Определение по дело №585/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 705
Дата: 24 ноември 2017 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20173001000585
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 705

 

гр.Варна, 24 .11.2017 г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в закрито заседание на горепосочената дата, през две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                           ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                                      МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от А. БРАТАНОВА в.т.д. № 585 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК. Образувано е по депозирани срещу решение № 140/16.12.2016г., постановено по т.д. № 477/2015 год. по описа на ОС – Шумен въззивни жалби подадени от Я.В.К. *** и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД гр.София, с което съдът е признал за установено, че Я.В.К. дължи на „Юробанк България” АД гр. София сумата от 169 076,84 лв. главница по Договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.11.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 11 947,46 лв. представляваща дължимата договорна лихва за периода от 29.09.2012 г. до 13.10.2014 г., като е отхвърлил като неоснователни предтенциите на „Юробанк България” АД гр. София срещу Я.В.К. за главница и лихви за разликата над присъдената главница до пълния претендиран размер от 308 475,77 лв. и за разликата над уважената част от договорната лихва до пълния предявен размер от 21 071,16 лв., както и искането на осн. чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ за признаване за установена дължимостта на сумата от 1 475,96 лв. такси за обслужване на отпуснатия банков кредит.

Въззивникът Я.В.К. обжалва решението в уважителната му част, намирайки същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви. Навежда и доводи за недопустимост и недоказаност на исковата претенция, респ. на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. На осн. чл. 266, ал. 3 ГПК моли съда да допусне събирането на нови (недопуснати от първоинстанционния съд) гласни и писмени доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се сторените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е депозирано становище от М.М.Г. - трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното дело, с което същата излага съображения за основателността на въззивната жалба на Я.В.К.. Иска присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и пред двете инстанции.

Въззивникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД-гр. София обжалва решението в отхвърлителната му част, намирайки същото за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалноправните норми и при съществено нарушение на съдопроизводстените правила. Не възприема извода на съда за наличие на неравноправни, респ. нищожни клаузи в Договора за банков кредит. Моли за отмяна на решението в съответните му части и уважаване на исковата претенция в пълния й обем и размер. Претендира присъждане на сторените разноски както в заповедното производство, така и пред първа и втора инстанция на исковото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 Я.В.К. е депозирал писмен отговор, излагайки съображения за неоснователност на въззивната жалба на Юробанк България АД.

След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбите, съдът установи следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценяват от въззивния съд като процесуално допустими и редовни.

Въззивният съд, с оглед правомощията си да следи служебно за редовността на предявения иск, намира, че същият следва да бъде оставен без движение за уточняване на предявените акцесорни претенции за лихва и такси. С оглед преценка редовността на предявения иск, по делото следва да бъде изискано и ч.гр.д.№ 2917/2014 год. по описа на РС – Ямбол.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 2917/2014 год. по описа на РС – Ямбол.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД искове за заплащане на договорни лихви и такси като дава възможност на ищеца в едноседмичен срок да уточни-

-         Възнаградителна или наказателна лихва ли претендира, с посочване на размера и периода на претенциите, вкл. да представи справка за тяхното начисляване по чл. 366 ГПК;

-         Да уточни вида на претендираната такса по смисъла на чл. 4, т.1 или т.2, вкл. да представи справка по чл. 366 ГПК;

При неизпълнение в срок, производството по предявените искове в коментираните части ще бъде прекратено, ведно с частично обезсилване на съдебния акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: