М О Т И В И
по н.а.х.д. №467/2018 г.
по описа на ВрРС, НО, 1–ви състав
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемия В.Г. ***, за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 НК, а именно за това, че на 09.10.2017 г., около
обяд, в гр. В., в сградата на СУ „*****“, гр. В., по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на два последователни удара първо с лявата, а след това и с дясната
ръка в областта на лицето, причинил лека телесна повреда на Ц.М.И.- Д. ***,
изразяваща се в оток на носа с кръвотечение от същия и оток и кръвонасядане на
двата десни клепача, което увреждане довело до реализиране на медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
съдебно заседание представителят на Врачанска районна прокуратура поддържа
внесеното постановление и прави искане за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия с налагането на административно наказание по реда на
чл.78а НК.
Защитникът
на обвиняемият К. – адв. Р. Б. ВрАК, излага теза за недоказаност на обвинението
и несъставомерност на повдигнатото обвинение, при което моли съдът да оправдае
подзащитния му. Алтернативно прави искане, в случай, че съдът признае
обвиняемия за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба
в минимален размер.
Обвиняемият
К. се придържа към тезата на защитника си, без да я приповтаря и доразвива и в последната
си дума изказва съжаление.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
В.Г.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работи като заварчик в „Ц.”, с ЕГН:**********. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава ХХVIII НПК.
Свидетелката Ц.М.И.-Д. е майка
на Е.Ц.Д.-ученик в 7-ми клас в СУ „*****“, гр. В.. В същия клас посещавал
училище и Р.В.К. - син на обвиняемия В.Г. ***. Между двамата ученика се
установили конфликтни отношения, които не останали скрити от родителите им. Тъй
като св. И. – майка на Е.Д., изпълнявала функцията на председател на
Обществения съвет към училището, решила да уведоми за случващото се класната
ръководителка на двете деца, за да бъдат преустановени тези отношения, които тя
приемала, като тормоза върху сина й. В изпълнение на това си намерение, на
09.10.2017 г., около обяд, св. И.отишла в училището където учил сина й и се
срещнала с класната ръководителка на детето - В.П., след което двете заедно
след това отишли при Директора на учебното заведение. В резултат на проведените
разговори била извикана и майката на Р.В.К. - св. Я.Т.Ц.от гр.В., с която
трябвало да се разговаря за вземането на отношение във връзка с поведението на
сина й. Същата отишла в учебното заведение, но междувременно се обадила на
обвиняемия К., за да го информира за случващото се.
След като в кабинета на
Директора на училището се провела кратка среща между майките на двете деца и
ръководството на училището и били набелязани мерки за решаване на проблема,
вкл. чрез преместване на Р.К. в друго училище, директорския кабинет бил
напуснат от Р.К., а след това и от св. Ц.И.. Междувременно, обаче, в учебното
заведение бил пристигнал обвиняемия К., който видял сина си разстроен. Веднага
след него видял и току излязлата от директорския кабинет св. И.. Знаейки, че
сина му е разстроен от срещата, за която съпругата му го била уведомила,
обвиняемия се спрял при св.И., нанесъл й два последователни удари в областта на
лицето, първо с лявата ръка, а след това и дясната ръка, в резултат на което
св. И. паднала на земята. Обвиняемия К. се надвесил над падналата на земята св.
И.,но в това време към мястото на случващото се приближили учители, ученици и
съпругата на обвиняемия К..
На пострадалата И. била оказана
помощ от учители от учебното заведение, които и помогнали да се изправи и да
избърше кръвта от лицето си и я завели в учителската стая.
От назначената и изготвена по
делото съдебномедицинска експертиза се установява, че Ц.М.И.- Д. *** е
получила оток на носа с кръвотечение от същия и оток и кръвонасядане на двата
десни клепача , с което й е причинена лека телесна повреда, реализираща
медикобиологичния признак Временно разстройство на здравето неопасно за живота.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: гласни -
показанията на св. Ц. И., Д. С., Е. С., Я. Ц., Р. К., от обясненията на
обвиняемия, от съдебно-медицинска експертиза, видео-техническа експертиза, справка
съдимост, характеристични данни и др. приложени по делото писмени
доказателства.
От показанията на св. Ц. И., Д. С., Е. С., Я. Ц., Р.
К., от обясненията на обвиняемия категорично се установява, че между учениците Р.К.
и Е.Д.е имало конфликтни отношения, в резултат на което родителите им са
посетили директора на учебното заведение, в което учели, с цел предприемане на
действия за отстраняване на проблема. Установява се и това, че св. Я. Ц.– майка
на Р.К. е уведомила обвиняемия, че отива в училището за среща с директора и че
ситуацията е проблемна, при коет обвиняемият се отправил и той към учебното
заведение. Свидетелските показания установяват и това, че обвиняемият е срещнал
св. И. – майка на Е.Д.в коридора на училището и й е нанесъл удари, в резултат
на което й причинил увреждания. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
като намира, че същите не съдържат противоречия по отношение на релевантните за
доказване факти, а именно, че обвиняемият е нанесъл удари на св. И., че е
нанесъл същите на инкриминираното място и дата и по описания в обвинението
механизъм. Действително, в показанията на свидетелите се наблюдават редица
противоречия по отношение на това как се е стигнало до ситуацията, кое е
провокирало проблема между учениците и кой какви действия е предприел. Тези
обстоятелства, обаче остават ирелевантни по отношение на механизма на деянието,
времето и мястото му и не се нуждаят от обсъждане, тъй като единствено биха обременили
съдебния акт. Ето защо съдът кредитира посочените показания в релевантните им
части като непротивостоящи си и допълващи се.
Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия К.,
който не отрича, че е нанесъл удари на св. И., както и потвърждава заявеното от
свидетелите, кога къде и как се е
случило деянието.
В подкрепа на гласната доказателствена маса е и
заключението на видео-техническата експертиза, която показва, че на съдържащия
се по делото запис от охранителна камера се съдържат кадри за това как
обвиняемия К. нанася на св. И. два последователни удара – първо с лявата, а
после с дясната ръка, в областта на лицето, в резултат на които удари тя пада
на земята, както и се установява времето и мястото на извършване на деянието.
Съдът кредитира заключението на видео-техническата експертиза като компетентно
изготвено и отговарящо на поставените задачи.
Съдът кредитира и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, в което се сочи, че Ц.М.И.- Д. *** е получила оток на носа с кръвотечение от същия и оток и
кръвонасядане на двата десни клепача , с което й е причинена лека телесна
повреда, реализираща медикобиологичния признак Временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Съдът кредитира и необсъдените по-горе, но приобщени
по делото доказателства, като приема същите за кореспондиращи си с възпиретата
в съда фактология. Доколкото, обаче, кредитираната доказателствена маса е
безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира
по-прецизното обсъждане на доказателствата за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че обвиняемият С.е извършил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
От обективна страна, от
доказателствата по делото се установява, че на 09.10.2017
г., около обяд, в гр. В., в сградата на СУ „*****“, гр. В., по хулигански
подбуди, чрез нанасяне на два последователни удара първо с лявата, а след това
и с дясната ръка в областта на лицето, причинил лека телесна повреда на Ц.М.И.-
Д. ***, изразяваща се в оток на носа с кръвотечение от същия и оток и
кръвонасядане на двата десни клепача, което увреждане довело до реализиране на
медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради
което и на основание. При това К. е осъществил от обективна страна състава на чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК
От
субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вина
пряк умисъл. Същият съзнавал, че чрез нанасяните удари причинява телесни
увреждания на св. И. и нарушава обществените отношения, гарантиращи телесната
неприкосновенност. Съзнавал е и последиците и обществената опасност на
деятелността си, но е искал и целял именно тяхното настъпване.
Водим
от горното съдът призна обвиняемия К. за виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК: за извършеното от
обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V на
НК, от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното от обвиняемия самопризнание, прецизното му процесуално поведение и
изказаното съжаление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
механизма на извършване на деянието, отличаващ се с изключителна дързост и
озлобеност, както и обстоятелството, че деянието е извършено в учебно
заведение, предполагащо се като място за осъществяване на образование и
възпи5таване на подрастващите. При това, при съобразяване на принципа за
справедливост на наказанието и съответност на същото на извършеното
престъпление, съдът реши, че най-справедливо и способстващо за постигането на
целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична превенция е
определянето на глоба под средния предвиден в закона размер, а именно в размер
на 2000,00 лв., която глоба следва да се заплати в полза на Държавата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото като
веществени доказателства ВД 1 брой СД, находящ се на л.73 от ДП, да остане на
съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди обвиняемия К. да заплати в полза на Държавата, по сметка на
ОДМВР-В., сума в размер на лв. 210,55 лв., представляваща направени в хода на
ДП разноски.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: