат със заем на техни близки, изпаднали
във временно затруднение. Подсъдимият е съзнавал, че участва в извършването на
престъпните деяния с още едно лице, като същите внимателно са си разпределили
ролите при осъществяване на деянията. Неустановеното до момента лице създавало
първоначалния телефонен контакт с тях, а подсъдимият се представял за негов
близък, изпратен от него, за да получи лично парите от пострадалите свидетели,
причинявайки по този начин на всеки от тях имотна вреда в размерите, описани
по-горе. Повече от ясно е, че същият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е обществено опасните последици
и е целял тяхното настъпване. В тази връзка следва да се отчетат данните по
делото, че пред свидетелката Д.Д. подсъдимият ясно заявил, че е „брат на
обадилия се по-рано Д. Щ.”, което обосновава извод, че същият не просто е
изпълнявал поръчение на неустановеното до момента лице, а заедно с него е
участвал в осъществяването на по-рано замисления механизъм на измамата. Видно
е, че се касае до една съвместна предварително координирана престъпна дейност
между подсъдимия и неустановеното по делото лице, като в тази връзка са и
разпечатките от телефонните обаждания между двамата, от които се установява, че
същите са били в непрекъснат контакт помежду си. Поради това правилно измамата
е квалифицира по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 от НК като извършена от
подсъдимия като съизвършител след предварителен сговор с неустановено до момента
лице.
Престъплението
е квалифицирано по чл.26, ал.1 от НК като „продължавано“, тъй като се състои от
две отделни деяния, като всяко от тях осъществява състава на престъпление
против собствеността, извършени са последователно, през непродължителни периоди
от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината,
поради което последващите се явяват от обективна и субективна във връзка и в
продължение на предшестващите.
Тъй като към
момента на извършване на настоящото престъпление подсъдимият е бил осъден с
влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 3274/2010 год. на БРС, в сила от 13.08.2010
год. за тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което с влязло
в сила определение на 01.12.2011 г. е приведено в изпълнение на основание
чл.68, ал.1 от НК по НЧД № 3993/2011 г. на БРС при първоначален строг режим в
затвор и по НОХД № 3747/2011 год. на БРС, в сила от 18.11.2011 г. за тежко
умишлено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца при първоначален строг
режим в затвор, изтърпяно на 20.04.2012 г., поради което правилно извършената
измама е квалифицирана като престъпление по чл.211, предл второ от НК,
извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал. 1, б. „б“
от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимия К. и след предварителен
сговор с неустановеното до момента лице. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, вкл. е съзнавал, че участва в изпълнението на деянията
с още едно лице неустановено до момент, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Налице е специална цел – да набави за
себе си и за другото неустановено по делото лице имотна облага, като следва да
се отбележи, че реализирането на целта не е от значение за осъществяване на
престъпния състав на измамата.
Наказанието за осъщественото
престъпление по чл.211 от НК е предвидено в размери от три до десет години. При
определяне на наказанието съдът отчете младата възраст на подсъдимия към
момента на извършване на деянието – 27 години, оказаното съдействие от страна
на подсъдимия в хода на наказателно производство, с което улеснява протичането
на наказателното производство както в досъдебната, така и в съдебната фаза на
процеса, изразеното искрено съжаление и самокритичност за стореното. Поради
това съдът определи наказанието в размер на минималния, предвиден в закона –
три години „лишаване от свобода”, което намали с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК, т.е. наложи наказание от две години „лишаване от свобода“.
Така определеното наказание от две години „лишаване от свобода“ следва
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2 б.
„б“ от ЗИНЗС, тъй като са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба –
подсъдимият е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ по предходните си
осъждания по НОХД № 3274/2010 год. на БРС, в сила от 13.08.2010 год. за тежко
умишлено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което с влязло в сила
определение на 01.12.2011 г. е приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1
от НК по НЧД № 3993/2011 г. на БРС при първоначален строг режим в затвор и по
НОХД № 3747/2011 год. на БРС, в сила от 18.11.2011 г. за тежко умишлено
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от пет месеца при първоначален строг режим в
затвор, изтърпяно на 20.04.2012 г., т.е. в настоящия случай се касае до
умишлено престъпление, като не са изтекли пет години от ефективното изтърпяване
на предходно наложено наказание лишаване от свобода.
Не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Приложението на
чл.55, ал.1 от НК се следва при наличие на две предпоставки - изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато най - лекото, предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко. В случая са налице смекчаващи
обстоятелства – младата възраст на дееца, съжалението за извършеното, както и
съдействието, което е оказал в рамките на наказателното производство, но
същевременно те нито са многобройни, нито са изключителни. При това подсъдимият
вече е многократно осъждан, т.е. очевидна е неговата склонност да нарушава
законите и правовия ред, поради което не е налице втората предпоставка - и най-лекото,
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
На основание чл.211, изр. последно от НК съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Налагането на
това наказание е предоставено на преценката на съда, като съдът намира, е в
случая същото не следва да се налага по следните причини: на първо място, защото
по делото не е установено подсъдимият да има свое собствено имущество и на
второ място, защото целите на генералната и индивидуалната превенция могат да
бъдат постигнати ефективно и чрез налагане на наказанието лишаване от свобода
за срок от две години, което при това на основание чл.57, ал.1, т.2 б.
„б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи ефективно от
подсъдимия при първоначален строг режим. Наказателно правната принуда под
формата на наказание лишаване от свобода за срок от две години, което следва да
се изтърпи ефективно, като сила и интезитет е достатъчна, за да изпълни целите,
предвидени в чл.36 от НК, и без налагане по-лекото предвидено наказание
„конфискация” наред с наказанието „лишаване от свобода”.
На основание чл.45 от ЗЗД предвид доказаността на вредите, причинени до
размера на описаните в обвинителния акт 8 535.95 лева по отношение на Д.Д. и
600 лева по отношение на М.Н., следва да се уважат предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански искове, като им се присъди обезщетение за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното плащане.
На подсъдимия следва да се възложи заплащането на държавна такса върху
уважените граждански искове.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: