Р Е Ш Е Н И Е № 260045
гр.
Пловдив, 05.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.12.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19013 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу Ц.Ф.К. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1064.87 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 16.12.2014 г. до 07.06.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 172.60 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 28.02.2015 г. до 31.05.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 30.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
12611/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда интереса на ищеца от
завеждане на настоящите искове.
В исковата молба и в
допълнителна молба от 18.12.2019 г. се излагат твърдения, че отчета в процесния
имот за процесния период е извършван по тарифа, доколкото в имота липсва
монтирано измервателно устройство, по 5
куб.м за двама обитатели. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва качеството потребител на ответника, както и наличието на предпоставки за начисляване на количествата вода в процесния имот по тарифа. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода 16.12.2014 г. до 29.07.2016 г.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 12611/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че са налице предпоставките за начисляване по Тарифа, а именно, че в процесния имот в процесния период не е имало монтирано измервателно устройство.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
С Определение от 15.07.2020 г. съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да установи качеството потребител на ответника, което обстоятелство се оспорва от последния. Указано е и че ищецът не сочи доказателства в тази връзка.
Въпреки дадените указания по делото не се представиха доказателства, които да удостоверяват качеството потребител на ответницата. Действително събрани са косвени доказателства, че ответницата има връзка с процесния имот. Видно от служебно изготвената по делото справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата, същата има регистриран такъв в ***, считано от 2001 г., като настоящ и от 2006 г. като постоянен адрес. Това, обаче не е достатъчно да установи, че ответницата в процесния период е ползвала процесния имот.
Видно от Копие от Кадастралната карта за процесния имот /л.6/, като собственик е отбелязана Община Пловдив.
От изготвени справки в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, липсват данни за собствеността върху процесния имот, който имот не е деклариран като собственост от конкретно лице.
Качеството потребител на ответницата не се установява и от показанията на разпитания свидетел С.Н.М. /л.84/, който заявява, че в процесния имот само веднъж е заварил присъствие на жена, като не посочва това да е ответницата.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установи през процесния период ответницата Ц.Ф.К. да е била ползвател на предоставените от ищеца услуги в процесния имот за процесния период. Липсват каквито и да било данни, изходящи от ответника, че има задължения към ищеца – не е подавала заявление до ищеца за откриване на партида на нейно име. Не се установява по какъв ред е заведена процесната партида на името на ответницата. Не се установява тя да е подписвала карнетите за процесния период, за да се установи присъствие в него. Не се установява да е живяла в имота в процесния период.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът е участвал в производството чрез особен представител и не е направил разноски в същото, поради което и такива не му се дължат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Ц.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: ***
установителни искове, за признаване за установено, че Ц.Ф.К. дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1064.87
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 16.12.2014 г. до 07.06.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 172.60 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2015 г. до
31.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 30.07.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12611/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ