РЕШЕНИЕ
№ 2118
град Пловдив, 21.11.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII
състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Петя Добрева и участието на прокурор Данаила
Станкова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2030/2022година по описа на съда, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Н.Л., ЕГН**********, с адрес ***,
депозирана чрез пълномощника адв.П. срещу Решение №1392 от 04.07.2022г.,
постановено по АНД № 20225330202484/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, 8
наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4344292, издаден
от ОД на МВР- Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложено на основание административно наказание „глоба в размер на 50.00
/петдесет/ лева за административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В подадената касационна жалба се сочи, че
решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на
касационни основания – съществено нарушени съдопроизводствени правила,
нарушение на материалния закон. Претендират се съществени пороци на проведеният
административно –наказателен процес във връзка с издадения ЕФ, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Редовно призован, в съдебно заседание касатора
се представлява от адв.П., който поддържа жалбата и дава становище за
незаконосъобразност на съдебното производство. Конкретно счита, че са налице
противоречиви мотиви, свързани с мястото на нарушението и волята на съда. Иска
се решението да бъде отменено, производството върнато за ново разглеждане,
алтернативно да се отмени атакувания административен акт. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – Пловдив не се явява, не се представлява и не взима
становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Контролиращата страна, чрез
участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а съдебното
решение като законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните за това съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от П.Н.Л. срещу процесният ЕФ,
с искане да бъде отменен поради съществени нарушения на административно
наказателното производство, свързани с механизма на установяване на административното
нарушение, което ограничава неговото право на защита. Съгласно обстоятелствата,
изложени в процесния ЕФ, е констатирано нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, изразило
се в това, че на 05.01.2021г. в 09:22 на Републикански път II-64 км.50+500 в посока от гр.Пловдив за с.Труд, извън
населено място, при въведено ограничение 60км/ч с пътен знак В26, при
управление на лек автомобил „Ауди КУ7“ с ДК № ***, чрез използване на АТСС TFR1-M със сер.№529, е установено превишение на
скоростта от 21 км/ч като е измерена скорост от 71 км/ч при приспаднат толеранс
от минус 3% в полза на водача. ЕФ е издаден на касатора като управител на
дружеството, собственик на управляваното МПС. По делото са представени като
доказателства снимково извлечение от клип от мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M № 529, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за използване
на АТСС с приложена снимка, справка за собственик на МПС, Протокол за извършена
техническа проверка на АТСС. В
съдебното производства не са приобщени други доказателства. За да потвърди атакуваният ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което
са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване. Същевременно в
мотивите си е посочил, че е обсъждал констатирано нарушение на чл.21
ал.1 ЗДвП, изразило се в това, че на 17.05.2021г. в 20:59 на Републикански път II-64 км.49+800 в посока с.Труд, при управление на лек
автомобил „Тойота Корола“ с ДК № ***, чрез използване на АТСС 1196 при разрешена стойност на скоростта 60
км/ч, е установена стойност на скоростта от 78 км/ч, превишена стойност на
скоростта от 78 км/ч при приспаднат толеранс от минус 3% в полза на водача.
Първоначално е посочил, че собственик на МПС е касатора, а в последствие е
обсъждал друго лице собственик - П. М.П., установена скорост 110км/ч,
превишение от 54 км/ч, размер на глобата 100 лева.
Решението на съда е незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразили се в липса на мотиви. Първоинстанционният съд не е изпълнил служебното
си задължение да извърши обективен
анализ на доказателствата и да изложи съображения кои от тях кредитира и по
какви съображения.
В действителност
цитираните писмени доказателства са обсъдени в противоречие с тяхното
съдържание и фактите, които установяват. Изложените в мотивите факти са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства. В
дадения случай, възприетото в диспозитива на решението по отношение на направени изводи за установяване на
нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби са в противоречие с извършения от съда
анализ на установените по делото обстоятелства. Касационният съд счита, че са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, свързани с анализа и оценката на
доказателствата, който е извършен в нарушение на изискванията на чл.301 ал.1 и
чл.305 ал.3 и ал.4 от НПК, което обуславя и касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 АПК- съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Наведените в касационната жалба и
в съдебно заседание оплаквания на касатора, се явяват основателни. С оглед изложените съображения, касационният съд намира,
че са налице твърдените касационни основания, като допуснатите съществени нарушения на
процесуални правила при постановяване на решението на първоинстанционният съд
обуславят отмяната му изцяло и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
С
оглед този изход на спора и своевременно направеното искане от касационният
жалбоподател за присъждане на разноски, по тях на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва
да се произнесе първоинстанционият съд при новото разглеждане на делото, поради
което съдът не дължи произнасяне в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на
основание чл.222, ал.2 т.1 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1392 от 04.07.2022г., постановено по АНД
№ 20225330202484/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, 8 наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд –Пловдив от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.