РЕШЕНИЕ
№……….
Гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание състояло се на десети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря
Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ търг. дело
№ 1947/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от
Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 от
Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, поради
липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че във връзка с подаден сигнал
от директора на ТД на НАП София и в рамките на инициирана прокурорска преписка
станало ясно, че едноличния собственик на капитала и управител на ответното
търговско дружество „Ф.2.“ ЕООД – О.М.Д.е
починал на 12.08.2016 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало
вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение
продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда.
Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а
това налагало прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от
10.07.2023 г. на дружеството-ответник е предоставена правна помощ, тъй като от
вписванията в търговския регистър не се установява дружеството да има органен
представител.
От назначения му особен представител –
адв. П., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с
който се излага позиция, че предявения за разглеждане иск за прекратяване на
ответното търговско дружество е допустим и основателен. Не се възразява по
приемането на приложените с исковата молба документи за писмени доказателства,
които да се ценят при разрешаване на спора по делото.
В проведеното
съдебно заседание прокурор – Стоев от СГП моли за постановяване на решение по
делото, с което предявения за разглеждане иск да бъде уважен, като ответното
търговско дружество бъде прекратено на посоченото в ИМ нормативно основание.
На свои ред адвокат П. в качеството й на
назначен особен представител на ответника, поради изтъкната невъзможност не
присъства в съдебно заседание, но с писмена молба от 06,10.2023 г. излага
позиция, че предявения от СГП иск е основателен и ответника трябва да бъде
прекратен по причината изложена в ИМ.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
приложена по делото справка от данните в Н „БДН“, която е с актуалност към
31.08.2016 г. и касае статуса на физическото лице – О.М.Д., с ЕГН ********** се
разбира, че същия е починал на 12.08.2016 г.
Представен е
учредителен акт на Еднолично дружество с ограничена отговорност „Флора 2009“
датиращ от 22.11.2013 г., като в чл. 9 от съдържанието му са изброени
основанията, при реализацията на които дружеството се прекратява.
Установява се
от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2008 г. по партидата на
търговско дружество – „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК ******** са осъществени две вписвания относно
обстоятелството – законен представител, а именно : за периода 18.12.2008 г. до
05.12.2012 г. качеството управител е имала Ц.Л.Г.като считано от 06.12.2012 г.
за управител е вписан – О.М.Д.. Идентично е положението и с вписванията относно
едноличния собственик на капитала на дружеството, като отново считано от 06.12.2012
г. за такъв е вписан – О.М.Д.. Констатира се, че след извършените на 06.12.2012
г. вписвания на О.М.Д.за управител и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество до настоящия момент няма предприети вписвания на промени в
тези обстоятелства подлежащи на вписване независимо от това, че през м. 08.2016
г. вписания законен представител на
дружеството е починал. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на
вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на
дружествените дялове от наследници по закон на починалия едноличен собственик
на капитала, респективно избор и вписване на нов управител.
Други относими
към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по
делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на
повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да
предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан
управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че
управителя на дружеството е починал на 12.08.2016 г., който факт автоматично
прекратява функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по
отношение на „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК ********
в периода от смъртта на последния такъв – 12.08.2016 г. до датата на
упражняване на ИМ – 27.09.2019 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в
чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Ф.2.“ ЕООД. Липсата
на манифестирана воля от евентуални наследници по закон на едноличния
собственик на капитала за продължаване дейността на учреденото търговско
дружество показва и това, че сред материално легитимираните субекти, за когото
законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в
тази насока, съответно същите не възнамеряват да се възползват от това свое
субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Предвид горното
съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде
уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на ответното
дружество.
При този изход
на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв. –
държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то
посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на
ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска
прокуратура, търговско дружество – „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***.
ОСЪЖДА
„Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса следваща се за разглеждане на
предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и заплатено в полза на
назначения да представлява интересите на ответното дружество особен представител,
от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен
препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за обявяване и откриване на
производство по ликвидация.
СЪДИЯ :