Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 2 10.02.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН М.
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин М. административно дело № 188 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В. М. П. от гр. К., ул. *** № **, ет. *, ап. *, срещу Решение
№ 1012-16-83/1 от 05.07.2021 год. на Ръководителя та ТП на НОИ – Разград, с които са потвърдени разпореждания № **********
от 29.03.2021 год., № ********** от
30.03.2021 год. и № ********** от 01.04.2021 год. на ръководителя по „ПО” при
ТП на НОИ – Разград. С потвърдените разпореждания Ръководителя по пенсионно
осигуряване е изменил на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО отпуснатата
пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на оспорващия, за съответните
периоди, конкретно посочени в разпорежданията. В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като по същество не са били налице основания
за изменение на пенсията. Излагат се доводи, че промяната на осигурителния му
стаж и доходи от органите на НОИ е незаконосъобразно извършена. Оспорващият
иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 , приема за установено следното:
С разпореждане № ********** от 20.01.2015 год. /л.
223/ на оспорващия е отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване /пенсия за ИОЗ/ считано от 13.06.2014 год.
до 01.10.2016 г. С Разпореждане № ********** от 29.09.2016 г. /л.206/ срокът за
получаване на пенсия за ИОЗ е удължен до 01.09.2018 год. с оглед
преосвидетелстване на оспорващия.
Към 23.01.2017 год. личната пенсия за ИОЗ на
оспорващия е била определена при осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
от 30 г. 04 м. и 09 дни и осигурителен стаж след датата на инвалидизиране от 1
г. 08 м. и 01 ден / виж разпореждане л. 197/
Със заявление
вх. № 2182-16-401 от 09.08.2017 год. /л.195/ П. е поискал преизчисляване на
пенсията на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО с оглед на допълнително придобит до
31.07.2017 год. осигурителен стаж. Видно от описа на осигурителния стаж /л.
192-193/ на П. е зачетен ново придобит осигурителен стаж от III категория
в размер общо на 08 м. и 26 дни от които 5 м. и 19 дни с осигурител „Социални услуги- Кубрат” и 3 м. и 07 дни с
осигурител „ЖИВЕС” ООД с ЕИК *********,
положен в периода от 24.04.2017 до 31.07.2017 г. С разпореждане № ********** от 26.10.2017
год. /л.186/ пенсията за ИОЗ на П. е
преизчислена считано от 09.08.1017 г. при осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране от 2 г. 04 м. и 27 ден,
като е взет предвид и новозачетения
осигурителен стаж в т.ч. и този при „ЖИВЕС”
ООД.
С разпореждане № ********** от 27.04.2018 год.
/л.179/ пенсията на оспорващия отново е
преизчислена на основание чл. 102, ал.
1, т. 2 от КСО по заявление от 02.04.2018 год. /л.184/ при осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране от 3 г. 00 м. и 27 дни, като е взет предвид новозачетения осигурителен стаж в размер на
08 месеца, придобит през периода от 01.08.2017 г. до 31.03.2018 год. с
осигурител „Бюрото по труда” Кубрат / виж опис на ОС л. 182/ плюс осигурителен
стаж след инвалидизиране от 2 г. 04 м. и
27 ден от разпореждане № ********** от 26.10.2017 год. /л.186/.
С разпореждане № ********** от 31.08.2020 год. /л.
115/ пенсията за ИОЗ на П. е преизчислена на основание чл. 102, ал. 1 от КСО по
заявление вх. № 2182-16-321 от 10.04.2019 год. /л. 171/ при осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране от 4 г. 01 м. и 26 дни. При
това изменение е зачетен, новопридобития осигурителен стаж от III категория в размер на 1 год. 00 м. и 29
дни с осигурител „ДЕ КОНСУЛТ 13 ”
ЕООД с ЕИК *********, положен в периода от
02.04.2018 г. до 30.04.2019 год. плюс осигурителния стаж след пенсиониране от
03 год. 00 м. и 27 дни по разпореждане № ********** от 27.04.2018 год. /л.179/ .
С разпореждане № ********** от 09.10.2020 год. /л.93/
пенсията на оспорващия е преизчислена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „д” от КСО по заявление от 08.06.2020 год. /л.104/ като видно от описа на
осигурителния стаж /л.98-100/ е признат
и осигурителния стаж от 3 м. и 07 дни с осигурител „ЖИВЕС” ООД, положен в периода от 24.04.2017 до
31.07.2017 г и от 1 год. 00 м. и 29 дни
с осигурител „ДЕ КОНСУЛТ 13”, положен в
периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2019 год.
Със задължителни предписания № ЗД-1-03-00819962 от
05.10.2020 год. /л.74/ контролен орган от ТП на НОИ Варна е дал задължителни
предписания на осигурителя „ДЕ КОНСУЛТ 13 ” ЕООД с ЕИК ********* да заличи неправилно подадени данни с информация в декларация обр. 1 в Регистъра на
осигурените лица с код 01 на 08 часов работен ден за В. М. П. с ЕГН ********** за периода от 02.04.2018 год. до 01.05.2019 год.
С писмо изх. № Ц1042-16-41#4 от 08.12.2020 год. /л.78/ директорът на ТП на НОИ
Варна е уведомил Дирекция „ОКП” при ЦУ на НОИ за влязлото в сила предписание,
както и че същото не е изпълнено в указания срок, като е поискал съдействие за
прилагане на действията по чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019
год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващи се лица / Наредба № Н-13/.
С писмо изх. № Ц 1042-16-41#5 от 15.12.2020 год. /л.80-81/директорът на Дирекция
„ОНП” е поискал от Дирекция „Информационни и комуникационни технологии” при ЦУ
на НОИ да бъдат генерирани на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13
заличаващи декларации за две лица, едното от които е В. М. П. с ЕГН ********** за периода от 02.04.2018 год. до 01.05.2019 год., за
подадените данни от осигурителя „ДЕ КОНСУЛТ 13 ” ЕООД с ЕИК *********, тъй като по технически причини, те не могат да бъдат
въведени от контролните органи при ТП на НОИ – Варна.
С писмо изх. № Ц 1042-16-41#6 от 16.12.2020 год. /л.79/ директорът на дирекция
„ИКТ” при ЦУ на НОИ е уведомил директорите на дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания” и директора на дирекция „Информационни системи за
дългосрочни и краткосрочни плащания” че на 15.12.2020 год. на сървъра на НАП са
подадени 41 заличаващи декларации по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителя „ДЕ КОНСУЛТ 13 ” ЕООД с ЕИК ********* за посочените в горепосоченото писмо лица. С писмо от 21.12.2020 год. /л. 76/,
подуправителят на НОИ е уведомил изпълнителния директор на НАП за подадените 41
бр. заличаващи декларации.
С писмо изх. № Ц 9101-03-608#9 от 06.01.2021 год. / 73/ директорът на дирекция
„Пенсии” при ЦУ на НОИ е уведомил ръководителя на ТП на НОИ – Разград, че
следва да се извърши нова преценка за право на пенсия или изменение на пенсия
за лицето В. М. П. с ЕГН *********, което има зачетен осигурителен стаж при осигурителя „ЖИВЕС” ООД с ЕИК *********, тъй като са подадени заличаващи декларации за
подадени от този осигурител данни по чл. 4 и чл. 4а от КСО за периода от
01.01.2016 год. до 31.01.2018 год. От
данните по делото е видно, че на
оспорващия е бил зачетен осигурителен стаж при този осигурител в размер на 03
м. и 07 дни за периода от 24.04.2017 до 31.07.2017 год., който попада в периода
на заличените данни.
С писмо вх. № 2175-16-1 от 15.01.2021 год. /л. 77/
директорът на дирекция „Пенсии” при ЦУ на НОИ е уведомил ръководителя на ТП на
НОИ – Разград, че следва да се извърши нова преценка за право на пенсия или изменение
на пенсия за лицето В. М. П. с ЕГН **********, с оглед на осигурителния стаж при осигурителя „ДЕ
КОНСУЛТ 13 ” ЕООД с ЕИК *********, който
подлежи на заличаване и обхваща периода от 01.02.2018 г. до 19.05.2020 г.
Във връзка с така получената информация Ръководителят
по „ПО при ТП на НОИ – Разград е издал разпореждания № ********** от 29.03.2021
год., № ********** от 30.03.2021 год. и
№ ********** от 01.04.2021 год., с които
на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО е изменил личната пенсия
на оспорващия П. считано съответно от 09.08.2017 год. пожизнено, от 02.04.2018
год. пожизнено и от 08.06.2020 год. пожизнено. Видно от описа на осигурителния стаж /л. 53-55, 59-61 и 62-64/ при изменение на пенсиите административният орган
не е зачел за осигурителен стаж 3 м. и
07 дни с осигурител „ЖИВЕС” ООД, за
периода от 24.04.2017 до 31.07.2017 г
и 1 год.
00 м. и 29 дни с осигурител „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД, за периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2019 год. ,
тъй като данните са заличени в Регистъра
на осигурените лица. По преписката няма данни дали и кога тези разпореждания са
връчени на оспорващия П., но те са обжалвани пред ръководителя на ТП на НОИ –
Разград с жалба от 29.06.2021 год. /л. 8/
С решение № 1012-16-83/1 от 05.07.2021 год.
ръководителят на ТП на НОИ –
Разград отхвърлил жалбата като
неоснователна и потвърдил разпорежданията.
Като фактически основания е посочил, че в случая е налице служебно
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, подадени от осигурителите „ЖИВЕС”
ООД и „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД относно оспорващия, които са били взети
предвид при предходно изменение размера на личната
пенсия за ИОЗ, което е наложило
изменение на пенсията по реда на чл. 99, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО. Решението е
връчено на оспорващия на 12.07.2021 год., а
жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 21.07.2021 год.,
съгласно пощенското клеймо на плика.
В хода на съдебното производство са приети представени
от оспорващия доказателства – трудови договори, справки за приети уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, придружителни писма уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ, уведомление за прекратяване на трудов договор на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ /л. 282-290/, както и копие на страници от 1 до
13 на трудова книжка № сер З №898199 / л.313-319/, представени от ответника, от които е видно, че оспорващият П. е имал
сключен трудов договор с „ЖИВЕС” ООД от 24.04.2017
год. до 31.07.2017 год. и с „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД от 02.04.2018 год., прекратен
от П. считано от 01.05.2019 год.
Приети са и представени от ответника писмо на ТД на
НАП – Варна, констативен протокол от 05.10.2020 год. за извършена проверка по
разходи на ДОО на ТП на НОИ – Варна които установяват липсата на доказателства за полагане на труд
от лицата, назначени от „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД по декларирани 5 бр. трудови
договори, сключени през м. февруари и м. април 2018 год. в т.ч. и оспорващия П., както и и Справки „8Б”
за отхвърлени данни по партидата на оспорващия П. от Регистъра на осигурените
лица за периода м. януари 2017- м. декември 2019 год. /л. 295-л. 301/, от които
е видно, че осигурителния стаж на оспорващия при „ЖИВЕС” ООД от 24.04.2017 год.
до 31.07.2017 год. и „ДЕ КОНСУЛТ 13”
ЕООД от 02.04.2018 год. до 30.04.2019 г. е заличен въз основа на декларация за
заличаване.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1
от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания.
Същият е
издаден при спазване изискванията за форма. Решението съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване. Доколко изложените фактически основания са доказани и
обосновават издаването на оспореното решение е въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на оспорения акт.
При издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Административният орган е
постановил решението си след като е изяснил всички относими към случая факти.
Твърдението на оспорващия, че административният орган безкритично се е позовал
на данни от контролния орган при ТД на НАП – Варна е неоснователно.
Потвърдените с оспореното решение разпореждания са обосновани с данните от
Регистъра на осигурените лица, който е
законоустановен източник на данни за осигурителния статус на лицето. Чл.5, ал.6 от КСО изрично предвижда, че
данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощите.
Оспореното решение не противоречи и на материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „д” от КСО, която е посочена като правно основание за издаване на
потвърдените с оспореното решение разпореждания, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа, когато пенсията е
определена в неправилен размер.
Според разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО
осигурителите и работодателите периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване, както и декларации за сумите за дължимите
осигурителни вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете,
начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят
с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на
Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване
и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
В разпоредбата
на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица е посочено, че НОИ подава данни и за
заличаване на декларации образец № 1 или образец № 5, подадени за лицата по чл. 4 и 4а от КСО, когато не е
изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
В настоящия случай
фактическите основания за издаване
на потвърдените разпореждания са
изложени в потвърдителното решение на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград,
Посочено е, че изменението на пенсията се основава на служебното
заличаване в Персоналния регистър на осигурените лица на предходно
зачетения осигурителен стаж при
осигурителите „ЖИВЕС” ООД от 24.04.2017 год. до 31.07.2017 год. и „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД от 02.04.2018 год.,
до 31.04.2019 год.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че към датата на издаване на
потвърдените с оспореното решение разпореждания
този осигурителен стаж е заличен от регистъра на осигурителния стаж по
партидата на оспорващия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г.. Следва да се има предвид, че Регистърът на осигурените лица е
законоустановен източник на данни за осигурителния статус на лицето,
съгласно чл.5, ал.6 от КСО. След като данните за осигурителния стаж на
оспорващия П. при тези двама осигурители
е бил заличен, административният орган
по пенсионно осигуряване е бил длъжен да вземе предвид това обстоятелство и да
измени пенсията за ИОЗ на оспорващия, съобразно новите данни.
Регистърът на осигурените лица е официален
удостоверителен източник на информация, който
се ползва с формална доказателствена сила, с каквато се ползват
официалните удостоверителни документи и до доказване на противното съдържащата
се в него информация следва да се счита за вярна.
В случая в
регистъра е вписано, че осигурителния стаж на оспорващия при посочените по-горе
двама осигурители за посочения период е заличен, т.е. за този период оспорващия
не е имал качество на осигурено лице. В негова тежест е да обори това обстоятелство и да докаже, че е бил
осигурено лице.
Оспорващият твърди, че е бил осигурено лице през този
период като се позовава на сключения между него и ЖИВЕС” ООД от 24.04.2017 год.
и „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД от трудови
договори, които са регистрирани по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ, както и на вписванията в трудовата му книжка.
Това твърдение обаче остана недоказано.
Следва да се има предвид, че
в Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и
осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена
в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО
изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и
продължава до прекратяването ѝ, респективно лицето следва добросъвестно
да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за
да придобие право на пенсия за ИОЗ. Наличието на валидно възникнало трудово
правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То
е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да
упражнява трудова дейност.
В конкретния случай
оспорващият П. не доказа, че е започнал и е осъществявал трудови функции по посочените от него трудови
договори при посочените работодатели, в процесните периоди от време. Напротив
по делото ответникът представи писмени доказателства - официални документи, неоспорени от П., от
които е видно, че посочените от него като
осигурители дружества не са осъществявали дейност през процесните периоди. Следователно
след като П. не доказа, че е извършвал
трудова дейност по сключените от него трудови договори, той не може да има
качеството на осигурено лице за процесните периоди.
Ето защо съдът счита, че
оспореното решение и потвърдените с него разпореждания съответстват на
материалния закон
Оспорения акт съответства и
на целта на закона. В случая административният орган действа при условията на
обвързана компетентност. След като административният орган има една единствена
възможност за произнасяне и административният акт съответства на материалния
закон, то той съответства и на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград
е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл.
146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. М. П. от
гр. К., ул. *** № **, ет. *, ап. *, срещу Решение № 1012-16-83/1 от 05.07.2021 год. на
Ръководителя на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Разград, с които са потвърдени
разпореждания № ********** от 29.03.2021 год., № ********** от 30.03.2021 год. и № **********
от 01.04.2021 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/