№ 174
гр. Варна, 04.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.6 НПК.
Постъпили са въззивни частни жалби от подсъдимия М. Р. Ф.
(саморъчна) и от служебния защитник - адв. Д.Д. от АК - Варна, против
определение № 623 от 26.07.2022 г., постановено по НОХД № 580/2022 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК е
потвърдена взетата спрямо подс.Г. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
В частната жалба на подсъдимия се твърди незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение на ОС Варна. Навеждат се довод
за допуснато нарушение на сроковете за максимално задържане, установени в
чл.63, ал.4 НПК, което не било съобразено от съда, поради което и въззивната
инстанция следвало да разпореди неговото освобождаване. Твърди се
незаконосъобразен отказ на съда да уважи доказателствените искания на
защитата, поради което се прави извод за предубеденост на съдебния състав и
се иска неговия отвод. Аналогично оплакване се прави и по отношение на
прокурора. Иска се въззивната инстанция да отведе съдебния състав и
прокурора и да разпореди делото за бъде разгледано от друг съдебен състав и
друг прокурор, които да съберат поисканите от подсъдимия доказателства,
обосноваващи неговата невинност.
В частната жалба, изхождаща от адв.Д., се оспорва
законосъобразността на отказа на съда да измени изпълняваната спрямо
1
подс.Г. мярка за неотклонение. Според защитата необходимостта от
продължаване задържането на лицето е отпаднала след 8 месеца престой в
ареста. Акцентира се върху желанието на подсъдимия да се вижда с детето си
и да забрави за проблемите си. Извежда се извод за отпаднала опасност от
укриване, поради наличие на постоянен адрес и съдействие за установяване
на обективната истина.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с посочените в
жалбата доводи и материалите по приложеното НОХД, намира въззивните
частни жалби за неоснователни.
Варненският окръжен съд е обсъдил доводите на защитата,
обосновали искането за изменение на МНО, изложил е в достатъчна степен
аргументи в подкрепа на своите изводи и е постановил обосновано и
законосъобразно определение.
Безспорно е установено по делото, че на 10.06.2022 г. в Окръжен съд
Варна срещу подс. Г. е внесен обвинителен акт по обвинение в извършване на
престъпление по чл.354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, алт.1, предл. 4 и алт.2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК за деяния извършени на 20.10.2021 г. в и пред ваето и
обитавано от подсъдимия жилище в гр.Варна, осъществени в условията на
опасен рецидив и продължавано престъпление. На същата дата е било
образувано и НОХД № 580/2022 г. по описа на ВОС. Разпоредителното
заседание е било проведено на 26.07.2022 г., в чийто рамки е постановено и
атакуваното определение.
В настоящото производство данните по делото не опровергават
първоначалния извод на съда, взел МНО Задържане под стража, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки правото на свободно придвижване
на подс. Г. да бъде ограничено именно чрез Задържане под стража. Правилна
е преценката, че към настоящия момент не е налице промяна в
обстоятелствата, обосновавали вземането на най - тежката МНО. Правилно
решаващият съд е посочил, че сроковете по чл.63, ал.4 НПК поставят
ограничения, относими единствено за фазата на досъдебното производство. В
допълнение следва да се отбележи, че тези срокове към момента на
образуване на съдебното производство – 10.06.2022 г., видно от датата на
внасяне на ОА във ВОС, не са били изтегли, тъй като подсъдимият е бил
задържан на 21.10.2021 г. по ЧНД № 143/2021 г. от състав на ВОС. Кога
2
подсъдимият е бил уведомен за този факт е ирелевантно, тъй като съобразно
нормата на чл.247, ал.1, т.1 НПК съдебното производство се образува с
внасянето на обвинителния акт в първоинстанционния съд.
Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни
срокове, разумната продължителност се оценява от гледна точка на
конкретните обстоятелства по делото, неговия предмет, сложност,
процесуалното поведение на жалбоподателя. Правилен е извода, че с оглед
конкретните особености на казуса не е налице неразумна и неоправдана
продължителност на задържането, което да е ограничило неоснователно и
непропорционално процесуалните права на подсъдимия.
Съдебното минало на подсъдимия – осъждан няколкократно за
престъпления все по чл.354 а от НК, изтърпял през 2018 г. и шест годишна
ефективна присъда, вкл. и посредством института на условното предсрочно
освобождаване, обосновават извода, че провеждането на наказателното
производство спрямо него не може да бъде обезпечено с определянето на по-
лека МНО, каквато се претендира от защитата.
Правилна е преценката на решаващия съд, че искането за определяне
на по-лека МНО, каквато е Домашен арест е неоснователно, тъй като се
претендира същата да се изпълнява в имот, който е бил нает от подсъдимия и
където са извършени и част от инкриминираните деяния. Към настоящия
момент липсват каквито и да било данни, че наемните отношения
продължават да съществуват след повече от 8 месеца престой на подсъдимия
в ареста.
На следващо място, желанието на подсъдимия да се вижда с детето
си, макар от морална гледна точка да подлежи на насърчаване, също не може
да обоснове промяна на изпълняваната мярка спрямо жалбоподателя, тъй като
то не е доказателствено обезпечено.
Изложеното обосновава извод, че единствено мярката за
неотклонение Задържане под стража в настоящия момент може адекватно и
пълноценно да постигне всички цели на мерките за неотклонение, посочени в
чл. 57 от НПК.
По отношения на възраженията на жалбоподателя, изложени в
саморъчната му жалба, следва да бъде отбелязано, че оплакванията за
неоснователно отхвърлени доказателствени искания не подлежат на
3
самостоятелен контрол. Въззивната инстанция не може на този етап от
съдебното производство да се намесва в процеса на формиране на
вътрешното убеждение на първоинстанционният съд, указвайки му какви
доказателства да събира. Подобна проверка е възможна при проверка на
евентуална присъда. Още повече, че в рамките на предстоящото съдебно
следствие пред подс.Г. стои открита възможността отново да поиска събиране
на доказателства, както и възможността това да стори и сам съда по собствена
инициатива.
По отношение на искането на подс.Г. за отвеждане на съдебния
състав на първоинстанционния съд и прокурора следва да бъде посочено, че
предметните предели на съдебния контрол, възможен в настоящото
производство, е лимитиран до обстоятелствата по т.3 и т.6 на ал.1 на чл.248 от
НПК – допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното
производство и мерките за процесуална принуда. Твърдения за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения в рамките на проведеното
от него съдебното производство могат да бъдат обсъждани при евентуално
въззивно производство за проверка на съдебния акт по съществото на спора,
но не и в настоящото производство. Единствено с оглед пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че въззивната инстанция не намира, че
по отношение на членовете на първоинстанционния съдебен състав са
реализирани някои от хипотезите на чл.29 от НПК. Още повече, че
подсъдимият едва с въззивната си жалба прави подобно искане, което първо
следва да бъде поставено за разглеждане пред първоинстанционния състав,
чийто отвод се иска.
В обобщение - апелативният съд напълно споделя аргументите на
окръжния съд, в подкрепа на извода, че не е налице промяна на
обстоятелствата, налагаща изменение на мярката за неотклонение в по-лека,
каквото е искането на защитата на подсъдимия.
Определението на окръжния съд е обосновано и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл.
249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 623 от 26.07.2022 г., постановено по
НОХД № 580/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е
потвърдена взетата спрямо подс. М.Р. Ф. Г. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5