РЕШЕНИЕ

 

Номер 726                           Година  2016                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На  29.02                                                                                        Година 2016

 

В публично заседание на 18.02.2016 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: Димитрия Гаджева

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  15154    по описа за   2015         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 20 871 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от шестнадесет прослужени години в системата на МВР в размер на шестнадесет брутни заплати, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 273, 03 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения, като моли съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете като предявени против ненадлежен ответник, а ако не уважи това искане – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Моли съдът да не присъжда разноски в полза на ищеца, тъй като забавянето на изплащането на сумите не е по негова вина, а – ако съдът приеме, че се полагат разноски в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 29.01.2016 г. на вещото лице по ССЕ С.К. се установява, че действително ищецът има прослужени в системата на МВР 16 години, 10 месеца и 7 дни, както и, че служебното му правоотношение е било прекратено, считано от 01.07.2015 г., по собствено желание на служителя на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, със Заповед № 8121К-2061/18.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплати полагащото се обезщетение по чл.234 от ЗМВР – поради което съдът намира, че при прекратяването на служебното правоотношение на ищеца ответната страна дължи на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР шестнадесет месечни възнаграждения – в размер общо на 20 700, 80 лева, видно от представения от самия ответник заверен препис от Ведомост за изплащане на обезщетение при уволнение и от посоченото заключение на ССЕ.

Предвид обстоятелството, че ответната страна е част от структурите на МВР, а ищецът е бил служител именно към V РУ – Пловдив към Областна дирекция на МВР – Пловдив, видно от горепосочената Заповед № 8121К-2061/18.06.2015 г., съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липса на пасивна процесуална легитимация по предявените срещу него искове (още повече, че въпросът за процесуалната легитимация на страните касае основателността на исковете, а не тяхната допустимост).

С писмена Покана-заявление за доброволно плащане, подадена от ищеца до Министъра на вътрешните работи чрез ответната страна на 26.10.2015 г., ищецът е поканил Министъра на вътрешните работи в срок от три работни дни от получаването да преведе по посочената от ищеца банкова сметка ***, като също така го е уведомил, че при непревеждане на обезщетението в дадения срок ще предяви претенциите си пред съда. Както се установява от представените от ответника писмени доказателства с молба от 02.02.2016 г. и от посоченото заключение на ССЕ, на 18.12.2015 г. ответната страна е изплатила на ищеца по банков път полагащото му се обезщетение в пълния дължим размер от 20 700, 80 лева – поради което съдът намира, че искът с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР, съдът намира, че срокът за заплащане на обезщетението на ищеца е изтекъл на 01.10.2015 г. (тъй като служебното правоотношение с Х.Г. е било прекратено на 01.07.2015 г.), от който и момент ответникът е изпаднал в забава, като от посоченото заключение на ССЕ се установява, че дължимият размер на мораторната лихва върху обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР за посочения в исковата молба период е 190, 14 лева. Поради това, доколкото ответникът е изплатил на ищеца полагащото му се обезщетение след подаване на исковата молба, въпреки отхвърлянето на иска с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, ответната страна следва да заплати на ищеца мораторната лихва върху главница в действително дължимия размер от 190, 14 лева, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Ответната страна също така следва да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата за периода от 16.11.2015 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до 18.12.2015 г. – датата, на която ответникът е изплатил обезщетението на ищеца, както и направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение (съобразно уважената част от исковете и предвид обстоятелството, че дължимият и изплатен на ищеца след подаване на исковата молба размер на обезщетението по чл.234, ал.1 от ГПК е 20 700, 80 лева, а ищецът е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 20 871 лева) – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на ОСИ и заплащането на главницата след датата на подаване на исковата молба, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на   съда - 50 лева ДТ за уважения иск и 60 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.Г., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора Х. Г.Р., иск с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР -  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20 871 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от шестнадесет прослужени години в системата на МВР в размер на шестнадесет брутни заплати, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.Г.Г., с посочените ЕГН и адрес, МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 01.10.2015 г. до 16.11.2015 г. върху сумата 20 700, 80 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от шестнадесет прослужени години в системата на МВР в размер на шестнадесет брутни заплати, В РАЗМЕР НА 190, 14 лева; ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата 20 700, 80 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от шестнадесет прослужени години в системата на МВР в размер на шестнадесет брутни заплати, ЗА ПЕРИОДА ОТ 16.11.2015 г. ДО 18.12.2015 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ И 60 лева депозит за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 273, 03 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ