Определение по дело №353/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 479
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300500353
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №479

                                            гр. Пловдив, 11.03.2020г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито заседание на 11.03.2020г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                     НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 353 по описа на съда за 2020г. и взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 82516/16.12.2019г. от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт А.Д.З. против определение № 13349 от 27.11.2019г., постановено по ч. гр. д. № 11056/2019г. по описа на РС Пловдив, с което се обезсилва изцяло издадената по ч. гр. д. № 11056/2019г. по описа на ПРС, III гр. с., заповед от 03.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на кредитора „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 против длъжника „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 4, офис 5.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.Жалбоподателят счита, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 415, ал. 5 от ГПК, тъй като била изпратена искова молба по пощата на 21.11.2019г. в едномесечния срок, в която било посочено изрично, че е подадена във връзка с ч. гр. д. № 11056/2019г., 3-ти състав на РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение.В същата било направено изрично искане да бъде приложено ч. гр. д. № 11056/2019г., 3-ти състав по описа на ПРС, като бил приложен и документ за довнесена ДТ.С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът следвало да извърши служебно проверка и да укаже на заявителя да уточни дали потвърждава, че представените документи са във връзка с подадената в срок искова молба.Моли се за отмяна на обжалваното определение.

   Ответникът по частната жалба не е подал отговор по нея в законовия срок.

 Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

В оспорваното определение заповедният съд е приел, че в дадения на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2019г., не са представени доказателства за предявяване на иска.Поради това на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

 Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че в полза на кредитора „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, представлявано от Т. П. и В. Л. С., заедно в качеството им на членове на Управителния съвет на дружеството, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2019г., по ч. гр. д. № 11056 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., III гр. с., с което е разпоредено длъжникът „Глобъл комюникейшън нет“, ЕИК ********* да заплати на кредитора „Чез Разпределение България“ АД, ЕИК ********* следните суми: главница в размер на 14705, 15 лева, представляваща незаплатена наемна цена за ползване на част от канална мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, съгласно договор за наем на подземна канална разпределителна мрежа от 20.09.2013г. и приложение № 1 към него и Анекс № 1 от 12.09.2016г.; обезщетение за забава за периода 17.04.2018г. – 27.06.2019г. в размер на 788, 22 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.07.2019г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от които: 309, 87 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

 За издадената заповед за изпълнение длъжникът е уведомен на 07.10.2019г., като в законовия двуседмичен срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.

 С разпореждане от 10.10.2019г. са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането в едномесечен срок с предупреждение, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.Съобщението за това е връчено чрез процесуалния представител на заявителя на 22.10.2019г.В указания срок по заповедното производство е постъпила единствено молба от заявителя вх. № 69295/25.10.2019г. за изпращане на заповедта за изпълнение, във връзка с която е постановено разпореждане от 28.10.2019г., като молбата е уважена.

Към частната жалба, предмет на разглеждане в настоящето производство, е приложен препис от искова молба до Пловдивски районен съд, изпратена по пощата с обратна разписка на 22.11.2019г., в обстоятелствената част на която е отразено, че „Чез разпределение България“ АД е заявител по заповедно производство, предмет на ч. гр. д. № 11056, III състав, по описа за 2-19г. на Районен съд Пловдив, като е поискано същото да бъде изискано служебно и да бъде приложено към исковото производство.

При тези данни изводът на заповедния съд, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 от ГПК, е правилен.Съгласно цитираната разпоредба, ако заявителят не представи доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично.Правните последици от непредявяване на иска за заявителя са свързани с обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение и прекратяване на изпълнителното производство, т. е. за него отпада възможността да се възползва от заповедното производство като процесуален способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона вземания.Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК налага извода, че на първо място доказателствата за предявяване на иск заявителя трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение и на второ, че заповедният съд не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е предявен в едномесечен срок, считано от връчване на съобщението на заявителя.Касае се до различни производства в ГПК, които са подчинени на различни процесуални правила.Само въз основа на представените доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение, би могъл да провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното производство.Заповедният съд няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно – проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения едномесечен срок.Представянето на доказателства за това пред въззивния съд в производството по подадена частна жалба срещу определението за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, не обуславя отменяване на същото.Въззивният съд следва да отмени определението за обезсилване на заповедта за изпълнение само в случаите, когато частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 415, ал. 5 от ГПК, но доказателствата неправилно не са били зачетени от заповедния съд, пред който са представени.Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт /аналогична е хипотезата на чл. 390, ал. 3, изр. II от ГПК/, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения.В този см. е практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК в предишната редакция на процесуалния закон, аналогична с тази на действащия чл. 415, ал. 5 от ГПК – определение № 360 от 19.05.2010г. по ч. т. д. № 282/2010г., II т. о. на ВКС, определение № 123 от 27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, I т. о.

 Следователно доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя.За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.Представянето на посочените доказателства по см. на чл. 415, ал. 2 от ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, че искът е съдебно предявен.В случая, видно от приложеното по настоящето дело заповедно производство, заявителят не е представил доказателства, че в законоустановения и надлежно указан на кредитора срок, е предявил иск за установяване на вземането си.Единствено факта на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията, чрез която се подава исковата молба, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията на чл. 415, ал. 5 от ГПК.Нещо повече, от приложените към частната жалба доказателства, не се установява обстоятелството, че в законоустановения срок е бил предявен иск, доколкото върху исковата молба няма отбелязване за датата на входирането й в съда, респ. печат за образувано дело.В този см. са и постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по т. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, макар същите да касаят представянето на доказателства за предявяване на иск в аналогичната хипотеза на чл. 390, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК.

Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на заповедния съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.   

 

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

 

                        О П Р Е Д Е Л И:

 

        ПОТВРЪЖДАВА определение № 84 от 15.01.2020г., постановено по ч. гр. д. № 15 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: