РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. Я., 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100183 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД
срещу *** гр. Я..
Ищецът твърди, че през м.декември 2018 година дружеството е доставило на ответника
плодове, както следва: На 03.12.2018 год. – 124,300 кг. банани; На 05.12.2018 год. – 124,300
кг. ябълки; На 07.12.2018 год. – 124,300 кг. ябълки; На 10.12.2018 год. – 124,300 кг. круши;
На 12.12.2018 год. – 124,300 кг. ябълки; На 14.12.2018 год. – 124,300 кг. ябълки; На
17.12.2018 год. – 138,500 кг. портокали; На 19.12.2018 год. – 124,300 кг. ябълки;
Твърди се, че за доставените плодове бил съставен приемно-предавателен протокол №
2, подписан от представители на ищеца и на ответника, за последния това било директора.
Въз основа на този протокол ищеца издал фактура № *** от 21.12.2018 год. за доставени
614,24 кг. ябълки на стойност 1246,91 лева без ДДС, 121,88 кг. круши на стойност 321,76
лева без ДДС, 124,30 кг. - банани на стойност 289,62 лева без ДДС и 138,50 кг. портокали на
стойност 234,07 лева без ДДС. Обща стойност на фактурата била 2092,36 лева без ДДС,
общо с ДДС 2510,83 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че между страните няма сключен нито формален нито неформален
договор за доставка на плодове, както и договор за търговска продажба, поради което
ответника се е обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на ищеца и дължи
да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването, т.е.
плодовете по вид, количество и качество или тяхната равностойност по данните от
издадената фактура. Твърди се, че е налице преминаване на блага от имуществото на ищеца
1
в имуществото на ответника без основание.
Сочи се още, че на 17.11.2022 год. ищецът е депозирал пред ***РС заявление по чл.410
ГПК за сумата от 2510,83 лева - главница, 50,21 лв. – заплатена ДТ, ведно със законната
лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането. Сочи се още, че в срока по чл.414 от ГПК
ответника е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищцовото дружество е било указано, че може да предяви иск за установяване вземането си в
едномесечен срок, като внесе дължимата ДТ.
С горното по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество онова с което се е обогатил до
размера на обедняването, а именно сумата от 2510,83 лева - главница, представляваща
стойността на доставените плодове за месец декември 2018 год.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който иска се оспорва като
недопустим и неоснователен.
Твърди се, че между ищеца и третото-лице помагач на ответника е имало сключен
договор за извършване на доставки на плодове по програма „***“. Признава се, че ответника
е кандидатствал през ***за доставка на продукти по програма „***“ за периода 2018/2019
год., но, че *** не участва самостоятелно по схемата, като няма изискване *** да извършва
плащания по издадени счетоводни документи. Въз основа решение на МО са били
отпуснати средства за заплащане на получените продукти, които средства било указано, че
следва да се приведат на третото лице-помагач, което реално било доставило продуктите в
***. С платежно нареждане от 25.10.2019 год. Ответника бил извършил плащане именно на
третото лице помагач – Дойчев МТВ ЕООД със средства отпуснати от държавния бюджет.
Релевира се възражение за погасяване на задължението по давност.
Претендира се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител поддържа
отговора на исковата молба.
Третото лице не подава отговор, не взема становище, не се явява в съдебно заседание.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, пред съда
е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
в настоящото производство - „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу длъжника-ответник в
настоящото производство – *** гр. Я., за сумата от 2510,83 лева, представляваща вземане за
доставени, но незаплатени плодове по фактура № ***, с която сума длъжникът се обогатил
за сметка на дружеството, и дължи да му върне онова, с което се обогатил, до размера на
2
обедняването.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № *** год., за претендираната по заявлението сума, която е била
връчена на длъжника и в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от ответника-
длъжник.
С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е
предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената
заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства, от които се установява, че видно от приемо-предвателен протокол
без дата, за приемане/предаване на продукти по схема „***“ и схема „***“, № 2 за доставени
количества продукти за месец декември 2018 год., ищцовото дружество е доставило, а
ответника е приел плодове, както следва: На 03.12.2018 год. – 124,300 кг. банани; На
05.12.2018 год. – 124,300 кг. ябълки; На 07.12.2018 год. – 124,300 кг. ябълки; На 10.12.2018
год. – 121,880 кг. круши; На 12.12.2018 год. – 121,880 кг. ябълки; На 14.12.2018 год. –
121,880 кг. ябълки; На 17.12.2018 год. – 138,500 кг. портокали; На 19.12.2018 год. – 121,880
кг. ябълки;
Представена е Декларация от директора на *** заведение за общия брой *** и *** от
21.12.2018 год., видно от която същият декларира, че действително доставените количества
продукти за отчетния период, както следва: ябълки – 614,240 кг.; круши – 121,880 кг.;;
банани – 124,300 кг.; портокали – 138,500 кг.
Представена е и фактура № *** от 21.12.2018 год., издадена от ищцовото дружество с
посочено задължено по фактурата лице – *** гр.Я., за доставени на ответника ябълки –
614.2400 кг.; круши – 121,8800 кг.; банани – 124,3300 кг.; портокал – 138.5000, на обща
стойност 2510,73 лева с ДДС.
По делото от ответника също са ангажирани по делото писмени доказателства от които
се установява, че на 02.11.2018 год. в гр.С. между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД в
качеството на възложител и третото лице „Дойчев – МТВ“ ЕООД в качеството на
изпълнител е бил сключен Договор за услуга, по силата на който възложителят е възложил,
а изпълнителят е приел да извърши услуга – „Извършване на доставки по схема „***“
/закупуване и подготовка на плодове и зеленчуци, организация и логистика, съхранение,
транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ***/ по
приложение № 1 Списък на *** заведения, одобрени за доставка от заявителя „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД с номер на одобрение ***. Договорът е бил сключен за
определен период – от 05.11.2018 год. до 31.05.2021 год. С чл.6, ал.4 от Договора страните
по него са уговорили плащанията по Договора да се извършват до три работни дни след
изплащане на одобреното месечно плащане от ***.
От приложение № 1 към Договора е видно, че ответното училище е включено в
списъка за доставка под № ***.
3
Представено е и пълномощно, видно от което третото лице – И.Д.Д. е било
упълномощено от ищеца да представлява ищцовото дружество пред МЗ, *** и БАБХ по
схемата „***“, като пълномощното е със срок – 31.05.2019 год.
Представено е писмо от ищеца до ***, видно от което ищецът заявява, че се отказва от
плащане за заявените ***заведения, за месец декември 2018 год., като *** е посочен в
приложението-списък под № ***, код – ***.
Представено е и писмо на Министъра на *** № *** год., до *** на община Я. и
Началник *** гр.Я., с което последните се уведомяват, че на основание Решение на МС от
02.10.2019 год., МОН ще извърши трансфери по сметките на *** институции, с които
средства да се извършат плащания за доставените количества плодове през *** 2018/2019
год.
Представено е и писмо № *** год., до Началниците на РУО, с което се уведомяват, че
по отношение на платежните документи /фактури/ издадени от „Ню Проджектс Консулт“
ЕООД, същите са част от документацията по схема „***“, обслужват единствено
плащанията по нея, които плащания се извършват само от *** със средства от европейската
схема, потвърдено в писмо от 08.11.2019 год. на ***. Посочено е още, че получените
фактури по схемата „***“ не пораждат действие, тъй като плащанията по РМС № ***/2019
год. са със средства от държавния бюджет.
Представено е бюджетно платежно нареждане от 18.10.2019 год., видно от което ***
Я. е получила бюджетни средства в размер на 14591,00 лева.
Представена е фактура № *** от 18.11.2019 год. издадена от третото лице „Дойчев –
МТВ“ ЕООД с посочено задължение по нея лице ответното ***, видно от което на посочено
основание - РМС № *** год. са фактурирани извършени доставки на плодове за периода
ноември 2018 год. – март 2019 год. на обща стойност 12159,17 лева без ДДС, 14591,00 лева с
ДДС.
Представено е платежно нареждане от 25.10.2019 год. видно от което ответника е
привел на третото лице „Дойчев – МТВ“ ЕООД сумата по така издадената фактура от
18.11.2019 год. в размер на 14591,00 лева.
По делото по искане на ответника съдът е изискал и е постъпила преписка с
придружително писмо от ***, видно от което иищцовото дружество - „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД, е кандидатствал за одобрение като доставчик по схеми „***“ и „***“ за
учебната 2018/2019 год., като бил издаден акт за одобрение изх.№ ***от 16.10.2018 год., въз
основа на който акт били депозирани заявки за плащания, но постъпил сигнал срещу
дружеството, че доставките се извършвали от други дружества. Установило се че
дружеството е кандидатствало като производител на плодове и зеленчуци, като е получил
предимство пред останалите кандидати, а след одобрението си е прехвърлило доставките на
плодове и зеленчуци на трети лица, като по този начин е заобиколил правилата за
одобрение. Сочи се че дружеството ищец е депозирало 7 заявки за плащане, след което е
направил частичен отказ от плащане към *** заведения към които доставките са били
4
извършени от трети лица, като след направения отказ *** няма право да извършва плащания
за *** заведения, за които е постъпил доброволен отказ от страна на доставчика. Сочи се че
за тези доставки е извършено плащане по РМС № *** от 07.09.2019 год. от страна на МОН.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен установителен иск има за предмет съществуването на парично
задължение на ответника към ищеца, с размер и основание, които следва да са идентични с
тези по заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В случая Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по
ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС е издадена за сумата от 2510,83 лева – главница, въз
основа депозирано от страна заявителя заявление по чл.410 ГПК, в което като обстоятелства
от които произтича вземането са посочени получени, но незаплатени от ответника плодове
през м.декемвр 2018 год. на стойност 2010,83 лева, с която ответника се е обогатил за сметка
на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
С предявения иск ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че последния дължи на ищеца онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването – 2510,93 лева, за доставени, но незаплатени от
ответника плодове.
При тия данни съдът квалифицира предявения иск като такъв с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД – за връщане на сума, дължимостта на която ищецът свързва с неоснователно
обогатяване от страна на ответника.
За да бъде уважена такава претенция трябва да е налице фактическия състав на
неоснователното обогатяване, за което е необходимо да се установи по делото – увеличаване
имуществото на едно лице, намаляване имуществото на друго, като обогатяването на
първото и обедняването на второто да произтичат от един и същи факт или обща група
факти, и съответно да няма друга възможност за правна защита на обеднелия. При
установяване наличието на тези предпоставки неоснователно обогатилия се за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, а в
случай на различие между тези две стойности, се дължи връщане на по-малкото между
обедняването и обогатяването.
С оглед установеното по делото от фактическа страна не се открива тъждество между
нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД и констатираните по делото действителни фактически
отношения.
От установеното по делото се налага извода, че е налице фигурата на договор в полза
на трето лице обективиран по същество в отделни документи и административни актове на
държавни органи, поради което решаващия съд приема, че е настъпил неговия
конститутивен и транслативен ефект.
При този вид договори, включващи уговорка в полза на трето лице, същата е част от
съдържанието на договора, съгласието на лицето не е част от него, а е юридически факт,
лежащ извън съдържанието на сделката, черпи основание от нея и обуславя правните
5
последици на договора. От момента на постигане на съгласието между уговарящия и
обещателя правото се транслира в патримониума на третото лице. По съгласието на
страните възниква правна връзка между обещателя и третото лице, което е отличителен
белег на този вид договори, а именно, че разпростира действието си в патримониума на
лице, което не е страна по съглашението, без дори знанието, участието или волеизявлението
на това лице да е необходимо. То не е страна по договора, за сключването му неговото
съгласие е ирелевантно, но по силата му в негова полза се поражда потестативното право,
което му дава възможността да приеме престацията, за която се е задължил обещателят
спрямо уговарящия.
В случая с оглед установената по делото конкретика, ответното *** е бенефициент,
упражнил правото си да приеме уговореното между ищцовото дружество като промитент и
*** като стипулант, тоест е придобил стипулиарно право да получава според сътветната
схема и акта за одобрение с приложенията към него, съответните количества и видове
плодове. Това право е притезателно, тъй като съдържа възможността на бенефициера да
иска изпълнението на уговорената перстация и задължението на промитента да изпълни.
С оглед характера на правоотношението, констатирано по делото, източникът на
правато на ответното училище да получи процесните плодове през м.декември 2018 год. е
договорен, а не извъндоговорен, в която насока са твърденията на ищеца обективирани в
исковата молба.
Договорът в полза на трето лице се характеризира с няколко линии на
правоотношения, като в случая от значение са тази на „външното
отношение“ – обхващаща правоотношенията между обещателя и бенефициента и тази на
правоотношенията между уговарящия и обещателя.
В този смисъл ответника, като трето-лице бенефициент, може да иска изпълнение от
обещателя, може да го поставя в забава и да търси обезщетение за вреди от неизпълнение,
но тъй като не е страна по договора, не разполага с правата, които са характерни за страните
по него. От своя страна, тъй като процесния договор е двустранен, възмезден и ищцовото
дружество – обещател и *** – уговарящ, са едновременно кредитори и длъжници, като
страни по договора, и единствено те разполагат с всички права по този договор.
Всяка страна по този договор може да иска унищожаване, разваляне или прекратяване
на договора, уговарящият може да иска изпълнение само от обещателя на третото лице като
за себе си, а обещателят може да иска изпълнение само от уговарящия за заплащане на
уговореното възнаграждение, както е в случая. В правото на обещателя е да реши дали
лично или чрез другиго ще осъществява изпълнение в полза на бенефициента, като това не
променя взаимоотношенията му с уговарящия, пред когото той отговаря.
В случая се установява, че ищецът е възложил на трето лице-търговец, да осъществява
реално доставките до *** заведение и да се снабдява със съответните документи, но това не
рефлектира върху правата и задълженията му спрямо уговарящия.
Ето защо съдът намери, че спорната престация е получена от ответника на правно
6
основание с договорен източник, което изключва отговорността му за неоснователно
обогатяване.
Безпредметно е обсъждането на фактите относно източника на финансиране по
схемата „***“, с какви средства се заплаща на одобрените изпълнители, какви
администартивни актове, писма, указания, има издадени в тази насока.
Предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност, решаващия съд
намери, че същото по принцип е основателно с оглед на това, че се търси плащане за
периодични доставки и предвидения 3-годишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е
изтекъл преди подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, но доколкото се установява, че
такова вземане ищецът изобщо няма, то и възражението не може да бъде уважено.
В обобщение – искът за признаване за установено, че ответинка дължи на ищеца онова,
с което се е обогатил до размера на обедняването за получени през м.декември 2018 год.
плодове на обща стойност 2510,83 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователността, а съответното
и отхвърлянето на екцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
главницата от 17.11.2022 год. /датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до
окончателното изплащане на задължението.
Поради това неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на разноски в
заповедното производство.
С оглед изхода на производството пред първоинстанционния съд отговорността за
разноски следва да бъде възложена на ищеца като бъде осъден да заплати тези сторени от
ответника в размер на 532,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Ню Проджектс Консулт“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Изгрев“,
ул.“Самоков“ № 28, вх„З“, ет.1, представлявано от М. Д. Р. срещу *** с ЕИК/Код по
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.Я., ул.***, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.59, ал.1 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено по отношение на *** гр.Я., че
дължи на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД София онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването, а именно: сумата от 2510,83 лева – главница, представляваща стойността
на доставените плодове за месец декември 2018 год., както и законната лихва върху
главницата от 17.11.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в заповедното производство в размер на 50,22 лева, за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по ч.гр.дело № ***
год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД с ЕИК
7
***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Изгрев“, ул.“Самоков“ № 28,
вх„З“, ет.1, представлявано от М. Д. Р. ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК/Код по БУЛСТАТ ***,
с адрес: гр.Я., ул.*** сумата от 532,00 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника –
„Дойчев-МТВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Речица“,
ул.“Зора“ № 5, представлявано от *** И.Д.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8