№ 13314
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110170246
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*** ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците К. И. П. и В. Т. Т. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за периода май 2018 г. – април 2020 г. на ответниците топлинна енергия, като купувачите не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците не са
заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали
в забава. Ето защо претендира от всеки ответник по ½ от следните суми: 3566,79 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в
имот с аб. № 5080, 37,18 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода октомври 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната
лихва от 08.12.2021 г. до погасяване на задълженията, 566,64 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 20.10.2021 г. и 8,11 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. – 20.10.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът К. И. П. оспорва исковете при твърдение, че не е собственик или вещен
ползвател на имота, вкл. поради това, че се е отказал от наследството на С. Т. Н.. Моли съда
1
да отхвърли исковете.
Ответникът В. Т. Т. оспорва наличието на облигационно правоотношение, като твърди,
че имотът е държавна собственост. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на исковете в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците/техни
наследодатели, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и
за потребителя е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбата на т. 2а
от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. От представените от ищеца писмени доказателства не се установява в
процесния период някой от ответниците или техните наследодатели да е бил титуляр на
правото на собственост върху процесния имот. Видно от протокола от ОС на етажните
собственици в процесната сграда процесният имот се намира на таванския етаж. От
приетите два броя актове за държавна собственост № 8304/26.11.1971 г. и № 9996/01.12.1977
г. се установява, че таванските помещения в процесната сграда са държавна собственост. От
представения по делото констативен протокол /л. 9/ се установява, че към 19.3.1991 г.
наследодател;ят на ответниците С. Т. Н. е бил настанен в държавния имот на таванския етаж
на сградата. Видно от представеното удостоверение за наследници последният е починал на
24.12.2002 г., а от писмото от Областния управител на Област София се установява, че към
2003 г. наемното правоотношение между С. Т. Н. и държавата не е продължило с неговите
наследници /т.е. не може да се приеме за доказано и че наследниците на лицето ползват
държавния имот по силата на договор за наем/. В допълнение следва да се посочи, че, видно
от представеното от ответника К. И. П. съдебно удостоверение, с подадено на 25.5.2022 г.
заявление последният се е отказал от наследството на дядо си С. Т. Н., който отказ е вписан
в особената книга на съда под № 1053/27.5.2022 г. Отказът от наследството произвежда
действие от откриването му съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗН. Ето защо, дори и да се приеме, че
2
наемното правоотношение е продължило, като в него са встъпили наследниците на С. Н., то
единият ответник при всички случаи не е страна по него, предвид направения отказ.
Ето защо и при прилагане разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът намира, че за процесния
период между страните не е било налице облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия. Исковете за заплащане на стойност на потребена в
процесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение следва
да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главница следва
да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответника В. Т. Т. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платено по договор за правна защита и
съдействие от 04.11.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** ЕАД, ЕИК *** срещу К. И. П., ЕГН ********** и В.
Т. Т., ЕГН ********** осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 3566,79 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 5080, 37,18
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода октомври 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 08.12.2021 г. до
погасяване на задълженията, 566,64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. –
20.10.2021 г. и 8,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.10.2018
г. – 20.10.2020 г.
ОСЪЖДА „*** ЕАД, ЕИК *** да заплати на В. Т. Т. , ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието в процеса на „Техем сървисис” ЕООД , като
трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4