№ 97
гр. Плевен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20224400900141 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава XXI от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 4 от
ЗТР.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „ИЗБА КОМАРЕВО“
ООД, със седалище и адрес на управление: ********* обл.Плевен, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Н., чрез пълномощниците адв.
Г.Г. от САК и адв. В.И.И. от АК-Смолян, срещу отказ № 20220914214846 от
16.09.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по
вписванията по подадено от дружеството заявление с вх.№ 20220914214846.
Жалбоподателят счита атакуваният отказ на длъжностното лице по
регистрацията при ТР за неправилен. Поддържа довод, че налагането на запор
върху дружествения дял на съдружник не може да бъде пречка за
прекратяване участието му в дружество и излага подробни съображения в
подкрепа на същия. Цитирана е и съдебна практика. С жалбата се претендира
отмяната на обжалвания отказ и указване на Агенцията по вписванията на
впише заявените обстоятелства по партидата на дружеството в търговския
регистър.
Постъпил е писмен отговор на жалбата, подаден от Агенция по
вписванията, чрез юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, с който се поддържат
изцяло мотивите, изложени в обжалвания отказ.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства към преписката по
1
обжалвания отказ, както и данните в търговския регистър, касаещи вписани
обстоятелства по партидата на дружеството-жалбоподател, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване пред съда акт на
длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, от
активно легитимирано лице, в установения от закона срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните
съображения:
Пред Агенцията по вписванията е подадено заявление с вх. №
20220914214846 от 14.09.2022 г. за вписване на промени по партидата на
„ИЗБА КОМАРЕВО“ ООД, ЕИК *********. Заявено е за вписване
прекратяване участието в дружеството на Р.П.И. по реда на чл. 125, ал. 2 от
ТЗ. Със заявлението е представено писмено уведомление с характер на
предизвестие, отправено от съдружника Р.П.И. до „Изба Комарево“ ООД, с
отбелязване за получаването му от адресата на 21.10.2009 г.
По подаденото заявление е поставен обжалваният отказ на
длъжностното лице по регистрацията от 16.09.2022 г. Отказът е мотивиран
със съображения, че върху дружествения дял на съдружника Р.П.И. са
наложени запори, съответно: № 003 в полза на ЕТ „К.К.Г.“ и № 004 в полза на
„Евролийз Ауто“ АД. Посочено е също така, че след като запорът е породил
действието си, след вписването му в търговския регистър не могат да бъдат
извършвани всякакви последващи разпоредителни действия със запорираните
дружествени дялове, както и че в съдебната практика е прието, че забраната
за разпореждане с дела на съдружника след вписване на запора обхваща и
забраната да се въздейства върху членственото правоотношение между
дружеството и съдружника, каквото е заявеното напускане по реда на чл. 125,
ал. 2 от ТЗ, тъй като въпросът за конкуренцията между правото на кредитора
с обезпечено вземане да се удовлетвори от стойността на запорираните
дялове на съдружника-длъжник и това съдружника-длъжник да прекрати
членственото си правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ следва да
бъде решена с оглед релевантния момент на определяне паричната
равностойност на неговия дял – по баланса към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването чрез напускане /чл. 125, ал. 3 от ТЗ/ или към този
2
на връчване на волеизявлението на съдебния изпълнител за прекратяване на
членството, или на влизане в сила на решението за прекратяване на
дружеството по чл. 517, ал. 3 от ГПК, последвано от производство по
ликвидация. При това положение не е допустимо вписване на прекратяване на
членството на съдружник, върху дружествените дялове на когото е наложен
запор, което вписване по реда на чл. 517 от ГПК предхожда искането за
вписване на това прекратяване. Цитирани са множество съдебни актове на
различни съдилища.
Съдът намира, че така постановеният отказ е правилен.
От данните по делото и служебно извършената справка в търговския
регистър се установява, че с уведомление, получено на 21.10.2009 г. от
управителя на „Изба Комарево“ ООД, съдружникът Р.П.И. е предизвестил
търговското дружество за напускането си по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Междувременно обаче, преди изтичането на визирания в същата разпоредба
тримесечен срок на предизвестие, на 16.12.2009 г. по партидата на
дружеството е вписан запор върху дружествения дял на този съдружник /
запор № 003/. Впоследствие, на 13.11.2014 г. е вписан още един запор /запор
№ 004/ върху дружествения дял на съдружника Р.П.И..
При това положение извършеното вписване на запори върху
дружествения дял на И. произвежда защитното си действие и препятства
прекратяването на участието на съдружника в дружеството при условията на
чл. 125, ал. 2 от ТЗ, респективно вписването на това обстоятелство. В
противен случай, това би довело до невъзможност за изпълнение по реда на
чл. 517, ал. 3 ГПК, а такава хипотеза поначало е изключена чрез изричната
разпоредба на чл. 517, ал. 1, изр. 2 ГПК. Когато изпълнението бъде насочено
към запорирания дял, съдебният изпълнител изпраща на дружеството
изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в
дружеството и последното дължи плащане на взискателя на припадащата се
на съдружника-длъжник част от имуществото, определено съгласно чл. 125,
ал. 3 от ТЗ. Прекратяването на членственото правоотношение на съдружника-
длъжник настъпва именно в момента, в който от дружеството е получено
изявлението по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК и това е релевантният момент за
определяне стойността на припадащото се на този съдружник имущество от
дружеството с ограничена отговорност /решение № 101/25.06.2012 г. по т.д.
3
№ 877/2011г., II ТО на ВКС/. Следователно, с налагането на запор върху
дружествения дял на съдружника-длъжник се отнема възможността му да се
разпорежда със запорирания дружествен дял и да напусне дружеството с
предизвестие, а дружеството не би могло да изключи този съдружник. Т.е.
членственото правоотношение при наложен запор върху дружествен дял в
дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено единствено и
само по воля на взискателя и само това прекратяване е основание за
настъпването на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 от ТЗ към датата,
на която е получено изявление за прекратяване по чл. 517, ал. 3 от ГПК.
При неплащане, взискателят може да бъде овластен да предяви иск за
прекратяване на дружеството с оглед провеждане на производство по
ликвидация, осребряване имуществото и удовлетворяване на вземането му.
Именно за да гарантира възможността на кредиторите на съдружника-
длъжник да предизвикат прекратяването на дружеството, за да се
удовлетворят от ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъде
парирано от инициираното от длъжника прекратяване на членственото му
правоотношение, законодателят е предвидил запора върху дела на
съдружника в търговското дружество. Забраната за разпореждане с дела на
съдружника след вписването на запора е насочена към разпоредителните
действия на самия съдружник, а не представлява забрана към дружеството да
се разпорежда с имуществото си, което практически би означавало обща
възбрана и запор, но забраната към съдружника-длъжник обхваща и
забраната да се въздейства върху членственото правоотношение /в този
смисъл решение № 835/28.12.2006 г. по т.д. № 472/2006 г., I ТО на ВКС/.
В контекста на гореизложеното се налага извод, че в случая не би
следвало да се впише в търговския регистър прекратяване участието на Р.П.И.
в „Изба Комарево“ ООД, тъй като това би осуетило възможността на
неговите кредитори, чиито вземания са обезпечени със запори върху
дружествения му дял, да удовлетворят тези вземания чрез получаване
припадащата се на И. част от имуществото на дружеството към датата, на
която е получено изявление за прекратяване на членственото му
правоотношение по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, а не към избрана от
длъжника дата.
В този смисъл, като е постановило отказ на впише прекратяване
4
участието в дружеството на Р.П.И. по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ по заявление
вх.№ 20220914214846 от 14.09.2022 г., длъжностното лице е спазило закона,
поради което обжалваният отказ подлежи на потвърждаване.
Независимо от изхода на делото, разноски в полза на Агенцията по
вписванията не следва да се присъждат, каквато претенция е заявена изрично
с депозирания писмен отговор на жалбата. Това е така, тъй като
разглежданото производство е охранително по своя характер и приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 541 от ГПК, според която разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. Предоставянето на
възможност за отговор на Агенцията по вписванията не изменя характера на
производството и не го прави спорно, за да й се следват разноски.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20220914214846 от 16.09.2022 г. на
длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията,
постановен по заявление с вх. № 20220914214846 от 14.09.2022 г., за
вписване промяна в обстоятелства по партидата на „ИЗБА КОМАРЕВО“
ООД, ЕИК *********, изразяваща се в прекратяване участието в дружеството
на Р.П.И. по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в 7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и на
Агенцията по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
5