№ 360
гр. Търговище , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Боряна С. Петрова
Секретар:Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530100888 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявени искове с
правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици по наследство и
давност на недвижими имоти в гр.Т., местността „................”. Ищецът А.М.
притежава имот с идентификатор № ************** с площ от 412 кв.м., а
ищцата Р.В. притежава имот с идентификатор № ************* с площ от
около 300 кв.м. Ищецът А.М. владее имота от 09.10.1976 година, когато с
предварителен договора, заедно с бащата на Р.В. са ги закупили с
предварителен договор. От тогава те са в тяхно владение. Никога не са били
общинска собственост, нито държавна не са внасяни в ТКЗС, ДЗС или АПК.
Установили, че имотите са записани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при което
считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск против Община Търговище. Претендират
разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, със становище за допустимост на иска, доколкото имота с
идентификатор № ************* е включен в протоколно решение №
2/2008г. по чл. 19,ал.2 от ЗСПЗЗ в частта относно имоти, за които са
1
допуснати непълноти или грешки при регистрирането им като земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, и за тях няма съставен АЧОС, то твърдят, че иска е и основателен. По
отношение на имот с идентификатор № **************, твърдят, че иска е
неоснователен. Този имот не е в протоколно решение № 2/2008г. по чл.
19,ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като попада в регистъра на новообразуваните имоти по
& 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ищецът А.М. не е могъл да го придобие
по давност.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищците позовават правото си на собственост на изтекло в тяхна полза
давностно владение, като ищцата Р.В. и на наследяване. За доказване на тези
твърдения, бяха изслушани показанията на свидетелите М.З., С.В. и Н.В.. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът А.М. и
бащата на Р.В. –С.В., са закупили тези имоти преди повече от 30-35 години.
Всеки от тях владее имота си, като след смъртта на баща си, Р.В. упражнява
владението върху неговия имот. През годините владението им е спокойно и
явно, като никой не го е оспорвал. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, като дадени от незаинтересовани лица и отговарящи и на
писмените доказателства по делото. Тези факти се установяват и от
приложения по делото предварителен договор.
От приложеното удостоверения за наследници е видно, че ищцата Р.В. е
единствен наследник на С.С.В..
От приложения към делото кадастрален регистър към плана на
новообразуваните имоти в местността „................“, кадастрален район 160 на
гр.Т., е видно, че имот с идентификатор № ************** е земеделска земя
по § 4 от ЗСПЗЗ. Записан е като общински имот, частна общинска
собственост.
От приложеното протоколно решение № 2/2008г. по чл. 19,ал.2 от
ЗСПЗЗ в частта относно имоти, за които са допуснати непълноти или грешки
при регистрирането им като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, и за тях няма съставен
АЧОС, е видно, че имот с идентификатор № ************* е записан като
2
имот по чл.19 от ЗСПЗЗ и по отношение на него няма съставен акт за
общинска собственост.
От заключението по назначената и приета по делото СТЕ, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като компетентно и пълно и отговарящо
на поставените задачи се установява, че процесните имоти са идентични с
част от имота, описан в предварителния договор. Имот с идентификатор №
************** е с площ от 412 кв.м., при граници : 73626.160.129;
73626.160.132; 73626.160.133; ************* и 73626.160.885. Имот с
идентификатор № ************* е с площ от около 300 кв.м., при граници:
73626.160.129; 73626.160.171; 73626.160.885 и **************. Имот 904 е
записан като земи по &4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а имот 134 е записан като имот по
чл.19 от ЗСПЗЗ. Тези два имота са били част от един общ имот, по стария
план от 1987 година на местността „................”.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
По предявения от Р. С. В. иск: За да се установи дали ищцата е
придобила собствеността върху процесния имот въз основа
на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се
изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването
на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали
през процесния период. Безспорно по делото е, че имотът представлява
земеделска земя, като владението е получено от бащата на ищцата през 1976
година. До смъртта му владението му е било спокойно и непрекъснато, а след
това ищцата сама е продълължила да владее имота, отново спокойно и явно.
Владението и продължава и към момента. Поради това следва да се приеме,
че доколкото липсват доказателства имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и
подлежащ на реституция, за него да е изпълнена административната
процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго основание то за не
важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(заличаващ
изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция
по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетата по делото
СТЕ се установи и, че имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Имотът се е владял от ищцата повече от 40 години, като владението
3
продължава спокойно и явно и до момента, поради което следва да се
приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл.
29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., когато е станало възможно придобиването
на собствеността, ищците са станали собственици въз основа
на давностно владение като оригинерен придобивен способ още през 2000 г.,
с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС(в този
смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по
гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V
г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.).
Поради изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск за
собственост от ищцата Р.В. е основателен и доказан и следва да се уважи,
на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По предявения от ищеца А. С. М.: Безспорно по делото е, че имотът
представлява земеделска земя, правото на ползване върху която е било
предоставено на други лица. Поради това следва да се приеме, като безспорен
факта, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а именно, по
реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ЗСПЗЗ съществува забрана лица, на
които е предоставено ограниченото вещно право на ползване, да се позовават
на придобивна давност, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. За давностното
владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до
22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, според
която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./
придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова
давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок,
започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги 10-годишен, дори и когато
владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди
тази дата, тъй като в тези случаи владението придобива правна значимост по
силата на закона, а не защото е установено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС,
даващ характеристиката на добросъвестното владение. В този смисъл е и
решение № 28 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 844 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.,
Действително, владението, установено след 22.11.1997 г., би могло да е
добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по
кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
4
собственици /тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ
административна процедура по възстановяване на собствеността/. В случая
лицата, на които е предоставено ограниченото вещно право на ползване не са
се възползвали от тази процедура, поради което и след 22.11.1997 година за
ищеца не би могла да започне на тече придобивна давност по отношение на
имота и съответно не би могла да е изтекла. В този смисъл са Решение № 57
от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 373 от
21.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 396 от 2009 г. на ГК на ВКС. С оглед на
изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 79,ал.1 от
ЗС, за придобиване на собствеността върху процесния имот в полза на ищеца
А.М. на оригинерно основание-изтекла в негова полза придобивна давност.
Изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските : ищците претендират разноски в това производство, но с
оглед изхода на спора право на разноски има само ищцата Р.В.. Сторените от
нея разноски по делото са в размер на 512.97 лв., представляващи 202.97 лв.,
разноски за вещо лице, 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и 10
лв., държавна такса за вписване на исковата молба. Разноските, сторени от
страната пред други държавни или общински институции, за снабдяване с
доказателства по делото не следва да се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище,
представлявана от кмета д-р Д.Д., че Р. С. В. ЕГН ********** от
гр.Търговище, съдебен адрес гр.Търговище, ул.”*****************”, №
*********** , адв. А.С. е собственик на следния недвижим имот : Имот с
идентификатор № 73626.160.134 , в местността „................”, в землището на
гр.*********** с площ от около 300 кв.м., при граници: 73626.160.129;
73626.160.171; 73626.160.885 и 73626.160.904, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. М. ЕГН ********** от гр.Търговище,
съдебен адрес гр.Търговище, ул.”*****************”, № *********** , адв.
5
А.С. против Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., иск за
собственост на следния недвижим имот : Имот с идентификатор №
73626.160.904 с площ от 412 кв.м., в местността „................”, в землището на
гр.***********, при граници : 73626.160.129; 73626.160.132; 73626.160.133;
73626.160.134 и 73626.160.885, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл.
124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д. да
заплати на Р. С. В. ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес
гр.Търговище, ул.”*****************”, № *********** , адв. А.С.,
направените по делото разноски, в размер на 512.97 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6