№ 294
гр. Благоевград, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200501073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „А.Т.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „П.К.Я. № ..., представлявано от М.И. Т.а, чрез
пълномощника му адв. Р.О., срещу Решение № 901627 от 21.09.2021г., постановено по гр.д.
№ 403/2020г. по описа на РС С., в следните му части:
-в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца- Д.К., сумите от
473.35лв. /четиристотин седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/- трудово
възнаграждение за месец май 2020г.;
-в частта, с която ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 172.12лв. /сто
седемдесет и два лева и дванадесет стотинки/ - трудово възнаграждение за месец юни
2020г.;
-в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 117.00лв. /сто и
седемнадесет лева/ - възнаграждение за три дни престой в Г.;
-в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 234.00лв./двеста
тридесет и четири лева/- възнаграждение за превоз на товари до адреси в чужбина, ведно със
законната лихва върху сумите за периода от 15.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата;
-в частта, с която „А.Т.Т.“ ООД е осъдено да заплати разноски за адвокатски хонорар в
размер на 500лв. /петстотин лева/.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила на чл. 236 ал. 2 от ГПК.
1
Навадени са доводи с въззивната жалба, че в изводите на съда се съдържат необосновани
заключения и такива лишени от правен смисъл както и противоречащи на представените
писмени доказателства и безспорно установените такива по делото пред първата съдебна
инстанция.
Излагат се съображения с въззивната жалба, че макар съдът да е възприел заключението на
експерта по приетата СИЕ и да е приел въз основа на него, че трудовите задължения за
месеците май и юни на 2020г. са изплатени, осъдил е дружеството ответник „А.Т.Т.“ ООД,
да ги заплати повторно на ищеца Д.С. К..
Поддържа се във връзка с така направеното оплакване с жалбата, че съдът също така,
основан на приетото заключение на експерта по СИЕ и на представените по делото
преводни нареждания, е приел че трудовите възнаграждения са платени частично, но не се е
произнесъл по възраженето на ответната страна за неоснователност на исковата претенция в
тази и част, поради извършено плащане на дължимото възнаграждение от дружеството
ответник. Така поддържат се доводи от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник- адв.
Р.О., за необоснованост на обжалваното решение на РС С..
Навадено е с въззивната жалба и оплакване за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които са довели до неправилност на съдебното решение на РС С., в
обжалваната му част. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 154 от ГПК,
първоинстнанционният съд е обърнал тежестта на доказване по отношение на исковата
претенция за заплащане на възнаграждение за превоз на товари до адреси и възнаграждение
за престой, като е възложил на „ответното дружество да опровергава твърденията на ищеца,
както и че тези суми не се дължат и не са платени“. Поддържа се, че в процесуална тежест
на ищеца е било доказването за извършването на превоз и доставка на товари до адреси,
като в тази част исковата претенция не е била дори конкретизирана- за какви товари и до
какви адреси са извършени твърдение превози. Такова пълно и главно доказване по делото
не е било извършено, като съдът в нарушение на процесуалния закон е обърнал
доказателствената тежест, като е възложил на ответната страна да опровергава твърденията
на ищеца за положителни правнорелевантни факти по делото- извършването на превози на
товари, тъй като такава задача не е било поставяна на ищеца по делото от неговия
работодател.
Оспорва се правилността на обжалваното решение и в частта му, в която съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за престой. Твърди се, че решението в тази
му е необосновано- не се доказва от събраните доказателства при разглеждането на делото
пред РС С. ищецът да е бил в престой за периода от 30.04.2020г. до 10.06.2020г., но дори и
да е имало такъв, то твърди се от жалбоподателя че той е част и елемент от трудовата
дейност на шофьора, за която за всеки работен ден се изчисляват командировачни пари. В
случая решението не е обжалвано в частта на присъдените командировки, поради което за да
бъде начисляван отделно от тях престоят в чужбина- същият следва да се докаже- чрез
бележки за платен паркинг и др. Поддържа се, че в тази част решението на съда е
неправилно, доколкото е постановено при липса на доказателства за престой.
2
Обжалва се първоинстанционното решение и в частта му за разноските, доколкото съдът е
уважил част от предявените искове частично, а е присъдил изцяло разноските на ищеца за
адвокатски хонорар, като същите не са присъдени съразмерно на уважената част от
предявените искове.
При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд:
Да ОТМЕНИ решението на РС С., в обжалваните му части и да постанови друго по
съществото на спора като отхвърли исковете за неплатени трудови възнаграждения за
месеците май и юни на 2020г., поради погасяване на задължението ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ;
Да ОТМЕНИ решението на РС С. в обжалваните му части за неизплатени възнаграждения за
превоз на товари до адреси в чужбина и за престой, поради недоказаност на исковата
претенция в тази и част;
Да ОТМЕНИ обжалваното решение на РС С., в частта за разноските, поради неуважаване
на исковата претенция изцяло и за пълния претендиран размер пред първата съдебна
инстанция.
Претендират се разноски пред първоинстнационния съд и пред настоящата съдебна
инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове и на депозираната въззивна
жалба от „А.Т.Т.“ ООД.
Направено е искане за отмяна на обезпечението, постановено с Определение №
902242/10.11.2020г., съобразно уважената част от исковата претенция.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна- Д.С. К., чрез адв. Е.Ц., с който се иска от
въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното решение на
първоинстанционния съд.
Поддържа се, че исковата претенция за изплащане на трудово възнаграждение за месеците
май и юни 2020г. е основателна, тъй като видно от заключението на експерта по изготвената
СИЕ, безспорно се установява че претендираните суми за процесния период са изплатени.
Оспорва се основателността на депозираната въззивна жалба от „А.Т.Т.“ ООД, чрез
пълномощника адв. Р.О. и в частта и, в която се поддържа оплакване за неправилност на
първоинстационното решение за неизплатени възнаграждения на ищеца- за превоз на товари
до адреси и за престой в чужбина. В тази насока следва да се кредитира заключението на
експерта по изготвената и приета СИЕ от състава на РС С..
Възразява се и срещу оплакването за неправилност на първоинстанционното решение, в
частта му за разноските, като се застъпва становището че определеното възнаграждение е
съобразено изцяло с Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
С писмения отговор се иска от въззивния съд, да остави жалбата без уважение и да потвърди
обжалваното решение на РС С. като правилно, постановено в съответствие с материалния
закон и при спазване на процесуалните правила на ГПК, в частта му в която са присъдени на
ищеца неизплатени възнаграждения за извършени превози на товари до адреси и престой в
3
чужбина, както и в частта му за разноските.
Претендират се разноски за пред настоящата въззивна съдебна инстанция в полза на
въззиваемия Д.С. К..
В срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпила въззивна жалба от Д.С. К., ЕГН
**********, от гр. С., чрез адв. Е.Ц., срещу Решение № 901627 от 21.09.2021г., постановено
по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., в частта на предявените искове по чл. 224 от КТ за
заплащане на неползван годишен отпуск и иска по чл. 215 от КТ за заплащане на
обезщетение за командировки, като първоинстанционното решение в тази му част се
оспорва като неправилно.
Основното оплакване на жалбоподателят чрез неговия пълномощник е, че
първоинстанционният съд е допуснал с изрично определение изменение на така предявените
искове по размер, като допуснатото увеличение на размера е съобразен със заключението на
вещото лице по приетата СИЕ от състава на РС С.. В обжалваното Решение № 901627 от
21.09.2021г., постановено по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., първоинстанционният
съд не е съобразил допуснатото изменение на предявените искове по чл. 224 от КТ и чл. 215
от КТ по размер, като е уважил предявените искове за сумите претендирани от ищеца Д.С.
К. с първоначалната искова молба по делото.
Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 901627 от 21.09.2021г., постановено по гр.д.
№ 403/2020г. по описа на РС С. в частта относно исковете по чл. 224 и чл. 215 от КТ и да
постанови ново решение, с което да ги уважи за предявения от ищеца размер, след
допуснатото изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК, съответно за сумата от
634.91лв. и за сумата от 1 267.38лв.
Срещу така депозираната въззивна жалба от Д.С. К., постъпил е в срока по чл. 263 ал.1 от
ГПК писмен отговор от насрещната страна- „А.Т.Т.“ ООД, чрез пълномощника му адв. Р.О..
С писмения отговор се застъпва становище, че обжалваната част на решението на РС С. от
жалбоподателя Д.С. К. е правилно и обосновано. Поддържа се, че твърдението на
въззивника че в тази му част решението е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон е неоснователно, поради което се иска от съда да остави въззивната
жалба, подадена от Д.С. К. като неоснователна и да потвърди обжалваното Решение №
901627 от 21.09.2021г., постановено по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., в частта му в
която съдът се е произнесъл по предявените искове по чл. 224 и чл. 215 от КТ като правилно
и обосновано.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадените въззивни жалби за редовни, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същите са насочени срещу съдебен
акт на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за
инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.
Видно е от материалите по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., че с определения от
открито съдебно заседание по делото от 21.04.2021г., в присъствието на пълномощниците на
4
страните, първоинстанционният съд въз основа на изрична писмена молба по чл. 214 от ГПК
и по искане на ищцовата страна, е допуснал изменение на предявените искове по чл. 121а и
чл. 224 от КТ по размер, като предявения иск за заплащане на командировка в чужбина за
периода от 30.04.2020г. до 10.06.2020г. е увеличен от 1106.00лв. на 1267.38лв., а предявения
иск за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск за 2019г.- 10 работни дни и за
2020г- 9 работни дни, е увеличен от 343.55лв. на 643.91лв.
Безспорно е от изложението на депозираната въззивна жалба от Д.С. К., ЕГН **********, от
гр. С., чрез пълномощника адв. Е.Ц., срещу Решение № 901627 от 21.09.2021г., постановено
по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., и от нейния петитум, че предмет на същата е
именно неуважената част от претенцията на предявените искове по чл. 121а и чл. 224 от КТ,
в частта им на допуснатото изменение по размер от съда по гр.д. № 403/2020г. по описа на
РС С., с определения от открито съдебно заседание по делото от 21.04.2021г.
Първоинстанционният съд обаче, при произнасянето си с обжалваното си Решение №
901627 от 21.09.2021г., не се е произнесъл относно частта от предявените искове, за която е
допуснал изменение по реда на чл. 214 от ГПК, като е уважил предявените искове само за
размера, предявен с първоначалната искова молба по делото.
Изложеното води до извода за въззивният състав на ОС Благоевград, разглеждащ
настоящото дело, че е налице пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по
цялото искане по част от предявените искове по делото и по- конкретно за частта от
предявените искове по чл. 121а и чл. 224 от КТ, за която съдът по искане на ищцовата
страна, е допуснал изменение на исковете по размер по реда на чл. 214 от ГПК. Пропускът
на съда да се произнесе по част от заявеното искане по два от предявените искове,
съставлява непълнота на първоинстанционното Решение № 901627 от 21.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., която не може да бъде преодоляна
чрез подаване на въззивна жалба срещу тази част от първоинстанционното решение, пред
по- горната съдебна инстанция. Ето защо депозираната въззивна жалба с вх. №
905703/11.10.2021г. от Д.С. К., ЕГН **********, от гр. С., чрез адв. Е.Ц., срещу Решение №
901627 от 21.09.2021г., постановено по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., въззивният съд
приема че съставлява молба по чл. 250 от ГПК от заинтересованата страна по делото, за
допълване на първоинстанционното съдебно решение, по два от първоначално предявените
искове, по които съдът не се е произнесъл по цялото искане, доколкото не е постановил
съдебен акт за размера над първоначално предявения с исковата молба, до размера за който е
допуснал изменение и увеличение на предявените искове по реда на чл. 214 от ГПК.
Поради изложените съображения, производството по в.гр.д. № 1073/2021г. по описа на ОС
Благоевград, следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане на депозираната въззивна жалба с вх. № 905703/11.10.2021г. от Д.С. К., ЕГН
**********, от гр. С., чрез адв. Е.Ц., срещу Решение № 901627 от 21.09.2021г., постановено
по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., като молба по чл. 250 от ГПК, депозирана от
заинтересована страна по делото, за допълване на първоинстанционното съдебно решение,
съобразно дадените от настоящата инстанция указания.
5
Едва след произнасянето на съда с допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК, делото
повторно следва да бъде изпратено на ОС Благоевград за произнасяне по въззивните жалби.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1073/2021г. по описа на ОС Благоевград.
ИЗПРАЩА гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., на районния съд постановил решението
по него, за разглеждане на депозираната въззивна жалба с вх. № 905703/11.10.2021г. от Д.С.
К., ЕГН **********, от гр. С., чрез адв. Е.Ц., срещу Решение № 901627 от 21.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., като молба по чл. 250 от ГПК, от
заинтересована страна по делото, за допълване на първоинстанционното съдебно решение,
съобразно дадените от настоящата инстанция указания.
РАЗПОРЕЖДА след произнасяне на състава на РС С. с допълнително решение по реда на
чл. 250 от ГПК, по гр.д. № 403/2020г. по описа на РС С., делото да бъде върнато на ОС
Благоевград, за произнасяне по постъпилите въззивни жалби.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6