М О Т И В И
към Присъда по
НОХД № 1100 по описа за 2020 година
на ПРС, Втори н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.С.А.
***, ЕГН ********** и предала на съд за
това, че на 08.12.2019г. в гр.Пловдив е
отнел чужда движима вещ - един брой мобилен телефон марка “iPhone ” на стойност
713.00 лева от владението на Н.Г.А. *** с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198,
ал.1 от НК.
По делото няма конституирано лице
като граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и пледира доказаност от
обективна и субективна страна. По отношение на
индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия А. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, тъй като производството протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Подсъдимият К.А. се признава за виновен, признава изцяло фактите по
обвинителния акт, представляван от защитника си адв.Г.К. пледира за налагане
на по – леко като размер наказание съгласно разпоредбите на НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното
От фактическа страна:
Подсъдимият К.С.А. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, женен, със средно образование, не работещ, осъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост / лист 16 – 17 от ДП/ се установи, че подсъдимият А. е осъждан пет пъти с влезли в сила съдебни актове за
извършени престъпления против собствеността, по които му са налагани наказание
лишаване от свобода, в различен размер, търпени ефективно. Последно наложено
наказание лишаване от свобода е
изтърпяно на 15.12.2006г.
При последното му осъждане, с
присъда по НОХД № 3251/2019г. по описа на ПРС, в сила от 13.06.2019г. е признат
за виновен за извършено престъпление от общ характер – по чл.343б, ал.3 от НК и
му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено и определен изпитателен срок от три години.
Предишните осъждания на подсъдимия А.
не са определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по
настоящето дело, но което се явява извършено в определения изпитателен срок по
НОХД № 3251/2019г. по описа на ПРС и определя произнасяне на съда по чл.68,
ал.1 от НК.
Подсъдимият
К.А. е наркозависим и води скитнически начин на живот. След
сключване на граждански брак същият приел фамилията на съпругата си. Същия е
безработен. Подсъдимият А., към датата 08.12.2019г. имал спешна нужда от парични средства,
поради което решил да си ги набави чрез извършването на престъпление.
Малолетният Н.Г.А. живее със семейството си в гр.Пловдив и
притежавал мобилен телефон марка “iPhone
” с ИМЕЙ ****.
На 08.12.2019г. следобед, свидетел Н.А. ***
и се насочило пеш към Пешеходния мост на бул.„Марица“ в същия град, където
посещавал уроци по програмиране. Със себе си носело чантичка, в която бил
поставен посочения по – горе мобилен телефон. Виждайки детето, подсъдимият А. се
насочил към него, спрял го и го попитал колко е часа. Тогава свидетел Н.А.
извадил телефона от чантичката си, с цел да услужи на непознатия за него мъж, а
подсъдимият А. със сила му го издърпал от
ръката. Момчето се опитало да си вземе телефона, но подсъдимият А. насочил към
него нож, увит в хартия, и го размахал няколко пъти. Уплашен и разплакан,
свидетел Н.А. отказал да се противопоставя на непознатия, и се върнал вкъщи, а подсъдимият
А. необезпокояван се насочил към намиращата се в близост спирка на градския
транспорт. Оттам се качил на автобус от линия № 16 и слязъл на спирката на МОЛ
„Марково тепе“. Насочил се към Заложна къща „Кеш 2013“ ЕООД, находяща се на
бул. „Руски“ № 121, където по това време на работа била свидетелката. М.С..
Последната познавала визуално подсъдимия, тъй като той бил чест клиент в
заложната къща.
В заложната
къща подсъдимият А. поискал да си вземе
СИМ-карта от един, заложен по-рано от него мобилен телефон. На свидетелката С.
ѝ направило впечатление, че мъжът държи в ръцете си мобилен телефон марка
“iPhone ” във видимо добро състояние, както и че опитвал да сложи в него
своя сим-карта. Подсъдимият А. не е залагал посочения мобилен телефон в заложната къща, и си тръгнал. Впоследствие,
подсъдимият А. се разпоредил с вещта по неустановен по делото начин.
Междувременно, свидетел Н.А. разказал на баща си –
свидетел Г.А., какво му се е случило
току-що, като му описал подробно и отличителните белези на извършителя –
височината му, дрехите, характерната походка. Тогава свидетел Г.А., от своя
страна, подал сигнал на тел.112 и незабавно се отправил към III РУ, за да
подаде сигнал.
Чрез мобилно
приложение на телефона си свидетел Г.А.
установил, че мобилния апарат на сина му се намира в района на МОЛ „Марково
тепе“, за което уведомил и служителите на III РУ. В тази връзка, на свидетеля Р.
С. и колегата му Л. Д.в – служители при III РУ, било разпоредено да укажат
съдействие на свидетел Г.А. с цел установяване вещта и извършителя. Свидетел С.
и колегата му предприели незабавни оперативно-издирвателни мероприятия, в хода
на които прегледали видеозаписите от охранителните камери на МОЛ „Марково
тепе“. На тях се виждало лице от мъжки пол, отговарящо на даденото от свидетел Г.А.
описание, което слязло от автобус от линия № 16 и се отправило към намираща се
в близост заложна къща. Свидетел С. провел беседа с управителя на въпросната
заложна къща, а именно ЗК „Кеш 2013“ ЕООД, находяща се на бул. „Руски“ № 121, и
се запознал със записите от намиращата се вътре камера. На тях се виждало
същото лице, което вече било познато на свидетеля от записите на камерите в МОЛ
„Марково тепе“, а именно – подсъдимия А.,
който държал в ръцете си инкриминираната вещ – мобилен телефон.
Предвид
установеното, по случая започнало настоящото досъдебно производство с първо
действие – разпит на свидетел. Предвид извършените ОИМ и не установяване
местоживеенето на подсъдимия А., същия бил обявен за местно издирване, като в
крайна сметка бил установен и задържан на дата 27.12.2019г. по реда на ЗМВР. В
последствие К.А. бил привлечен като обвиняем и спрямо него била постановена постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В хода на разследването по
ДП, свидетелката С. предала по делото диск със записи от камерата в заложната
къща. Впоследствие на диска бил извършен оглед на ВД, с приложен към него
фотоалбум. Били изискани и справки от трите мобилни оператора по реда на
чл.159а от НПК, като от приложената справка от „А1 България“ ЕАД се установява,
че мобилният апарат с ИМЕЙ ****, отнет от малолетния Н.А. на
08.12.2019 г., е бил активиран на дата 08.12.2019 г. със сим-карта,
регистрирана на името на К.С. Й., както са били имената на подсъдимия преди
промяна на фамилията му на А./.
Съгласно заключението на вещо
лице инж.Р.С.по назначената при разследването съдебна стоково-оценъчна
експертиза, стойността на отнетата вещ към датата на деянието – 08.12.2019 г.,
възлиза на 713 лв.
По делото правата на
пострадало лице са били разяснени на свидетел Г.А., който родител на малолетния
Н.А. се явява и негов законен представител.
ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ:
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от следните, събрани по делото доказателствени материали – от
признанията по реда на чл.371 т.2 от НПК на подсъдимия А., от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, включително и
протоколи за разпити на свидетелите по
делото, справка съдимост, характеристична
справка, справки от мобилни оператори, справка за давани в залог вещи, протокол
за оглед на ВД, справки за лица от масивите на МВР.
Свидетелските показания са в логическа последователност, непротиворечиви
помежду си, обективни. Те, в съвкупност с писмените доказателства, подкрепят и
обяснението на подсъдимия относно признаването на всички факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт и са извършени при спазване реда
и правилата на НПК. Те водят на безспорна
установеност на гореизложената фактическа обстановка, след като съдът извърши
внимателен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото и основно
събраните на досъдебното производство, предвид протеклото такова в съдебна фаза
по реда на Глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
При така установената по категоричен и
безспорен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът
направи следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подсъдимият К.С.А. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.198, ал.1
от НК, тъй като на 08.12.2019г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон марка „iPhone”, на обща стойност 713
лева, от владението на Н.Г.А., с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
От обективна страна с оглед приетите за установени по–горе факти е
несъмнено, че подсъдимият е отнел инкриминираната вещ от владението на
пострадалия, като това е станало без съгласието на последния, а намерението на
подсъдимия е било да я присвои. За отнемането на вещта подсъдимият е употребил сила – като издърпал
от ръката на свидетел Н.А. инкриминираната вещ с цел прекъсване на владението
на вещта от свидетел А.. За да запази владението върху вещта подсъдимият
заплашил свидетел А. който се опитал да си вземе телефона, с нож увит в хартия.. Така възприетата
фактология мотивира извод, че извършеното от подсъдимия деяние представлява
грабеж по смисъла на НК – отнемане на чужди движими вещи от владението на
пострадало лице, без съгласието на последното, с намерение тези вещи да бъдат
противозаконно присвоени от дееца, като за отнемането на вещите е използвана
сила и заплашване. Безспорно е установено авторството на деянието и механизма
на същото.
От субективна страна, престъплението е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е целял настъпването на общественоопасните последици.
НАКАЗАНИЕ :
При
индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К.А.,
след преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на деянието, и след като съобрази смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира следното:
За престъплението по чл.198, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода в размер от три до десет години. С оглед императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК следва съдът да наложи наказанието при условията на чл.58а
от НК. Съобразявайки обстоятелствата по делото, съдът намира, че за постигане
целите по чл.36 от НК и за превъзпитание на извършителя и предупредително
въздействие и върху останалите членове на обществото, на подсъдимият А. следва да бъде определено съгласно
изискванията по чл.54 от НК наказание от три години лишаване от свобода,
което е в размер на предвидения от законодателя минимален размер. За това съдът прецени наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно – основно признанието на вината и
съдействието при разследването, разкаянието за извършеното и
обществено-социалния статус на извършителя, младата му възраст. При това е налице баланс в конкретния случай
на смекчаващите вината обстоятелства и отегчаващите такива – каквото е обремененото
съдебно минало на дееца – неколкократно осъждан включително и за престъпления
против собствеността, стойността на отнетото, като щетата не е възстановена, и
упоритостта при извършване на престъплението. Смекчаващите обстоятелства
посочени по-горе дават превес за определяне на наказанието в неговия минимум,
но не обуславят наличието на изключителни и/или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по чл.55 от НК.
Ето защо и наказанието, което следва
да се определи и предвид намаляването му по императивните правила на чл.58а от НК се явява в размер на две години лишаване от свобода за изтърпяване от
виновния извършител. Съдът счита че така определеното и наложено наказание се явява и справедливо. Деянието, представляващо
престъпление от общ характер за което подсъдимия А. е признат за виновен е
извършено в изпитателния срок на предходна осъждане на подсъдимия. Ето защо в
съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС наложеното
наказание следва да се изтърпи от
подсъдимия при първоначален строг режим. Времето през което К.А. е бил задържан
по ЗМВР, чл.64, ал.2 от НПК и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК се приспадна от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Същевременно с постановяване на настоящата присъда съгласно чл.301,
ал.1, т. 8 от НПК са налице основанията на чл.68, ал.1 от НК, поради което и
съдът постанови наказанието от една година лишаване от свобода наложено на
подсъдимия А. по НОХД № 3251/2019г. по описа на ПРС с присъда, да бъде
изтърпяно отделно и изцяло от наказанието две години лишаване от свобода, при
първоначален общ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Времето през което
подсъдимия А. е бил задържан по ЗМВР се приспадна от наказанието една година
лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото съдът постанови приложените по делото ВД да
бъдат унищожени като вещи без стойност, както и подсъдимият А. да заплати
направените разноски в размер на 100,80 лева / сто лева и 80 стотинки/ по
сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на държавата.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане неприкосновеността на чуждата
собственост, стремеж за материално облагодетелстване по забранен от закона
начин, ниска правна култура.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.