О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 04.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Яница Ченалова ЧНД № 454 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
се движи по реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано
е по жалба на И.А.И. срещу постановление от 05.08.2019г. на ОП – Сливен за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1381/2017г. по описа на РУ
на МВР – Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018г.
по описа на Окръжна прокуратура – Сливен. С посоченото постановление Окръжна
прокуратура – Сливен е прекратила наказателното производство, започнало на
03.12.2017 г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, а впоследствие
водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, с оглед
настъпилата смърт на постр. А. И. *** – баща на жалбоподателя.
В депозираната жалба се твърдят противоречия в приложените по досъдебното производство
доказателства, респ. необоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Подчертава се заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп, в която според жалбата е прието падане на пострадалия на
лявата му половина и удар в лявата част на главата, което опровергавало
заключението на автотехническата експертиза и показанията на водача на МПС М.К..
Акцентира се върху показанията на свидетелките Я.К. и Г. М., според които
пострадалият бил от страната на кв. „Дружба“, което обстоятелство съществено
променяло фактическата обстановка. Оспорва се заключението на автотехническата
експертиза и относно процесния велосипед, с оглед оставените от ръкохватката на
същия следи по предния капак на лекия автомобил. Настоява се за неправилност на
изводите в атакуваното постановление с възприемане тезата на водача на
автомобила и заключенията на автотехническите експертизи, без да е изготвена
съдебно-медицинска експертиза въз основа показанията на свидетелките К.и М.. Иска
се отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане делото на разследващия орган
със задължителни указания за извършването на още следствени действия, поради
непълно разследване до момента. Претендира се да бъдат изследвани и
доказателствата, които противоречат с автотехническите експертизи и показанията
на водача на МПС.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
атакуваното постановление, като взе предвид материалите по делото, намира, че
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство № 1381/2017г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018г. по описа на ОП – Сливен е започнато
в хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие. Първоначално е водено за престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ от НК, за това че на 03.12.2017 г., в гр. Сливен, на бул. „Стефан
Стамболов“, при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата
и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А. И. ***, като е
било наблюдавано от Районна прокуратура – Сливен.
В рамките на разследването е направен оглед на пътно-транспортно
произшествие, за което процесуално-следствено действие е съставен надлежен
протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица,
чиито показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени
са писмени доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и депозирали
заключения химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
относно уврежданията на пострадалия, автотехническа експертиза.
На 22.03.2018 г. постр. А. И.И. е починал в дома си. Направен е оглед, за
което е съставен надлежен протокол, назначена е и изготвена на 14.10.2018 г. съдебно-медицинска
експертиза на труп, след извършен на 23.03.2018 г. външен оглед и аутопсия на
трупа на постр. И..
С постановление на Районна прокуратура – Сливен от 23.10.2018 г. делото е
изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Сливен, с оглед
съставомерност на деяние по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп за настъпване смъртта
на пострадалия в резултат от травми, получени от пътно-транспортното
произшествие.
С постановление от 26.10.2018 г. на Окръжна прокуратура – Сливен досъдебното
производство е прието по компетентност, като са извършени допълнителни процесуално-следствени
действия, вкл. по искане на наследниците на пострадалия – назначени са и
изготвени две допълнителни автотехнически експертизи, проведен е следствен
експеримент, извършен е оглед на веществено доказателство – велосипеда, с който
се е движел постр. И..
С постановление от 05.08.2019 г. на ОП – Сливен наказателното производство
е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК. След обсъждане на
установените по делото обстоятелства, прокурорът е приел, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат внезапното неправомерно
навлизане на велосипедиста постр. А. И. на пътното платно. За водача на лекия
автомобил – М.К. е приета хипотезата на чл.15 от НК – случайно деяние, тъй като
пострадалият е навлязъл в опасната зона на водачката и последната не е била в
състояние да предприеме каквито и да е действия за предотвратяване на
произшествието.
От
събраните по досъдебното производство доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 03.12.2017 г., в гр. Сливен, около 11:00 часа, лек автомобил “Опел
Корса”, тъмносин на цвят, с рег.№ СН 3713 АС, управляван от правоспособния
водач свид. М.К., на 27 години, се е движел по бул. „Стефан Стамболов“ от кв.
„Сини камъни“ към хипермаркет „Лидл“, находящ се в кв. „Дружба“. На предната
дясна седалка в автомобила пътувала майката на свид. М. К. – свид. Я. К..
Времето било облачно, видимостта нормална, пътната настилка – влажна,
движението не било интензивно. Свид. М.К. управлявала автомобила с включени
къси светлини.
След светофара на кръстовището между бул. „Стефан Стамболов“ и бул. „Георги
Данчев“, свид. М.К. продължила движението си по бул. „Стефан Стамболов“. В този
участък от пътя пътното платно било двупосочно, с три ленти за движение по
посоката на движение на автомобила, управляван от свид. М.К.. Лекият автомобил
„Опел“ се движел в най-дясната пътна лента. По протежение на булеварда имало
изградена велосипедна алея и тротоар.
Непосредствено след отбивката за паркинга на магазин „Кауфланд“ следвало
друго кръстовище – с отбивката за складовата база на магазин „Кауфланд“. Преди
кръстовището, по посока на движение на бул. „Стефан Стамболов“, имало пътен
знак „В3“ (път с предимство) и пешеходна пътека, поради което свид. М.К.
намалила скоростта си на движение до около 23 км/час.
В същото време на горепосоченото кръстовище се намирал велосипедистът –
постр. А. И., на 71 години. Постр. И. управлявал велосипед, син на цвят, в
предната част на който била монтирана метална кошница. Преди да достигне
кръстовището, свид. М.К. видяла, че в нарушение на правилата за движение по
пътищата, без да спре и да изчака преминаващото превозно средство,
велосипедистът предприел внезапно косо навлизане на платното за движение на
бул. „Стефан Стамболов“, отдясно наляво спрямо нейната посока на движение,
навлизайки в опасната зона за движение на автомобила. Свид. М.К. употребила
спирачки, за да предотврати произшествието, но въпреки това в нейната лента за
движение настъпил удар между челната дясна част на автомобила (в зоната на
десния калник и дясната част на капака) и лявата предна странична повърхност на
велосипеда.
В резултат на удара между автомобила и велосипеда, тялото на постр. И. било
изтласкано напред и леко надясно по посока на движение на автомобила и той
паднал върху дясната си странична повърхност. Свид. М.К. веднага слязла от
автомобила, без да променя местоположението му, за да види какво е състоянието
на велосипедиста. Заедно с нея слязла и свид. Я. К.. От главата на пострадалия
течала кръв, говорел завалено, опитвал се да стане. Очевидец на удара между
велосипедиста и лекия автомобил „Опел“ станала свид. Е.Б., на 28 години, която
по същото време се движела по отсрещния тротоар на бул. „Стефан Стамболов“, но
в този момент гледала към магазин „Кауфланд“. Свид. Б. веднага подала сигнал на
телефон „112“ и също отишла при пострадалия, за да види дали може да помогне с
нещо. Свид. Я. К., на 64 години и свид. Г.М., на 65 години, също се намирали в
района на произшествието, но не възприели момента на удара.
Около 11,15 часа на местопроизшествието пристигнал екип от полицейски
служители от РУ на МВР – Сливен, между които свид. П.В.. Той заварил отзовалия
се вече екип на ЦСМП – Сливен да оказва помощ на постр. И., който седял на
пътното платно и говорел несвързано. В продължение на 10-15 минути медицинските
лица обработвали раните, след което откарали пострадалия с линейка в Спешно
отделение при МБАЛ „Д-р И. *** за лечение.
На местопроизшествието полицейските служители извършили проба за алкохол с
техническо средство на свид. М.К., като уредът отчел отрицателна проба в
издишания въздух. Проба кръв за изследване наличието на етилов алкохол е била
взета от постр. И. след приемането му в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен,
като при изследването не се доказало наличие на етилов алкохол (протокол за
химическа експертиза № 368/04.12.2017 г.).
При постъпването на постр. И. в Спешно отделение общото му състояние било
увредено. Констатирано било кръвотечение от дясното ухо и охлузвания в областта
на черепа – открити рани предимно в дясно в окосмената част на главата. Десният
слухов канал не можело да бъде отоскопиран (огледан). Поради констатираната
тежка черепно-мозъчна травма по спешност, в 12,30 часа, е бил приет в
Отделението по неврохирургия. Проведена била компютърно-аксиална томография на
мозъка, при което са били установени данни за наличие на масивен кръвоизлив
всред мозъчното вещество на дясна голямомозъчна хемисфера, сабурахноидален
кръвоизлив; субдурален хематом и интрацеребрална хеморагия. Състоянието на
пострадалия е било с тенденция към влошаване. Взело се решение за предприемане
спешна оперативна интервенция – краниотомия с евакуация на хематома, която била
извършена на 04.12.2017 г. При операцията се установило наличие на много голям
по обем интрацеребрален хематом в ДГМХ (дясна
голямомозъчна хемисфера), който бил евакуиран. След хирургичната интервенция
състоянието на пострадалия започнало да се подобрява, но на 12.12.2017 г.
отново се влошило. Наложила се нова операция за евакуация на установения
нарастващ по обем постравматичен субдурален хигром в дясно. Възстановителният
период протекъл затегнато. Настъпило бавно обратно развитие на неврологичната
симптоматика. На 03.01.2018 г. пострадалият е бил изписан от болничното заведение
с остатъчен изразен челен синдром и десностранна хемипареза. След изписването
състоянието на постр. И. не се променило. Съзнанието му не се е възвърнало, не
е проговорил, престанал да се храни. С всеки изминат ден състоянието му се
влошавало и на 22.03.2018 г. постр. И. починал в дома си.
В хода на разследването, преди настъпване на смъртта на постр. И., е била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която да
даде заключение относно вида и характера на получените от пострадалия
травматични увреждания и механизма на получаването им. Вещото лице д-р Й.С.,
изготвил назначената експертиза, обосновава извод за наличие на велосипедна
травма, локализацията и характеристиките на която сочат, че тя се дължи на действието
на травмираща сила в посока отстрани отдясно и леко отзад в областта на главата
и добре отговаря да е получена при падането на пострадалия от велосипеда настрани надясно, след удара от лекия
автомобил и удар на главата върху пътната настилка. В медицинските документи и
в останалите материали по досъдебното производство според експерта – съдебен
лекар, не са открити данни за наличие на увреждания в резултат на пряк контакт
между лекия автомобил и тялото на пострадалия.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Т.Ч. през м. октомври 2018 г., причината за настъпването на
смъртта на постр. И. е тежката черепно-мозъчна травма, която се изразява в
двустранните субдурални хематоми, субарахноидалните кръвоизливи, левостранният интрацеребрален хематом и
вторичните кръвоизливи в областта на мозъчния ствол. Непосредствената причина
за настъпването на смъртта са настъпилите усложнения вследствие получената
черепно-мозъчна травма. Това са вторичните кръвоизливи в мозъка, които от своя
страна са довели до задълбочаване на коматозното състояние, още по-тежко
нарушение на функцията на центровете на сърдечно-съдовата система и дихателния
център, които се намират в областта на мозъчния ствол. Настъпването на смъртта
е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания на мозъка
при възникналото пътно-транспортно произшествие.
В заключението експертът сочи, че при възникналото на 03.12.2017 г. ПТП
пострадалият е получил велосипедна травма – травма вследствие падане на
пострадалия встрани и удряне на главата му върху повърхността на терена на
местопроизшествието със значителна сила. Всички описани увреждания са получени
приживе при възникналото пътно-транспортно произшествие. Не са установени медицински
данни за прегазване на тялото на пострадалия от автомобила.
В хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, посредством
която са изчислени скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Корса“ преди
настъпване на пътно-транспортно произшествие и в момента на удара, определена е
опасната зона за спиране на лекия автомобил, анализирани са техническите
възможности свид. М.К. като водач на автомобила да предотврати настъпването на
ПТП при определената скорост, както и техническите причини, довели до
настъпване на ПТП.
Скоростта на движение на управлявания от свид. М.К. лек автомобил преди
настъпване на произшествието е определена от вещото лице по два метода –
съобразно изминатото разстояние на пострадалия в резултат на удара, мерено по
права линия (разстояние на отхвърляне) и предвид данните за крайно положение на
покой на автомобила от мястото на удара, изчислено по съответна формула.
Скоростта на автомобила съгласно първия метод е изчислена на около 24 км/час, а
съгласно втория – скоростта на движение на автомобила преди пътно-транспортно
произшествие е около 23 км/час. Ето защо, за изчислителна и най-вероятна
скорост се приема средно възможната по приложените методи, а именно 23,4
км/час.
Вещото лице е определило опасната зона за спиране на автомобила „Опел“ при
така определената скорост за движение – около 11 метра. В момента на удара
велосипедистът е бил с лявата си странична повърхност към челната дясна част на
автомобила под ъгъл около 35 градуса спрямо надлъжната ос на платното, като се
е движел със скорост 7-8 км/час (определена според данните от динамичния
анализ). Съобразявайки скоростта на движение на велосипедиста, изминатото
разстояние от пострадалия от момента на навлизане на платното до мястото на удара
(2,9 метра) и времето, за което това разстояние е изминато (1,4 секунди), вещото лице изчислява изминатото
разстояние от автомобила за същото време – 9,1 метра. При съпоставяне на така
полученото разстояние от около 9 метра с опасната зона за спиране на автомобила
от 11 метра е видно, че велосипедистът е навлязъл в опасната зона за спиране на
автомобила.
Според заключението, с оглед предприетите действия от велосипедиста за
пресичане или косо навлизане на платното за движение, водачката на лекия
автомобил не е имала техническа възможност да предотврати ПТП при избраната
скорост на движение от около 23 км/час, която скорост е в рамките на
разрешената. Велосипедистът е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
като се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил и го
изчака, а след това предприеме пресичане или навлизане на платното за движение.
Автоекспертът определя като техническа причина, довела до възникването на
ПТП, технически неправилното поведение на велосипедиста, който е предприел
навлизане на платното за движение без да се съобрази със скоростта и
положението на приближаващия автомобил. Технически правилно е велосипедистът да
се движи по велоалеята, а при пресичане на платното да пропусне движещия се по
пътя с предимство автомобил.
В хода на разследването – при извършване на огледа на местопроизшествието
на 03.12.2017 г. и при изготвяне на първата допълнителна автотехническа
експертиза, е извършен оглед на лекия автомобил „Опел“. Установени са били
следните деформации: по капака на ниво над десния фар е имало протривни следи
от надиране на лаковото покритие, косо разположени след продължение на фара.
Налице е набиране на лаковото покритие по предния капак по предната му част
между фара и емблемата, и на ниво от 20 до 25 см. от предната част. По
повърхността на предната част на предния десен калник до фара има следи от
надиране, успоредни една на друга, в област от 10 см. По предния капак на
предния десен фар има протривни следи от твърд гумен предмет, косо разположени
и с дължина около 20 см, с дъгообразна форма, с изпъкналост към задната лява
част. По предната броня е налице овална дъгообразна следа на ниво 40 см от
десния габарит с протриване, а от ляво на нея, гледано отпред, има косо
разположени други следи с радиално разположение на ляво.
Видно от протокол за оглед на веществено доказателство – велосипед, с който
се е придвижвал постр. И., същият е със захабено лаково покритие с множество
охлузвания по цялата рамка и обелване на боята. Наблюдава се минимална деформация
на левия калник с леко разкъсване с напречно направление. Задвижването е в
изправност. Спирачната система на задното колело е в изправност, а ходът на
жилото на предната спирачка е недостатъчен. На кормилото на велосипеда се
виждат две червени ръкохватки, като по повърхността им към техния край има леки
протривни следи, които са зацапани. Вертикалните стойки на багажника в ляво,
гледано отзад, са с леки побитости и са огънати в напречно направление.
Ръкохватката на лявата предна спирачка е с лека деформация отгоре надолу.
Гумите са с въздух, без деформации по каплите. Други характерни белези, следи и
деформации не са открити.
Описаните фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства – протокол за извършен оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протокол за изготвен следствен
експеримент, ведно с фотоалбум, показанията на свидетелите М.К., Я. К., Е.Б., П.В.,
частично от показанията на свидетелите Х. И., М. И., И.И., Я. К. и Г.М., всички
медицински документи, свързани с проведеното лечение на пострадалия и
експертните заключения на приобщените съдебномедицински и автотехнически
експертизи.
В хода на досъдебното производство са установени и разпитани две свидетелки
– Я. К. и Г.М., според показанията на които преди произшествието постр. И. се е
движел по велоалеята на бул. „Стефан Стамболов“, но не по тази преминаваща
покрай паркинга на хипермаркет „Кауфланд“, а по отсрещната, покрай блок № 1 на
кв. „Дружба“, след което е предприел пресичане на пътното платно в посока
отляво надясно по посоката на движение на лекия автомобил, управляван от свид. М.К.,
като се е отправил към магазин „Кауфланд“. В показанията си свид. Я. К. е заявила,
че в деня на процесния инцидент тя е пътувала заедно със съпруга си с лек
автомобил „Ситроен“, който той управлявал. Преминали са светофарите на
кръстовището на бул. „Стефан Стамболов“ (стар бул. „Чавдар“) и бул. „Георги
Данчев“, след което са завили от най-лявата пътна лента в посока наляво към
блок № 1 в кв. „Дружба“, като паркирали пред жилищния блок, успоредно на него.
Още преди автомобилът, в който е пътувала свид. Я. К. да предприеме левия завой
след кръстовището, тя е забелязала велосипедиста да се движи по велоалеята от
страната на кв. „Дружба“. В този момент е предупредила съпруга си да внимава,
тъй като непосредствено преди завоя има пешеходна пътека, но съпругът й завил
наляво, без да намаля допълнително скоростта, тъй като велосипедистът бил
далеч. След като паркирали лекия автомобил пред блок № 1, свид. К. видяла, че
по велоалеята преминава нейната съученичка – свид. Г.М.. В този момент тя твърди,
че е видяла велосипедистът да завива от велоалеята наляво, но не по пешеходната
пътека, а да пресича пътното платно на бул. „Стефан Стамболов“ в посока
улицата, която води към складовата база на магазин „Кауфланд“. Свид. К. слязла
от колата, като била с гръб към бул. „Стефан Стамболов“. Провела кратък
разговор със съпруга си и тогава „чула удар“. Обърнала се и видяла, че е
станало произшествие. Казала на съпруга си, че ще отиде да разбере какво се е
случило, пресякла булеварда и там заварила три жени и пострадалия, който лежал
на земята. Главата му била в посока „обратно към Чавдар“, т.е. към осовата
линия на дясното платно за движение, а краката били по-близо до велосипедната
алея. Свид. К. чула коментара на трите жени, че велосипедистът е идвал от горе,
като се намесила в разговора и казала, че това не е вярно, тъй като според нея
той е идвал от обратната посока. Тя стояла известно време на
местопроизшествието и на връщане отново видяла свид. Г.М.. Попитала я дали е
видяла какво се е случило, при което свид. М. отговорила, че не е видяла самия
удар, но видяла велосипедистът да се движи покрай нея на велоалеята към кв.
„Дружба“. Разпитана в качеството на свидетел по досъдебното производство, свид.
М. потвърждава, че се е движела по тротоара на бул. „Стефан Стамболов“ от
страната на кв. „Дружба“, в посока към пешеходната пътека, която води към
магазин „Кауфланд“. Покрай нея преминал възрастен мъж на велосипед, който е
завил наляво, но не по пешеходната пътека, а през пътното платно, след което е
продължил към улицата, която минава зад магазин „Кауфланд“. Според свид. М.,
велосипедистът пресякъл целия булевард, след което се е чул удар и тя се
обърнала. Не е видяла самия удар. В момента, в който погледнала, велосипедистът
бил на земята.
Предвид тези свидетелски показания е назначена и изготвена допълнителна
автотехническа експертиза, която да отговори на въпроса, възможно ли е от
техническа гледна точка, пътно-транспортното произшествие да е настъпило при
движение на велосипедиста по описания от свид. Я. К. и свид. Г.М. начин и
направление. На 30 и 31.01.2019 г. е бил проведен следствен експеримент с
участието на свид. М.К. и свид. Я. К., както и с участието на свид. Я. К. и
свид. Г.М.. Следствените експерименти са били извършени в присъствието на
автоексперта доц. д-р инж. Х.У..
По време на следствения експеримент свид. М.К. е посочила мястото, където
се е намирал велосипедът – на 24,5 метра след мерната линия (електрически
стълб, намиращ се вдясно от платното по бул. „Стефан Стамболов“, преди
кръстовището към складовете на магазин „Кауфланд“, взет за ориентир и по време
на огледа на местопроизшествието от 03.12.2017 г.) и тялото на пострадалия след
настъпване на транспортното произшествие – на 24,5 метра след мерната линия и
на 0,5 метра вляво от дясната граница на платното за движение. Свид. М.К. е
уточнила, че местоположението на велосипедиста е било напречно на бул. „Стефан
Стамболов“ с глава, сочеща към кв. „Дружба“ и крака – насочени в посока запад.
Тя е посочила, че посоката на движение на велосипеда преди удара и при
навлизане на пътното платно е отдясно на управлявания от нея автомобил, косо
спрямо надлъжната мерна линия, от нивото на отклонението за складовете на
магазин „Кауфланд“. Според свид. М.К., контактът между автомобила и велосипеда
е бил в дясната челна част на автомобила.
При следствения експеримент свид. Я. К. е посочила, че разположението на велосипедиста
след настъпване на пътно-транспортното произшествие е било пред автомобила, в
близост до дясната му челна част, като главата на велосипедиста е сочела към
кв. „Дружба“, а краката му са сочели на запад.
По време на следствения експеримент е установено местоположението на свид. Я.
К. при настъпване на пътно-транспортното произшествие, като чрез измерване то е
определено на 57 метра след мерната линия. Тя е посочила мястото на навлизане
на велосипеда на платното – на 24 метра след ориентира, като навлизането според
нея е било от изток, напречно на платното. Свид. К. е посочила мястото, където
се е намирал велосипедиста след настъпване на пътно-транспортно произшествие –
на 21 метра след мерната линия и на един метър вляво от дясната граница, като
главата му е сочела на изток, а краката – на запад. Според свидетелката,
предната част на велосипеда е сочела към кв. „Дружба“, а велосипедът се е
намирал в северна посока от велосипедиста.
Свид. Г.М. е посочила мястото на навлизане на велосипедиста на платното,
като чрез измерване то е определено на 25,7 метра след ориентира. Свид. М. е
пояснила, че навлизането е било напречно на платното за движение, от източната
страна. Свид. Г.М. е съобщила, че няма възприятия относно мястото на удара.
Посочила е мястото на велосипедиста след удара.
Съобразявайки събраните гласни доказателства, данните от протокола за оглед
на местопроизшествие и от проведените следствени експерименти, вещото лице
изготвило допълнителната автотехническа експертиза допуска движение на
велосипеда в посока отляво надясно за водача на автомобила, но в по-ранен момент. Обосновава
заключение, че непосредствено преди настъпване на пътно-транспортното
произшествие велосипедистът се е движел отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила. В съобразителната част на заключението експертът
изтъква несъответствия в показанията на свидетелките Я. К. и Г.М., като
отбелязва обстоятелството, че те не са проследили непрекъснато хода на движение
на велосипеда при пресичане платното за движение и до мястото на удара. За да
възприеме механизма на настъпване на произшествието, при който велосипедът
навлиза на платното отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила,
управляван от свид. М.К., вещото лице е обосновало извода си със следните
обективни находки:
1. Налице е зона на надиране на предната броня с отпечатък на вертикална и
леко дъгообразна следа, както и ширина от около 7-8 см /зона А/. Към десния
габарит на бронята се наблюдават следи с отпечатък, радиално разположени /следи
В/. Описаните отпечатъци и следи напълно наподобяват динамиката на контакт
между предната броня и въртящо се колело на велосипед със спици. Към левия
габарит на бронята не са намерени характерни следи и отпечатъци.
2. По повърхността на предния капак има черна продълговата следа, косо
разположена, с леко дъгообразна форма и начало около 2-3 см и постепенно
намаляваща ширина назад към задния десен ъгъл на капака до около 1 см. Тази
следа няма характер на контакт с твърд метален предмет, а е от протриване на
относително по-мека повърхност. Това напълно кореспондира с изследваната
динамика на ударния процес и отговаря да е оставена от гумената ръкохватка на
кормилото на колелото. След удара велосипедът пада върху лявата предна
повърхност на автомобила и се протрива до отделянето им.
В заключението предложеният анализ е онагледен със снимки, на които ясно е
показано местонахождението на намерените следи и възприетият механизъм, по
който са оставени. От снимковия материал е видно, че при накланяне на
велосипеда наляво лявата ръкохватка се опира в областта на капака, където е
установена намерената следа. Това разположение на превозните средства
съответства и на друга следа – върху предната броня на автомобила, вертикално
разположена, а спиците оставят радиално разположени следи при протриване. Анализът
на обективните находки, според вещото лице, напълно съответства и на
последващото движение на велосипеда и автомобила, както и разпръсването на
обектите описани в огледния протокол от 03.12.2017 г. и в първото заключение на
автотехническата експертиза.
Вещото лице е изследвало вариант – движение на велосипеда отляво надясно за
автомобила. Посочило е, че ако се допусне движение на велосипеда отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила, то следват няколко съществени
противоречия:
1. Протриването по капака следва да е от дясната ръкохватка, като следата
не би следвало да е с направление отпред назад и с подобна дължина.
2. Освен протривните следи по дясната странична повърхност на предната
броня следва да са налице и протривни следи и по лявата челна повърхност на
автомобила, предния капак и др.
3. При удара тялото на пострадалия би паднало върху предния капак със
значителна сила и би го деформирало.
4. Деформациите в предната част на автомобила от контакта с дясната
странична повърхност на велосипеда биха били в значителна степен и не биха
отговаряли на протривни следи само по дясната част и дясната странична предна
част на автомобила.
В заключение експертът отбелязва следното: ако се приеме, че е налице
пресичане на велосипедиста отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, следва че са налице значителни противоречия съгласно обективните
находки – протривни следи, разположение на двата обекта и др.
Във връзка с направено искане от пострадалите и техния повереник при
предявяване на разследването, е извършен допълнителен оглед на велосипеда, с
който се е придвижвал пострадалия в деня на произшествието, след което е
назначена и изготвена втора допълнителна автотехническа експертиза, която да
анализира установените обективни деформации по велосипеда и съпоставяйки ги с
деформациите по лекия автомобил, да определи още веднъж механизма на настъпване
на произшествието и има ли основание за промяна на заключението по изготвената
допълнителна автотехническа експертиза. Съобразявайки данните от извършения
допълнителен оглед, както и данните от извършения оглед след
пътно-транспортното произшествие относно установена лека деформация на
вертикалната опора на багажника вляво
на велосипеда, навътре, вещото лице сочи, че това предполага ударен процес с
ударна сила в компонента в напречно направление спрямо собствената координатна
система на велосипеда. Огъването не е в голяма степен, което сочи на невисока
интензивност на ударната сила. При косото движение на двата обекта – автомобил
и велосипед във фазата на удара, както е посочено и в предходните анализи, е
възможно тази деформация да е получена при реализирания ударен процес. Нейното
разположение вляво още веднъж потвърждава обстоятелството за посоката на
движение на велосипеда отдясно наляво преди реализирания удар.
В заключение експертът потвърждава вече изяснения механизъм на
пътно-транспортно произшествие при липса на данни и обстоятелства, налагащи
промяна на изчислените скорости на движение на двата обекта преди ПТП и към
момента на удара, определената опасна зона за спиране и техническите причини,
довели до настъпване на произшествието. Категоричен е, че велосипедистът косо е
навлязъл на платното за движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на
лекия автомобил, като траекторията му на движение към момента на удара е
сключвала с надлъжната ос на платното ъгъл около 35 градуса, измерено от нивото
на осевата линия в посока обратно на часовата стрелка. Настъпил е удар между
челната дясна част на автомобила и лявата предна странична повърхност на
велосипеда. Във фазата на удара велосипедът е паднал върху предната част на
автомобила, като с лявата си ръкохватка е оставил протривна следа по
повърхността на капака. При този удар тялото на пострадалия и велосипедът са
били изтласкани напред и леко надясно спрямо предварителната посока на движение
на автомобила. При падането върху терена велосипедистът е бил върху дясната си
странична повърхност, което е довело до описаните в медицинските документи
травматични увреждания.
Гореизложената фактическа
обстановка е установена от събраните доказателства, анализирани поотделно и в
тяхната съвкупност. Извършени са необходимите действия по разследването. В
атакуваното постановление прокурорът от ОП – Сливен въз основа на приложените в
досъдебното производство доказателствени източници е направил правилни и
законосъобразни фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите в жалбата
за кредитиране само на автотехническите експертизи и показанията на водача на
лекия автомобил. В постановлението за прекратяване на наказателното
производство надлежно са обсъдени не само изводите на назначените автотехнически
експертизи, но и всички останали доказателства, включително заключенията на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и съдебномедицинската
експертиза на труп. Налице е подробен анализ и на показанията на свидетелките Я.
К. и Г.М.. Всички доказателствени материали са били детайлно и коректно
възприети и обсъдени. Фактическата обстановка е изяснена в цялост именно въз
основа на всички събрани по делото доказателства. Фактите по сходен начин
възприе по-горе и настоящия състав на съда.
Обоснован е изводът на прокурора за недостоверност на показанията на
свидетелките Я. К. и Г.М. относно направлението на движение на велосипедиста непосредствено преди удара. Според тези
свидетелки велосипедистът се е движел отляво надясно за водачката на автомобила.
Анализът на събраните по делото доказателства, изследваните възможности за механизма
за настъпване на пътнотранспортното произшествие /при движение на велосипедиста
отдясно наляво и отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила/,
получените травматични увреждания от пострадалия и обективните находки по
делото – установените деформации по автомобила и велосипеда, наличното петно
кръв на платното, разпръснатите обекти, сочат невъзможност към момента на удара велосипедистът да се е движил отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. Правилно прокурорът е отчел липсата
на преки зрителни възприятия у двете свидетелки на удара между лекия автомобил
и велосипедиста. Информацията, която дават свид. К. и М. относно коментирания
факт почива на предположения и на техни логически заключения. Свид. К. и свид. М.
са видели движението на велосипедиста по велосипедната алея на отсрещната
страна на бул. „Стефан Стамболов“, но това е било в по-ранен момент, доколкото
е изминало известно време, което е било нужно на автомобила, с който се е придвижвала
свид. К. да завие, да паркира пред жилищен блок № 1 в кв. „Дружба“, тя да слезе
от автомобила и да разговаря със съпруга си. Едва след извършване на тези
действия свид. К. заявява, че е чула удара. Факт е и констатираното от
прокурора противоречие между заявеното от свид. К. при разпита й от 13.03.2018
г., и посочено при извършения следствен експеримент от 31.01.2019 г. относно
възприятията й за местоположението на пострадалия на пътното платно след ПТП. Като
свидетел тя заявява, че тялото на пострадалия е било с глава, насочена към кв.
„Дружба“, а краката – в посока магазин „Кауфланд“, докато при следствения
експеримент посочва, че главата е била на изток, а краката – на запад, т.е.
сочи противоположно разположение на тялото. Тези обстоятелства сочат
неубедителност в показанията на посочената свидетелка и невъзможност същите да
бъдат безкритично кредитирани, доколкото противоречат и с обективните находки. Свид.
Г.М. също не е възприела момента на удара. В по-ранен момент е възприела
направлението на движение на велосипедиста, а след това чула удар. Дори и след
катастрофата, тази свидетелка не е приближила мястото на произшествието, а
останала настрани, като не е възприела нито удара, нито начина, по който
пострадалият човек е паднал на земята.
Следва да се отчете наличието на очевидец на случилото се – свид. Е.Б.,
която съобщава информация за движението на велосипедиста непосредствено преди и в момента на удара. Според тази свидетелка
велосипедистът е излизал от паркинга на магазин „Кауфланд“ /т.е. се е движил
отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила/ и тогава настъпил
удар с лекия автомобил. Идентични с нейните показания са данните, съдържащи се
в разпита на свид. М.К. и свид. Я. К., които са се намирали в лекия автомобил и
сочат, че велосипедистът е навлязъл на пътното платно отдясно наляво по
посоката на движение на лекия автомобил „Опел“. Показанията на свид. Е.Б. са
последователни, непротиворечиви, кореспондират и се допълват с останалите
доказателствени източници. Липсват данни свид. Е.Б. да е заинтересована от
изхода на делото. Тя случайно се е намирала в близост до мястото на
произшествието, видяла е момента на настъпване на удара и няма отношение с
водачката на автомобила, с пострадалия или с неговите наследници.
За навлизането на велосипедиста на
пътното платно отдясно наляво по посока на движение на автомобила, управляван
от свид. М.К. може да се съди и от локализацията на получените от пострадалия при
падането от велосипеда увреждания /описани още в първите медицински документи/ –
предимно в дясната половина на главата и тялото. Към материалите на делото са
приобщени всички медицински документи, свързани с лечението на постр. И. – фиш
за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, допълнителен лист към
него, оперативните протоколи, предоперативните епикризи, ИЗ, епикризи и др.
Посочените документи са възпроизведени в съдебномедицинската експертиза по
писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Й.С. и данните в тях са дали
основание последният да заключи, че локализацията и характеристиките на
увреждане на пострадалия добре отговарят да са получени при падането на
пострадалия от велосипеда настрани надясно, след удара от лекия автомобил и
удар на главата в пътната настилка.
В изготвената от вещото лице д-р Т.Ч. съдебномедицинска експертиза на труп
се съдържа заключение, че травмите, довели по-късно до смъртта на пострадалия
са получени вследствие на неговото падане наляво
встрани и удряне на главата му върху повърхността на терена. Настоящият
съдебен състав, както и прокурорът, счита, че заключението на посочената
експертиза в тази му част не може да бъде възприето като правилно и да бъде
кредитирано, доколкото противоречи с вписана в медицинските документи
информация, особено с тази съдържаща се в най-ранно съставените медицински
документи, в които е било описано първоначално установеното състояние на
пострадалия след ПТП на 03.12.2017 г. В Лист за преглед на пациент в спешно
отделение при МБАЛ „Д-р И. *** от 03.12.2017 г. 11:30 ч. е описана констатация
за кръвотечение от дясното ухо и
охлузвания в областта на черепа /л.87 от ДП/. В допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в КДБ/СО /л.88 от ДП/ е описано кървене от дясно ухо и открити рани предимно отдясно в окосмената част
на главата, десен слухов канал не
може да се отоскопира /огледа/. В История на заболяването № 24023 от
03.12.2017 г. 12:30 ч., издадена от НХО при МБАЛ „Д-р И. *** е описана разкъсно-контузна
рана тилно на главата. Черепно-мозъчни нерви – лезия на VII ЧМН в дясно от централен тип. Десностранна хемипареза. В
епикризата за болничния престой на пострадалия в отделението по неврохирургия в
ход на заболяването е отразено „На контролен КАТ данни за голям травматичен интрацеребрален хематом в дясна голямомозъчна
хемисфера“, поради което на 04.12.2017 г. е предприета оперативна
интервенция за евакуация на хематома. С оглед на тези обстоятелства в
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от д-р С. е приет
механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалия при падането му настрани надясно, след удар
с лекия автомобил и последвал удар на главата върху пътната настилка. Следва да
се отбележи изготвянето на експертизата на д-р Ч. след оглед и аутопсия на
трупа на пострадалия И.. Смъртта е настъпила на 22.03.2018 г., т.е. няколко
месеца след произшествието от 03.12.2017 г. Експертът д-р Ч. не е разполагал с
лични впечатления относно състоянието и откритите рани на пострадалия след
инцидента. Поради това, изводите в съдебно-медицинската експертиза на труп не
биха могли да бъдат противопоставени на съставените писмени медицински
документи, отразяващи обективното състояние на пострадалия при прегледите
непосредствено след ПТП. Въз основа на последните и отразените лично възприети
от лекарските екипи открити рани от дясната страна на главата на пострадалия, наличното
кървене от дясно ухо и останалите изследвани медицински документи, д-р С. в
съдебномедицинската експертиза по писмени данни е приел, че локализацията и
характеристиките на уврежданията се дължат на действието на травмираща сила в
посока отстрани отдясно и леко отзад в областта на главата и добре отговарят да
са получени при падането на пострадалия
от велосипеда настрани надясно, след удара от лекия автомобил и удар на
главата върху пътната настилка.
Както обосновано е приел прокурорът в атакуваното постановление, обективните
находки при огледа на местопроизшествието, деформациите и следите по автомобила,
управляван от свид. М.К. и по велосипеда, с който се е движил пострадалия, също
доказват механизъм на настъпване на ПТП, при посока на движение на велосипеда
отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, респ. падане на пострадалия
на дясната му страна след удара с лекия автомобил. Автотехническите експертизи
съдържат подробно и задълбочено изследване на всички въпроси, касаещи мястото
на удара, скоростта на движение, опасна зона, възможността на настъпване на
произшествието при движение на велосипедиста отдясно наляво и отляво надясно
спрямо направлението на движение на автомобила. Вещото лице в първото
допълнително заключение е съпоставил всяка следа и деформация по двете превозни
средства, въз основа на което е достигнал обосновани и логични изводи за
невъзможността от техническа гледна точка произшествието да е настъпило при
движение на велосипеда отляво надясно за автомобила. Подобно движение на
велосипедиста /видно от приложените снимки в заключението/ би оставило допълнителни
следи върху предната част на лекия автомобил, каквито в настоящия случай не са
установени. Не са налице и очакваните в този случай деформации по предния капак
при евентуално падане на тялото на пострадалия върху него. Впрочем в
съдебномедицинските експертизи изрично се сочи липса на данни за увреждания на
пострадалия от пряк контакт между тялото му и лекия автомобил. С оглед
компетентния анализ и изчерпателност при изследванията в заключенията на
автотехническите експертизи, липсва необходимост от изготвяне на ново
заключение, за което се настоява с жалбата срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Не са налице основанията на чл. 153
от НПК за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Експертните
изводи, съдържащи се в писмените заключения на автотехническите експертизи, са
обосновани, логични, даващи отговори на всички поставени въпроси с дължимата
яснота и точност. Вещото лице е посетило мястото на ПТП и е възприело лично
пътната обстановка, разположението на обектите и следите по платното за
движение. Извършен е оглед на автомобила и велосипеда, при които са установени
конкретните деформации и следи, определящи взаимния начален контакт и посока на
действие на ударната сила. Вещото лице автоексперт е участвал и при извършените
следствени експерименти. Въз основа на всички описани в заключенията изследвани
от вещото лице данни и след надлежен анализ е дадено заключение по всеки един
от поставените въпроси. Заключенията на автотехническите експертизи
кореспондират и се опират на протоколите за оглед на местопроизшествие и на
веществени доказателства и приложените фотоалбуми. Протоколите са съставени по
реда на НПК, с изискуемите реквизити и са подписани от присъствалите на
процесуално-следствените действия лица. В същите са отразени подробно
констатациите на разследващия орган при извършените огледи. Съгласно чл. 131 от НПК същите са доказателствени средства за извършване на съответните действия,
за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В посочения
смисъл всеки протокол обвързва с инкорпорираната в него информация. Всички
изготвени заключения от автоексперта са подробно мотивирани, онагледени със
схеми и снимки, от които ясно се проследява логиката на направените изводи. Не
са налице съмнения в правилността на заключенията, тъй като същите се базират
на обективните находки по делото, научен анализ и изследване на относимите
обстоятелства и допринасят в значителна степен за изясняване на обстоятелствата
по делото. По изложените съображения е неоснователно искането за назначаване на
нова експертиза, тъй като не са налице предпоставките на закона за това.
Неоснователни са доводите в жалбата за противопоставяне на заключенията на
автотехническите експертизи и заключението на съдебномедицинската експертиза на
труп относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия.
Изтъкнатите в жалбата съображения са, че съдебният лекар д-р Ч. е приел причиняване
на уврежданията при падане на пострадалия наляво след оглед и аутопсия на трупа
на пострадалия, а автоекспертът инж.У. е установил механизъм на настъпване на
произшествието, при който пострадалият е паднал на дясната си страна върху
терена. Съдът счита, че правилно, обосновано и законосъобразно, прокурорът е
ценил заключенията и на двата вида експертизи, като е изключил частта от
съдебномедицинската експертиза на труп относно твърдяното от в.л. д-р Ч. падане
наляво. Д-р Ч. не е имал задача да изследва медицинските документи, с които
пострадалият е бил първоначално приет за лечение, както и да съобрази
първоначално установените външни увреждания по тялото. Акцент е бил поставен
върху оглед и аутопсия на трупа на пострадалия, доколкото е следвало да се
установи дали смъртта е пряка и непосредствена последица от претърпяното
няколко месеца по-рано ПТП. Д-р Ч., както се отбеляза по-горе, няма данни да е
възприел обективното състояние на пострадалия след ПТП и кървящите рани, с
които последният е приет за лечение на 03.12.2017 г.
Няма съмнение, че писмените доказателства – медицинските документи за
първите прегледи след ПТП на пострадалия, приобщени по делото, пряко
свидетелстват за външни кървящи рани изцяло от дясната страна на главата на
пострадалия. Безспорно е установено на мястото на произшествието петно кръв,
което потвърждава наличието на кървящи рани по тялото на пострадалия. За кръв
по главата на пострадалия е налице информация и в гласните доказателства по
делото. Същевременно в медицинските документи, приобщени по досъдебното
производство и възпроизведени в съдебномедицинската експертиза по писмени
данни, изготвена от д-р С., не са описани каквито и да е открити рани по тялото
на пострадалия от лявата му страна. При тези обективни данни съдът изцяло
споделя извода на ОП – Сливен, че възприетият от д-р Ч. механизъм на получаване
на травмите не може да бъде меродавен. Липсват каквито и да е данни
пострадалият да е паднал на лявата си страна. Обратно – писмените документи,
огледа на местопроизшествие от 3.12.2017 г., обективните находки, показанията
на свидетелите Е.Б., М.К. и Я. К., заключенията на автотехническите експертизи,
констатираните външни рани по тялото на пострадалия еднозначно определят
съприкосновение на дясната страна на тялото му с повърхността на терена, което
е обусловено и от начина на контактуване на велосипеда и автомобила и
настъпилия удар между тях.
Искането на жалбоподателя за назначаване на нова експертиза въз основа
показанията на свидетелките К. и М. не държи сметка, че тези две свидетелки не
са възприели удара между велосипедиста и автомобила и не дават никаква нова информация,
касаеща момента на настъпване на произшествието. Техните възприятия са от
по-ранен момент, но в.л. У. не изключва в по-ранен момент велосипедистът да се
е движил така, както сочат свидетелките, след което да е променил направлението
на движение. Категоричен е обаче, че в момента на удара велосипедистът е
навлязъл по булеварда отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. Идентични са личните възприятия на свид. Е.Б..
Предвид изложените съображения, не може да се сподели довода в жалбата за
непълнота на разследването и необходимост от извършване на нови следствени
действия. Всички доказателства са приобщени и липсва необходимост от събиране
на други такива, както и от назначаване на повторни, допълнителни или нови
експертизи.
По отношение направените в
обсъжданото постановление изводи, съдът споделя изложените съображения за
наличие на основанието на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство.
Конкретиката в настоящия случай,
предвид заключенията на автотехническите експертизи, налага единствен възможен
извод, че свид. М.К. като водач на лекия автомобил „Опел“ не е извършила
неправилни действия, които да са в пряка причинна връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Обратно, според приобщените материали по
досъдебното производство, техническите причини за възникване на произшествието
са неправилните действия на пострадалия И.. Последният, като участник в
движението, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50 от ЗДвП, като не е пропуснал движещия се с
предимство лек автомобил, а е предприел внезапно пресичане на кръстовището,
попадайки в опасната зона за спиране на автомобила. Съдът изцяло споделя
изводите в постановлението на ОП – Сливен за липса на установено противоправно
поведение от страна на свид. М.К. като водач на МПС. Тя е управлявала
автомобила със скорост от 23-24 км/ч., което е в рамките на разрешената за
градски условия скорост, в най-дясната пътна лента. За свид. М.К. велосипедистът,
пресичащ платното отдясно наляво за посоката й на движение, е станал опасност в
момента, в който той е предприел косо навлизане на платното за движение, на
разстояние от около 9 метра от мястото на удара. Съобразно заключението на
автотехническата експертиза опасната зона за спиране на автомобила при
определената скорост е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал
автомобила в момента на навлизане на велосипедиста на пътното платно, което
означава, че от техническа гледна точка ударът за водача е бил непредотвратим. Обосновано
въз основа на установените факти прокурорът е приел, че свид. М.К. нито е била
длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици в
конкретната пътна ситуация, тъй като единствената причина за настъпването на
общественоопасния резултат е внезапното и неправомерно навлизане на
велосипедиста на пътното платно. Пострадалият сам е поставил в опасност живота
си, като с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата. Многобройна
е съдебната практика, съгласно която водачът на МПС не носи отговорност, ако
произшествието е станало в рамките на опасната зона на спиране на автомобила
му. Опасната зона е онова разстояние между превозното средство и пътното
препятствие, респ. пострадалия, при което каквито и да е предприети от водача
действия, не са в състояние да избегнат съприкосновението с препятствието,
съответно да предотвратят произшествието с пострадалия и във всички случаи
престъпният резултат би настъпил. Законосъобразно ОП – Сливен е приела
наличието на хипотеза за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като
свид. М.К. като водач на лекия автомобил не е могла и не е била длъжна да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Посочените в заключението
технически причини за настъпване на ПТП дават основание да се приеме, че
несъобразеното с правилата на ЗДвП поведение на велосипедиста са в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, но не и действията на свид. М.К., за която
липсват доказателства да е нарушила правилата за движение по пътищата. Приетата
за установена фактология обуславя извод за липса на неправомерни действия на водача на лекия автомобил,
които да са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. При тези
обстоятелства правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 24,
ал.1 т.1 от НПК и наказателното производство е прекратено.
В заключение съдът намира за
неоснователни наведените в жалбата доводи срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство. Разследването по делото е обективно, всестранно
и пълно, и съответства на стандарта, заложен в разпоредбата на чл. 13 от НПК.
Липсва основание за провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия.
Достигнатите изводи в атакувания прокурорски акт са логични, съответни на
събраните доказателства и закона. Постановлението има изискуемото по закон
съдържание, което дава яснота за позицията на решаващия орган относно събраните
доказателства. След анализ на същите са изложени фактически констатации,
основаващи се на доказателствените източници. Формирани са законосъобразни правни
изводи. Поради това, съдът намира постановлението на ОП – Сливен за
прекратяване на наказателното производство за законосъобразно и обосновано. Ето
защо, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваният прокурорски акт
като правилен, обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 05.08.2019 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 1381/2017 г. по описа на РУ на МВР –
Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Сливен.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: