№ 121
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600288 по описа за 2021 година
Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда № 4,
постановена по НОХД № 88/2021 г. на Търговищкият окръжен съд, на
08.06.2021г. С атакувания съдебен акт подсъдимият СТ. ЯНК. Р. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.4,
вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 19.12.2019г.
на път ІІІ-2002г. „с. Костанденец - с. Захари Стояново - гр. Попово“ в
участъка на км. 32 между с. Зараево, общ.Попово и гр. Попово, обл.
Търговище, при управление на МПС - автобус „Фолксваген-Крафтер 2,5
ТДИ“ с рег. № Т 90-13 ТН, собственост на „Попово Си Джи Транс“ ЕООД,
нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и на пътен знак „Б6“ - "Премини, ако
пътят е свободен!", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на М.М.М., ЕГН: ********** от с. Зараево, настъпила на 20.12.2019г. и
средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
1. на Х. М. АХМ., ЕГН: ********** от с. Зараево трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник и на горен ляв крайник;
2. на ЮМ. М. М., ЕГН: ********** от с. Козица трайно затруднение на
движението на горен десен крайник
3. на К. ДЖ. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стояново трайно
1
затруднение на движението на долен десен крайник ;
4. на АЙШ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стоянов трайно
затруднение на движението на двата долни крайника ;
5. на С. АЛ. Х., ЕГН: ********** от с. Козица счупване на горна челюст,
трайно затрудняващо дъвченето и говора. На основание чл.54 от НК
ТОС е наложил на подс.Р. наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ’’лишаване от свобода”, като на основание чл.58а
ал.1 от НК намалил срока му с 1/3 на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА; на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изпълнението
на така определеното наказание «Лишаване от свобода» с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ години, считано от влизането на
присъдата в сила.
ТОС наложил и кумулативно предвиденото в чл.343Г от НК наказание,
като е лишил подс.Р. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С атакуваната присъда подсъдимият Р. е осъден да заплати направените
по делото разноски в полза на Държавата, както и на частните обвинители
ЮМ. М. М., К. ДЖ. Х. и АЙШ. Р. Х. - разноски за адвокатско
възнаграждение на поверениците им пред първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по съдбата на
веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по повода на
въззивни жалби от частните обвинители Х. М. АХМ. - чрез повереника адв.
С.Ж. /САК/, С. АЛ. Х. чрез неговия повереник адв.Ч. /САК/ и М. М. СТ. - чрез
повереника адв. К.С. /САК/, с които се развиват оплаквания за неправилност
на постановената присъда, тъй като намират за твърде занижено наложеното
наказание на подс. Р., поради което и молят то да бъде увеличено; оспорва се
законосъобразността на приложението на института на условното осъждане.
В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин.
Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като
са съобразени с всички обстоятелства по делото.
В съдебно заседание въззивниците-частни обвинители чрез повереника
си – адв.С., поддържат жалбите на изложените в тях основания. Акцентира
се върху тежестта на резултата, която според жалбоподателите не може да
бъде смекчена от никакви обстоятелства. Поддържа се искане за увеличаване
размера на наложените наказания и отмяна на условното осъждане.
Повереникът на останалите частни обвинители – адв.А.Б., в изрична
писмена молба, изразява становище за неоснователност на жалбите; моли
присъдата на ТОС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за
случилото се и моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
2
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за
обжалване и от надлежна страна. Разгледани по същество се преценяват като
неоснователни.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК, което
и определя фактическите предели на настоящата въззивна проверка.
Подсъдимият СТ. ЯНК. Р. от 1971 г. притежавал правоспособност за
водач на МПС категория С, а от 1982г. и категории СЕ и D. Дълги години
преимуществено работил като шофьор на автобуси, камиони и такси. През
дългогодишния му стаж като такъв за нарушения на правила за движение бил
санкциониран три пъти с наказателни постановления и четири пъти с фишове.
От 04.09.2019г. подсъдимия Р. работел в транспортна фирма „Попово Си Джи
Транс“ ЕООД -гр.Попово на длъжност шофьор на автобус.
На 19.12.2019г. в 13,30ч., за втори път през този ден, подсъдимият
предприел изпълнението на редовна автобусна линия от „Автогара, гр.Попово
до с.Захари Стояново, общ.Попово“ като водач на фирмения автобус
„Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ рег.№ Т 9013 ТН, за което бил издаден пътен
лист серия ВЕ №54847. В автобуса пътували свидетелите Н.С., В. М., П.П.
А.Х., К.Х., С.Х. и Ю.М.. Маршрутът бил много добре познат на подсъдимия и
се осъществявал по път III-2002. В участъка на км.32 между гр.Попово и с.
Зараево се намира мост над р. Черни Лом с дължина около 33м., като по него
платното за движение се стеснява с 1м и ширината му е 5,10м. По тази
причина, възпрепятстваща разминаване на МПС-ва, движението по моста
било регулирано с пътен знак „Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“.
Откъм гр.Попово знакът бил поставен на 33м преди началото на моста, а от
другата страна към 19.12.2019г. знакът липсвал по неустановени причини. В
този период се реализирал проект „Превантивен ремонт на републикански
път III -2002 „Цар Калоян- Костанденец - Захари Стояново - Садина - Зараево
- Попово“ от км. 11+500 до км 38+600“. Във връзка с това били въведени
промени в организацията на движението, включващи и поставянето на пътни
знаци „А23“ - „Участък от пътя в ремонт“ и „В27“ с посочено ограничение на
скоростта на движение до 60км/ч, които знаци се намирали на разстояние от
2,5км преди моста (мястото на последвалото ПТП) откъм гр.Попово и на
разстояние от 2,7км откъм с. Зараево.
На същия ден , около 13,30ч., правоспособният водач на МПС М.М.М. с
ЕГН ********** от с.Зараево, общ.Попово предприел пътуване в обратна на
подсъдимия посока, по път III-2002 от с.Зараево до гр.Попово, като
управлявал личния си автомобил „Мазда 626“ с рег. № Т7958КТ. Заедно с
него пътувала и братовчедка му Х. М. АХМ..
Приближавайки посочения по-горе мост, автобусът управляван от
3
подсъдимия, излязъл от десен завой и навлязъл в прав участък с видимост
700м, в който се намирал мостът. Скоростта на движение на автобуса била
около 70км/ч, а опасната зона за спиране - 55м. Когато автобусът се намирал
на разстояние 375м. от мястото на последвалия удар, подсъдимият Р.
възприел навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от
другата страна на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“. В този момент по
пътя нямало други МПС-ва. Скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от М., била около 112км/ч при опасна зона за спиране - 114м.,
като автомобилът наближавал моста, без да намаля тази висока скорост. При
така явно демонстрирано намерение на водача на „Маздата“ да премине първи
по моста, без да изчака насрещно движещото се МПС-во, подсъдимият е
възприел лекия автомобил , движещ се по моста, но без да променя скоростта
си продължил движението на микробуса. Двете МПС- ва навлезли по моста
почти едновременно, с разлика 0,14 секунди, като никой от водачите не
задействал спирачна система. На разстояние около 11м от началото на моста
откъм гр.Попово последвал челен сблъсък на двете МПС- ва. При удара
автобусът се отклонил наляво и след около 13 метра преустановил своето
движение в насрещната лента, а л.а.“Мазда“ се завъртял около своята
вертикална ос обратно спрямо посоката си на движение и спрял на около 12м
от мястото на удара. В резултат на настъпилото ПТП някои от пътниците в
автобуса получили различни телесни увреждания, като четирима от тях
получили средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК, а именно:
1 .ЮМ. М. М., с ЕГН **********, от с. Козица - счупване с луксация на
дясна раменна кост, което трайно затруднило движението на горния му десен
крайник ;
2. К. ДЖ. Х. с ЕГН ********** от с. Захари Стояново- счупване на
дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на долния й
десен крайник ;
3. АЙШ. Р. Х. с ЕГН **********, от с. Захари Стояново - счупване на
двете кости на дясната подколенница и счупване на голямопищялната кост на
лявата подколенница, които довели до трайно затруднение на движението на
двата й долни крайника;
4. С. АЛ. Х. с ЕГН: **********, от с. Козица - счупване на горна
челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора му.
Пътуващата заедно с пострадалия М.М. в л.а.“Мазда“, Х. М. АХМ. с
ЕГН ********** от с. Зараево в резултат на настъпилото ПТП също получила
средни телесни повреди - счупване на лявата бедрена кост с дислокация,
което трайно затруднило движението на долния й ляв крайник, както и
счупване на лакетната кост на лявата предраменница, което трайно
затруднило движението на горния й ляв крайник.
Водачът на л.а.“Мазда“ М.М., също пострадал, поради което бил
откаран в МБАЛ -Търговище, но получените при ПТП тежка съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травми, както и счупване на дясна бедрена кост с
4
масивен кръвоизлив, довели до тежък травматично- хеморагичен шок, който
на 20.12.2019г. в 06,20ч. причинил неговата смърт.
От заключението по назначената авто-техническа експертиза /АТЕ л.2
том 2 от ДП// се установява, че към момента на удара между двете превозни
средства, при ограничение на скоростта до 60 км.ч., управляваният от
подсъдимия автобус се е движил със скорост 70 км.ч., а опасната зона за
спиране била - 55метра; лекият автомобил „Мазда“, управляван от
пострадалия М. се движил със скорост от около 112 км.ч., при опасна зона за
спиране - 114метра. Общата им опасна зона е изчислена на 139 метра.
Управлявайки автобуса по прав участък от пътя, подсъдимият е имал
видимост от 700метра до моста, по който следвало да премине. Разстоянието
на пряка видимост от левия завой, преди правия участък до моста, по посока
на движение на лекия автомобил „Мазда“ е било около 600метра. Общото
разстояние на пряка видимост между двата автомобила е било около 1 300
метра. Вещото лице е категорично, че когато автобусът се намирал на
разстояние 375м. от мястото на последвалия удар, като подсъдимия възприел
навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна
на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“, погрешно е преценил, че водача
на лекия автомобил ще спре и автобуса ще премине пръв през моста, поради
което е продължи движението си напред. Като причина за възникването на
ПТП експертизата посочва неправилната преценка и на двамата водачи
относно скоростта на движение на другия участник в ПТП, собствената си
скорост на движение и разстоянието до моста. Видно от заключението на
вещо лице - при разстояние на пряка видимост на водача на лекия автомобил
към моста от около 600м., при скорост от 112км.ч. същия би достигнал до
моста за около 19.35сек., а управляваният от подсъдимия автобус - при
скорост 70 км.ч. би изминал 375м. Отчетено е, че разстоянието от началото на
моста, до мястото на удара по посока на движение на автобуса е 11.20 м.,
което разстояние при скорост от 70 км.ч. автобусът е изминал за 0.57сек., а
разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посока на
движение на лекия автомобил е 22.10м., което разстояние със скорост от 112
км./ч. автомобилът би изминал за 0.71 сек. Вещото лице е категорично, че и
двата автомобила са навлезли в моста едновременно с разлика от 0.14сек.,
както и стига до заключението, че който и да е от двамата водачи, ако е бил
спрял и да пропусне насрещно движещото се МПС, ПТП е било
предотвратимо.
Видно от заключението на авто-техническа експертиза / л.2 том 2 от
ДП/, както и приложения по ДП протокол за оглед на пътно транспортно
произшествие / том. 1 л.20 от ДП/, и приложени към ДП 2 папки , писмено
Становище от института по пътища и мостове, се установява, че дължина на
моста е около 33м., а ширината му е 5,10м., както и че в този период, към
момента на настъпилото ПТП, се реализирал проект „Превантивен ремонт на
републикански път III -2002 „Цар Калоян- Костанденец - Захари Стояново -
Садина - Зараево - Попово“ от км. 11+500 до км 38+600“. Във връзка с това
5
били въведени промени в организацията на движението, включващи и
поставянето на пътни знаци „А23“ - „Участък от пътя в ремонт“ и „В27“ с
посочено ограничение на скоростта на движение до 60км/ч, които знаци се
намирали на разстояние от 2,5км преди моста (мястото на последвалото ПТП)
откъм гр.Попово и на разстояние от 2,7км откъм с. Зараево. По тази причина,
възпрепятстваща разминаване на МПС-ва поради стеснение с близо метър,
движението по моста било регулирано с пътен знак „Б6“, указващ „Премини
ако пътят е свободен“. Откъм гр.Попово знакът бил поставен на 33м преди
началото на моста, а от другата страна към 19.12.2019г. знакът липсвал по
неустановени причини.
От заключенията по назначената химико-токсилогична /л.78 от ДП/ и
физико - химична /л.90 от ДП/ експертизи се установява по безспорен начин,
че подсъдимият не е бил под въздействие на алкохол, наркотични вещества,
техни метаболити или аналози.
От заключенията по химико-токсилогична /л.102 от ДП/ и физико -
химична /л. 115 от ДП/ експертизи се установява, че в предоставените за
изследвания обекти- биологична проба кръв- взета на 19.12.2019год. от
пострадалия М. не е бил под въздействие на алкохол, не са открити и наличие
на наркотични вещества, техни метаболити или аналози.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.17 т.2 от ДП/, причината за смъртта на пострадалия
М.М. е съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, както и счупване на дясна
бедрена кост с масивен кръвоизлив, довели до тежък травматично-
хеморагичен шок.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.24 т.2 от ДП/, пострадалата Х.А. в резултат на
настъпилото ПТП получила средни телесни повреди - счупване на лявата
бедрена кост с дислокация, което трайно затруднило движението на долния й
ляв крайник, както и счупване на лакетната кост на лявата предраменница,
което трайно затруднило движението на горния й ляв крайник.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.33 т.2 от ДП/, пострадалата А.Х. в резултат на
настъпилото ПТП получила счупване на двете кости на дясната подколенница
и счупване на голямопищялната кост на лявата подколенница, които довели
до трайно затруднение на движението на двата й долни крайника.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.42 т.2 от ДП/, пострадалият Ю.М. в резултат на
настъпилото ПТП получил счупване с луксация на дясна раменна кост, което
трайно затруднило движението на горния му десен крайник.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.55 т.2 от ДП/, пострадалият С.Х. в резултат на
настъпилото ПТП получил счупване на горна челюст, трайно затрудняващо
дъвченето и говора му.
6
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.63 т.2 от ДП/, пострадалата К.Х. в резултат на
настъпилото ПТП получила счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно
затруднение на движението на долния й десен крайник .
Гореописаните телесни уреждания са причинили средни телесни
повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, на Ю.М., К.Х., А.Х. и С.Х. и Х.А..
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно‐
медицинска експертиза /л.74 т.2 от ДП/, подсъдимият също пострадал от
настъпилото ПТП, като получил контузия на гръден кош и левият глезен, без
рентгенови данни за увреждания на костите и белият дроб.
Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, тя е призната от подс.Р. в процедурата по гл.27
НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност
– заключенията по АТЕ, съдебно-медицинските експертизи, писмени
доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка,
свидетелство за съдимост и др.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ТОС
относно материално правната квалификация на деянието на подсъдимия С.Р.,
а именно такова по чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.
1 от НК.
Безспорно и по делото, че подсъдимият Р. притежава правоспособност
на водач на МПС.
Безспорно е, че в резултат на ПТП-то, причинено и от подс.Р., е
настъпила смъртта на М.М.М., а на още 5 лица са били причинени
увреждания, които по своите медико-биологични признаци представляват
средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК както следва:
1. на Х. М. АХМ., ЕГН: ********** от с. Зараево трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник и на горен ляв крайник;
2. на ЮМ. М. М., ЕГН: ********** от с. Козица трайно затруднение
на движението на горен десен крайник
3. на К. ДЖ. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стояново трайно
затруднение на движението на долен десен крайник ;
4. на АЙШ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стоянов трайно
затруднение на движението на двата долни крайника ;
5. на С. АЛ. Х., ЕГН: ********** от с. Козица счупване на горна
челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора. Горното обуславя и
квалификацията по ал.4 на чл.343 от НК.
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване, изводът на Окръжен съд Търговище за това, че подсъдимият Р.
следва да носи отговорност за квалифициран състав на престъпление против
транспорта е законосъобразен. ТОС е допуснал нарушение на материалния
закон, свързан с правилното определяне на нормите, изпълващи бланкета на
7
нормата на чл.343 от НК.
В съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите,
определящи съставите по чл. 343 НК, са бланкетни. Те се запълват от
правилата, които уреждат движението по пътищата. Поведението на водачите
на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните норми на
Закона за движението по пътищата, Правилника за прелажунеута му и
другите подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение
по пътищата. Затова на първо място, както органите на досъдебното
производство, така и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП е
Правилника за приложението му правила за движение виновно са нарушени
от участвалите в автопроизшествието водачи на моторни превозни средства.
На следващо място е преценката кои от тези виновно нарушени правила са в
причинна връзка с настъпилото произшествие и последиците от него. Именно
тези норми подлежат на предявяване чрез конкретното им посочване наред с
наказателния състав, който следва да намери приложение.
Прилагайки горните постановки към конкретния казус, настоящият
въззивен състав счита, че следва да измени квалификацията на деянието на
подс.Р., възприета от първата инстанция, тъй като приема, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат стои
неизпълнението на задълженията му като водач по чл.20, ал.2 изр.второ от
ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Въззивната инстанция не споделя извода на публичното обвинение,
възприет безкритично и от първата инстанция, че подсъдимият е нарушил и
пътен знак Б6.
Пътен знак Б6 – „Премини ако пътят е свободен“ е от категория Б и
съобразно чл.45 от ППЗДвП той е един от пътните знаци, които уреждат
предимството и определят реда за преминаване на пътните превозни средства
през кръстовища и стеснени участъци от пътя.
Преминаването през стеснени участъци от пътя се регулира
едновременно от два пътни знака, поставени на двете страни на стеснението –
Б5 и Б6. Горното е изрично уредено от чл.46, ал.7 от ППЗДвП, а начинът на
поставяне на пътните знаци е изяснен от чл.51, ал.6 на Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 73 от
21.08.2001 г., изм. и доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., бр. 109 от 14.12.2004 г., изм., бр. 54 от 14.07.2009
г., в сила от 14.07.2009 г., изм. и доп., бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г., изм., бр. 32 от
16.04.2019 г., изм. и доп., бр. 13 от 14.02.2020 г., според който „Пътни знаци Б5
"Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства!" и Б6
"Премини, ако пътят е свободен!" се поставят от двете страни на стеснен
пътен участък, ясно видим по цялата си дължина както през деня, така и през
нощта. Пътните знаци определят предимството за преминаване през
стеснения участък, в който разминаването на срещуположно движещите се
пътни превозни средства е затруднено или невъзможно.“
8
Единият знак предоставя предимство за преминаване – това е знак Б6, а
другият въвежда забрана за навлизане в пътния участък, ако преминаването
по него е невъзможно, без насрещно движещите се пътни превозни средства
да бъдат принудени да спрат – чл.46, ал.6 от ППЗДвП.
Затова и чл. 57 от цитираната Наредба № 18 предвижда, че пътен знак
Б6 "Премини, ако пътят е свободен!" се поставя преди стеснен пътен участък
от дясната страна на водачите на пътни превозни средства, на които се
предоставя предимство за преминаване. Видно от приобщените по делото
писмени документи, касаещи временната организация на движението в този
пътен участък към инкриминирания момент, когато са се осъществявали и
ремонтни дейности, технологичният проект е предвиждал поставяне на знак
Б5 (виж л.114 и сл. т.1 дп) от едната страна на участъка (в случая с действие за
водача на л.а.“Мазда“) и знак Б6, предоставящ предимство на ППС-а,
пътуващи в направление гр.Попово, сред които и управлявания от
подсъдимия автобус. Обстоятелството, че знак Б5 е липсвал, когато е бил
извършен оглед на местопроизшествието, не променя действието на наличния
знак Б6 и предоставеното с него предимство за преминаване. Липсата на знак
В5 е лишила водача на л.а. „Мазда“ от възможността да изпълни
задължението си да осигури предимството на подсъдимия и сериозно е
допринесла за настъпването на инцидента.
В обобщение - подсъдимият се е ползвал с предимство да навлезе и да
премине пръв по моста, предоставено му с пътен знак Б6. За другия участник
в ППТ е било задължението да го пропусне, за което обаче той не е бил
надлежно сигнализиран, предвид липсата на пътен знак Б5. Навлизайки на
моста подсъдимият не е допуснал нарушение на каквато и да е забрана.
Същевременно обаче, виждайки, че насрещно движещия се лек автомобил
няма намерение да изпълни задължението си да спре и да му осигури
преминаването през стеснения участък, за подс.Р. е възникнало задължението
по чл.20, ал.2 от ЗДвП да предотврати сблъсъка като спре. Видно от
заключението на коментираната по-горе АТЕ, той е възприел навлизащия по
моста л.а. „Мазда“ от 375 м. преди мястото на удара и е разполагал с
техническа възможност да спре и да избегне сблъсъка. Въпреки, че избраната
от него скорост (70 км/ч) е надвишавала разрешената за пътния участък 60
км/ч., опасната зона за спиране (55м.) е позволява да спре далеч преди
мястото на удара.
Абсолютно идентични нарушения по ЗДпП е допуснал и загиналия
водач на л.а. „Мазда“, тъй като и той е управлявал МПС със скорост
значително надхвърляща ограничението от 60 км/ч., както и е разполагал със
същата видимост, позволяваща му да възприеме насрещно движещия се
автобус и да изпълни задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Безспорно
повереникът на частните обвинители –жалбоподатели е прав в съждението си,
че в продължение на 20 секунди подсъдимият е наблюдавал движението на
л.а. и не е предприел спиране. Същото обаче в пълна мяра е относимо и за
водача на л.а. „Мазда“ – той също 20 секунди е наблюдавал автобуса и дори
9
не е намалил скоростта си на движение, разчитайки да премине пръв през
стеснението. В този смисъл въззивната инстанция се солидаризира с извода на
ОС Търговище за наличие на съпричиняване на съставомерния резултат и от
страна на загиналия М.М.М.. Поведението и на другия участник в ПТП
равностойно е допринесло за настъпването на челния сблъсък на двете МПС
и причинените в резултат на това телесни увреждания и смърт.
Затова и въззивната инстанция приема, че едно-единствено нарушение
на правилата за движение по пътищата - това, уредено в чл.20, ал.2 от ЗДвП,
допуснато от преживелия ПТП-то водач - подс.Р., стои в генезиса на
настъпилото ПТП. Това налага проверяваната присъда да бъде изменена от
въззивната инстанция, която следва да интервенира съобразно правомощието
си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за същото престъпление,
като подс.Р. бъде оправдан да е допуснал нарушение на задълженията си като
водач на МПС, произтичащи от пътен знак Б6.
По отношение оплакването за несправедливост на наложеното
наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието по чл.343, ал.4 от НК и дееца, над минималния и под средния
размер, установен в санкцията на нормата, ОС-Търговище не е допуснал
нарушение на закона.
Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.Р. е била
осъществена от първостепенния съд при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като
е отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК предвид отсъствието на
многобройни смекчаващи или изключителни за вината на дееца
обстоятелства, при което наказанието „Лишаване от свобода“ е било
индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК на четири
години. След редукцията с една трета основното наказание е определено в
рамките на две години и осем месеца лишаване от свобода, а допълнителното
наказание е фиксирано в размер на пет години лишаване от права.
Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства. В категорията на смекчаващите са включени
необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика,
изказаните съболезнования към близките на пострадалата. Отегчаващи за
отговорността на подс.Р. факти ТОС е намерил – високата степен на
обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен
резултат и допуснатите 2 нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Тази аналитична
дейност на първата инстанция, въззивният съд не може да сподели напълно,
предвид вече изложените съображения за липса на нарушение от страна на
подсъдимия на предписанията, дадени с пътен знак Б6. От една страна ТОС
правилно е приел, че самопризнанието на подс.Р. не следва да се отчита и
като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Това е така, защото за да
бъде ценено самопризнанието на подсъдимия и като смекчаващо
10
отговорността му обстоятелство в диференцираната процедура по чл.371, т.2
от НПК, което е принципно възможно, съгласно дадените задължителни
указания в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2009 год., то следва да е
демонстрирано от подсъдимия още на досъдебното производство като
активно, своевременно и съществено съдействие при установяване на
обективната истина. В конкретния случай обаче разкриване на обективната
действителност по делото е резултат на ефективната дейност на
компетентните органи, които са установили механизма на ПТП след
назначаването на множество съдебни експертизи. Затова и волеизявлението
по чл.371, т. 2 НПК, с което подсъдимият Р. е признал фактите в
обвинителния акт, не може да се цени допълнително и като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията. Като смекчаващо
санкцията, която да понесе въззивника, ВАпС намира, че следва да бъде
ценена и напредналата възраст на подс.Р. – понастоящем на 70 години.
На следващо място не може да бъде споделено схващането на ТОС за
обема на отегчаващите вината на Р. обстоятелства, сред които е включена
високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия
тежък престъпен резултат. Тук следва да се посочи, че настъпилият тежък
резултат – смъртта на един български гражданин – в конкретния случай М.М.
и причинените средни телесни повреди на повече от едно лице, е елемент от
обективния състав на престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.Б от НК,
поради което и не е допустимо да бъде ценено като допълнително
утежняващо отговорността обстоятелство. Безспорно броят на пострадалите с
причинени средни телесни повреди значително надхвърля установения от
законодателя минимум, необходим за обективната съставомерност на
деянието. Но в конкретния случай този резултат е постигнат от съвместното
виновно поведение и двамата водачи на МПС, участвали в инцидента. Затова
и въззивната инстанция не може да сподели становището на
жалбоподателите, че преживелият инцидента водач следва изцяло да понесе
отговорността за стореното. Както вече бе посочено по-горе, загиналият М.М.
е допуснал напълно идентични нарушения на задълженията си като водач на
МПС – управление със скорост значително надхвърляща разрешената – 112
км/ч., и не е намалил тази скорост, въпреки ясно възприетия от него насрещно
движещ се автобус.
Основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната
отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за
онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо.
Санкцията трябва да бъде индивидуализирана и съобразена с особеностите на
неговата конкретна личност, на характеристиката на деянието, изводими от
доказателствата по делото. Затова и въззивната инстанция намира, че
наведените аргументи от частното обвинение не могат да послужат като
валидна обосновка за утежняване на наказателната репресия спрямо
подсъдимия. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно. Нейното
основното и предназначение е насочено към личността на дееца и
11
въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна
точка на обществената й значимост винаги е поставена в пряка зависимост от
повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна
отговорност.
Повереникът на частните обвинители-жалбоподатели по същество
поддържа оплакване за неприложимост на института на условното осъждане
единствено на база фактите, свидетелстващи за висока степен на обществена
опасност на деянието, поради тежкия съставомерен резултат – смърт на един
млад мъж и причинени средни телесни повреди на още 5 лица.
Жалбоподателите явно отдават приоритет на генералната превенция –
ефективното въздействие върху останалите членове на обществото.
ВАпС не споделя тези доводи. ВКС в редица свои решения изрично е
застъпвал и поддържал виждането, че единствено тежестта на съставомерния
резултат, както и видът на допуснатите нарушения на правилата за движение,
не елиминират изначално възможността за приложението на чл. 66 от НК.
Въпросът за отлагането на изпълнението на наложеното наказание се решава
конкретно за всеки отделен случай и обсъждането му не се изключва
предварително за нито една категория престъпления. В този смисъл е и
цитираното от защитата Решение № 60 от 16.06.2020 г. на ВКС по н. д. №
133/2020 г., III н. о., НК, в което отново е посочено, че преценката дали да се
приложи института на условното осъждане се прави във всеки отделен случай
при отчитане на конкретната обществена опасност на деянието и дееца и
постижимостта на целите по чл. 36 от НК чрез ефективно или условно
изтърпяване на наказанието.
В конкретния случай не се спори, че са налице първите две от
предвидените в чл.66 от НК предпоставки - наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца, лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Частното обвинение
оспорва извода на първата инстанция, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Първата инстанция в резултат на дължимата обективна и
комплексна оценка на всички установени по делото факти, е достигнала до
правилен отговор за наличието и на третата предпоставка, визирана в чл. 66,
ал. 1 от НК – възможността за превъзпитание на подсъдимия извън условията
на пенитенциарно заведение. В Решение № 97 от 31.10.2019 г. на ВКС по н.
д. № 280/2019 г., I н. о., НК върховната инстанция е посочила, че „при тази
преценка не се отчитат съставомерни елементи на престъплението, нито се
преценяват наново отегчаващите, респ. смекчаващите обстоятелства,
доколкото това вече е сторено при дейността на съда по определяне на
наказанието по реда на гл. V от НК“. Акцентът следва да бъде поставен върху
възможността деецът да се поправи без изтърпяване на наложеното
наказание, тъй като специалната превенция е приоритетна цел при решаване
на въпроса за изтърпяване на наказанието, без да се пренебрегва
общопревантивният ефект.
12
Това виждане е изложено и в мотивите по т. 1 на ТР № 2 от 22.12.2016 г.
на ОСНК на ВКС по т. д. № 2/2016 г. Цитираният тълкувателен акт по
обвързващ начин разяснява на съдилищата необходимостта внимателно да
съобразяват обстоятелствата, определящи конкретната тежест на
извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца, защото те
обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена опасност на
извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед постигане целите на специалната и
генералната превенции.
Всъщност жалбоподателите не твърдят завишената лична обществена
опасност на подсъдимия. Подобен извод не може да бъде и извлечен и от
установените факти за личността на подс.Р. и цялостното му поведение в
обществото. Изцяло положителните характеристични данни за подсъдимия
С.Р. го очертават като човек, който успешно е интегриран в обществото,
полага общественополезен труд от дълги години. От 1971 г. той е
правоспособен водач на МПС категория С, а от 1982 г. – категории СЕ и Д.
Свид. Н.С. допълнително го описва като внимателен и спокоен шофьор,
дълги години управлявал училищен автобус, пълен с деца. Правилно първата
инстанция е приела, че по делото не са установени обстоятелства, сочещи на
завишена степен на обществена опасност на подсъдимия и като водач на
МПС. Видно от приложената в т.2, л.135 от дп справка за нарушител/водач
подсъдимият през последните четири години е санкциониран 4 кратно с
минимални глоби с фиш за нарушения, свързани с неизползване на
светлините на автомобила през деня. Посочените от обвинението НП са с
давност близо 10 години. Същевременно пред първата инстанция са били
представени референции за отлични лични и служебни характеристични
данни за дееца, които правилно се били ценени от съда при изясняване на
личностните му качества. Следва да се отбележи и проявената от подсъдимия
критичност към поведението му, довело до загубата на един млад живот
причиняването на множество телесни увреждания.
Така изброените обстоятелства, съчетани с обсъденото по-горе
значително съпричиняване на съставомерния резултат и ниската опасност на
С.Р. като водач на МПС не позволяват на въззивната инстанция да
преразгледа приложението на чл.66 от НК. Принудителното изолиране на
личност като подсъдимия от нормалната му семейна, трудова и социална
среда не е нито необходимо, нито оправдано, тъй като не би допринесло с
нищо за поправянето и превъзпитаването му, а това е основната цел на
наказанието, по отношение на която общопревантивната му функция не може
да има приоритет. Приложението на чл. 66, ал. 1 от НК в конкретния случай
не е за сметка на генералната превенция. Целите й могат да се реализират
успешно и чрез прилагане на института на условното осъждане, тъй като то
също има своето предупредително и възпиращо въздействие, породено от
възможността наказанието да бъде приведено в изпълнение.
В допълнение на горните доводи следва да се посочи, че за успешното
13
обезпечаване на обществения интерес и осигуряване на безопасността на
движение по пътищата съществено допринася и кумулативното наказание по
чл.343 Г от НК. Лишаването на подс.Р. от права да правоуправлява МПС за
срок от пет години гарантира, че той няма да участва като водач на МПС в
движението по пътищата и по никакъв начин няма да представлява опасност
за другите участници в него. Не случайно и законодателят е предвидил
кумулативно налагане на наказанието по чл.37 от НК в хипотезите на
пътнотранспортни престъпления, тъй като комплексността на двете наказания
– Лишаване от свобода и Лишаване от права, постига по всеобхватно
въздействие върху личността на дееца и съответно по-обозрима постижимост
на целите по чл.36 от НК и без пенитенциарно третиране.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за
отмяна на института на условното осъждане е в разрез с установената ниска
обществената опасност и личността на дееца, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
ТОС не е допуснал нарушение на закона и при отмерването на
кумулативното наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
пет години, съобразявайки изложените по-горе съображения. Същото е със
значителна продължителност, което както вече бе коментирано по-горе се
явява обосновано от обществения интерес за гарантиране безопасността на
движението по пътищата.
По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани
основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание
чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
I. ИЗМЕНЯ присъда № 4, постановена по НОХД № 88/2021 г. от
Търговищкия окръжен съд на 08.06.2021г. и прилага закон за същото
наказуемо престъпление, като приема, че престъплението по чл.343, ал.4,
вр.ал.3 от НК е осъществено от подс.СТ. ЯНК. Р. при нарушаване на
правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА
да е допуснал нарушение на пътен знак Б6;
II. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му
пред ВКС на РБ.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15