№ 82
гр. Ямбол, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. З., ЕГН **********, чрез адв. С.Е. от АК Ямбол
против Наказателно постановление № 21-0813-001865/29.11.2021 г., издадено от
Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-
515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП. В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като са твърди, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като
на посочения час в АУАН и НП – 09.50 ч. не му е била извършвана проверка при
преминаване през кръстовище, а се е намирал на друго място, за което е ангажирал
доказателства пред административно-наказващия орган и се иска отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендират се присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява и от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Е. от АК –
Ямбол и се прави искане да бъде отменено наказателното постановление по
изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
1
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.08.2021 г. в 08.50 часа жалбоподателят Н. Г. З. управлявал лек автомобил
„Тойота Ярис” с рег. № ***, като се движел по бул.Крайречен в гр.Ямбол. На
кръстовището с ул.Русе жалбоподателят преминал на червен сигнал на светофара. Това
поведение на водача станало достояние на контролните органи в лицето на свидетелите
Е. и Я. – *** в сектор Пътна полиция Ямбол на ОД МВР-Ямбол, които спрели водача
за проверка. За горното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за
установяване на административно нарушение с бланков номер 991838 за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП в присъствието на нарушителя, предявен и подписан от водача, който
направил възражения в насока, че не са верни обстоятелствата в акта, като е преминал
на жълт светофар. Впоследствие въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя е
издадено и атакуваното НП № 21-0813-001865/29.11.2021 г. Както в АУАН, така и в
НП е записан час на констатиране на нарушението – 09.50 ч.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Е. и на свидетелите Я. и И., дадени в съдебно заседание и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие актосъставителят Е. е посочил,
че времето на констатиране на нарушението е 08.50 ч., като неправилно в АУАН е
записал час 09.50 ч.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът констатира наличието на съществено процесуално
нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в следното: Съгласно
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, актът за установяване
административното нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, а именно показанията на актосъставителя
Е. се установява по безспорен начин, че проверката и констатиране на нарушението е
било констатирано на 27.08.2021 г. в 08.50 ч., като неправилно актосъставителя е
записал в акта като час на нарушението – 09.50 ч., като същият този час е бил
възпроизведен и при издаване на наказателното постановление. От показанията от
2
водения от страна на жалбоподателя в съдебно заседание и разпитан като свидетел
Генчо И. се установява също така, че по времето, когато е вменено с АУАН и НП
извършването на нарушение от жалбоподателят, последният се е намирал в магазин до
Вик Ямбол, където са закупували водомер за жалбоподателя, като това обстоятелство
се потвърждава и от представените още в хода на административно-наказателното
производство фискални бонове от нарушителя. При това положение се установява, че
на посочения в АУАН и НП час – 09.50 часа на 27.08.2021 г. жалбоподателят не е се
намирал на кръстовището в гр.Ямбол, посочено в АУАН и НП и не е извършвал
нарушение в този час. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, съобразно която наказателното постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, тъй като в конкретния случай е налице пълно
несъответствие между изложените обстоятелства в АУАН и НП относно часа на
извършване на нарушението от страна на жалбоподателят З. и установената
фактическа обстановка в съдебно заседание. Посоченото нарушение при съставянето
на акта е съществено, а издаденото въз основа на него наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна.
Предвид констатираното съществено процесуално нарушение е безпредметно
разглеждането на спора по същество и обсъждането на изложения довод от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за маловажен
случай на административно нарушение.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно. Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-001865/29.11.2021 г.,
издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с
МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на Н. Г. З. ЕГН ********** с адрес гр.***, на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8 точки за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР ЯМБОЛ да заплати на Н. Г. З., ЕГН **********, адрес
гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4