№ 3863
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110165964 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез
юрк. Д., срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за заплащане на сумата в размер на
217,80 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за вредите, причинени на л.а.
марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *******, от настъпило на 27.11.2023 г. в гр.
Сандански, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Рено“, модел „Лано“, с рег. № *****, гражданската отговорност на когото е
била застрахована при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
27.11.2023 г. в гр. Сандански, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, водачът на л.а. марка
„Рено“, модел „Лано“, с рег. № ***** К.П., поради движение с несъобразена скорост,
реализирала пътнотранспортно произшествие със спрелия пред пешеходна пътека л.а. марка
„Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *******, управлявано от О.А., като го удря и нанася
имуществени щети по задна броня и парктроник. Според изготвения двустранен констативен
протокол за ПТП вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие имал водачът на л.а.
марка „Рено“, модел „Лано“, с рег. № *****. Излага доводи, че в резултат от настъпилото
ПТП били реализирани щети по л.а. марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *******, по
отношение на който била налице имуществена застраховка „Каско Престиж“, обективирана в
застрахователна полица № ********. Твърди, че към датата на събитието гражданската
отговорност на водача на л.а. „Рено“, модел „Лано“, с рег. № ***** била застрахована при
ответното дружество. Сочи, че доколкото има качеството на застраховател по отношение на
увреденото МПС, пред дружеството-ищец е било заявено искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана ликвидационна
преписка, като били извършени оглед и опис на щетите по автомобила. Сочи, че
необходимите ремонтни дейности за възстановяване на нанесените щети по автомобила
1
били извършени в автосервиз, като стойността им възлизала на 1726,96 лв. Твърди, че
дружеството е заплатило сумата с преводно нареждане от 20.03.2024 г., като били
реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 25 лв. Поддържа, че с изплащането на
дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо отправил регресна покана до
ответното дружество, като след получаване на поканата ответникът извършил частично
плащане в размер на 1534,16 лв., но останала незаплатена сумата в размер на 217,80 лв. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца
посочената сума в размер на 217,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното й заплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на описаното
ПТП, вината и противоправното Д.ие на водача на л. а. „Рено“, модел „Лано“, с рег. №
*****. Релевира възражение за съпричиняване, а отделно от това поддържа, че размерът на
заплатените от ищеца ремонтни дейности бил прекомерно завишен. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно Д.ие; което е извършено виновно; настъпване на
конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между Д.ието и причинените
вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между
делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
******** със срок на действие от 06.01.2023г. до 05.01.2024г., се установява, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на
договор за имуществена застраховка “Каско Престиж” на моторни превозни средства, по
силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС, както и че в срока на действие на договора – на 27.11.2023 г. в гр. Сандански, около
11:33ч., е настъпило пътнотранспортно произшествие – лек автомобил „Рено Лано“, с рег. №
****** се движил по ул. „Свети Свети Кирил и Методий“, където водачът реализирал ПТП
със спрелия пред него на пешеходна пътека лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. №
********, вследствие на което на посоченото моторно превозно средство с рег. № ********
били причинени материални щети. Безспорно е, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 20.03.2024 г. застрахователят-ищец е изплатил
2
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1726,96 лв. в
полза на сервиза, извършил ремонта, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
25,00 лв., т.е. общо 1751,96 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на увреждането.
От заключението на САТЕ несъмнено се установява, че действията на водача на лек
автомобил „Рено Лано“, с рег. № ******, съставляват граждански деликт. Той е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като не
се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съгласно
заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от
това Д.ие за собственика на увреденото МПС - „Тойота Рав 4“, с рег. № ********, са
произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от
страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност както от доказателствата по
делото несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а. „Тойота
Рав 4“, с рег. № ********, е единствено водачът на л.а. „Рено Лано“, с рег. № ******, който
не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Ето защо в
конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на
увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в
доказателствена тежест на ответника.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 1726,96
лв. Във връзка с възраженията на ответника следва да се отбележи, че в проведеното на
20.02.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично изяснява, че ако едно превозно
средство е в гаранция, то е наложително неговото отремонтиране да е в сервиза на
3
официалния представител. Същевременно, от представеното по делото уведомително писмо
(л.50), издадено от официалния представител на марката „Тойота“, се установява, че към
27.11.2023 г. увреденият автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № *******, е бил в период на
гаранция от производителя, валидна до 29.11.2024г. Поради това и след като увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на
експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (в случая 6 години е
определеният от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил
обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и
оригинални. Следователно при тази хипотеза (каквато е и настоящата), при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива (в този смисъл Решение № 159
от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г., Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 11793/2021 г., Решение № 344 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2541/2023
г., Решение № 1282 от 14.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8908/2022 г., Решение № 8648 от
17.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1187/2019 г., и др. ). В този смисъл са и Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.; Решение № 109/14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, І т. о.; Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. №
896/2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че действителната
стойност на вредите възлиза на 1726,96 лв., което е видно от издадената от официалния
представител на марката фактура № *********/18.03.2024 г., в която е отразена стойността
на отремонтирането на причинените щети в оторизиран сервиз.
Между страните не е спорно, че ответникът е извършил плащане на сумата от 1534,16
лв., а ищецът е заплатил за отремонтиране на увредения автомобил сумата от 1726,96 лв.
Следователно с извършеното плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото
застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради което предявеният
иск за заплащане на сумата от 217,80 лв. (с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски) е изцяло
основателен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: за
държавна такса в размер на 50,00 лв., за депозит за автотехническа експертиза в общ размер
на 300 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 47А, на основание чл. 411, изр. 1,
предл. 2 КЗ, сумата в размер на 217,80 лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение за вредите, причинени на л.а. марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *******,
от настъпило на 27.11.2023 г. в гр. Сандански, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“,
4
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Рено“, модел „Лано“, с рег. №
*****, гражданската отговорност на когото е била застрахована при ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 47А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 450 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5