Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 15134 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по две жалби на длъжника С.В.С..
С първата жалба с вх. № на ЧСИ 10687/18.10.2019 г.
длъжникът обжалва налагането на запор на банковата й сметка за разноски, като
счита, че липсва изискуем паричен дълг по изпълнителното основание. При
условията на евентуалност иска да се редуцира адвокатското възнаграждение до
минималния размер за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева,
тъй като по делото не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, за
които да е осъществена адвокатска защита за взискателя.
С втората жалба с вх. № на ЧСИ 11437/30.10.2019 г. С.В.С.
обжалва отказа на частния съдебен изпълнител за приключване на изпълнителното
дело, както и допълнително начислените разноски в размер на 60 лева. Посочва,
че е изпълнявала редовно периодичното си задължение за предаване на детето на
неговия баща, поради което производството по принудително изпълнение следва да
бъде приключено поради изпълнение преди образуването на делото действия, както
и че разноските по делото в този случай следва да останат в тежест на
взискателя. Твърди, че темата с паричните задължения на бащата всъщност е в
основата за образуването на изпълнителното дело, а не неизпълнението за
предаване на детето. Предвид изложеното иска да се отмени отказа на ЧСИ С.А.за
приключване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, да се приключи
принудителното изпълнение и да се постанови всички начислени и несъбрани
разноски по изпълнителното дело да останат за сметка на взискателя.
С писмен отговор взискателят Б.К.Ж. оспорва подадените
жалби. Иска да се оставят без уважение като недопустими и неоснователни. Твърди,
че майката системно не изпълнява постановения от съда режим на лични контакти
на бащата с детето и препятства контактите помежду им, поради което е завел
изпълнителното дело срещу С.С.. Счита, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника. Поддържа, че първата жалба е
нередовна и недопустима и не сочи конкретни действия или акт на съдебния
изпълнител, които да подлежат на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Счита, че втората жалба е недопустима, тъй като е депозирана извън
едноседмичния срок, а по същество е неоснователна.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита, че депозираните от длъжника жалби са изцяло
неоснователни. Посочва, че образуването на изпълнително производство не е
действие, което длъжникът да може да обжалва по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, тъй
като законодателят не му е предоставил такава възможност. Твърди, че правилно
не е отказал и не е следвало да откаже образуването на изпълнително дело за
изпълнение по реда на чл. 528 ГПК. Счита, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че законовият минимум на адвокатски хонорар – разноски в
изпълнителния процес би следвало в конкретния казус да е в общ размер на 200
лева. При съобразяване наредбата за минималните възнаграждения, минимумът е 400
лева, доколкото е намален хонорарът. Посочва, че запорът и възбраната не
подлежат на самостоятелно обжалване.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, отговора на
взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
1/ По жалбата с вх. № на ЧСИ С.А.№ 10687/18.10.2019 г.:
В частта, в която длъжникът обжалва
наложен запор върху банковата й сметка, съдът намира, че жалбата е недопустима,
тъй като посоченото действие не е сред лимитативно изброените такива в чл. 435,
ал. 2 ГПК, които могат да бъдат предмет на обжалване.
В частта, в която правото на жалба е
упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е определено дължимо
възнаграждение на взискателя в размер на 600 лева, жалбата има допустим предмет
на съдебен контрол и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата в тази част е
основателна.
Изпълнително дело № 20199190400338
по описа на ЧСИ С.А.е образувано по молба на взискателя Б.К.Ж. срещу С.В.С., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 10.10.2019 г. по гр.д. № 44483/2014 г.
по описа на Софийски районен съд, с който е определен режим на лични контакти
на бащата Б.К.Ж. с детето Р.Б.Ж..
На 15.10.2019 г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника да изпълни определения от съда режим на
лични отношения на бащата с детето, както и за заплащане на сумата 600 лева за
адвокатски хонорар, която е предмет на подадената жалба. Поканата е получена от
С.В.С. на 17.10.2019 г.
С възражение от 18.10.2019 г. длъжникът
заявява, че не са налице основания за предприемане на действия по принудително
изпълнение и че разноските по изпълнителното дело трябва да останат изцяло за
сметка на взискателя.
На същата дата 18.10.2019 г. е
пусната и първата от процесните жалби, включително и срещу определеното
адвокатско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав намира за установено от представения по изпълнителното дело
договор за правна защита и съдействие, че взискателят Б.К.Ж. е заплатил в брой
за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело в полза на адв.
Р.Шдоговорено възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира за
неоснователно възражението на длъжника, че след като не е възпрепятствала
изпълнението на съдебното решение и утвърдения режим, то не следва да се
образува изпълнително производство. Взискателят се е снабдил с изпълнителен
лист, въз основа на който има право да образува изпълнително дело за предаване
на дете при съблюдаване на особените правила, предвидени в чл. 528 ГПК.
Направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
образуване на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на
основание чл. 79 ГПК. Съгласно посочената разпоредба разноските са за сметка на
длъжника, освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство по
чл. 433 ГПК.
Настоящият
съдебен състав като съобрази, че в разглеждания случай липсват данни, че
длъжникът възпрепятства упражняването на установения режим, като е факт по изпълнителното
дело, че детето е предадено доброволно на бащата, съгласно изготвения протокол
за предаване на дете от 02.11.2019 г., намира, че разноски за адвокатско
възнаграждение се дължат само за образуване на делото и то в минималния размер от
200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното в тази част подадената жалба
следва да се уважи, като се определят разноски от общо претендираните от 600
лева в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното производство.
2/ По жалбата с вх. № на ЧСИ С.А.№ 11437/30.10.2019 г.:
От приложените документи по
изпълнителното дело е видно, че с протокол-уведомяване по телефона, изготвен от
ЧСИ С.А., на 22.10.2019 г. на длъжника С.В.С. е съобщено по телефона, че
молбата й от 18.10.2019 г. е оставена без уважение, тъй като не са налице
основания за прекратяване на изпълнителното дело, начислените такси и разноски
са дължими от длъжника и не са налице основания за вдигане на наложените
запори.
Цитираното в жалбата съобщение №
7991/2019 г., за което С.С. твърди, че е уведомена за отказа за приключване на
изпълнителното дело, се отнася до уведомяване на длъжника на основание чл. 528,
ал. 5 ГПК за насрочване предаването на детето Р.Б.Ж. на бащата Б.К.Ж.-
Съобразно чл. 436, ал. 1, изр. 1 ГПК
жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
– от дяна на съобщението. В чл. 60, ал. 5 ГПК е предвидено, че срокът, който се
брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срокът, и изтича в края на последния ден. В разглеждания случай длъжникът С.С.
е уведомена за отказа на съдебния изпълните да прекрати /приключи/
изпълнителното дело и за начисляване на разноски на 22.10.2019 г. Срокът за
обжалване е до 29.10.2019 г. /понеделник, присъствен ден/. Жалбата е подадена
от С.В.С. чрез частния съдебен изпълнител на 30.10.2019 г., което е извън
законоопределения срок. Ето защо подадената втора жалба следва да се остави без
разглеждане като просрочена.
С
оглед изхода на спора и заявеното искане от взискателя за присъждане на
разноски, съдът намира от общия размер от 200 лева следва да му се присъдят 150
лева, тъй като първата жалба е частично уважена.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № на ЧСИ
10687/18.10.2019 г. в частта, в която длъжникът С.В.С. обжалва налагането на
запор на банковата й сметка, като недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № на ЧСИ 10687/18.10.2019 г. определеното
по изпълнително дело № 20199190400338 по описа на ЧСИ С.А.адвокатско
възнаграждение,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на С.В.С. – длъжник по изпълнително дело № 20199190400338
по описа на ЧСИ С.А.приетите
разноски по изпълнението в частта на адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева /двеста
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с
вх. № на ЧСИ 11437/30.10.2019 г., подадена от длъжника С.В.С. срещу отказа на
частния съдебен изпълнител за приключване на изпълнителното дело, както и
допълнително начислените разноски в размер на 60 лева, като просрочена.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Б.К.Ж., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, сумата в
размер на 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща направени разноски за настоящото
производство.
Решението в
частта, в която са оставени жалбите без разглеждане има характер на определение
и подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му. В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.