№ 94
гр. Габрово, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответника по делото П. И. Б. против Решение
№24/20.02.2023г. по гр.д.№960/2022г. на РС Севлиево, с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателя, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот
- поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С., с адрес на имота: гр.С., местност К., с площ 2 539кв.м., с трайно
предназначение на територията — земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория
на земята - трета, с номер по предходен план 081003, при граници/ съседи, имоти с
идентификатор ***, ***, ***, като жалбоподателят е осъден да предаде на ищцата
владението върху ½ ид.ч. от описания имот, на осн. чл.108 ЗС. Отменен, на основание
чл.537, ал.2 ГПК, е Нотариален акт за собственост на недвижим имот №134/25.03.2021г.,
том II, рег. №5238, дело №246/2021г. по описа на нотариус с рег. №543 на НК с район на
действие РС – Севлиево, в частта, с която П. И. Б. е признат за собственик въз основа на
придобивна давност на ½ ид.ч. от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. и жалбоподателят е осъден да
заплати на ищцата сумата от 635лв.-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че правните изводи на първоинстанционният съд са неправилни.
Освен това ищцата несе легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от имота, а на 1/3ид.ч.
Твърди се, че към датата на реституиране на имота И. П. Б. бил починал и този имот бил
наследен от съпругата му и двете му деца. Правилно съдът бил приел, че владението е
осъществявано повече от 10 години с всички признаци от ответника, чрез държателя – св.С.,
но е приел за недоказано твърдението, че ответникът демонстрирал пред другия
съсобственик- ищцата намерението си за обръщане на държането на нейната част във
владение. Доводите на съда, с които приел за недоказано достигането до знанието на ищцата
на намерението на ответника да сови имота щяла като свой били неубедителни. Безспорно
нежеланието на ответника да продаде имота не сочи на намерение за завладяване, но съдът
пропуснал реплика на сина на жалбоподателя, че баща му няма намерение да продава и да
дели с ищцата, така както не иска тя да има достъп до имота и го чувства като негов.
Законът и съдебната практика не изисквали лична, непосредствена комуникация между
страните, а единствено отричането направата и намерението за превръщане на държането
във владение да е достигнало до знанието на другия съсобственик. Безспорно по делото
1
било установено, че това било достигнало до знанието на ищцата. Освен това св.С., като
държател, бил заявил, че е приел владението върху целия имот от ответника и ще води
разговори относно имота само с него. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли и да бъдат присъдени
направените поделото разноски.
Ответникът по жалбата в депозирания отговор оспорва същата като неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страни и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Решението
е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел следното :
Страните са сънаследници на праводателя си, на когото е бил възстановен процесния
имот. Свидетелката М. П., дъщеря на ищцата В. П.а, установява, че многократно са правили
опити процесният имот да бъде продаден, като първият разговор бил през 2010г., когато С.
С. предложил да купи имота, но ответникът не бил съгласен с продажбата. След този
случай, няколко години по късно, ищцата правила опити отново да бъде продаден имота.
Свидетелката сочи, че И. (племенник на ищцата и син на ответника) казвал на ищцата да
пита баща му, но той казвал, че няма сестра, тя не съществува и няма какво да говори с нея.
Свидетелката заявила, че ищцата и ответника продали други имоти, както и имот на Ш., във
връзка с неговата продажба, ищцата и свидетелката направили справка в Служба по
вписванията и установили, че за имота на „К.“ /процесния имот/ имало нотариален акт на
името на вуйчо й. Свидетелката посочва, че майка й сяла в „нейната част от мястото“, а
човек на име Т. М. косил имота. Съдът кредитирал показанията на свидетелката П.а с
изключение на частта, в която свидетелката твърди, че майка й е обработвала имота, тъй
като в тази си част показанията се опровергавали от показанията на свидетелите С., Б. и
Т.ова.
Свидетеля Б. П. посочва, че знае, че процесният имот е наследствен на ищцата и
ответника, че В. е ползвала мястото, сеела зеленчуци преди години. Свидетеля не е виждал
свидетелката, а знаел, че тя е садила в имота от комшията Т., поради което
първоинстанционния съд не кредитирал показанията му.
От показанията на свидетеля С. С. се установявало, че същият е обработвал земята най-
малко 15 години, като бай П. (ответникът) му казал, че е собственик на имота и разрешава
на свидетелят да сее каквото поиска в него, в мястото имало зеленчукова градина, а в
момента целият имот бил зеленчукова градина. Свидетелят посочил, че П. му казвал, че ако
някой дойде да претендира имота, да се обаждат на него. Свидетелят посочва, че първата
година след възстановяването на имота, сестрата на бай П. (ищцата) му предложила да
изкупи имота, но той отговорил, че има взаимоотношения с бай П., а не с нея. Свидетелят
посочва, че ищцата е посетила имота, когато той бил в градината, преди една седмица – две
и снимала с телефона си.
От показанията на свидетеля И. Б. (син на ответника) се установявало, че възникнал
конфликт между страните, след като ответникът разбрал, че няма дял от апартамента на
родителите си, а те са прехвърлили имота на сестра му. Свидетелят посочил, че леля му
искала да се продаде процесния имот, като страните контактували чрез него, защото били
във влошени отношения. Баща му чувствал процесния имот като свой собствен. Свидетелят
посочва, че когато споделил предложението на леля си за продажбата на имота, баща му
казал, че няма да дели имота с нея, след което свидетелят казал на леля си, че баща му няма
намерение да продава имота и да дели имота с нея, както той няма достъп до апартамента,
така той не искал да има достъп до имота, той го чувствал негов си. Свидетелят заявил, че
леля му никога не е обработвала имота, а баща му го дал на съсед, който с години го
обработвал. Баща му и леля му продали някакви ниви преди година и половина на Ш.,
свидетелят отново бил посредник, тогава като се събрали пред нотариуса пак станало въпрос
за процесния имот, но той казал на леля си, че няма смисъл да говорят и баща му няма да
продаде имота.
От показанията на свидетелката Л. Т.ова се установявало, че лицето С. обработва
2
процесния имот от години, като свидетелката посочва, че не са виждали други хора в имота.
Районният съд приел, че не е проведено пълно и главно доказване, нито пряко, нито
чрез верига от косвени доказателства, че ответникът е превърнал държането за чуждата част
от имота във владение и да го е свел до знанието на ищцата. По отношение релевантното
обстоятелство, а именно трансформация на държането във владение, относими били
единствено показанията на свидетеля Б. /син на ответника/, който посочил, че преди около
20 години, когато леля му повдигнала въпроса да се продаде имота първия път, той споделил
с баща си, баща му реагирал остро, казал му, че не стига, че сестра му е взела апартамента,
че той няма да продаде имота и че няма да го дели с нея. Свидетелят посочва, че когато
видял леля си й казал, че баща му няма намерение да продава имота и да дели имот с нея,
както той няма достъп до апартамента и че баща му е придобил имота със собствени сили и
казал на леля си, че ответникът чувствал изцяло негов имота. По делото липсвали други
годни доказателства, които недвусмислено да установяват обективирано пред ищцата
намерение за своене на целия имот. Предвид взаимоотношенията на страните и породения
между тях личен конфликт по повод прехвърления на ищцата апартамент, отношението на
ответника, опосредено чрез неговия син, не обосновавало наличието на обективирано пред
ищцата субективно намерение за завладяване на целия сънаследствен имот, тъй като дори и
да се приеме, че намерението за превръщане на държането във владение, може да бъде
осъществено от трето лице, изразеното от страна на свидетеля Б., като син на ответника
можело да бъде негова лична интерпретация на отношението на баща му към ищцата в
нейните субективни представи, породено от личния конфликт между страните. Отделно
нежеланието на ответника да се продаде имота, не сочело на намерение за завладяване на
целия имот. Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене. Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може
да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е
насочено към отричане правата на другите съсобственици. Следователно, за да се приеме, че
възникнал конфликт между съсобствениците по повод ползването на съсобствен
/сънаследствен/ имот има за своето основание установяване на самостоятелна фактическа
власт върху имота, то следвало да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено
демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици.
В настоящото производство било установено, че процесният имот е бил обработван
през годините от трето за спора лице – С. Г. С.. Безспорно е, че фактическата власт върху
един имот може да бъде осъществяване лично и чрез друго лице – държател, но действията,
манифестиращи намерението за своене следва да могат стигнат до собственика и да е ясно,
че изхождат именно от владелеца. Скритостта на владението изключва придобивната
давност. В настоящия случай имотът е земеделска земя и е бил обработван от трето за спора
лице, допуснато в имота от ответника, като безспорно липсва пречка владение да бъде
осъществявано и чрез трето лице – държател за владелеца. В случая обаче не било
установено, че действията, манифестиращи намерението за своене на ответника са
достигнали до ищцата и тя е могла да разбере, че се засягат нейни права. Обстоятелството,
че лицето обработващо имота – свидетелят С. е казал на ищцата, че има взаимоотношения
само с ответника и не желае да закупи частта от имота й, не обосновават явно
манифестиране за своене на имота от страна на ответника. Поведението на двамата
свидетели С. и Б. спрямо ищцата, тълкувано на плоскостта на междуличностния конфликт
между страните, не можело да обоснове несъмнено демонстрирано намерение за своене на
чуждата идеална част от имота именно от ответника.
От събраните свидетелски показания се установявало, че понастоящем ответника
възпрепятства възможността на ищцата да ползва имота, поради което предявеният иск с
правно основание чл.108 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото
удостовереното право на собственост в нот. акт №134, том II, рег. №5238, дело
№246/25.03.2021г. на нотариус с рег. №543 на НК при РС - Севлиево е отречено в
настоящото производство, а нотариалният акт е издаден по реда чл.587 ГПК и представлява
охранителен акт, искането за отмяна на акта било основателно.
Въззивният съд намира следното :
Безспорно е, че страните по делото са наследници на своя баща И. П. Б., и като такива
им е възстановена собствеността върху притежавани от И. Б. земеделски имоти, в т.ч. и
процесния.
Не е спорно и че на 25.03.2021г. жалбоподателят се е снабдил с констативен нотариален
3
акт, с който е признат са единствен собственик на процесния имот, придобит на основание
писмени доказателства, наследство и давностно владение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П.а (дъщеря на ищцата) и Б. (син
на жалбоподателя) се установява, че страните по делото били във влошени отношения
поради което не си говорели, а комуникирали чрез св.Б..
Св.И. Б. заявява, че леля му искала да се продаде процесния имот, но баща му чувствал
имота като свой собствен, тъй като считал, че е ощетен по повод прехвърлен от родителите
им на имот на ищцата и не се съгласил. Свидетелят посочва, че когато споделил
предложението на леля си за продажбата на имота, баща му казал, че няма да дели имота с
нея, както той няма достъп до апартамента, така той не искал да има достъп до имота, той го
чувствал негов си. Баща му и леля му продали някакви ниви преди година и половина на Ш.,
за което свидетелят отново бил посредник, тогава отново станало въпрос за процесния имот,
но св.Б. казал на леля си, че няма смисъл да говорят и баща му няма да продаде имота.
Не е спорно, че имота се обработва от св.С., който го обработвал с разрешението на
жалбоподателя, т.е. този свидетел е държател на имота и го държи за жалбоподателя. С.
установява, че преди години ищцата ходила при него и му предложила да купи нейната част,
но той й отказал, тъй като имал споразумение с брат й. С. споделил за предложението на
ищцата на брат й, като той се бил засмял и казал, че имотът е негов.
За да се приеме, че един наследствен имот е придобит по давност следва да се
установи по категоричен начин не само, че съответния сънаследник е установил
самостоятелно фактическа власт върху имота, но и периода през която е упражнявал тази
фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато, като и че предвиденият в закона
срок е изтекъл. Тъй като упражняването на фактическа власт върху идеалните части от
имота принадлежащи на останалите съобственици е държане, то за да може имота да бъде
придобит по давност е необходимо, да се установи, че същият е владян явно, спокойно и
продължително. Това несъмнено владение на съсобствен имот следва да бъде съпроводено и
с противопоставяне на собственическите претенции на останалите съсобственици, като този,
който има намерение да придобие собствеността на имота за себе си следва по
недвусмислен начин да покаже на останалите съсобственици това свое намерение, като
отблъсне техните претенции, което следва да бъде демонстрирано категорично и обективно.
По делото не се доказа по несъмнен начин, че ответника по какъвто и да било начин
явно и открито се е противопоставял на собственическите намерения на ищцата. От
събраните доказателства не се установява някога, по какъвто и да било начин
жалбоподателят да е демонстрирал на сестра си, че е променил своя animus по отношение на
нейната част и е започнал да се счита за собственик на целия имот, а не само на своята част.
Обстоятелството, че жалбоподателят е заявявал пред други хора, че имота е негов не може
да обоснове промяна на намерението му, нито може да се приеме, че съставлява
демонстрация, още повече несъмнена такава, на промененото намерение от такова за
държане частта на ищцата от имота в намерение за своенето й. Демонстрирането промяната
на намерението следва да достигне до лицето, чиято част се завладява. Не може да се
приеме, че нежеланието на ответника да се продаде имота, или изявлението му пред трето
лице, че имота е само негов съставлява демонстриране на подобна промяна в намерението,
още повече пък явна и несъмнена.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е придобил частта на своята
сестра от имота въз основа на давносттно владение и постановеното от първоинстанционния
съд решение, с което е уважил предявения иск е правилно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищцата се легитимира като
съсобственик само на 1/3 ид.ч. от имота, тъй като наследник на починалия им баща била и
тяхната майка. Видно от представеното удостоверение за наследници майката на страните
по делото е починала през 2008г., като по делото няма данни същата да се е разпоредила с
притежаваната част от имота, поради което след нейната смърт е наследена при равни
дялове от двете си деца – страните по делото, като същите след този момент са притежавали
по 1/2ид.ч. от имота.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното решниеие е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответницата по жалбата – ищца по делото сумата от 600лв.-разноски пред настоящата
инстанция.
4
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №24/20.02.2023г. по гр.д.№960/2022г. на РС Севлиево.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН ********** от гр.С., ул.И. Ф. *** да заплати на В. И. П.А -
П.А, ЕГН ********** от гр.С., ул.И. Ф. * сумата от 600лв.(шестстотин лева) – разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5