О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260150
гр. Пловдив, 29.03.2021
г.
Пловдивският апелативен
съд, първи търговски състав, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.ч.т.д. № 198 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 278 във връзка с чл. 274, ал.1, т.2
и чл. 121 от ГПК.
С определение № 260021 от 05.01.2021 година, постановено по
т. дело № 139/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставено без
уважение възражението на „Л.“ АД / с предишно наименование „Л.“ АД/, ЕИК ***,
за местна неподсъдност на производството по т. дело № 139/2020 година по описа
на ПОС, ХVІ търговски състав и искането на същата страна за прекратяване на
делото и изпращането му на Софийски градски съд за разглеждане по правилата на
местната подсъдност.
Така постановеното
определение е обжалвано с частна жалба от „Л.“ АД. Поддържа се неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът по иска има качеството на потребител, поради
което е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК - по настоящия адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния. В частната жалба се излагат доводи, че основният
въпрос по делото, по който страните имат различни становища, е именно дали става дума за потребителски договор или не и той следва
да бъде решен със съдебния акт по
същество. По отношение на компетентния по правилата на местната подсъдност съд,
който да се произнесе по предявения осъдителен иск, се поддържа от частния
жалбоподател, че това е съдът по адреса на управление на ответника, а именно
СГС, съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, доколкото процесният договор за
кредит е сключен между търговци и самият ищец е предявил иска и като едноличен
търговец, освен като физическо лице. Становището на частния жалбоподател е, че
ищецът като физическо лице няма
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както заради
вида на сключения договор, така и заради обстоятелството, че той е страна -солидарен и ипотекарен длъжник по договор, по който
заемополучател е самият той, но като едноличен търговец и липсват доказателства средствата по договора
да са получени за цели извън неговата търговска дейност. Изложени са и доводи,
че местната подсъдност не следва да бъде определяна само въз основа на
твърденията на ищеца, че има качеството на потребител и че се ползва от
потребителска защита.
По изложените съображения
се иска отмяна на обжалваното определение
и определяне на СГС като съд, който е местно компетентен да разгледа и
да се произнесе по предявения иск.
Срещу частната жалба е
подаден писмен отговор от ищеца по делото И.Н.Л. в качеството му на физическо
лице и на ЕТ „Г..“ с изразено становище за нейната неоснователност и доводи за
това, че искът е предявен от И.Л. и в
лично качество като физическо лице, а не само като едноличен търговец, поради
което той е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и по отношение на него е приложима специалната
подсъдност по чл. 113 от ГПК. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Искането е за
потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, посочени в представен към отговора списък по чл. 80
от ГПК.
Пловдивският апелативен
съд, като провери законосъобразността
на обжалваното определение, съобразявайки доводите на страните и прецени обстоятелствата и доказателствата по
делото, прие следното:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу
определение по подсъдността, за което законът е предвидил изрично, че подлежи
на обжалване в чл. 121 от ГПК.
Разгледана по същество,
частната жалба е основателна.
По т. дело № 139/2020
година по описа на Окръжен съд – Пловдив е предявен иск от двама ищци – И.Н.Л.
като физическо лице и като едноличен търговец „Г..“ против „Л.“ АД.
В обстоятелствената част
на исковата молба са изложени обстоятелства и към исковата молба са представени
доказателства за сключен между страните по делото на 11.07.2018 година договор
за заем „бизнес кредит“. По този договор ответникът „Л.“ АД е заемодател, ЕТ „Г..“ е заемополучател, а физическото лице
И.Л. участва при подписването му в качеството на солидарен длъжник и на
ипотекарен длъжник. Целите на договора за заем са посочени в чл. 2.1. и те са
за финансово подпомагане на заемополучателя да покрие разходите по извършване
на експертна оценка на имуществото му, както и за оборотни средства за
заемополучателя, които да се преведат по посочена от него сметка.
С предявения от двамата
ищци иск / след уточненията с молба вх.
№ 9587/25.03.2020 година/ се претендира връщане на сумата от 33237,84 лева, за
която се твърди, че представлява платени по този договор недължими лихви,
такси и неустойки. Твърди се, че реално получената главница по договора е
46138,36 лева, разликата над които до
върнатите от заемодателя
79375,90 лева се дължи на ищците като платена без основание. Изложени са
обстоятелства, че заплащането на исковата сума накърнява морала и добрите
нрави, тъй като със сключения между страните договор е предвидено едновременно
да се дължат законна лихва и мораторна неустойка за неизпълнение на едно и също
парично задължение. Посочени са от ищците конкретни клаузи от процесния
договор, които според тях са нищожни като противоречащи на морала и добрите
нрави и са довели до значителна
нееквивалентност на насрещните престации. Твърди се също така, че съдържанието
на договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, поради
което той се явява недействителен.
Ищците считат, че по отношение и на двамата е приложим чл. 2 от
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
както и разпоредбите на българския Закон за защита на потребителите.
Формулираното искане е да
се признае процесния договор за изцяло нищожен поради накърняване на принципите
на морала и добрите нрави.
При условията на
евентуалност се иска признаването на
договора като привиден търговски договор, а реално договор за предоставяне на
потребителски кредит на физическо лице, който е нищожен поради наличие на
неравноправни клаузи по ЗЗП. В тази връзка в първоначалната искова молба са изложени обстоятелства, че искането за отпускане
на заема е било оправено от физическото лице, но в хода на преговорите със заемодателя се е стигнало до вписването
му като едноличен търговец и отпускането на кредита на ЕТ, макар че той никога
не е осъществявал търговска дейност.
Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищците сумата от 33237,84 лева, платена без основание или на отпаднало основание като
лихви, такси и неустойки на основание нищожни клаузи на договора, а при
условията на евентуалност – платена на
основание неравноправни клаузи в договора.
Имайки предвид изложените
обстоятелства и формулирания петитум от ищците,
настоящият съдебен състав счита, че в случая местно компетентния да
разгледа спора съд следва да бъде определен по правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. В
случая това е съдът по седалището на ответното дружество, което е в град
С.,поради което компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд.
Мотивите на съда за горния извод са следните:
Исковата претенция се
основава на договор, в който е посочено, че е за бизнес кредит, по който
заемополучател е едноличен търговец и
средствата по който са отпуснати
като оборотни средства на този едноличен търговец. Това, наред с
обстоятелството, че на първо място е поискано
връщане на исковата сума като дадена без основание поради нищожност на договора като противоречащ на добрите нрави,
изключва приложението на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, отнасяща
се до искове на и срещу потребители. След проведени преговори и постигнато съгласие е подписан договор между посочените по-горе страни с обсъдените клаузи досежно целите, по който
заемополучател е едноличния търговец. Качеството на физическото лице И.Л., подписало договора като солидарен и
ипотекарен длъжник съвпада с това от едноличния търговец - заемополучател. След
като ищците са се съгласили с подписването на договора по този начин – като договор за бизнес кредит с
посочените клаузи досежно неговата цел,
те самите не могат да се позовават на обстоятелства, които не съответстват на
изявленията им при подписване на
договора и да получават за себе си позитиви от това свое непоследователно
поведение, в случая да претендират приложението на специалната местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК. Още повече, че доводите, свързани с потребителската защита за въведени в процеса
от ищеца И.Л. като физическо лице при условията на евентуалност, доколкото не
се приеме от съда нищожност на договора
поради противоречието му с добрите нрави. Местната подсъдност следва да
бъде определена не съобразно
обстоятелствата, на които се основава евентуалната претенция, а според главната такава, която съдържа
искане за присъждане на исковата сума като дадена без основание – по нищожен договор,
противоречащ на добрите нрави, по който клаузите за лихви и неустойки са довели
до нееквивалентност на престациите на насрещните страни.
По тези съображения съдът
намира, че следва да отмени определението на Пловдивския окръжен съд, следва да
постанови прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането
му за разглеждане по правилата на местната подсъдност на Софийски градски съд.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260021 от 05.01.2021 година, постановено по
т. дело № 139/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение възражението на „Л.“
АД / с предишно наименование „Л.“ АД/, ЕИК ***, за местна неподсъдност на
производството по т. дело № 139/2020 година по описа на ПОС, ХVІ търговски
състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т. дело № 139/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив и ИЗПРАЩА същото
по правилата на местната подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.