№ 17220
гр. София, 13.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110142148 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 232891/16.07.2024г. на
СРС, подадена от Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Национална полиция“ с искане
същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 24000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, понесени за периода 02.06.2014 г. – 26.06.2024
г. Твърди, че противоправното деяние, от което са произтекли вредите, се изразява в
това, че по ДП 78/2013 г. и ДП 1017/2014 г., и двете по описа на ГДНП, не било
уважено искането му, направено с молба от 02.06.2014 г., да бъдат разпитани
свидетелите А.А.З. и М.Й., които да установят, че е бил в Белгия при извършване на
грабеж от „.........“ АД, както и че не е разследвана подадена от него жалба, че Н.Ц.Г. е
лъжесвидетелствал в наказателното производство и го е набедил, приписвайки му
грабеж, извършен през 2012 г. в посочената банка. Така бил лишен от възможността да
се защити във воденото срещу него наказателно производство.
Искът е недопустим.
Гражданският съд не е компетентен и не е оправомощен да извършва преценка
относно законосъобразността на действията на органите в досъдебното производство,
с които е отказано събиране на доказателства. Не е компетентен и оправомощен и да
установява престъпно обстоятелство, от значение за проведено наказателно
производство (разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК допуска иск за установяване на
престъпно обстоятелство, от значение за едно гражданско, а не наказателно
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, постановено в исково
производство и то само при изчерпателно предвидените в тази норма хипотези, сред
които настоящият не попада).
На следващо място, от твърденията в исковата молба се разбила, че в резултат
от отказа да се разпитват посочените лица като свидетели в досъдебното
производство, както и в резултат на дадените неистински показания на свидетеля
1
Генов, ищецът е бил лишен от възможността да се защити във воденото срещу него
наказателно производство като докаже невинността си неучастието си в описания
грабеж. Така на практика ищецът иска гражданският съд да преразгледа законността
на постановена по отношение на ищеца осъдителна присъда на наказателен съд, която
е влязла в сила, преценявайки наново събрани в наказателното производство
доказателства. Преразглеждането на силата на пресъдено нещо на национален съдебен
акт е принципно допустимо само в изрично предвидени случаи при това в рамките на
специална установена в НПК процедура. По настоящото дело ищецът иска от
гражданската юрисдикция да се пререши едно наказателно дело на наказателната
юрисдикция, което е забранено от чл. 300 ГПК и от принципа на правовата държава по
чл. 4 КРБ - окончателните съдебни актове не могат да подлежат на преразглеждане,
освен по точно определен ред. В рамките на гражданското съдопроизводство съдът не
разполага с правомощие да осъществява какъвто и да било контрол върху актовете на
наказателния съд и прокуратурата или да ги преразглежда. Гражданският съд може да
се произнася единствено относно гражданскоправните последици на тези актове и
тези, следващи тяхната отмяна и/или обявяването за незаконосъобразни по
предвидения за това ред. В тази връзка настоящият съдебен състав не е оправомощен
нито да проверява дали поведението на ответника във връзка със събирането на
доказателства по наказателното производство срещу него е законосъобразно.
Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото – прекратено.
Искането на ищеца по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, изразяваща
се в безплатна защита по делото от адвокат, е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. В хипотезата на предявен недопустим иск, в полза на ищеца е
неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП.
Искането на ищеца по чл. 83 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна
такса по делото е основателно, защото от служебно известните дела образувани от
въпросния ищец пред СРС /общо 1015бр към 27.01.2025г./, е видно, че ищецът е в
затвора считано от 24.11.2013 г. и няма доходи.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от внасяне на
държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на
правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото от адвокат.
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба с вх. № 232891 от
2
16.07.2024 г., подадена от Е. Д. М., въз основа на която е образувано гр.д. №
42148/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 42148/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за
предоставяне на правна помощ и в частта, с която е прекратено производството по
делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез началника на затвора в гр.
София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3