№ 784
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000081 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ"
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.София 1612,
район Красно село, бул. „ЦАР БОРИС Ш-ти", №91 против решение
№260480/03.12.2020г,. постановено по т.д.№193/2020г. по описа на Софийски
градски съд, TO, VI-8 с-в.Подържа се,че обжалваното решение е
незаконосъобразно поради следното:Подържа се,че обжалваното решение е
недопустимо,поради това,че съдът е допуснал молителя до участие в процеса
без за него да е налице правен интерес от воденето му и същият не е активно
лигитимиран да участва в процеса,поради това,че вземанията му са погасени.
Доколкото изпълнителното дело и производството по несъстоятелност по
правното си естество си представляват едно и също - принудително
изпълнение, при наличие на вече образувано изпълнително дело, молителят
няма правен интерес от едновременното водене и на двете производства.В
обжалваното решение съдът неправилно и при съществено нарушение на
процесуалните правила е игнорирал довода за недопустимост на
производството без да изложи мотиви за това.Поради това се иска на
1
основание чл. 270, ал.2 от ГПК, първоинстанционното решение да бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено.Съдът
незаконосъобразно допуснал молителя до участие в процеса без същия да
притежава активна лигитимация.Съдът се позовал единствено на силата на
пресъдено нещо и признал безусловно претенцията и кредиторовото качество
на молителя, въпреки наличието на многобройни и убедителни писмени
доказателства, включително съдебно влязло в сила съдебно решение и
изходящи от самия молител документи, удостоверяващи неблагоприятни за
него факти.Подържа се,че чл. 631 от ТЗ предвижда съдът да отхвърли
молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.Според доказателствата за
длъжниковото имущество финансовото състояние на ответното предприятие
е изследвано посредством назначена СФИЕ, по която е изготвено едно
основно и две допълнителни заключения. На страница 4 от второто
допълнително заключение вещото лице е посочило,че „...резултатите,
изчислени на ред 3 в следващата таблица показват, че към 31.12.2016 г, към
31.12.2017 г. и към 31.05.2020 г. общата балансова стойност на всички активи
- дълготрайни и краткотрайни, притежавани от "Ватия Трейдинг" ЕООД са
били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и не
текущи, докато към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. общата балансова
стойност на всички активи не са достатъчни за покриване на всички
задължения...".Въпреки това заключение съдът немотивирано изключил
вземане на стойност 2358965,45 лв., представляващо 97% от краткотрайните
активи на дружеството като по този начин приел за релевантно съвсем
различно и фиктивно състояние на финансите в ответното
предприятие.Незаконосъобразно съдът служебно отписал активи, сам
определил вероятности за реализацията на вземания ,което е в разрез с
практиката на съдилищата в това отношение.С оглед на горното и като
алтернативно се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което молбата за откриване на
производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена.Претендират се и
направените по делото разноски.
От ответната страна- И.Л. К. в качеството му на синдик и
представляващ молителя по делото „Булгар Минерали - Стрелча” АД / н / е
2
постъпил отговор,в който се подържа,че въззивната жалба против
решението, с което е открито производството по несъстоятелност на „Ватия
трейдинг“ЕООД е неоснователна.Подържа се,че всеки кредитор с вземане по
търговска сделка има правен интерес да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на свой длъжник - търговец.Този правен интерес особено е
налице когато кредиторът е образувал изпълнително производство и в
продължение на повече от една година по това изпълнително производство не
са постъпили никакви плащания.Навеждат се доводи,че след образуването на
изпълнителното дело длъжникът е извършил разпоредителни действия,с
които е намалил имуществото си.Подържа се,че в настоящото производство
не може да се игнорира силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение
по т.д.2494/2014 г. на СГС.Решението по това дело е влязло в сила след
подаване на молбата по чл.625 от ТЗ,но преди постановяването на
обжалваното решение,поради което съдът правилно се е съобразил с този
факт и правилно не е обсъждал доказателствата, които са представени в
исковото производство по т.д.2494/2014 г. на СГС. В производството по
несъстоятелност не могат да се преразглеждат влезли в сила съдебни актове, с
които се установяват вземания в полза на молителя.Поради това се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
молителя „Булгар Минерали - Стрелча” АД (в несъстоятелност), ЕИК
********* за откриване на производство по несъстоятелност на "ВАТИЯ
ТРЕИДИНГ" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София 1612, район Красно село, бул. „ЦАР БОРИС Ш-ти", №91 , поради
неплатежоспособност и поради свръхзадълженост при условията на
кумулативност.Молителят твърди, че ответното дружество е негов длъжник
3
по редица търговски сделки, сключени преди откриване на производството по
несъстоятелност на молителя и които не са платени на падежа. За вземанията
на молителя е издаден изпълнителен лист по т.д. № 3395/2018 г. по описа на
Апелативен съд – София, 6 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц..Подържа се, че
дължимата сума по изпълнителното дело, заедно със законните лихви към
17.01.2020 г., възлиза на 2 411 442 лева. Молителят се позовава се на
презумпцията на чл. 608, ал. 4 от ТЗ като твърди, че поканата за доброволно
изпълнение е получена от длъжника на 05.04.2019 г. и са изтекли повече от
шест месеца от получаването на съобщението - поканата за доброволно
плащане на задължението, като до този момент няма извършено никакво
плащане. Подържа се от молителя, че най-старото задължение по търговски
сделки - доставки, извършени от него, което не е заплатено от длъжника е по
фактура № 1/30.06.2008 г.поради което от следващия ден дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност и е спряло плащанията.Молителят се
позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ,както и на презумпцията по
чл. 608, ал. 2 от ТЗ,поради това,че дружеството не е подавало своевременно
счетоводните си отчети в Търговския регистър. Твърди, че ответното
дружество е забавило обявяването на счетоводните си отчети в Търговския
регистър за 2015 г. и 2016 г. повече от три години. Твърди, че счетоводните
отчети за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са подадени едва през 2019 г., а
счетоводният отчет за 2018 г. все още не е подаден за обявяване в Търговския
регистър.Молителят твърди, че ответното дружество е и свръхзадлъжняло,
тъй като притежаваното от него имущество не е достатъчно, за да се изплатят
задълженията.Иска се да бъде постановено решение,с което бъде открито
производство по несъстоятелност на ответното дружество.
Ответникът –настоящ жалбоподател е депозирал отговор на молбата по
чл.625 от ТЗ, в който оспорва същата като подържа,че молителят имал
възможност да предприеме действия по индивидуално принудително
изпълнение. Излага подробни съображения, че не се дължи твърдяното от
молителя вземане поради извършени плащания на стойност от 836 107,27
лева и от 974 700 лева, както и извършени прихващания на обща стойност от
1 234 671,72 лева. Сочи, че не ответното дружество дължи на молителя, а
напротив - молителят дължи парично вземане на ответното дружество.Иска
се да бъде отхвърлена молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна.
4
Претендират се и направените по делото разноски.
От фактическа страна СГС е установил следното:От страна на молителя
е представен изпълнителен лист, издаден на 01.02.2019 г. по т.д. №
3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, с който
настоящия жалбоподател е осъден да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ сумата от 1 234 672,02 лева,
представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и
доставени стоки и услуги по фактури, както следва: фактура № 001/30.06.2008
г. на стойност 241 920 лева, фактура № 002/31.07.2008 г. на стойност 0,00
лева, фактура № 004/29.08.2008 г. на стойност 0,00 лева, фактура №
006/30.09.2008 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 007/30.09.2008 г. на
стойност 100 800 лева, фактура № 009/31.10.2008 г. на стойност 44 083,87
лева, фактура № 010/31.10.2008 г. на стойност 161 280 лева, фактура №
011/28.11.2008 г. на стойност 5 100,48 лева, фактура № 012/28.11.2008 г. на
стойност 110 880 лева, фактура № 013/29.12.2008 г. на стойност 46 763,14
лева, фактура № 014/29.12.2008 г. на стойност 201 600 лева, фактура №
016/05.01.2009 г. на стойност 91 721,95 лева, фактура № 017/27.02.2009 г. на
стойност 194 957,28 лева, фактура № 018/31.03.2009 г. на стойност 0,00 лева,
фактура № 020/30.04.2009 г. на стойност 105 898,46 лева, фактура №
021/30.04.2009 г. на стойност 141 120 лева, фактура № 022/30.05.2009 г. на
стойност 0,00 лева, фактура № 023/30.05.2009 г. на стойност 262 080 лева,
фактура № 024/30.06.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 025/31.07.2009
г. на стойност 0,00 лева, фактура № 026/31.07.2009 г. на стойност 70 560 лева,
фактура № 027/31.08.2009 г. на стойност 6 997,54 лева, фактура №
028/31.08.2009 г. на стойност 50 400 лева, фактура № 029/30.09.2009 г. на
стойност 69 072,19 лева, фактура № 030/30.10.2009 г. на стойност 49 783,10
лева, фактура № 031/30.10.2009 г. на стойност 57 533,62 лева, фактура №
032/30.11.2009 г. на стойност 113 348,09 лева, фактура № 033/30.11.2009 г. на
стойност 470,23 лева, фактура № 034/30.12.2009 г. на стойност 75 572,78 лева,
фактура № 035/28.01.2010 г. на стойност 95642,06 лева, фактура №
038/26.02.2010 г. на стойност 7 182 лева, фактура № 043/31.03.2010 г. на
стойност 995,90 лева, фактура № 045/30.04.2010 г. на стойност 1264,20 лева,
фактура № 046/31.05.2010 г. на стойност 2 454,48 лева, фактура №
050/30.06.2010 г. на стойност 2 255,06 лева, фактура № 054/30.07.2010 г. на
стойност 536,59 лева, фактура № 055/30.07.2010 г. на стойност 144 000 лева,
5
фактура № 058/30.08.2010 г. на стойност 1 248,91 лева, фактура №
061/30.09.2010 г. на стойност 3 367,06 лева, фактура № 062/30.09.2010 г. на
стойност 123 471,94 лева, фактура № 063/30.09.2010 г. на стойност 963,52
лева, фактура № 065/29.10.2010 г. на стойност 2 800,39 лева, фактура №
066/29.10.2010 г. на стойност 317,95 лева, фактура № 069/30.11.2010 г. на
стойност 4 209,74 лева, фактура № 070/30.11.2010 г. на стойност 337,92 лева,
фактура № 071/30.11.2010 г. на стойност 252 000 лева, фактура №
073/30.12.2010 г. на стойност 523,99 лева, фактура № 074/30.12.2010 г. на
стойност 1 345,54 лева, фактура № 075/30.12.2010 г. на стойност 108 831,74
лева, фактура № 080/31.03.2011 г. на стойност 86 423,40 лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2014 година и до окончателно погасяване
на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата 380 464,89
лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима
върху присъдената главница, която лихва е за периода 09.04.2011 г. -
09.04.2014 г.Представено е и удостоверение с изх. № 1050/17.01.2020 г. по
изп. дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц., за образувано въз основа
на гореописания изпълнителен лист изпълнително дело, в което е посочено,
че задължението на ответника към молителя към 17.01.2020 г. възлиза общо
на 2 411 442,55 лева.Представено е решение № 230/28.01.2019 г. по т.д. №
3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, с което е
потвърдено решение № 755/12.04.2018 г. по т.д. № 2494/2014 г. по описа на
СГС, ТО, 3 състав, и въз основа на което е издаден гореописаният
изпълнителен лист в полза на молителя в настоящото производство. В хода на
процеса е постановено определение № 422/19.06.2020 г. по т.д. № 1027/2019 г.
по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., с което въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване и съответно е влязло в сила.По делото е представена
молба за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303 от ГПК,
подадена от дружеството-настоящ жалбоподател по т.д. № 2494/2014 г. по
описа на СГС.Представени са годишни финансови отчети за 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г.,счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към
31.05.2020 г. на ответника и инвентаризационни описи и списък на
кредиторите (стр. 877 от делото). Представени са също фактури, издадени от
молителя на ответника в периода 30.06.2008 г. – 31.03.2011 г., платежни
нареждания и извлечения от сметки на ответника.Представени са протоколи
за прихващане на разчети между двете дружества от 31.12.2009 г., от
6
30.04.2010 г., от 31.12.2010 г. и подписани между страните протоколи за
прихващане на съществуващи вземания и задължения от 30.09.2010 г. и
30.12.2010 г. Както и изявление за прихващане с изх. № 98/31.03.2011 г.,
отправено от молителя до ответника.Съгласно заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза с най-голям относителен дял от
нетекущите активи на дружеството за 2016 г. и 2017 г. са дългосрочните
финансови активи, които към 31.12.2016 г. са в размер на 638 хил. лева,
представляващи 92,1% от нетекущите активи; към 31.12.2017 г. са в размер на
502 хил. лева, представляващи 89% от нетекущите активи. С най-голям
относителен дял от нетекущите активи на дружеството за 2018 г. и 2019 г. са
дълготрайните материални активи, които към 31.12.2018 г. са в размер на 34
хил. лева, представляващи 63% от нетекущите активи; към 31.12.2019 г. са в
размер на 33 хил. лева, представляващи 67,3% от нетекущите активи.Вещото
лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните
активи за анализирания период са вземанията на дружеството, които към
31.12.2016 г. са в размер на 2760 хил. лева, представляващи 83,1% от
краткотрайните активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 2784 хил.лева,
представляващи 85,1% от краткотрайните активи; към 31.12.2018 г. са в
размер на 2367 хил. лева, представляващи 97,7% от краткотрайните активи;
към 31.12.2019 г. са в размер на 2364 хил. лева, представляващи 97,9% от
краткотрайните активи.С най-голям относителен дял от краткосрочните
задължения на дружеството са други задължения за всяка година от
анализирания период, както следва: към 31.12.2016 г. са в размер на 3367 хил.
лева, представляващи 75,7% от всички задължения; към 31.12.2017 г. са в
размер на 3034 хил. лева, представляващи 80,3% от всички задължения; към
31.12.2018 г. са в размер на 2043 хил. лева, представляващи 83,9% от всички
задължения; към 31.12.2019 г. са в размер на 2171 хил. лева, представляващи
84,7% от всички задължения.Според експертизата коефициентът за обща
ликвидност е, както следва: 2,9625 за 2016 г., 4,1936 за 2017 г., 4,0981 за 2018
г. и 2,9038 за 2019 г.,коефициентът за бърза ликвидност, показващ
съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към
краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. е
със стойности: 2,7975 за 2016 г., 3,9590 за 2017 г., 4,0068 за 2018 г. и 2,8413 за
2019 г.Според заключението коефициентът за незабавна ликвидност и
коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,3354
7
за 2016 г., 0,3897 за 2017 г., 0,0017 за 2018 г. и 0,0000 за 2019 г.Вещото лице
дава заключение, че към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., коефициентите на
обща, бърза и аболютна ликвидност са в референтните стойности. Към
31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са в
референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност за този период са извън реферернтните стойности, поради липса
на парични средства. Вещото лице е изчислило следните стойности на
коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,0083 за
2016 г., 0,0029 за 2017 г., -0,0492 за 2018 г. и -0,0405 за 2019 г.Стойностите на
коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 120,4054 за
2016 г., 344,2727 за 2017 г., -20,3438 за 2018 г. и -24,7019 за 2019 г.Съгласно
заключението към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. общата балансова
стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от
ответника, са достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи
и нетекущи). Към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. общата балансова стойност
на всички активи на ответника не са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения (текущи и нетекущи), като към 31.12.2018 г. задълженията
превишават активите със сумата от 128 хил. лева и към 31.12.2019 г. – със
сумата от 104 хил. лева.Вещото лице дава заключение, че в баланса си за
анализирания период 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ответника не води
задължения към молителя.Вещото лице дава заключение, че от
счетоводството на ответника е предоставена информация за извършени
плащания по фактури на молителя като фактура № **********/30.06.2008 г.
на стойност 241 920 лева с ДДС и фактура № **********/31.03.2011 г. на
стойност 86 423,40 лева, посочени в изпълнителен лист от 01.02.2019 г.,
издаден от САС, са изплатени с изрични платежни нареждания по банковата
сметка на молителя.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице /стр.958 и сл./
заявените с молбата задължения на ответника към молителя са формирани от
50 фактури по изпълнителния лист са на обща стойност от 3 042 115,10 лева,
като след извършени плащания остатъкът е в размер на 1 231 307,83 лева,
който е погасен чрез прихващане, извършено с шест броя протоколи в
периода 2009 г. – 2011 г., описани подробно в заключението.Съгласно
заключението с изрично платежно нареждане е платено задължение в общ
размер на 836 107,27лв. по следните фактури,който са включени в
8
представения по делото изпълнителен лист издаден от САС:№1/30.06.08г.,
№7/30.09.08г.,№9/31.10.08г. ,№10/31.10.08г., №14/29.12.08г. и
№80/31.03.11г.Съгласно заключението за периода от март 2009г. до април
2011г. чрез платежни нареждания,в които не е указано по коя фактура се
плаща са погасени задължения по фактури,които са описани в заключението
и са на обща стойност 974 700лв.Остатъкът от посочените в решенията и
изпълнителния лист 50 фактури на стойност 1 231 307,83лв. е погасен чрез
прихващане извършено с 6 броя протоколи,които са приложени по делото.В
заключението вещото лице подробно е описало резултата от прихващането на
ваимни вземания и задължения,както следва:
-по протокол за прихващане от 31.12.09г.-след прихващането на сумата
31 929,60 лв. ответника дължи на молителя 557 893,13лв.
-по протокол за прихващане от 30.04.10г. –след прихващането на сумата
33 922,27лв. ответника дължи на молителя 520 155,02лв.
-по протокол за прихващане от 30.09.10г. –след прихващането на сумата
179 284,31лв. ответника дължи на молителя 619 168,27лв.
-по протокол за прихващане от 30.12.10г. –след прихващането на сумата
145 510,09лв. ответника дължи на молителя 844 025,45лв.
-по протокол за прихващане от 30.12.10г. –след прихващането на сумата
746 852лв. ответника дължи на молителя 97 173,45лв.
-по уведомление №98/31.03.11г. за прихващане на сумата 97 173,45лв. е
посочено,че след инвентаризация е установено,че молителя дължи на
ответника сумата 101 380,18лв.След прихващането със сумата 97 173,45лв.
молителя остава да дължи на ответника сумата 4 206,73лв.
Съгласно заключението /стр.989/ в счетоводството на ответника няма
салдо между двете дружества по повод посочените по-горе 50бр.
фактури.Разчетите между двете дружества по повод посочените 50 фактури
на стойност 3 042 115,42лв. са уредени.Вещото лице е посочило,че в баланса
си за периода от 2016г. до 31.05.20г. ответника не води задължения към
молителя.
За да уважи подадената молба СГС е приел от правна страна,че в случая
са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки -
сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява
9
компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.В случая съдът е
сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.Налице е и втората предпоставка за откриване на
производството – ответникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско
дружество.Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за
което се прилагат общите правила на гражданското право.В случая съдът е
сезиран от молителя който твърди, че има вземания към ответното дружество
от търговски сделки. От събраните по делото доказателства се установява, че
същите произтичат от договори за продажба на стоки, които са обективирани
в горепосочените фактури. Договорът за продажба на стоки е търговска
сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което вземанията на
молителя от същата могат да служат за иницииране на производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество.Вземанията на
молителя са установени по основание и размер във воденото между страните
съдебно производство с влязло в сила решение № 755/12.04.2018 г. по т.д. №
2494/2014 г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, потвърдено с решение №
230/28.01.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София,
6 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение №
422/19.06.2020 г. по т.д. № 1027/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. Поради
това съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице в
частта относно погасяване на тези вземания чрез прихващане в периода 2009
г. – 2011 г. Тези възражения на ответника са били разгледани в предходното
съдебно производство относно вземанията на настоящия молител и не са
уважени от съда. На основание чл. 298, ал. 4 от ГПК, влязлото в сила решение
има действие и по отношение на разрешените с него възражения за
прихващане, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван в
настоящото производство при разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Съдът е приел, че представената от ответника молба за отмяна по реда на чл.
303 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 2494/2014 г. по
описа на СГС, ТО, 3 състав, не променя горния извод. Отмяната по реда на
чл. 303 от ГПК е извънреден способ за контрол на влезлите в сила съдебни
10
решения, който се извършва на лимитативно посочените в закона
предпоставки. Това производство не е фаза на исковия процес, а
самостоятелно извънинстанционно производство,поради това до
евентуалната отмяна на постановеното съдебно решение настоящият състав
следва да зачете силата му на пресъдено нещо.С оглед на горното и предвид
събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че вземанията на молителя са
изискуеми. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, не
представил доказателства за погасяването на вземанията на молителя след
постановяване на горепосоченото съдебно решение.С оглед на изложеното
съдът е приел, че е налице материално-правна легитимация на молителя
„Булгар Минерали - Стрелча” АД / н / да поиска откриване на производство
по несъстоятелност за ответното дружество.Въз основа на показателите за
финансовото състояние на дружеството съдът е приел,че дружеството не
може да посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения
и е зависимо от кредиторите си.Приел е, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост и е открил
производство с произтичащите от това последици.
При разглеждането на делото пред САС е представено решение
№1/14.06.21г. по т.д. №2153/20г. на ВКС,с което по молба на "ВАТИЯ
ТРЕИДИНГ" ЕООД на основание чл.303,ал.1,т.4 от ГПК е отменено решение
№230/28.01.20г. по т.д.№3395/18г. на САС,с което се е произнесъл по жалба
срещу решение от 12.04.18г. по т.д.№2949/14г. на СГС.С решението ВКС е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. Съгласно чл. 621 ТЗ,
доколкото в част IV няма особени разпоредби,се прилагат разпоредбите на
ГПК. Според разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производството по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. А
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
11
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.Съдът
постановява решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ когато се установи
неплатежоспособността на длъжника не по принцип, а когато молителят
докаже съществуването на задължение по сделка, която да е сключена между
него и ответника, т. е. задължението по търговската сделка трябва да е
възникнало между молителя и ответника. Тогава, когато не е установена
облигационна връзка по търговска сделка, съдът е длъжен да отхвърли
молбата по чл. 625 от ТЗ поради липсата на задължителна материална
предпоставка на закона. Доказателствената тежест за установяване на
материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност е на лицата по чл. 625 ТЗ. Ответникът може да се брани в
производството с възражения, които изключват правото на кредитора по
търговска сделка, каквито са възраженията за нищожност на сделката,
погасяване на вземането по давност към датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, направено прихващане при
спазване на условията по чл. 103-105 ЗЗД и др .Активната легитимация на
кредитора може да бъде установена, респ. оспорена в производството по
несъстоятелност, като всяка една от страните следва да установи твърдяните
от нея факти и обстоятелства.Лицата, които са активно легитимирани да
подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност, са посочени
в чл. 625 ТЗ. Това са длъжника, ликвидатора или кредитор на длъжника по
търговска сделка и другите конкретно посочени лица. За активната
легитимация на лицата по чл. 625 ТЗ съдът следи служебно и е задължен да
отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако
лицето, което е инициирало производството, не докаже качеството си на
длъжник или кредитор.
В настоящия случай инициатор на производството е „Булгар Минерали
- Стрелча” АД / н / в подържаното от него качество на кредитор по търговска
сделка.Спора по делото и пред двете инстанции е дали „Булгар Минерали -
Стрелча” АД / н / има качеството на кредитор на дружеството-жалбоподател.
В производства като настоящото - по молба на кредитор с правно
основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност,
поради неплатежоспособност, на изследване по делото от обективна страна
по задължителен начин и преди всичко друго, подлежи наличието или
12
липсата на главната предпоставка за откриване на такова производство, а
именно - материалноправната легитимация на молителя да иска откриване на
производство по несъстоятелност за ответника по молбата, т. е. в конкретната
процесна хипотеза - дали молителят, депозирал молбата с правно основание
чл. 625 от ТЗ, има качеството на кредитор на длъжника по търговска
сделка.Едва при безспорното установяване по делото на наличието в лицето
на молителя, на такова негово качество, легитимиращо го от
материалноправна гледна точка да иска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника му - ответник в производството, то на
изследване и установяване по делото подлежи и наличието или липсата на
състоянията на неплатежоспособност, като обективно такова негово
имуществено състояние, съобразно наличието или липсата на предпоставките,
лимитативно законоустановени в чл. 608 от ТЗ, съответно – липсата на тези
по чл. 631.Наличието на изискуемо вземане на молителя – кредитор на
ответника по молбата по търговска сделка е главна материалноправна
предпоставка /в отлика от процесуалноправните такива за легитимацията на
молителя, които се определят не от установеното впоследствие по съществото
на спора и по делото, действително правно положение, а само от твърденията
на молителя в молбата му, с която сезира съда/, съответно – установяването
на наличието и е предварително, и задължително условие за откриване
въобще на възможността, и за възникването на задължение за съда да
изследва имущественото състояние на ответника по молбата.
Съдът счита,че към момента / 29.01.20г./ на подаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност молителят „Булгар Минерали
- Стрелча” АД / н / е имал качеството на кредитор на дружеството-
жалбоподател по силата на изпълнителния лист, издаден по решението по т.д.
№ 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София,което,макар и невлязло в
сила към този момент, е имало изпълнителна сила съгласно чл.404,т.1 от
ГПК.Поради това законосъобразно в обжалваното решение съставът на СГС е
приел,че е надлежно сезиран с молба на кредитор по търговска сделка с
изискуемо вземане.Качество на кредитор молителят е имал и към датата на
постановяване на обжалваното решение /03.12.20г./,поради това,че с
определение №422/19.06.20г. по т.д.№1027/19г. на ВКС,ТК решението на
САС,по което е издаден изпълнителния лист не е допуснато до касационно
обжалване.Така посочената хронология налага извода,че през целия период
13
на висящност на производството пред СГС молителя,инициирал
производството по несъстоятелност, е имал качеството на кредитор с
изискуемо вземане по търговска сделка.
Съгласно чл. 621 ТЗ, доколкото в част IV няма особени разпоредби,се
прилагат разпоредбите на ГПК.С оглед на това съдът следва да вземе предвид
фактите и обстоятелствата,които са настъпили в хода на производството по
делото пред настоящата инстанция.
В настоящия случай до момента на постановяване на отменителното
решение №1/14.06.21г. по т.д. №2153/20г. на ВКС у молителя е налице
активна материалноправна лигитимация от подаване и подържане на молбата
по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
жалбоподателя "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД.Тази лигитимация е
налице,поради наличието на влязло в сила решение,с което дружеството-
жалбоподател е осъдено да заплати на молителя посочените в изпълнителния
лист суми дължими по търговска сделка.С отмяната на осъдителното решение
се възстановява висящността на процеса по отношение на претенцията за
процесните суми.Наличието на висящ исков процес относно претендираното
вземане не е основание за отхвърляне на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност,но във фазата по откриване на
производство по несъстоятелност, съдът е длъжен да установи материалните
предпоставки, като включително се произнесе по възраженията на ответника
за тяхното съществуване /решение № 134 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. №
141/2009 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай възраженията на ответника-
настоящ жалбоподател са,че молителя „Булгар Минерали - Стрелча” АД / н /
не е кредитор на дружеството,поради това,че задълженията по посочените в
изпълнителния лист 50 бр. фактури са погасени.Съдът счита,че възражението
е основателно.От допълнителното заключение на вещото лице се установи,че
остатъкът по фактурите в размер на 1 231 307,83 лева е погасен чрез
прихващане, извършено с шест броя протоколи в периода 2009 г. – 2011 г.,
описани подробно в заключението.Съгласно заключението с изрично
платежно нареждане е платено задължение в общ размер на 836 107,27лв. по
следните фактури,който са включени в представения по делото изпълнителен
лист издаден от САС:№1/30.06.08г.,№7/30.09.08г.,№9/31.10.08г. ,
№10/31.10.08г., №14/29.12.08г. и №80/31.03.11г.Съгласно заключението за
14
периода от март 2009г. до април 2011г. чрез платежни нареждания,в които не
е указано по коя фактура се плаща са погасени задължения по фактури,които
са описани в заключението и са на обща стойност 974 700лв.Остатъкът от
посочените в решенията и изпълнителния лист 50 фактури на стойност
1 231 307,83лв. е погасен чрез прихващане извършено с 6 броя
протоколи,които са приложени по делото.В заключението вещото лице
подробно е описало резултата от прихващането на ваимни вземания и
задължения,както следва:
-по протокол за прихващане от 31.12.09г.-след прихващането на сумата
31 929,60 лв. ответника дължи на молителя 557 893,13лв.
-по протокол за прихващане от 30.04.10г. –след прихващането на сумата
33 922,27лв. ответника дължи на молителя 520 155,02лв.
-по протокол за прихващане от 30.09.10г. –след прихващането на сумата
179 284,31лв. ответника дължи на молителя 619 168,27лв.
-по протокол за прихващане от 30.12.10г. –след прихващането на сумата
145 510,09лв. ответника дължи на молителя 844 025,45лв.
-по протокол за прихващане от 30.12.10г. –след прихващането на сумата
746 852лв. ответника дължи на молителя 97 173,45лв.
-по уведомление №98/31.03.11г. за прихващане на сумата 97 173,45лв. е
посочено,че след инвентаризация е установено,че молителя дължи на
ответника сумата 101 380,18лв.
След прихващането със сумата 97 173,45лв. молителя „Булгар Минерали -
Стрелча” АД / н / остава да дължи на ответника "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД
сумата 4 206,73лв.
При така цитираното заключение на вещото лице и след постановяването
на решение №1/14.06.21г. по т.д. №2153/20г. на ВКС,с което по молба на
"ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД на основание чл.303,ал.1,т.4 от ГПК е отменено
решение №230/28.01.20г. по т.д.№3395/18г. на САС съдът прави извод,че
молителя не е кредитор на дружеството-жалбоподател ,поради което към
настоящия момент-у молителя „Булгар Минерали - Стрелча” АД / н / не е
налице активна материалноправна лигитимация по чл.625 от ТЗ да иска
откриване на производство по несътоятелност на дружеството-жалбоподател.
В жалбата,по която е образувано настоящето дело е направено искане ,с
15
оглед липсата на правен интерес от подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност обжалваното решение да бъде обезсилено,а
производството по делото прекратено.Съдът счита,че искането е
неоснователно.Правният интерес от подаване на молбата у молителя е
обусловен от твърдението му,че е кредитор на ответника по търговска
сделка.Дали у молителя е налице качеството на кредитор е въпрос на
доказване по делото и въпрос по съществото на същото,по който съдът дължи
произнасяне с решение.В случая,че от събраните по делото доказателства се
установи,че молителят не е кредитор на длъжника молбата следва да бъде
разгледана по същество и да бъде постановено решение по делото,а не
производството да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното съдът счита,че у молителя „Булгар Минерали
- Стрелча” АД / н / липсва качеството на кредитор на жалбоподателя
"ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД,поради което у същия не е налице активна
материалноправна лигитимация по чл.625 от ТЗ да иска откриване на
производство по несътоятелност на дружеството-жалбоподател,поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено като вместо него бъде
постановено решение,с което подадената молба следва да бъде отхвърлена.
При положение,че у молителя липсва активна материалноправна
лигитимация по чл.625 от ТЗ да иска откриване на производство по
несътоятелност на дружеството-жалбоподател "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД
то ирелевантно по делото е какво е финансовото състояние на последното
дружество.
Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.1 във връзка с чл.273
от ГПК ответника по жалбата следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 125лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Отменя решение №260480/03.12.2020г,. постановено по т.д.№193/2020г.
по описа на Софийски градски съд, TO, VI-8 с-в. ВМЕСТО КОЕТО
16
ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля молбата на молителя „Булгар Минерали - Стрелча” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********* за откриване на производство по
несъстоятелност на "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр.София 1612, район Красно село, бул.
„ЦАР БОРИС Ш-ти", №91.
Осъжда „Булгар Минерали - Стрелча” АД (в несъстоятелност), ЕИК
********* да заплати на "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр.София 1612, район Красно село, бул.
„ЦАР БОРИС Ш-ти", №91 направените по делото разноски за държавна такса
в размер на 125лв.
След влизането в сила заверен препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по реда на чл. 622
от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17