Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр. Русе, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в
публично заседание на 24 септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Теодора П. и в присъствието
на прокурора…… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 3122 по описа на
2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Молителката Р.Ю.М. твърди, че с
ответника Г.Г.М. сключили граждански брак на 30.06.2018 г., от който имат две малолетни
деца – А* Г* Г., роден на *** г., с ЕГН ********** и А* Г* Г., роден на *** г.,
с ЕГН **********. Заявява че живеела заедно с ответника от сключването на брака
им 30.06.20018 г. до 21.07.2020 г. В началото на брака им отношенията били добри,
живеели в дома на родителите на съпруга й в гр. Сливо поле. Твърди че за първия
път ответникът и посегнал през м. юли 2019 г., тогава била бременна с второто си
дете А*, но конфликтите и скандалите започнали още след раждането на първото им
дете А*. Съпругът й постоянно се нервирал, че детето плачело, а тя не можела да
го накара да спре и викал майка си, която също не успявала да накара бебето да спре
да плаче. Първото му посягане било шамар, но придружен със заплахи, че децата били
негови, и че тя нямала право да ги взема, и тъй като била разбрала за негова изневяра,
заплашил я, че ако не била бременна щяла много сериозно да бъде набита. Втория сериозен
бой бил на 14.06.2020 г. От този побой лявото й око и лявата й скула били сини в
продължение на две седмици, била ритана в гръдния кош от двете страни с крака, това
се случило през деня, и тъй като й бил разбита уста той и казал да гълта кръвта,
за да не я видели децата. Докато я биел запушвал
устата й с тениската си, за да не чуят децата и неговите родители. През нощта я
наказал да стои седнала и да не спи. Ответника проявявал агресия и към по-голямото
дете А*, което било на 1 г. и 8 м., редовно я наказвал, като я лишавал от храна
защото била дебела. Отнел й дебитна карта, чрез която получавала парите за децата,
защото нямала такива права, и тъй като била жена, нямала право да излиза от къщата,
това можело да стане само в присъствието на нейната зълва или свекърва. Често била
наказвана да спи на земята и ако децата се събудели нощем трябвало да ги успокои.
На 10.07.2020 г. вечерта след като децата заспали, ответникът отишъл в стаята и
направил скандал, защото разбрал от майка си, че молителката била излизала през
деня и я били видели на спирката да говори с някого. Тя се помъчила да излезе от
стаята и да отиде в банята, за да се изкъпе, но той не й разрешил, тя настоявала,
при което той я хванал за гърлото и започнал да я души, ударил два пъти главата
й в земята, като не спирал да пита многократно, дали щяла да става курва. Детето
А* се събудило и ответника я пуснал, за да го успокои. След като то се успокоило
той я притиснал в стената и започнал да я души. Тя тропала с крака и удряла с ръце
по пода, за да чуят родителите му и да я спасят, но те се правели, че не чуват.
Не можела да вика, защото отново устата й била запушена с тениската му. Докато я
биел и казал, че ще вземе децата, а нея жива щял да зарови. Побоят продължил около
два часа, като се стараел устата й постоянно да бъде запушена с тениската, за да
не може да вика. Нанесъл й наранявания по главата, тялото, ръцете, шията и разбил
устата й. След побоя отнел телефона й, за да не може да се свърже с родителите си,
било й абсолютно забранено да излиза извън двора на къщата, тъй като имала по себе
си много нанесени телесни повреди, да не ги видели хората. Заявява, че повече от
седмица не се била обаждала на родителите си в гр. М*, те дошли до гр. С* п* на
19.07.2020 г., за да разберат какво става с нея и с децата, видели телесните повреди
и тя им разказала всичко. Баща й се свързал с националния телефон за жертви от домашно
насилие и с полицията и на 21.07.2020 г. подала жалба в полицията, извадила си СМУ
за удостоверяване на нанесените телесни повреди, след което, заедно с децата се
изнесла от дома на ответника и отишли при родителите й в гр. М*. На 21.07.2020 г.
съпругът й се свързал с нея и започнал да я моли, че щял да се промени, че ще почнат
всичко на чисто без никой да им се меси. Молителката му повярвала и се прибрало
при него в гр. С* п*, но отново започнали заплахите, този път се включили и родителите
му, обвинили я, че тя била виновна за всичко, че злепоставила ответника, че било
нормално мъжът да бие жена си, тъй като и свекървата е била пребивана и възпитавана
по същия начин, но никога не била злепоставяла мъжът си. На следващия ден ответника
започнал отново да настоява да оттегли жалбата си от полицията, но освен това настоявал
да подаде жалба за насилие срещу собствените си родители, а ако не го била сторила
„бял ден нямало да види“. Изчакала го да отиде на работа, взела си децата и отишла
отново в полицията, от където я насочили към Кризисния център, където към настоящия
момент била настанена заедно с децата.
Иска да бъдат наложени мерки за
защита от домашно насилие спрямо ответника, като същия бъде задължен да се въздържа
от извършване на такова, като му бъде забранено да приближава до нея, нейното жилището
в гр. М*, ул. С*К* №**, както и до местата за социални контакти и отдих на по-малко
от 20 м. за срок от 18 месеца. Иска да бъде определен временно срок от 18 месеца
за местоживеенето на децата А* Г* Г. и А* Г* Г. да бъде при пострадалия родител.
Да се задължи ответника да посещава Специализирана програма за извършители на домашно
насилие към Сдружение "Център Динамика". В съдебно заседание ответникът
П* П* В* оспорва предявената молба.
В съдебно заседание ответникът Г.Г.М.
счита предявената молба за допустима, но неоснователна, като заявява, че не бил
осъществявал домашно насилие над молителката.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак на
Община Русе, страните по делото сключили
такъв на 30.06.2018 г. в гр. С* п**.
От брака
си имат две деца А* Г* Г., роден на *** г. и А* Г* Г., роден на *** г.
Видно
от приетото по делото съдебномедицинска удостоверение от 21.07.2020 г. на УМБАЛ
К*, молителката при прегледа съобщила, че на 10.07.2020 г. около 23.30 часа
била удряна с ръце и юмруци по главата и тялото от ответника. При нейното
освидетелстване се установило кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и
горните крайници, пигментация на шията и белег на лигавицата на горната устна,
като посочените увреждания можело да бъдат получени , както молителката била
съобщила.
Видно
от приетите по делото справки за потребление на мобилен номер молителката: за
периода от 15.06.2020 г. до 23.06.2020 г. тя не била разговаряла по телефон с
родителите си, а за периода 23.06.2020 до 12.07.20202 г. разговаряла с тях 9
пъти, в периода 15.07.2020 до 19.07.2020 г. разговаряла 4 пъти, като провела 7 разговора с
тях на 20-21.07.2020 г.
Разпитаният
свидетел по Ю. Р* Х*, баща на молителката, изнася данни, че те със
съпругата му нямали достъп до дъщеря си, защото още на раждането на първото и дете
не ги допуснали на изписването на детето, на изписването на второто също. Р* им
казвала, че нямали право да отидат. На 19.07.2020 г., когато отишли в дома на
молителката разбрали, че една седмица преди това спрямо нея било упражнено домашното
насилие. Телефона й бил изключен и нямали връзка с нея. На втория или третия ден
след случилото се, тя звъннала на баща си и му разказала всичко, че ответникът и
бил изневерил и после я бил, защото тя говорила с жената, с която той бил изневерил.
Свидетелят звъннал на „горещия телефон”, и от там му обяснили, че трябвало да подадат
жалба и после му дали телефона на центъра Динамика. Преди това свидетелят няколко
вечери подред звънял на ответника да пита, какво ставало с телефона на дъщеря
му, защото никой не му вдигал и той му отговарял, че телефона и бил повреден. След
2-3 дни с жена си в събота вечерта под предлог, че дядото на молителката, който
бил в старчески дом дошъл да види децата, решили да я вземат, за да можели да поговорят
на спокойствие. Отишли и говорили с ответника, защото от него се искало разрешение
и той разрешил да я вземат в неделя. В
тях видели, че на скулата и на рамото имало
синини, оплаквала се, че ответникът не и давал да спи на леглото, карал я да спи на
земята и затова я болял гърба, и само, когато малкия им син се разплачел, тогава
и разрешавал да спи при него за да го успокои. Отишли с дъщеря си в полицията в
гр. Сливо поле и подали жалба. Към настоящия момент дъщеря им живее в кризисен център. На
19.07.2020 г. видели, че Р. имала видими жълтеникави петна на скулата и на рамото.
Решил да я прегърне и тя тогава му се оплакала, че я боли гърба, като им
казала, че здраво място имала само по краката. Още при разговора им по телефона
тя му обяснила, че ответникът я бил. В понеделник молителката не била с
родителите си, била си в тях, защото ответникът тогава бил в почивка.
Майката на молителката Г* А* Х* при разпита си посочва, че още преди да види
дъщеря си имала чувството, че нещо в отношенията им с ответника не било наред. С
Р** се виждали, когато им разрешели. Първо тя питала съпруга си дали може да се
види с тях и след това им отговаряла. През м. юли тя им се обадила и те отишли
да я видят. Отначало тя нямала телефон, после баща й и дал, за да я чуват. След
като я взели, видели белезите по нея, синини по лицето и гърба- единственото
здраво място по нея били краката и. Бащата на молителката се обадил на 112 и от
там ги консултирали. Отначало дъщеря им си дошла с тях, но после се върнала при
съпруга си, защото имали две деца. Той казал, че щели да излязат на квартира и тя
му повярвала. Между 11.07.2020 г. и 19.07.2020 г. не се чували, защото тя нямала
телефон. Отишли в събота, подали жалба във вторник, защото в понеделник ответникът
почивал и се притеснявали от него.
Според св. Р* Г*Г*,
приятел на ответника, отношенията между страните по делото били добри. Чувал бил,
че имали някакви търкания, но смятал, че било нормално. Ходил на гости на родителите
на ответника на 2-3 пъти в месеца. Не бил виждал синини по молителката. През м.
юли тази година работил в дома на ответника, тогава дошъл бащата на молителката.
Св. С* Г* Н*, сестра на ответника, твърди, че страните по делото
живеели заедно с родителите и. Отношенията на страните преди били много добри, разбирали
се, навсякъде ходели заедно. В началото на лятото, през м. юни една вечер молителката
и звъннала и отишла в тях заедно с брат и.
Тогава тя и казала, че брат и и ударил шамар. Свидетелката се ядосала и му звъннала. Той се върнал и тя
много му се карала. След като той си тръгнал молителката и казала, че си писала
с бившето си гадже, но брат и видял. Свидетелката не била виждала синини по лицето на молителката. Не знаела
тя да била спала на пода. Парите от семейния бюджет стояли в нея. Ходила сама по
магазините, но тъй като свидетелката била с кола заедно излизали. Брат и разрешавал на Р* да се вижда с родителите
си. Тя по принцип не говорела с тях, наскоро се сдобрили и започнали през вечер
да я вземат. Молителката питала брат и дали можела да отиде до М*.
Не е спорно по
делото, че с протокол, изготвен от управителя на сдружение „Център Динамика”,
ответникът върнал дебитната карта на молителката.
Представена
е и декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от молителката.
При
тази фактическа обстановка съдът намира, че молбата е основателна.
Безспорен
е фактът, че ответникът е лице, с което молителката се е намирала в брак, т.е той попада
в кръга на лицата,посочени в чл.3 от ЗЗДН.
Смисълът
на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие.
От значение за осъществяване хипотезата на нормата по чл.2 от
закона е установяване на факта налице ли е деяние, описано в същата или не.
Следователно, необходимо е да се установи има ли осъществено психическо или
физическо насилие и в какво се изразява същото.
От
доказателствата по делото, ценени в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че е бил осъществен твърдяният акт
на домашно насилие на 10.07.2020 г. от ответника по
отношение на молителката. Съдът следва да преценява единствено
конкретния случай и то така, както е индивидуализиран и посочени в молбата, по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Съобразно общите правила на
чл.154 ГПК, приложими и в производствата по ЗЗДН, доказателствената тежест е
молителката да установи обстоятелствата, на които основава молбата си. В тази
връзка тя се е възползвала от изключителното улеснение, което й предоставя
ЗЗДН, като е представила декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Тази декларация обаче следва
да се взема предвид единствено ако няма други доказателства по делото, тъй като
по съществото си представлява частен документ. В подкрепа на твърденията на молителката са събраните гласни доказателства,
като в тази насока съдът цени показанията на св. Х* и св. Х*, които
безпротиворечиво съобразно възприетото лично от тях установяват твърдяното
домашно насилие, което обстоятелство се подкрепя и от приетото по делото съдебномедицинска
удостоверение. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е извършил
действие, което представлява домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
С оглед защита на интересите на молителката,
по отношение на ответника следва да бъдат наложени предвидените в чл.5, ал.1 ЗЗДН мерки.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответника следва да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50.00 лева.
Съдът, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, налага Г.Г.М. в размер на 200.00 лева.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на
молителката направените от нея разноски в производството в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Г.Г.М.,
ЕГН **********,*** се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Р.Ю.М.,
ЕГН **********,*** N22 за срок от 18 МЕСЕЦА и му ЗАБРАНЯВА да
приближава Р.Ю.М., ЕГН **********,***, жилище и, находящо
се в в гр. М*, ул.С* К* N*, както и местата за социални контакти и отдих за същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА Г.Г.М., ЕГН **********,*** да
посещава Специализирана програма за извършители на домашно насилие към
Сдружение Център Динамика.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
А* Г* Г., роден на *** г., с ЕГН ********** и А* Г* Г., роден на *** г., с ЕГН **********
да бъде при тяхната майка Р.Ю.М., ЕГН **********,*** N22 за срок от 18 месеца.
За
наложените мерки за защита да се издаде заповед, в която да се укажат
последиците от неизпълнение по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН **********,***
да заплати Р.Ю.М., ЕГН **********,*** N22 сумата от 400 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН **********,*** заплати глоба в размер на 200.00 лева в полза на
държавата.
Препис
от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящите
адреси на страните.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: