РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1549 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П.К.П.,
с която срещу П. на Р.Б.са предявени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът
П.К.П. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато с постановление
от 22.12.2009 г. и поддържано обвинение /досъдебно производство №233/2009г. по
описа на ГДДП-МВР, гр.София, пр.пр. №13358/2009 г. по описа на СГП / за девет
извършени престъпни деяния. Това било делото „Наглите“, което придобило широка
публичност. С постановление от 22.12.2009 г. спрямо него била взета
първоначално мярка за „задържане под стража“ за срок от 72 часа потвърдена и
продължена с определение от 23.12.2009 г. по НЧД № 5681/2009 г. по описа на
СГС, НО, ІХ с-в въззивен състав, потвърдено с определение от 05.01.2010 г. по
ВНЧД № 1/2010 г. по описа на САС, НО.
С
постановление от 18.05.2010 г. бил привлечен като обвиняем за извършени четири
престъпни деяния прецизирани допълнително с постановление от 15.06.2010 г. и от
25.06.2010 г. На 15.10.2010 г. СГП внесла в СГС обвинителен акт срещу ищеца за
извършване на описаните четири престъпни деяния. По образуваното НОХД №
4529/2010 г. по описа на СГС, НК, 7 с-в били проведени 41 открити съдебни
заседания, на които ищецът присъствал.
Взетата
по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ била
изменена на 02.04.2012 г. в „подписка“ с постановената спрямо него оправдателна
присъда № 107/02.04.2012 г. по НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НК, 7 с-в.
С решение № 145/01.07.2014 г. на САС била потвърдена присъдата на СГС.
По
твърдения, за времето от 22.12.2009 г. до 02.04.2012 г. ищецът е бил задържан в
ареста на ОЗСА, бул********и в Затвора в гр.София /две години, четири месеца
и единадесет дни/.
Твърди,
че във връзка с незаконното обвинение продължило четири години, шест месеца
и десет дни претърпял значителни неимуществени вреди, които описва
подробно. Поддържа, че същите се изразяват в нравствени, емоционални и
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото.
Твърди,
че във връзка с незаконното обвинение е понесъл и имуществена вреда, изразяваща
се в следното:
По
твърдения заедно с бившата си съпруга на 11.08.2008 год. чрез банков ипотечен
кредит от "БАНКА ДСК"ЕАД закупили жилище в с.Бистрица - къща в която
живеят. След задържането му до настоящия момент същият бил без работа. Поради
това изплащането на ипотечния кредит било в тежест единствено на бившата му
съпруга, която също имайки проблеми с намирането и задържането на постоянна
работа в един момент преустановила погасяването на вноските към банката.
Понастоящем имотът бил изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител,
въз основа на изпълнителен лист получен от банката, поради неизпълнение на
договора за кредит обезпечен с ипотека. До окончателното спиране на плащанията
ищецът и неговата съпруга били внесли по твърдения 100000 лева по кредита.
Именно с тази сума същите щели да се обеднят, след като имотът бъде продаден на
публичната продан. Другият дълг който по твърдения щял да възникне би бил
формиран от разликата между цената за която имотът ще бъде продаден от ЧСИ и
остатъчната част от задълженията на ищеца по договора за кредит. Тези
имуществени вреди, по твърдения на ищеца, са пряка и непосредствена последица
от незаконното задържане, заради незаконно повдигнатите обвинения.
Ищецът
твърди, че ответникътП.на Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото
обвинение и претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на общо 1550000.00 лв.-главница /за девет престъпни деяния/, от които: за
първоначалните повдигнатите обвинения за пет престъпни деяния по 150000.00 лв.,
ведно със законна лихва върху всяка сума от 18.05.2010 г. до 06.02.2017 г. в
размер на 103218.97 лв. за всяко, както и за поддържаните обвинения за
извършени четири престъпни деяния от общ характер по 200000.00 лв., ведно със
законна лихва върху всяко от 01.07.2014 г. до 06.02.2017 г. в размер на
52994.83 лв. за всяко. Претендира законна лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба - 06.02.2017 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
Претендира
заплащане и на сумата 100000.00 лв.
за обезщетяване на причинените му имуществени вреди във връзка с незаконното
обвинение, изразяващи се в сумата, която ищецът е заплатил по договора за
банков кредит обезпечен с ипотека и която е изгубил в резултат на публичната
продажба на ипотекирания имот, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът П. на Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по основание и размер
претенциите.
Оспорва,
като недоказано фактическото твърдение на ищеца, че в резултат на незаконното
обвинение са му били причинени неимуществени вреди изразяващи се във влошаване
на здравословното състояние.
Прави
възражение, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за медийни
публикации.
Прави
възражение, че претенциите са завишени по размер; не са съответни на
продължителността на наказателното производство и на извършените по него
процесуално-следствени действия, като единственото наложено ограничение спрямо
ищеца било мярката за неотклонение. Твърди, че ищецът е осъждан и част от
повдигнатите обвинения са за престъпления, извършени по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.
Оспорва,
като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, като излага възражения, че плащанията по договора за кредит не са били
извършени от ищеца, а от съсобственика-кредитополучател Д.Л.П.- трето за спора
лице. На репариране по реда на ЗОДОВ по изложени от ответника доводи подлежат
само претърпените лично от ищеца. Вноските били извършени след прекратяване на
брака, поради което не може да се приеме и че сумите са СИО. През по-голямата
част от времето ищецът е бил без работа, т.е. не е получавал доход и не е можел
да обслужва кредита. Дори и преди повдигане на обвинението ищецът е реализирал
доход в размер на 780 лв., сума, която се явява недостатъчна за погасяване на
вноските по кредита – 618 евро месечно. От своя страна и неговата съпруга е
получавала ниски доходи, които не са били достатъчни за покриване на
задълженията по кредита и за осигуряване на минимални средства за живот.
Поради
това, според ответника, твърденията на ищеца, че е понесъл имуществена вреда в
пряка причинна връзка с незаконното обвинение се явяват неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие
незаконно обвинение в извършване на престъпление, в извършване на което бил
оправдан с влязла в сила присъда.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Страните не спорят и се установява от представените писмени доказателства,
съдържащи се в НОХД № 4529 по описа за 2010 г. на СГС, НО, 7 състав, че е било
образувано досъдебно производство №233/2009 г. на ГД „Досъдебно производство” –
МВР срещу група лица, за участие в организирана престъпна група, организирана с
цел отвличане на лица с користна цел – получаване на откуп.
Установява се, че с Постановление от 22.12.2009 г. на разследващ полицай
при ГД „ДП“-МВР, П.К.П. е бил привлечен като обвиняем за извършване на девет
престъпни деяния по чл.321, ал.3 вр. ал.2 и ал.1 НК и чл.142, ал.4 вр. ал.2,
т.1, 2, 7 и т.8 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК по образуваното досъдебно
производство.
С постановление от същата дата /22.12.2009 г./ на прокурор при СГП, П.К.П.
е бил задържан под стража за срок до 72 часа, като е постановено мярката за
неотклонение да се изпълни в ареста на ОЗСА, бул.Г.М.Димитров, 42.
На 23.12.2009 г. е било отправено искане до Софийски градски съд, НО за
вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение
на обвиняемия
С постановления от 18.05.2010 г., от 15.06.2010 г. и от 25.06.2010 г. обвиненията
срещу него са били изменени.
На 13.07.2010 г. на П. било предявено разследването по
делото.
По внесен обвинителен акт срещу П. било образувано НОХД №
4529/2010 г. по описа на Софийски градски съд.
Чрез представената в производството справка от НСлСл от
03.12.2016 г. се установява, че след извършена справка в Централизираната
информационна система на следствените служби /ЦИССС/ има записани данни за П.К.П.,
че същият е бил задържан на 22.12.2009 г. в Следствен арест – Г.М.Димитров, №
42 по ДП № 233/2009 г. по описа на ГД „ДП“-МВР, пр.пр.№ 13368/2009 г. по описа
на СГП за извършено престъпление по чл.321 и чл.142 от НК. На 24.11.2010 г. е
бил приведен в Софийски централен затвор.
Тази информация се потвърждава и от представената справка от Министерство
на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 05.04.2017 г. В
последното е посочена и информация, че П.П. е постъпвал в затвора в гр.Ловеч: -във
връзка с взета по отношение на него като подсъдим мярка „задържане под стража“
по НОХД № 408/2005 г. на РС Ловеч за времето от 17.08.2005 г. до 29.05.2006 г. и във връзка с изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ за времето от 17.08.2005 г. до 29.05.2006 г.
С влязла в сила на 01.07.2014 г. присъда № 107/02.04.2012
г. постановена от СГС по НОХД № 4529/2010 г. по описа на същия съд П.К.П. е бил
признат за невиновен в това, че в гр. София от неустановена дата на месец май
2008г. до 17.12.2009 г. е участвал в организирана престъпна група, образувана и
ръководена от неустановена дата на месец октомври 2007г. до 17.12.2009 г. от И.М.Е.и
П.И.П., създадена с цел да върши престъпления по чл.142 от НК - отвличане на
лица с цел противозаконно да ги лишат от свобода, в която участвали както
следва :
• в периода от неустановена дата на месец октомври 2007
г. до 17.12.2009 г. Д.Д.Д., Л.М.Д., И.П.П./обявен за издирване на 15.04.2009 г.
/
• в периода от неустановена дата на месец май 2008 г. до
17.12.2009 г. участвали и Р. П. Л., П.К.П. и М.П. Л..
•а в периода от
неустановена дата на месец март 2009 г. до 17.12.2009 г. участвал и К.М.К.,
като групата е била въоръжена / при отвличанията и
охраната на отвлечените лица са ползвани пистолети и автомати, неустановени по
делото/, като групата е създадена с користна цел /получаване на парични суми за
освобождаване на отвлечените лица/, поради което на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото обвинение за чл. 321, ал. З , пр.1 и пр. 2, т. 2, вр.
ал. 2 от НК.
Със същата присъда П.К.П. е признат за невиновен в това,
че на 09.03.2007г., около 22,30 часа в гр.София, ул.********в подземен гараж, в
съучастие като извършител с Р. П. Л. /извършител/, с Л.М.Д. /помагач/ и Ц.Г.С./помагач/
е отвлякъл И. К. Ц., с цел противозаконно да го лиши от свобода, като насочил
към И. Ц. пистолет, неустановен по делото, хванал го за раменете и го изблъскал
на задната седалка на л.а. „Фолксваген Бора," с ДК№ *******и шофирайки
горепосочения автомобил напуснал мястото, като деецът е бил въоръжен с
пистолет, неустановен по делото, като деянието е извършено от две лица -
подсъдимите Р. П. Л. и П.К.П./, отвличането е с користна цел /получаване на
парична сума/ и от него са настъпили значителни вредни последици – платени са
100 000 евро, с левова равностойност 195 583,00 лева от И.И.Ц. с цел
освобождаване на отвлечения, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 142, ал. З, вр. ал.
2, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 7, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
С постановената присъда П.К.П. е признат за невиновен в
това, че за времето от неустановена дата в началото на месец май 2008г. до
10.07.2008 г. в гр. София в съучастие с П.И.П. /извършител/, Д.Д.Д.
/извършител/, И.М.Е./извършител/, И.П.П./помагач/, Р. П. Л. /помагач/, Л.М.Д.
/помагач/ и М.П. Л. /помагач/, като помагач, чрез наблюдаване на маршрута на
движение на А.А., чрез осигуряване на къщата, находяща се в гр.София, кв."***********в
която до 10.07.2008 г. е държан А.А. и чрез пазене на отвлечения А.А. от
22.05.2008 г. до 10.07.2008 г., умишлено улеснил извършеното на 22.05.2008г.,
около 01,00 часа в гр.София, кв."Дървеница" пред бл.** от П.И.П., И.М.Е.и
Д.Д.Д. отвличане наА.Б.А.с цел противозаконно да го лишат от свобода, като
дейците - П.И.П., И.М.Е.и Д.Д.Д. са били въоръжени с пистолети, неустановени по
делото; деянието е извършено от повече от две лица – гореизброените три,
отвличането е с користна цел - получаване на парична сума; деянието е извършено
от лица, които действат в изпълнение на решение на организирана престъпна група
/с изброени по-горе участници/, от деянието са настъпили значителни вредни
последици – за освобождаване на похитения е заплатена сумата от 391 390, 00
евро с левова равностойност 765492.30 лв. и към отвлеченото лице е проявена особена
жестокост - отрязани са му дисталната и част от средната фаланга на четвърти
пръст на лявата ръка и дисталната и цялата средна фаланги на пети пръст на
лявата ръка, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 3, вр.
с ал. 2, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК.
С постановената присъда П.К.П. е признат за невиновен в
това, че на неустановена дата през месец октомври 2009г. в гр. София, в
съучастие, с П.И.П. /извършител/, К.М.К. /извършител по отношение, на когото
производството е прекратено/, Д.Д.Д. /извършител/, И.М.Е./извършител/ и Л.М.Д. /помагач/,
като помагач-чрез разяснение къде живее отвлечения Р.Р.Г.и чрез показването му
на П.И.П., на И.М.Е., на Д.Д.Д., на К.М.К. и на Л.М.Д., умишлено улеснил
извършеното на 19.10.2009 г., около 19,30 часа в гр. София, ж.к.
"Студентски град", бул."Акад. ********от П.И.П., И.М.Е., К.М.К. и
Д.Д.Д. отвличане на Р.Р.Г.с цел противозаконно да го лишат от свобода, като
деянието е извършено от повече от две лица-гореизброените четири; отвличането е
с користна цел - получаване на парична сума, деянието е извършено от лица,
които действат в изпълнение на решение на организирана престъпна група и от
деянието са настъпили значителни вредни последици – за освобождаване на
отвлечения е заплатена сумата от 693 800, 00 лева, поради което и на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 142,
ал. З, вр. ал. 2, т. 2, пр. 2, т. 7, пр. 1, т. 8, пр. 2, алт. З, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Установи се, че във връзка с обжалване на постановената
от Софийски градски съд присъда е била постановена присъда № 12/13.03.2013 г. от
Софийски апелативен съд по ВНОХД № 652/2012 г. по описа на същия съд, с която е
била изменена в една част постановената присъда по отношение на подсъдимите И.М.Е.,
Д.Д.Д., Л.М.Д.. В останалата част присъдата е била потвърдена.
С решение № 145/01.07.2014 г. по н.д.№ 206/2014 г. ВКС е
изменена постановената въззивна присъда от Софийски апелативен съд в частта на
относно определеното наказание на подсъдимия Л.М.Д..
Чрез представената в производството електронна справка от
деловодната система на съда се установява, че по наказателното производство
образувано по обвинение срещу П.П. са били проведени 41 открити съдебни
заседания.
Чрез представеното в производството удостоверение от
Банка ДСК ЕАД от 21.12.2017 г. /л.627/ се установява, че на 25.07.2008 г. между
банката, от една страна и Д.Л.П. и П.К.П., от друга страна, е бил сключен
договор за ипотечен кредит № 16002751 за сумата 100000.00 евро усвоен на 12.08.2008 г. Според представената
информация общо заплатената сума по кредита е 146725.13 евро. На 13.09.2017 г.
дългът по кредита бил цедиран на ОТП Факторинг съобразно сключен договор за
цесия. Към тази дата задължението по кредита възлизало на сумата 12236.90 евро.
Посочената информация е придружена със извлечение от цитирания кредит.
Чрез констатациите на приетата в производството ССчЕ се
установява, че за периода от 12.08.2008 г. до 03.07.2013 г. общата сума
заплатена по кредита от Д.Л.П. и П.К.П. възлиза на 39017.12 евро, от които 37362.98 евро вноски по кредита и 1654.14
евро – данъци и такси по кредита.
Чрез представеното постановление за възлагане на недвижим
имот от 27.02.2017 г. по изп.д.№ 20167900401123 на ЧСИ Р.Н.с рег.№ 790 на КЧСИ
и район на действие – СГС се установява, че недвижимия имот, върху който е била
учредена ипотека собственост на ищеца и неговата съпруга е бил възложен на С.Н.С.,
определен за купувач на имота при проведената публична продан.
Представени са извлечения от електронни издания на
«Дневник. БГ» и «Вести. БГ» от 28.09.2010 г., първото от които със заглавие на
статия: «П. обеща да се поправи бързо с обвинителния акт за «Наглите»» и
второто «К.: П. знаеше за пропуска при
«Наглите». Чрез посочените извлечения от статии в електронни издания се
установява, че образуваното срещу ищеца наказателно производство и обвиненията
по него са част от придобилото широка публичност дело «Наглите».
В производството е представена справка за съдимост на
ищеца, от която се установи, че същият е бил осъждан за извършени пет престъпни
деяния преди образуване на наказателното производство по НОХД № 4529/2010 г. по
описа на СГС, НО, 7 с-в.
Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П. на Република
България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, за които
е бил оправдан.
Чрез събраните в производството гласни доказателства се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Д.Л.П. /бивша съпруга на ищеца/ установява, че
П. бил задържан в домът им на 22.12.2009 г. от спецчастите на МВР, като
служители нахлули чрез разбиване. Двете им деца, към този момент – на 8 и 15
години били изплашени. П. бил задържан кат ого сложили на земята и започнали да
го удрят с електрошок. Той крещял и всички в семейството изпитали ужас.
Направен бил обиск на къщата и П. бил задържан и отведен. След два дни го
посетила в ареста, тъй като и трябвало време да намери адвокат. Там той се
чуствал психически сринат, изплашен, плакал. Казал й че ужасно съжалява за
станолото, че не е виновен, че се срамува от нея и децата. Страхувал се за това
какво ще помислят за него тя и децата, родителите му. В следващите 2 години и 4
месеца свидетеля П. продължила да го посещава в редовно на свиждане. През
цялото време той бил потиснат, тъжен, плачел, споделял за идея да се самоубие.
Неговото психическо състояние се влошило особено след големия медиен шум,
телевизия, вестници. Според свидетеля по време на задържането му се обострил
неговия хроничен хепатит, което заболяване той имал и било хронично. Преживял в
тази връзка сложни интервенции, медицински процедури. Бил сринат физически и
психически. През 2012 г. бил освободен, но въпреки това продължил да се
притеснява за хода на делото и какво ще стане с него. По това време бил силно
затворен в себе си, не контактувал с хора и се притеснявал за това как го
възприемат. Опитал да си намери работа, което не станало, защото вероятно
хората го разпознавали кой е. По това време била издадена и книга за «Наглите»
и снимката на П. била на корицата. През
цялото време П. се притеснявал за децата, от една страна, че е отдебен от тях,
а от друга как ще се справят с това в училище, между съученици и приятели. Дори
и на тях казвали в училище «Наглите». Свидетелят П. сочи, че не издържала на това напрежение и
подала молба за развод. Последното също се отразило негативно на П.. Въпреки
това останали приятели. Преди ареста по това дело, свидетелят сочи, че П. е бил
в затвора, от където е излязъл през 2008 г. Бил се поправил, намерил си
работа-работел като началник на транспортна фирма «К.К и К ЕООД при месечно
възнаграждение 2000 лв. Тя взимала около 1400 лв. по това време като търговски
представител на една фирма. Имали двамата добри доходи и тогава решили да
изтеглят кредит за закупуване на жилище. Плащали си редовно вноските, но когато
го задържали бил уволнен от работа. Свидетелят П. не успяла да се справя сама с погасяване на вноските по
кредита, да се справя с разходите им – на нея и на децата. Банката обявила
кредита за предсрочно изискуем и следвали процедури от ЧСИ за продажба на
имота. Сочи, че информация за делото е имало във вестниците «Труд», «24 часа» и
други издания.
Чрез показанията на свидетеля К.П.И./дъщеря на ищеца/ се
установява, че на 22.12.2009 г. през нощта в дома им нахлули въоръжени и
маскирани барети. Пребили баща й пред очите й. Той крещял и плачел. Карали го
да говори, а той се притеснявал и заеквал. На всяко негово заекване бил удрян с
електрошок. След това те били изкарани от къщата. След няколко дни отишла на
свиждане. Той бил много разстроен, плачел, уверявал я че няма вина, казвал че
много му липсват. Много тежко семейството преживяло това, било травма за
всички, което се отразява до сега. Почти всяка седмица ходели на свиждане. С
напредване на времето той се чуствал все по-зле и по-зле, плачел и споделял
колко му липсват. Майка й нямала възможност да плаща вноските и спряла плащания
по кредита. Била много напрегната от случващото се. Поискала развод, което още
повече го депресирало. По медиите П. бил излъчван непрекъснато. Дори написали
книга за него. На зададени от П. въпроси, свидетелят И. му споделила, че съучениците
им се подиграват като ги наричат «Наглите». П. бил разтревожен и за това как
семейството, роднините и близките му ще приемат случилото се, срамувал се. В
деня на излизането му от затвора го чакала пред входа. Той не знаел къде се
намира, пребледнял, отслабнал. След това опитвал да си намери работа, но не
можел, защото го разпознавали кой е. Сочи, че П. все още не си е намерил
работа. Преди това да се случи през 2009 г. свидетелят сочи, че П. е бил в
затвора, но не знае подробности за какво е било това. Докато бил задържан по
делото «Нагрите» получил усложнение в заболяването си хепатит. След като делото
приключило се успокоил че е при тях, но травмата от това няма да се оправи.
Чрез показанията на свидетеля Н. К.П. /брат на ищеца/ се
установява, че при първото му посещение на ищеца докато бил задържан установил,
че П. е много притеснен и уплашен, плачел непрекъснато. Притеснявал се какво ще
се случи с него, с делото, със семейството, с децата му. Бил уволнен от работа.
Не могъл да плаща задълженията си по кредита и загубил направените вече вноски.
По това време била издадена книгата «Наглите», което му донесло допълнителни
притеснения. Негова снимка била на корицата. По време на задържането му се
задълбочило и заболяването му «хепатит» и се наложили допълнителни интервенции.
След излизането от затвора бил много потиснат, затворен в себе си, не искал да
излиза от дома си, било го срам от хората, които го познават, страхувал се.
Започнал да си търси работа, но никъде не го приемали, защото го разпознавали и
било опетнено неговото име. Свидетелят сочи, че П. е бил осъждан преди 2010 г.
Срамувал се от осъждането.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна
съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на
чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи
при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят
вредите. Както е посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват
конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.
98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на
всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от
него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и
главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин
на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същите е посочено, че размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като
от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното обвинение срещу П.К.П.
е продължило от 22.12.2009 г. до 01.07.2014 г. или четири
години, шест месеца и десет дни.
Установи се, че незаконното обвинение срещу ищеца е било за извършване на
тежки престъпления по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в
закона наказание за извършването им е лишаване от свобода от пет до петнадесет
години.
Съдът съобрази, като обуславящ по-висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди изтърпяната и наложена по наказателното производство мярка
за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца за времето от 22.12.2009 г. до
02.04.2012 г. или за две години, четири месеца и единадесет дни.
Като обуславящ по-висок размер на обезщетение за неоснователното обвинение,
съдът определя установеното в производството чрез показанията на свидетелите Д.Л.П.,
К.П.И.и Н. К.П. /преценени при съобразяване евентуалната им заинтересованост
според изискванията на чл.172 ГПК/, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е
било публично разгласено чрез медиите,
които публикации съществуват и към настоящия момент. Последното се
потвърждава и от представените в производството публикации в електронни издания
«Дневник. БГ» и «Вести. БГ» от 28.09.2010 г. за делото
«Наглите».
Съдът намира за установено в производството, че към момента на повдигане на
обвинение и задържане на ищеца за изпълнение на взетата спрямо него най-тежка
мярка за неотклонение същият има семейство и две деца, определен приятелски
кръг и професионална ангажираност.
Като обуславящ по-нисък размер обезщетение обаче, съдът съобрази фактът, че
ищецът е бил осъждан ефективно за извършване на друго престъпление, наказание
за което е изтърпял в затвора през 2010 г. Последното се потвърждава от
приложената справка за съдимост и от показанията на свидетелите Д.Л.П. и К.П.И..
За неустановени съдът намира фактическите твърдения на ищеца, че
отговорност за причинени му неимуществени вреди във връзка с издание на книга
със заглавие „Наглите. Документално
разследване за бандата, която отвлече тринайсет и уби двама“ с посочен
автор С.А. следва да понесе П. на Република България. В производството не се
установи, че автор на информацията е ответникът, съответно, че поведението на
ответника е в причинно-следствена връзка с издаването на тази книга за извършено
документално разследване на бандата с посоченото наименование. Поради това, в
обективно отношение този недоказан факт следва да намери отражение при
определяне на обезщетение за понесените от ищеца морални страдания.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената най-тежка мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на сочените тежки престъпления от общ характер;
негативни емоции и притеснения от обвиненията и това което предстои за него, семейството,
неговите роднини и близки след приключване на производството. Установи се, че
същият е понесъл и притеснения свързани с невъзможността да погасява
задълженията си по съществуващия ипотечен кредит, тъй като не е могъл да работи
и внася необходимите вноски. Установи се, че същият е понесъл и нарушения в социалното
общуване – семейна, близка и приятелска среда. Несъмнено, както се установи
чрез събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Л.П., К.П.И.,
същият е ограничил своите срещи с близки, роднини и приятели.
Косвено, съдът намира за установено в производството чрез събраните гласни
доказателства -показанията на свидетелите Д.Л.П. и К.П.И., че във връзка с
престоят в местата за лишени от свобода е било задълбочено съществуващо
заболяване на ищеца – „хроничен хепатит“, довело до допълнителни морални
страдания за ищеца във връзка с неоснователното обвинение.
Установи се, че ищецът е понесъл притеснения и за това как да намали
негативното влияние на информацията за обвинението до неговите деца, съпруга,
роднини.
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца П.К.П. и обстоятелството, че към
момента на повдигане на обвинението същият е мъж в зряла възраст с изградена
семейна среда и социални контакти. Същевременно, съдът отчете обстоятелството,
че ищецът е бил осъждан в извършване на престъпление преди образуване на
наказателното производство по НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НК, 7 с-в
били, както и че във връзка с това е изтърпявал наказание в местата за лишени
от свобода.
Според изразеното становище в решение №55/11.03.2013 г. по гр. д. №1107/2012
г., ІV г.о., ВКС, миналите осъждания на увреденото лице могат да дадат
отражение на размера на присъденото обезщетение двупосочно. Ако е налице
личност, осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици,
дискредитирана в обществото, при която нивото на душевните притеснения и
негативни изживявания е занижено, следва да се приеме, че това ще доведе до
намаляване размера на обезщетението. Обратно, макар и с минало осъждане, ако
лицето се е поправило, положило е усилия да възстанови накърнения си обществен
авторитет и бъде обвинено незаконно, то, това ще доведе до присъждане на
обезщетение в по-висок размер. Настоящият състав възприема възприетото в
постановеното решение и съобрази, че чрез представената в производството
справка за съдимост се установи, че ищецът е бил осъждан за извършени пет
престъпни деяния. Доколкото в производството не бе установена позитивна промяна
в обществения авторитет на ищеца, съдът намира че следва отчете като обуславящо
по-нисък размер обезщетение това обстоятелство.
Съдът отчете като обуславящ по – нисък размер обезщетение фактът, че наказателното
производство срещу ищеца е било проведено в сравнително разумен срок, както бе
посочено - четири години, шест месеца и десет дни, който период съдът съобразява с оглед тежестта на обвиненията, множеството
подсъдими, необходимостта от извършване на широк обхват от процесуално-следствени
действия по разследване спрямо всеки от обвиняемите и повдигнатите им обвинения
и обществения интерес към това производство.
Като определящ по-висок размер обезщетение, съдът отчете
времето, в което ищецът е изтърпявал най-тежката мярка за неотклонение
«задържане под стража» - две
години, четири месеца и единадесет дни, както и обстоятелството, че производството
е било с широк медиен отзвук.
Същевременно, съдът отчете и негативното отражение на
проведените в производството 41 броя съдебни заседания, които са довели на
ищеца допълнителни тревоги и притеснения, необходимост от организиране неговата
защита и осигуряване на лично присъствие.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 10000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца П.К.П., като последица от неоснователно повдигнатото срещу
него обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над
тази сума до пълния му предявен размер от 1550000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на присъдата, с
която ищецът е бил признат за невиновен – 01.07.2014 г. до окончателно
погасяване на задълженията.
Претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на неоснователни обвинения, за които ищецът не е бил признат за
невиновен, съответно – производството, по отношение на които не е било
прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, съдът намира за неоснователни. Независимо, че в
производството се установи, че обвинението срещу ищеца е било изменено преди
постановяване на оправдателната присъда, обезщетение за претърпени вреди може
да се търси само във връзка с обвинението, по което е бил оправдан, а не и за
обвиненията за които не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
според посоченото по-горе.
По искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди:
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
вида на претърпените загуби, изразяващи се в заплащане на вноски по сключения
договор за ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД, съдът намира за неоснователна.
Съображения:
Понесените от ищеца, като кредитополучател загуби във връзка с изплащане на
задължения по договор за ипотечен кредит от 11.08.2008 г. се установи в
производството чрез представеното извлечение на Банка ДСК ЕАД и констатациите
на експерта по ССчЕ, че възлизат на сумата 39017.12 евро. Установи се, че
кредитополучател и задължено лице по договора е и съпругата на ищеца - свидетеля
Д.Л.П.. По см. на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Доколкото двамата съпрузи са
поели съвместно задължение за погасяване на определените им от банката вноски
във връзка с договор за закупуване на жилище, спрямо което е била учредена и
ипотека, като обезпечение, съдът намира че двамата общо и солидарно са били
отговорни към банката за изпълнение на задълженията.
Провеждане на пълно и главно доказване обаче на пряка причинно-следствена
връзка между провежданото наказателно производство, по което ищецът е бил
неоснователно обвинен и неизпълнение на задълженията по договора за ипотечен
кредит, съдът намира че не бе осъществено. От една страна, съдът намира че в
производството не бе установено, че единствена причина за неизпълнение по
договора е задържането на ищеца, загубата на неговата работа, респ. загуба на
получаваното от него трудово възнаграждение. Изводът се обосновава с
обстоятелството, че кредитополучател и задължено лице по договора е била и
неговата съпруга-солидарен длъжник. Освен това, съдът намира че в
производството не се установи без съмнение фактическото твърдение на ищеца, че
невъзможността да изпълнява трудови задължения е била и е пряко свързана с
воденото и съответно приключило наказателно производство. Не бяха установени и
конкретни фактически твърдения на ищеца, че е търсил активно работа при
определени работодатели, за което е получил отказ единствено и само поради
обстоятелството, че срещу него е имало обвинение за извършване на престъпления,
признато на по-късен етап за неоснователно.
Поради това, съдът намира, че следва да отхвърли претенцията като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв. и разноски за ССчЕ 350 лв.
В полза на процесуалният представител на ищеца адв.Д.П.Д. от СлАК следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 300.00 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА и
минимално възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П. на Р.Б.да заплати на П.К.П., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, 4, действащ чрез адв.Д.П.Д. от СлАК, сумата
от 10000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи
във връзка с обвинението в извършване на тежки умишлени престъпления от общ
характер по НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НО, 7 с-в; негативни емоции и
притеснения от
обвиненията и понесената мярка за неотклонение „задържане под стража“; негативни емоции и притеснения за
това, което предстои за неговия живот, семейството и неговите близки по време и
след приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното му общуване - семейна и близка среда; публично разгласяване на
обвинението; негативно отражение на воденото наказателно производство спрямо
личността на ищеца и неговото семейство, всичките вреди претърпени от незаконно
обвинение водено в периода от 22.12.2009 г. – 01.07.2014 г. по ДП № 233/2009
г. по описа на ГД „ДП“-МВР,2 пр. пр.
13368/2009 г. по описа на СГП, НОХД №
4529/2010 г. по описа на СГС, НО, 7 с-в, за извършени престъпни деяния по чл. 321, ал. 3 , пр.1 и пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 142, ал. З,
вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 7, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за които е признат за невиновен с присъда № 107/02.04.2012 г.
постановена от СГС по НОХД № 4529/2010 г. по описа на същия съд, влязла в сила
на 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2014
г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 10000,00 лв. до пълния предявен
размер от 1550000,00 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от П.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, 4, действащ чрез адв.Д.П.Д. от СлАК, срещу П. на Република България,
иск по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 100000.00 лв. като
обезщетение за причинени му имуществени вреди във връзка с незаконното
обвинение по ДП № 233/2009 г. по описа
на ГД „ДП“-МВР,2 пр. пр. 13368/2009 г.
по описа на СГП, НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС, НО, 7 с-в,
изразяващи се в сумата, която П.К.П. е заплатил по договор за банков кредит обезпечен
с ипотека № 16002751/25.07.2008 г., която сума загубил в резултат на извършена
публична продажба на ипотекирания имот.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П. на Р.Б.да заплати на П.К.П., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, 4, действащ чрез адв.Д.П.Д. от
СлАК, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна такса и сумата 350.00
лв.-разноски за ССчЕ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П. на Р.Б.да заплати на адв.
Д.П.Д. от СлАК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА и чл. 7,
ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: