№ 653
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120201096 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Б“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя К.Й.С., чрез адв. П. К. от САК, против Наказателно постановление
№ 813778- F809544/24.02.2025г., издадено от К.Н.К. – Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като се излагат подробни аргументи в тази насока.
В открито съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно
призовано, не се явява представител. В предварително депозирана молба чрез
адв. П. К. от САК – пълномощник на дружеството се моли ход на делото да
бъде даден в отсъствие на процесуален представител на страната, а по
същество се иска отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от гл. юрк. К.Т., която моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на разноски.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното
1
наказателно постановление на жалбоподателя на 27.02.2025г., видно от
разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 14.03.2025г.,
видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 29.01.2025г. в 14:00 ч. е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бързо хранене „Х", находящ се в ****,
стопанисван от Б ЕООД с ЕИК ****, регистрирано по ЗДДС. В хода на
проверката от монтирания в обекта фискален принтер марка EPSON с
индивидуален № ED348170 и фискална памет № 44348170 била отпечатана
контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за периода от 01.01.2025г.
00:00 часа до 29.01.2025г. 29:59 часа. При преглед на КЛЕН и след анализ на
фискален бон № 0230524/01.01.2025г. от 13:05:45 часа се установило, че
извършена продажба на храни и напитки на обща стойност 27,80 лева била
регистрирана некоректно в данъчна група „Г“ и е обложена с 9% ДДС, вместо
в данъчна в група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20%
ДДС. Установено било и че към момента на проверката е извършена корекция
и всички продажби се отчитат коректно в данъчна група „Б“. Резултатите от
проверката са описани в ПИП № 0090310/29.01.2025г.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ, във връзка с което на жалбоподателя бил съставен АУАН cep. AN №
F809544 /07.02.2025 г.
На същата дата актът бил предявен на упълномощено от жалбоподателя
лице, което го подписало и получило препис от него, без да направи
възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не са депозирани и писмени
възражения по акта.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
2
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“), видно от приобщеното към материалите
по делото копие на Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице
(старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас), отново съгласно
цитираната заповед.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
законоустановения шестмесечен срок.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е
длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно
чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се
регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност.
В конкретния случай безспорно се установява, че при извършената на
29.01.2025г. проверка в обекта на жалбоподателя е констатирано, че
извършена на 01.01.2025г. продажба на храни и напитки на обща стойност
27,80 лева е регистрирана в данъчна група „Г“ с 9 % ДДС, вместо в данъчна
група „Б“ с 20% ДДС.
Действително, съобразно § 15д, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС (в сила от
09.07.2022 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023г., в сила от 01.01.2024г.) ставката на
данъка по чл. 66а /а именно 9% ДДС/ се прилага до 31 декември 2024г.
включително за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се
състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи.
Както бе посочено, изключението по § 15д, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС е
въведено до 31 декември 2024г., след изтичането на който период приложима
се явява общата данъчна ставка от 20 %. В същото време процесната покупка
е била извършена в 13:05:45 часа на 01.01.2025г., т.е. след изтичане на
3
горепосочения срок, поради което и е следвало да се начисли данъчна ставка
от 20 %. По изложените аргументи така описаното се явява нарушение по
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Съдът счита обаче, че настоящият случай следва да се квалифицира като
маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първият аргумент в тази
насока е, че макар формално да е осъществен съставът на нарушение на
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., това не би довело до
значително ощетяване на фиска. Тъкмо напротив, евентуалната щета е в
размер на разликата между 20% и 9% от стойността на продадените стоки в
общ размер на 27,80 лева, а именно – сумата в размер на 3,06 лева. Налице са
и редица други смекчаващи административнонаказателната отговорност
обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и
нарушител като незначителни. На първо място, липсват данни за допускане на
предходни нарушения от страна на дружеството - жалбоподател, от което
следва изводът, че същото поначало стриктно изпълнява законовите си
задължения. Дружеството – жалбоподател е съдействало изцяло на
приходната администрация, като е представило всички относими към случая
документи, като както е посочено и в АУАН, само е отстранило грешката си и
към датата на проверката – 29.01.2025г. е извършена корекция и всички
продажби се отчитат коректно в данъчна груба „Б“. На последно място се
касае за допусната грешка при посочване на съответната данъчна група в
началото на първия работен ден след преустановяване действието на
изключението по § 15д, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДДС, което сочи на това, че
нарушението е извършено не с цел укриване на дължимия на държавата
данък, а поради невнимание. Макар и това да не променя характера на
стореното като административно нарушение, изложеното води до
изключително занижаване на обществената му опасност.
След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си
по чл.53, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното от
жалбоподателя нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното
НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха
се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото, разноски за АНО не се дължат, а
жалбоподателят не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 813778-F809544/24.02.2025г.,
издадено от К.Н.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Б“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя К.Й.С., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, „Б“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя К.Й.С., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5