Решение по дело №2908/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1330
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20221720102908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720102908
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД,
ЕИК ***, с адрес на управление: гр.П., *** чрез ю.к. М., срещу В. Б. К., ЕГН**********, с
адрес: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца, сумата в размер на 475.48 лева, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от
които: главница в размер на 420.56 лева, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 54.92 лева за
периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от
420.56 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
618/08.03.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът В. Б. К., е подала отговор, с който е оспорила
исковете по основание и размер, като твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като от
изложеното в нея не става ясно как е формирана от ищеца процесната главница, и няма
подробно изложение за процесните суми за процесния период по главница и лихви, както и
не е ангажирал доказателства за тези обстоятелства, както и не е уточнена относимостта на
представеното към исковата молба извлечение от сметка. В отговора твърди, че не е
изключителен собственик на процесния имот, тъй като същия бил придобит от ответницата
1
чрез покупко- продажба по време на сключен през 1994 г. граждански брак. Заявила е
възражение за прихващане на сумата от 98.85 лева, която подлежи на възстановяване от
ищцовата страна за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ю\.к. М., която
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирано по
електронен път заявление изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410
от ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 618/08.03.2022 г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това
качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 148, том ІІ, рег. № 2675, дело № 483/2009 г. от 30.09.2003 г., приетата
2
и неоспорена молба за откриване на партида за жилищни нужди от 05.12.2003 г.,
удостоверение за сключен граждански брак от 29.10.1994 г. се установява че ответницата В.
Б. К. по време на брака си с П.Г.К., е придобила собствеността на процесния апартамент,
поради което последният е придобит в режим на СИО, предвид на това, че брака е сключен
на 29.10.1994 г. От тук следва и извода, че през процесния период – 01.05.25019 г. до
30.04.2021 г., ответницата заедно с нейния съпруг са били собственици, респ. ползватели на
собственият им апартамента, находящ се в гр. П., *** По делото няма доказателства в
процесния период собствен на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван
или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице, като и няма данни сключеният от
ответницата граждански брак да е бил прекратен.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.
153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е
резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че ответницата, като съсобственик, притежаващ ½ идеална част от
процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между
нея и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона. От приложеното копие от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том ІІ, рег. № 2675, дело №
483/2009 г. от 30.09.2003 г., ответникът на 30.09.2009 г. е закупила процесния топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П., *** поради което и има качеството на съсобственик за
процесния топлоснабден имот през исковия период.
В горния смисъл, съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот
за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
3
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
4
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. фирма за дялово разпределение
в етажната собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот е „***“ ЕООД,
като по между им е сключен договор № 266 от 16.11.2000 г. за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ в СЕС, от който момент е въведена системата за дялово
разпределение. Вещото лице е констатирало, че между ищеца и „***“ ЕООД, а с договор №
76 от 01.09.2017 г. е сключен договор с „***“ ЕООД, гр. С.. Установява се също така, че
през процесният период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип. Вещото лице е установило, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е установило от направена проверка по карнетите
водени в топлофикационното дружество. Доставяната топлинна енергия е разпределяна
между собствениците на имоти без остатък, като е изпълнено изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС. Вещото лице е установило, чрез сравнителен анализ направен по месеци
(според начина на фактуриране от страна на топлофикационното дружество), така и за
целият процесен период, като са посочени сборовете по отделните компоненти на
топлинната енергия, съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като отчетено и влиянието на ценовите промени, отнасящи се до
стойността на топлинната енергия. През процесният период не е начисляван разход на
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, като в процесния топлоснабден имот топлата вода е
„запечатана“, което е отразено в индивидуалните месечни и изравнителни сметки за имота,
като суми за потребена топла вода не са начислявани. Отоплителните тела в стаите на
процесния топлоснабден имот са демонтирани и за тях не е начислен разход за топлинна
енергия. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода за топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, което е
отразено в индивидуалните месечни и изравнителни сметки за имота, като суми за
5
потребена топлинна енергия за отопление не са начислявани. От експертизата се установява,
че разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път,
който е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – 173 куб.м. Начислен е разход за
топлинна енергия само праз зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Определението суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Вещото лице е установило че в
общите части на СЕС няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Начислявани са ежемесечно
суми за услугата „дялово разпределение“, които суми вещото лице е отразило в таблица,
неразделна част от заключението. Годишни изчисления от топлинният счетоводител са
провеждани редовно. Вещото лице е установило, че през процесния период са издадени две
изравнителни сметки, които влияят на преизчисленията относно разхода на топлинна
енергия и съответните суми са довели в промяна на индивидуалните сметки на ответницата.
В изравнителната сметка са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен
сезон, като изравнителните сметки, които обхващат няколко ценови периода са разделени на
части, но ответницата не е подавала възражения и жалби в законоустановения срок срещу
всяка една изравнителна сметка. Етажната собственост е уведомявана, чрез известия за
предоставените изравнителни сметки. В заключение вещото лице сочи, че прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените или нормативно (служебно)изчислените с изравнителните
сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, а
преизчислените (изравнителни) суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, които
са предавани на представител на СЕС в законоустановените срокове.
От приетата и неоспорена от страните съдебно - икономическата експертиза на в.л. В.
на ищцовото дружество за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. се дължи сумата от
420.56 лева, представляваща главница за неплатена, доставена и ползвана топлинна енергия
и лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г. в размер на 54.92 лева.В
съдебно заседание вещото лице, че ищецът е възстановил сума в размер на 47.60 лева, която
е от изравнителни сметки, и е за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г. Сочи, че тази сума
представлява изравнителна сметка за отопление през периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.,
като е възстановена и прихваната от ищеца от редовно дължимата сметка през м.08.2020 г., а
друга сума за възстановяване през процесния период няма.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ,ал.1 от ЗЕ,
ответницата е потребител на топлоенергия, поради което и искът, с който се иска признаване
за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
6
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно-икономическата експертиза на ищцовото дружество се дължи сумата
от 54.92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2019 г.- 18.02.2022 г.,
поради което и установителният иск следва да бъде уважен изцяло и в тази му част.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
Що се отнася до възражението на ответницата, че не е единствен собственик на имота,
като част от сумите следва да бъдат претендирани и от другия съсобственик следва да се
има предвид, че съгласно чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на
семейството се поемат от двамата съпрузи, като съответно в ал.2 на съща разпоредба, е
регламентирано, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение в
отношенията към топлопреносното дружество. Поради това ответницата, на чието име е
открита и партидата при ищеца отговаря солидарно със съпруга си за задълженията към
ищцовото дружество, доколкото не е налице друг ползвател на цялото жилище, и не се
установи сключеният по между им граждански брак да е бил прекратен.
По възражението за прихващане:
Съдът намира за неоснователно противопоставеното от ответницата възражение за
прихващане за сумата в размер на 95.85 лева, представляваща недължимо платени и
надвнесени суми за топлоенергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., тъй като по
делото не се събраха доказателства, от които да може да се установи, че за процесния период
ответницата е надвнесла сочената от нея сума в размер на 95.85 лева, респ. че е заплатила
сума на ответника в повече с 95.85 лева. Доколкото ответницата е противопоставила
възражение за прихващане, то в диспозитива на решението съдът не дължи изрично
произнасяне в диспозитива на настоящото решение.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил и списък
на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като
7
взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху
ответника. Предвид това, че възнаграждението на представляващия юрисконсулт ищеца се
определя от съда, което е определено в минимален размер, то и съдът не следва да се
произнася по противопоставеното от ответницата възражение за прекомерност на същото.
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,
възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 550.00 лева,
които разноски и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изхода на делото на ответницата не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***” АД, с ЕИК:*** и със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***” срещу В. Б. К., ЕГН**********, с адрес: гр.П.,
***, че ответницата дължи на ищеца сумата от 475.48 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.,
***, от които: главница в размер на 420.56 лева, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 54.92 лева за
периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от
420.56 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № 618/08.03.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН**********, с адрес: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД,
с ЕИК:*** и със седалище/адрес на управление: гр. П., ***”, сумата от 550.00 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски
за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8