Определение по дело №446/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 548
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20191500600446
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

            О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 17.10.2019г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателно отделение,

в закритото заседание

на седемнадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав

 

                                          Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                  Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА                                                                                                                           

                                                                  ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ВНЧД № 446

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

                  Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8  НПК.

                   Адв.М.О., защитник на обвиняемия Г.С.П. обжалва определение № 377 от 22.07.2019 г. на Дупнишкия  районен съд  по  НЧД № 748/2019 г. по описа на същия съд,  с  което е отменено постановление от 11.06.2019 г. на Районна прокуратура- Дупница за прекратяване на наказателното производство по ДП  №1061/2017 г. по описа на ДнРП, ДП № 144/2017г. на РУ на МВР Дупница и е върнато делото на ДнРП за продължаване на съдопроизводствените действия. С посоченото постановление ДнРП е прекратила НП срещу обвиняемия П. за престъпление по чл.194, ал.1 НК  на осн. чл.243, ал.1, т.2 НПК.  В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и законосъобразност на постановлението на прокурора. Иска се отмяна на определението на ДнРС и потвърждаване на постановлението на ДнРП.                                                       

                    В срока по чл.243, ал.6 НПК КнРП и пострадалият А.Ж.Б.не не са изразили  становище по жалбата.

                   КнОС, след проверка на материалите по посоченото дознание, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по  чл. 243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

                    За да прекрати наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител, ДнРП е приела, че в случая не са налице доказателства за осъществено престъпление по  чл.195, ал.1 НК от субективна и обективна страна.  НП е прекратено на осн.  чл.243, ал.1, т.2 НПК.

                    ДнРС е отменил постановлението на ДнРП по жалба на пострадалаия А.Ж.Б.с мотиви, че разследването  не е всестранно и пълно. Прието е, че са налице доказателства за наличие на кражба, но че е необходимо да се изясни въпроса за стойността на откраднатото количество сено.    

                     В жалбата на обв. П. се сочи, че изводите на ДнРС са неправилни, че разследването е проведено пълно и всестранно и  че постановлението на ДнРП следва да се потвърди.

                     Предвид гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен, а постановлението на ДнРП- потвърдено. Съображенията за това са следните:

                       Постановлението на ДнРП е обосновано, доколкото установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.  По делото са събрани всички възможни доказателства, разпитани са всички свидетели, имащи отношение във връзка със случая от 14.10.2017г., като събраните гласни доказателства  са обсъдени в светлината на  релевантните за разследването факти и  обстоятелства, имащи отношение към твърдяното деяние по  чл.195 вр. чл.194 от НК. НК. Отделно от това са назначени агротехническа и геодезическа експертиза относно местоположението на имотите, за които се твърди, че са били предмет на престъпно посегателство, като са изчислени и евентуалните добиви на сено от същите. В този смисъл не може да се приеме, че е налице непълнота на доказателствения материал, респ. че разследването е проведено формално и едностранно. Напротив, този материал е оценен поотделно и в съвкупност и не е налице игнориране на част от него. Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на  НПК, съдържанието  на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно.

                        Атакуваното постановление на ДнРП е и законосъобразно, доколкото е съответно на материалния и процесуалния закон. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.2 НПК, като е прието, че не е доказано наличието на престъплението кражба от обективна и субективна страна. При събраните по делото доказателствени средства КнОС счита, че друг извод не може да се направи.

                       Решаващият извод на ДнРП за прекратяване на НП е свързан с обстоятелството, че невъзможно да се установи какво количество и качество сено са окосени, изсушени и прибрани от обв. П. от ливади, владяни и от пострадалия Б., както и че  процесните 12 бали сено са прибрани на отговорно пазене от обвиняемия по разпореждане на полицейски служители, поради което не са налице  обективните и субективни елементи на престъплението кражба.

                       Този извод е правилен и обоснован и КнОС се съгласява  с него, като освен това  намира за необходимо да отбележи следното:

                       В случая е несъмнено, че обв. П. и пострадалия Б. са били ползуватели на земеделски земи в землището на с. Стоб, като през 2014- 2017 г. са сключвали договори за аренда с различни собственици  на такива земи  в масив 59 на посоченото землище.  През 2016-2017г. Б. е ползвал по документи имоти № 02, 04, 08, 09, 10, 18 и 19, а П.- 03, 12, 17, 21. В началото на  м. октомври  св.И. окосил  по указание на  обв. П. ливади, които косил и предходни години за него, след което сеното в рамките на няколко дни изсъхнало и на  14.10.2017 г.  св. К.,Я.,и обв.П. натоварили балираното от св. И. през този ден сено. Минавайки по пътя, св. Б. сигнализирал органите на РУ на МВР Рила, че П. е окосил сено от неговите ливади. На място служителите  на РУ Рила  св.К.Н. и Вл.Н. извършили проверка, обв. П. не отрекъл, че е възможно да е навлязъл в имот на Б., както и съобщил, че двамата имали устна уговорка за косене на неговите имоти. Полицейските служители съставили разписка за 12 бали сено, чието количество пред тях не било опровергано  от св. Б. и сеното било предоставено на отговорно пазене на  обвиняемия, който я приел без възражения.

                       Тези факти за безспорни по делото и не може въз основа на тях да се правят изводи, че обв П. умишлено е осъществил фактическия състав на престъплението по  чл.195 от НК. /Затова и в този аспект е  безпредметно да се изпълняват указанията на ДнРС за допълнително уточняване на количеството сено/. В случая по- същественото е, че площите, върху които е осъществено косенето, обхващат както части от имотите, ползвани от Б., така и части от имотите, ползвани от П., които се намират в един масив /а П. ползва и части от съседен масив/ и между които няма видими граници. В този аспект в случая е невъзможно да се установи какво количество сено е окосено от имотите, ползвани от П. и какво от Б., поради което следва да се приеме, че  в случая спора е единствено за посочените 12 бали сено, които са обективно установени на място от полицейските служители и които са му предадени за отговорно пазене, без да е налице противопоставяне от страна на Б. на място. Твърдението на Б., че количеството сено е повече  от посоченото, е недоказано и  изолирано от доказателствения материал на фона на напълно идентичните показания на полицейските служители, че на място спора е бил единствено само за това количество сено. Следва и изрично да се подчертае, че това твърдение не се доказва и от пок. на  св.Янев и И., които сочат за възникнал спор за около 7- 8 бали сено. В този аспект не може да се правят изводи за наличие на умишлени действия от страна на П., насочени към отнемане на чужди вещи, без съгласие на собственика, доколкото  същият е ползвал в предходни имоти имотите, ползвани от Б. през стопанската 2016- 2017 г. /факт, категоричено установен от писмените доказателства по делото и свидетелските показания на  св. И., както и от обясненията на самия обвиняем за предварителни уговорки  с Б. за съгласие за размяна при коситбата на тези съседни имоти/. Следва изрично да се подчертае, че в П. е ползвал имоти и от съседния масив, които имоти непосредствено граничат с процесните и в този смисъл не може да се установи дали окосеното количество сено обхваща само имотите на Б. или и други, ползвани от самия П.. Отделен е въпроса, че с оглед липсата на граници на място, явно всеки от ползувателите е считал, че ползва имот с номерация, която не съответства на границите по картата на възстановената собственост- свидетелство за този извод на съда е  заключението на в.л. П.  и М.,  които са категорични, че в тази карта не са отразени съществуващите на място напоителни канали, както и че границите на имотите по картата не са материализирани на място.

                     ДнРС е пренебрегнал и друг фажен факт- а именно, че  обв. П. е бил санкциониран с НП- л.58 от ДП- затова, че на 05.09.2017г.  е разорал части от ливади № 17, 18 и 20 в същия масив 59, в нарушение на забраната за превръщането на ливади в обработваеми земи. /Един от тези разорани имоти- №18 се ползва от Б. и в ППО  този имот е включен като такъв, който е бил разоран от П./. Тогава П. е санкциониран за нарушение на  чл.124 от ЗБР. Налице е констатация на надлежен орган 1 месец преди настоящето деяние за наличие на разораване от същия. В този смисъл  може да се приеме, че същият е бил обект на коситба само месец по- късно. Наличието на подобно нарушение от страна на обвиняемия сочи, че не може да се приеме за доказано заключението на екпертизата за окосяване на целия масив 59 към 14.10.2017г. Извършването на оглед от страна вещите лица около 1 година по– късно и констатацията им за състоянието на масива тогава не представлява доказателства за факти от предходен период. Позоваването на снимки от мобилен телефон, предоставени от пострадалия, които не са доказателствено средство по реда на НПК от друга страна, е недопустимо.    

                    КнОС се солидаризира и с извода на ДнРП за липса на субективния елемент на престъплението по чл.195 от НК. Видно от заключението на вещите лица е, че през имотите  в масива преминават  отводнителни канали, които не фигурират по картата на възстановената собстевеност, респ. че на мястото има  захрастени участъци, негодни за косене. В средата на масива П. има собствен имот, както и е ползувател на други имоти; респ. същият обработва и имоти от съседния масив, които граничат с процесните. Тези обстоятелства, съчетани с липсата на граници между имотите, с налични уговорки с Б., с факта, че П. е обработвал част от тях в предишни години, с обстоятелството, че на място  е бил налице спор за няколко бали сено, сочат, че П. не е действал със съзнанието да установи своя трайна фактическа власт и с намерение да присвои чужда собственост, а  напротив- същият е действал със съзнанието да прибере собствената си продукция. Свидетелство за това е и факта, че сеното е било окосено няколко дни по- рано, както и че лицата, които са извършили това по негово указание, не са се усъмнили при коситбата, тъй като са косили тези имоти и в предходни години за П.. Свидетелство за липсата на умисъл у подсъдимия е както неговото поведение при идването на полицейските служители, така и поведението на самия пострадал, тъй като при предаването на 12- те бали с разписка от страна на компетентните органи, не е имало противопоставяне от страна на Б..

                 Ето защо КнОС счита, че в случая  изводите на прокурора за недоказаност на престъплението кражба, осъществено от страна на П., са правилни и са съобразени с доказателствения материал. Наличието на гражданскоправни спрове между страните не следва да ангажира ресурса на държавното обвинение за тяхното решаване. В случая не може да се приеме, че има друго престъпление- самоуправство. / в кавато насока са доводите в жалбата на ББ. пред ДнРС/. Субект на самоуправството по чл.323 НК е само страна по някакво имуществено правоотношение. От обективна страна за престъплението по  чл. 323, ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия, който не е  необходимо да се развил като съдебен. Достатъчно е той да се е реализирал чрез фактически действия от насрещната страна. В случая такъв спор до инкриминирания период- 14.10.2017 г. не се е развил, поради напълно безпредметно да се обсъжда този въпрос.

                       Като е прекратил наказателното производство, ДнРП като краен резултат е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. ДнРС, отменяйки същото и давайки указания за изясняване на обстоятелства във връзка с количеството на процесното сено, е постановил  неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него КнОС постановява ново определение, с което на осн. чл.чл.243, ал.7 вр. ал.5, т.1 НПК отменя определението на ДнРС и потвърждава атакуваното  постановление на ДнРП като обосновано и законосъобразно.

                      Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 т.1 НПК, окръжният съд,

 

 

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

 

                   ОТМЕНЯ определение № 377 на Дупнишкия  районен съд от 22.07.2019 г. по  НЧД № 748/2019 г. по описа на същия съд,  с  което е отменено постановление от 11.06.2019 г., издадено на осн. 243, ал.1, т.2 НПК за прекратяване на наказателното производство по ДП №1061/2017 г. по описа на ДнРП, ДП № 144/2017 г. на РУ на МВР Дупница и делото е върнато на ДнРП за продължаване на разследването и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                 ПОТВЪРЖДАВА постановление на Д.М.- прокурор при ДнРП  от 11.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП  №1061/2017 г. по описа на ДнРП, ДП № 144/2017г. на РУ на МВР Дупница срещу обвиняемия Г.С.П. на осн. чл.243, ал.1, т.2НПК.                         

                 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                                          2.