Р Е Ш Е Н И Е
.../27.11.2019 г, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14
състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 26
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 17423 по описа за 2019 год.
Производството пред Районен съд Варна
е образувано по молба на М.Д.В. – К. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Д.К.К. с ЕГН **********
с адрес *** за определяне на мерки за защита и издаване на заповед за
защита, на осн.чл.16 ЗЗДН за извършено
домашно насилие, представляващо
психическо и емоционално насилие, изразяващо се в следното: на 02.10. ответникът
заплашил молителката с смс, че ще избере
име на новороденото дете и тя го е възприела като заплаха. Това е наложило баща
й да стои пред болницата до 05.10. и да пази да не пускат Д. в болницата, защото се е страхувал, че ответникът може да
дойде и да направи нещо на майката и на детето; на 07.10. ответникът
изпратил съобщение на молителката, че имат направена „черна магия“ и тя се е
уплашила; на 07.10. ответникът се е снабдил от Община Варна с удостоверение за
раждане на детето и същото е изпратено на колежка на молителката; на 10.10. в
телефонен разговор във връзка с личните контакти на ответника с детето Димана,
той нарекъл молителката „курва“; на 14.10. ответникът е изпратил писмо до работодателя й, който е работодател и на
нейния партньор в което има непристойни твърдения с цел да я злепостави, че има дете от нейн колега;
на 15.10. настоявал да бъде поканен на рождения ден на голямата дъщеря на
страните и изчаквал на входа на комплекса в който се намира жилището на
молителката; на 18.10. обещал да прибере детето Димана от школа, но в последния
момент казал, че няма да може и това създало безспокойство у молителката; на 23.10.
ответникът е казал, че няма да вземе Димана, но след това изненадва детето.
Поддържат се и двете
декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Отправено е искане за определяне
на мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН, посочени в молбата за максимален срок.
В подадената молба до РС Варна се
твърди, че ответникът и молителката са
съпрузи, но имат висящо дело за развод. На 01.10.2019 г. молителката родила
третото си дете Йохан, което не е биологично дете на ответника, но въпреки
нейното нежелание той го записал пред дл.лице по гр.състояние на негово име.
Молителката живее с друг партньор, който е баща на детето. Ответникът
настоявал, че той е баща на новороденото дете и имал желание да го види
непосредствено след раждането, но молителката не му позволила. За тази цел
предупредила служителите в болницата да не го пускат и баща й стоял пред
вратата за да не го допусне да влезе в болничното заведение. К. се
виждал с по-малката им дъщеря
Димана, родена на *** г. като се уговарял с детето, а не с молителката.
В съдебно заседание
молителката чрез процесуалния си представител адв. Колева поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът лично и чрез процесуални
представители адв.Даскалова и адв.Маркова оспорва молбата и всички твърдения в
нея и в представените две декларации по чл.9 ЗЗДН. Моли за отхвърлянето й и за
заплащане на разноски за производството.
Съдът след като се запозна с молбата,
становищата на страните и доказателствата както поотделно, така и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата на М.Д.В.-К. е подадена от активно легитимирано по чл.3 ЗЗДН лице и в срока по чл.10 от ЗЗДН, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество от местно компетентния районен съд по местоживеене
на пострадалото лице, който е РС Варна.
По фактите, които не се оспорват:
Между страните няма спор, че с влязло в
сила на 18.09.2019 г. решение на ВРС е прекратен гражданският им брак. В срока
по чл.61, ал.1 СК е родено детето Йохан Делчев К., родено на *** г. Молителката
твърди, че към момента е висящо производство пред ВОС за оспорване на произхода
от бащата. Ответникът не може да заяви дали той е баща на детето Йохан Делчев К.,
тъй като ДНК експертизата ще установи произход.
В хода на производството са представени писмени
доказателства - декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, удостоверение за раждане на
детето Йохан Делчев К., решение от 15.08.2019 г. по гр.д.№ 2798/2019 г. на ВРС.
От събраните в производството гласни
доказателства се установи следното:
Свидетелят Добрин Иванов е баща на молителката
и заявява, че когато ответникът е звънял по телефона на дъщеря му, тя се
притеснявала много, докато разговаряли защото Д. я обиждал. През м.октомври
имало случай когато се уговаряли във връзка с контактите на бащата с дъщеря им Димана и когато М. му казвала кога да вземе и да върне детето, Д. се ядосал
и отговорил, че тя няма да му казва кога да вижда детето. Веднъж М. имала
уговорка с приятелка, която да вземе Димана, но ответникът се обадил, че той ще
вземе детето, имало друг случай когато казвал че ще го вземе, но се обаждал, че
не може. След като М. родила, тя
помолила свидетеля в дните за свиждане да стои пред болницата за да не допусне
ответника ако дойде при майката и бебето. Д. не е ходил в болницата. Когато
дъщеря му родила, тя била в гр.брак с ответника. М. и нейният партньор са
определили името на бебето.
Свидетелят Владимир Александров разказва, че
през 2018 г. Д. му се обадил и му казал, че имат проблеми с М. и се разделят,
но той не иска да се развеждат. Д. се отнася
много добре със съпругата си и с децата, обича ги. След раздялата е
споменавал, че имат неразбирателство относно това кога Д. да вижда децата.
Споменал е на свидетеля за случай когато е имал конфликт с бащата на М.. Свидетелят
не е чувал Д. да крещи на М. и да я обижда. Не му е споделял, че иска да избере
име новороденото дете. Д. не е агресивен.
Свидетелят Апостол
Апостолов разказва, че са семейни
приятели с М. и Д.. Д. обича много децата и съпругата си и държи на брака си.
Знае от Д., че М. е бременна, но Д. нямал усещане, че детето е негово. Искал
много да запази брака си и търсел начин това да се случи. Приятел го посъветвал
да направи всичко възможно да запази брака и по тази причина отишъл при
съпругата и децата, които били на почивка, но там имал спречкване с бащата на М.. Свидетелят не е чувал Д. да крещи на М. и да
я обижда. Разбрал от него, че бебето ще носи неговата фамилия К.. Споменавал му
за една „муска” с арабски букви, която е намерена в двора на къщата в
с.Приселци. Д. му споменал, че тъй като чувствал недобронамереност се свързал с
един възрастен човек на 95 г., който намерил тази „муска” в градината и казал,
че има енергийно влияние. Д. изпратил на М. снимка на намереното с идеята да си
запази семейството и да й каже, че това,
което е намерено е вредило на отношенията им и те вече ще се оправят. Д. е
емоционален, но не е агресивен. Често е споделял, че и двамата имат вина за
това, което се е случило в отношенията им и не упреква само М.. У Д. има
чувство на мъка и често повтря „Как може, защо се случи това? За да се случи
това имаме вина и двамата. Аз я обичам тази жена!”.
Към първоначалната
молбата и към уточняващата такава е
приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката.
Във
връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане
са само актове, извършени в рамките на 1-месечния преклузивен срок по чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН. Всички събития преди посочените от молителката и уточнени в съдебно заседание са извън предмета на делото.
Страните
не спорят, че с влязло в сила на
18.09.2019 г. решение на ВРС по гр.д.№ 2798/2019 г. е прекратен гражданският им
брак. Родителските права за родените от брака деца Калина, родена на *** г.
родена на *** г. са предоставени на майката като на бащата е определен режим на
лични отношения с децата. В тази част решението не е влязло в сила и
производството е висящо пред ВОС. Няма постановени привременни мерки относно
режима на лични отношения на бащата с двете деца.
На 01.10.2019 г. след
прекратяване на брака, но в периода от 300 дни след прекратяването е родено
детето Йохан от майка М.Д.В. – К. и баща Д.К.К..
Съгласно удостоверение за раждане №.1924
от 04.10.2019 г., издадено въз основа на
акт за раждане на Община Варна детето е
с установен произход от бащата и такъв е записан ответникът К.. Страните
заявяват, че има образувано висящо производство пред ВОС за оспорване на
произхода от бащата.
Ответникът не оспорва, че на 14.10. тази
година е изпратил писмо до работодателя на бившата си съпруга в което
разказва, че семейството му е разрушено от намеса на друг мъж, който е нейн
пряк ръководител като посочва това лице.
Ответникът не оспорва, че на 15.10. тази година е имал желание да присъства на
рождения ден на голямата си дъщеря на страните, отишъл до входа на комплекса в който се намира жилището
където се отглеждат децата понастоящем за се види с детето, обадил му се по
телефона за да го поздрави и да го помоли да излезе, но детето обяснило, че не
може.
Уважаването на молба за защита
по реда на ЗЗДН изисква по делото
да бъдат установени осъществени спрямо молителката актове на домашно насилие, от страна
на ответника на
посочените в молбата дати.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личен живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят
и ответникът.
От същата дефиниция и
от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН следва, че целта на специалния закон е да се изследва поведението
на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин
и проявна форма. Само в тези параметри следва да се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
В Закона липсва легална дефиниция на понятието
„психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат
да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие
върху психиката на едно лице
- пораждат отрицателни за него емоции
и/или го принуждават да ги подтиска и да
не ги изразява.
Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат
вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално
или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията
между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния
случай се твърди наличие на психическо и емоционално насилие,
осъществено чрез вербално насилие – разговори и спорове, които молителката е възприела като заплаха и обида.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН е предвиден, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН има доказателствена сила в производството за установяване на твърдяния акт
на насилие. При липса на други доказателства съдът може да издаде заповед за защита
от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. В този случай в тежест на ответника при оспорване е да проведе успешно насрещно доказване за оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.
По отношение описаните
действия, за които се твърди, че са акт на домашно насилие:
На 02.10. ответникът изпратил на молителката съобщение, че ще
избере име на новороденото дете и тя го е възприела като заплаха.
Същото действие не представлява акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, тъй като не се твърди и не се установи
от доказателствата по делото каква вреда за здравето на молителката хипотетично
може да предизвика това. Детето по силата на закона е записано с бащино и
фамилно име на бившия съпруг на майката в хипотезата на чл.61 СК. Собственото
име е избрано от майката и от нейния партньор, както се установи от
свидетелските показания.
На 07.10. ответникът
изпратил съобщение на молителката, че двамата имат направена „черна магия“ и тя
се е уплашила. Същото действие не
представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, тъй като не се
твърди и не се установи от доказателствата по делото каква вреда за здравето на
молителката може да предизвика хипотетично същото съобщение, получено по
телефона. От свидетелските показания се установи, че ответникът се е свързал с
бившата си съпруга с идеята да запази брака и да й сподели, че смята, че това
което е пречело на отношенията им е „обезвредено енергийно”.
На 07.10. ответникът
се е снабдил от Община Варна с удостоверение за раждане на детето Йохан Делчев К.
и същото е изпратено на колежка на молителката. Същото действие не представлява акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, тъй като не се твърди и не се установи от
доказателствата по делото каква вреда за здравето на молителката може да
предизвика хипотетично това действие. Ответникът като всеки гражданин на
държавата има право да се снабдява с документи за гражданско състояние, които
се отнасят до негови права. Направил е това
по поръчение на процесуалния му представител адв.Маркова за представяне на
удостоверението по висящото дело във ВОС. Не се доказа, че удостоверението е
изпратено на колежка на молителката, а и да беше установено не се доказа как
това би навредило хипотетично на молителката.
На 10.10. в телефонен
разговор във връзка с личните контакти на ответника с детето Димана, той
нарекъл молителката „курва“. Това твърдение
не се установи от доказателствата по делото и молителката не уточни как
е възприела значението на думата и какви чувства е предизвикало това у нея, ако
бе установено.
На 14.10. ответникът е
изпратил писмо до работодателя й, който
е работодател и на нейния партньор в което молителката твърди, че се съдържат непристойни
твърдения с цел да я злепостави, че има
дете от нейн колега. Същото действие не
представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. От внимателния
прочит на писмото се извежда единствено логичния извод, че ответникът е споделил
с работодателя на съпругата си, че бракът му е дълбоко и непоправимо разстроен
защото друг мъж, който е нейн пряк ръководител се е намесил в отношенията
им. В същото не се съдържат обиди и
заплахи, които молителката описва като акт на домашно насилие. Напротив
изложените факти са налице и са установени от доказателствата по делото. Това са
поддържане на извънбрачна връзка от молителката с нейн колега преди
прекратяване на гражданския й брак с ответника, бременност, раждане на дете за
което молителката твърди, че е не е на ответника, желанието на съпруга да запази семейството
си, споделянето, че ответникът като баща
обича децата си и съпругата си. Кое е унизително и оскърбяващо за молителката при
положение, че връзката не се крие от колегите и партньорите вече живеят заедно?
По-скоро унижението и оскърблението е за съпруга, който е поставен в такава
неловка ситуация.
На 15.10. ответникът настоявал да бъде поканен
на рождения ден на голямата дъщеря на страните и изчаквал на входа на комплекса
в който се намира жилището на молителката, на 18.10. е обещал да прибере детето
Димана от школа, но в последния момент казал, че няма да може и това създало
безспокойствие у молителката, а на 23.10. е уведомил молителката, че няма да
вземе Димана, но след това изненадал детето и го взел. Описаните действия не представлява акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Към посочените дати не е налице влязло в сила
решение по отношение режима на лични отношения на бащата с детето и
родителските права се упражняват от двамата родители поравно. Ответникът като
баща има право да присъства на празненството за рождения ден на дъщеря си и да
контактува с нея като тези контакти се определят както от неговите ангажименти,
така и от ангажиментите на детето. Както се установи от доказателствата по
делото и от обясненията на страната, ответникът на рождения ден на дъщеря си е отишъл до входа на комплекса в който се намира жилището
където се отглеждат децата му и се обадил на детето по телефона с молба да
излезе да се видят, но след като детето
казало, че не може, той си тръгнал. По отношение уговорките за водене на
детето в училище и школа и вземането му от там, както майката, така и бащата
има служебни и лични ангажименти, които понякога водят до невъзможност да се
изпълнят тези уговорки. Това може да създаде неудобство за други родител, но в никакъв случай неизпълненото обещание не може
да бъде определено като акт на насилие. Да се приеме обратното е житейски нелогично, дори абсурдно.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват,
тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В случая предвид
направеното оспорване и с оглед събраните доказателства, съдът намира, че
ответникът е провел необходимото насрещно доказване и са опровергали изложените
факти в декларацията на молителката, а от своя страна молителката не е провела
нужното главно и пълно доказване на твърденията си за извършено спрямо нея
домашно насилие. Както се посочи по-горе, съдът приема за
установено от събраните в производството доказателства, че отношенията между бившите съпрузи са влошени
и двамата имат спор за режима на лични отношения на бащата с децата Калина и
Димана и за произхода от бащата на роденото от молителката дете Йохан, родено
на *** г. Относно двата спора няма
влязло в сила решение, което да регулира спорните отношения между
страните.
Съдът, като взе предвид твърденията в молбата и представените с нея доказателства намира, че описаните в молбата
и в двете декларации действия на ответника не представляват психическо или
емоционално насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. Всички събрани по делото
доказателства установяват, че страните са
във влошени отношения и към посочените дати са имали
висящи съдебни производство именно във връзка с личните и имуществените им
отношения. Установи се също така, че
бъдещите им планове и разбирания за
семейни ценности и морал са коренно различни, както и че потребностите им са различни – съпругът иска да запази
семейството си и да контактува пълноценно с децата си, като заявява, че обича съпругата си,
а съпругата вече има ново семейство на което се е отдала, родила е дете от
новия си партньор и твърди, че биологичен баща на детето не е ответника. Следва
да се отбележи, че такова поведението не кореспондира с общоприетото разбиране на
обществото за семейните, етични и морални ценности.
Тази
ситуация безспорно и необратимо е довела до неразбирателство и напрежение между страните, тъй като раздялата и разпадането на брачната им
връзка е провокирала у всяка от тях различни чувства, които за съпруга са болка и тъга, а
за съпругата са щастие, ново семейство,
нов партньор, дете и т.н. В обобщение настоящият състав намира, че дори действията на ответника да са неприемливи
за молителката, то нито едно от тези
действия не носи белег и не съставлява акт на
насилие по смисъла на ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
На осн.чл.11, ал.3, предл. първо
от ЗЗДН съдът определя дължимата държавната такса за
производството в размер на 25 лева, която следва да се заплати от молителката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да бъде осъдена
да заплати на ответника разноски за производството.
Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие ответникът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, което е близко по размер
на минималното такова по Наредба № 4 от 2004 г. за МРАВ и неговият размер
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на положения от
адвокат Д.Даскалова труд за защита интересите на доверителя й. Съдът намира, че
същото не следва да бъде редуцирано на осн.чл.78, ал.5 ГПК по възражението на
молителката, тъй като не е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото и на положения от процесуалния представител на
ответника труд и предприетите процесуални действия от същия за защита на интересите на ответника в
производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.Д.В. – К.
с ЕГН **********, с адрес *** за издаване на заповед за защита и определяне на мерки за защита
срещу Д.К.К. с
ЕГН ********** с адрес
*** за извършено психическо и емоционално
насилие на 02, 07, 10,
14, 15, 18 и 23 октомври 2019 г., на осн.чл.7 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
М.Д.В. – К.
с ЕГН **********, с адрес *** да
плати по сметка на РС Варна държавна такса за производството в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.2
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Д.В. – К. с ЕГН **********, с адрес *** да плати на Д.К.К. с ЕГН ********** с адрес *** разноски за производството в размер на 500 /петстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
7-дневен срок от датата на обявяването му – 27.11.2019 г.
Районен
съдия: