ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1305
гр. Пловдив,
02.07.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на втори юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гражданско дело № 1156 по описа на
Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 19993/26.03.2019
г. на „Сиксти Кей“ ЕАД против Определение № 2219/22.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
С обжалваното определение съдът е
приел молбата за изменение на Решение № 345/28.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 10360/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XV граждански състав,
в частта му за съдебните разноски чрез неприсъждане на адвокатско
възнаграждение на ищеца, за неоснователна. За да достигне до този правен извод
първоинстанционният съд е приел, че представянето на списък на разноските не
представлява предпоставка за присъждане на сторените от страната разноски, след
като съдът е бил сезиран с валидно заявено искане. Посочил е, че представянето
на списък на разноските представлява единствено основание за допустимост и
разглеждане на молбата за изменение на съдебното решение по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК, в който смисъл се е позовал на тълкувателната практика на Върховния
касационен съд.
С
първоинстанционното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на
жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта му за
съдебно-деловодните разноски чрез намаляване размера на присъденото в полза на
ищеца адвокатско възнаграждение, като е прекратил производството по делото в
тази му част. Съдът е приел, че до приключване на съдебното дирене в хода на
производството по делото ответникът не е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като такова искане е било
направено едва в срока за обжалване на съдебното решение с молбата по чл. 248 ГПК. По изложените съображения е приел молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за
недопустима.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на определението. Твърди се, че
ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, което било една от
положителните процесуални предпоставки за упражняване на правото по чл. 78 ГПК
за присъждане на разноски. Счита се, че страната следва да представи списък,
дори в производството да е направен само един разход. Сочи се, че препис от
договора за правна защита и съдействие не е бил представен на ответника, поради
което последният не е успял да се запознае с наличие на претенция за присъждане
на разноски и размерът им, съответно не е успял да направи възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Такова възражение е
направил в първия възможен момент след запознаване с размера на претендираното
възнаграждение – с молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК след постановяване на съдебното решение. Твърди се, че съдът е
допуснал нарушение на принципа за равенство на страните, доколкото е обсъдил и
съответно намалил размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника, като е съобразил минималният размер по Наредбата, без да стори това
и с адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което съдът да измени
постановеното решение в частта му за съдебните разноски и остави без уважение
искането на ищеца за присъждане на разноски, съответно да намали размера на
присъдените в полза на ищеца разноски от 1250, 01 лв. до минималния, установен
в Наредбата.
В
законоустановения за това срок по чл. 276, ал. 1 ГПК ищецът Д.Е.Д. е депозирал
отговор на частната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.
Твърди се, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е заплатено и който служи за
разписка, доказваща плащането по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ. Поддържа се, че размерът
на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната
фактическа и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни
заседания за разглеждането му. Сочи се, че възражение за прекомерност не е било
въведено до последното съдебно заседание за разглеждане на делото, поради което
е недопустимо. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното определение,
което се счита за правилно и законосъобразно.
Частната
жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275,
ал. 1 ГПК, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността
на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството
по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение
съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната
жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава
въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява
своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност
не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
Следователно и въззивната
инстанция в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи освен проверка за
валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата
правилност без да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в
частната жалба.
С Решение № 345/28.01.2019
г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, са уважени предявените от Д.Е.Д.
против „Сиксти Кей“ ЕАД кумулативно обективно съединение искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението, извършено със
Заповед № 478/ 15.06.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество,
за незаконно и неговата отмяна и с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ във
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без
работа за периода от 15.06.2018 г. до 04.09.2018 г. в размер на сумата от 2357, 18 лв., като този иск е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размера от 3 000 лв.
С първоинстанционното
решение съдът е осъдил жалбоподателя – ответник „Сиксти Кей“ ЕАД да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Д.Д. сумата от 1250,01 лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба от 14.02.2019 г.
ответникът е поискал съдът на основание чл. 248 ГПК да измени решението в
частта му за съдебно-деловодните разноски като не присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, и при условията на евентуалност –
да намали размера на последното.
Молбата за изменение на
решението в частта за разноските чрез неприсъждане на такива в полза на ищеца е
оставена без уважение от Районен съд – Пловдив, а тази за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, е приета за недопустима и
оставена без разглеждане.
В хода на първоинстанционното
производство ищецът Д.Д. е бил представляван от процесуален представител – адв.
Р. И., осъществил правна защита и съдействие по правния спор, предмет на
производството по делото. С договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018
г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лв.,
като е отбелязано, че последното е заплатено от клиента. С договор за правна
защита и съдействие от 03.12.2018 г. е уговорено допълнително адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на сумата
от 400 лв., която е отбелязана като заплатена.
Ищецът – своевременно до
приключване на съдебното заседание за разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, е направил искане за присъждане на сторените в
производството по делото разноски, като за вида и размера на последните не е
представил списък по чл. 80 ГПК. С решението по същество на правния спор в
полза на ищеца са присъдени сторените разноски в производството, които са
съобразени с изхода на правния спор и уважената част от предявените искове.
Съдът в настоящия съдебен
състав намира, че представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който
да са описани всички съдебно-деловодни разноски, претендирани от страната, не
представлява предпоставка за присъждане на последните от съда с решението по
същество на правния спор. Съдебните разноски са разходите, които страните
правят по водене на делото. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Предназначението
на списъка на разноските е да насочи съда при изчислението на разноските
относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят. В
противен случай, т. е. при непредставяне на списък, съгласно чл. 80, изр. второ ГПК, страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. За да бъдат присъдени разноските, сторени от страна в
производството, следва с крайният съдебен акт да се е достигнал до благоприятен
изход на правния спор за последната, да са представени доказателства, от които
да се установява, че такъв разход е бил реално сторен, както и присъждането им
да е било своевременно въведено като искане от страната до приключване на
съдебното заседание за разглеждане на делото в съответната инстанция.
В случая предявените от
ищеца кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ
са били частично уважено, като в съдебното заседание, в което делото е било
обявено за разрешаване процесуалният представител на ищеца е направил искане за
присъждане на разноски. В производството по делото са представени два договора
за правна защита и съдействие, с които е уговорен адвокатски хонорар от
1 000 лв. и съответно от 400 лв., като и в двата договора е налично
отбелязване, че уговореното възнаграждение е било съответно заплатено, като е
посочено, че при плащане в брой договорът има характер на разписка. Следва да
се приеме, че по този начин е бил уговорен и вида на заплащането на
договореното възнаграждение и договорът за правна защита и съдействие служи за
разписка, доказваща, че разноските за адвокатско възнаграждение са били реално
сторени. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Наистина ищецът не е
представил списък на разноските, сторени в производството пред
първоинстанционния съд, но както вече бе посочено последното не представлява процесуална
предпоставка за предявяване на искането за присъждане на направените по делото
разноски, нито за самото им присъждане. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с Определение № 206/13.07.2016 г., постановено
по ч.гр.д. № 2815/2016 г., ГК, I г.о., в което се приема, че условията, от които зависи
надлежното упражняване на правото на иск, включително и за присъждане на
разноски в съдебното производство, се извеждат от закона, уреждащ
съществуването на правото. Кои лица и при какви условия могат да претендират
присъждане на направените по делото разноски е предвидено в чл. 78 ГПК, като
предявяването на тази претенция не е обвързано с изискването за представяне на списък
на направените разноски. Липсата на списък следователно не е пречка за
разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените
разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка
за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им.
По изложените правни
съображения въззивният съд намира първоинстанционното определение за правилно в
частта му, с която е оставена без уважение молбата на ответника „Сиксти Кей“
ЕАД за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез
неприсъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.
В останалата му обжалвана
част, с която е оставена без разглеждане предявената при условията за евентуалност
молба за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 ГПК чрез намаляване размера
на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
първоинстанционното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Според съда в настоящия
съдебен състав молбата на страната по чл. 248, ал. 1 ГПК е била изцяло
допустима за разглеждане, доколкото последната е подадена в законоустановения
срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което са
били налице процесуалните предпоставки за разглеждането й по същество.
Обстоятелството, че предмет на молбата в тази й част е било искане за
намаляване размера на присъденото в полза на ищеца Д.Д. адвокатско
възнаграждение, което възражение е било ненадлежно и своевременно заявено пред
първоинстанционния съд, не представлява предпоставка за допустимост на молбата
по чл. 248, ал. 1 ГПК, а е въпрос, който подлежи на разглеждане по същество и е
съответно условие за приемане на молбата за основателна, съотв. неоснователна и
оставянето й без уважение.
Следователно и в тази част
първоинстанционното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на
Районен съд – Пловдив за разглеждане по същество на молбата от 15.02.2019 г. на
„Сиксти Кей“ ЕАД за изменение на Решение № 345/28.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 10360/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, в частта му за съдебните
разноски чрез намаляване размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение.
Определението на въззивния
съд подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК пред
Върховния касационен съд, в който смисъл са и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015
г. на ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, Окръжен съд – Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 2219/22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив в частта му, с която е
оставена без уважение молбата на „Сиксти Кей“ ЕАД за изменение на Решение №
345/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, в частта му за съдебните
разноски чрез неприсъждане на адвокатско възнаграждение на ищеца.
ОТМЕНЯ Определение
№ 2219/22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив в частта му, с която е
оставена без разглеждане молбата на „Сиксти Кей“ ЕАД за изменение на Решение №
345/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, в частта му за съдебните
разноски чрез намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение и
производството по гр.д. № 10360/2018 г. на Районен съд – Пловдив е прекратено,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, за произнасяне и разглеждане
по същество на молбата от 15.02.2019 г. на „Сиксти Кей“ ЕАД за изменение на Решение
№ 345/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10360/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, в частта му за съдебните
разноски чрез намаляване размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл.
274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2