№ 561
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Руси Алексиев
Стоян Михов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 2 от
НПК.
Образувано е по частна жалба от пострадалата Е.П. Н., чрез повереник
– адв. И. В., срещу протоколно определение от 15.06.2021 г. по н.о.х.д. №
6214/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с което е оставено без
уважение молбата на Е.Н. за конституирането й като частен обвинител и
граждански ищец. В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е
неправилно. На първо място се поддържа, че са били налице всички
процесуални предпоставки за конституиране на Н. като самостоятелна страна
в наказателното производство, като е без значение, че същото макар и
образувано по общия ред, в разпоредително заседание съставът на СРС е
определил производството да протече по Глава 28 от НПК. На следващо
място се твърди, че правната квалификация на деянието следва да е по чл.
131, т. 12 от НК, а не по т. 1 от НК. Посочва се още, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото по реда на посочената
диференцирана процедура. Макар да не е направено изрично искане, от
съдържанието на частната жалба се извлича, че се иска отмяна на
протестираното протоколно определение и конституиране на пострадалата
Е.Н. в качеството й на частен обвинител и граждански ищец.
Постъпването на частната жалба е съобщено на СРП, подсъдимия и
защитника му, но не са постъпили възражения.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и
съдържанието на атакуваното определение, намира следното:
1
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по
обвинителен акт срещу подсъдимия Й. Б. Ч. по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130,
ал. 2 от НК.
В съдебно заседание на 15.06.2021г. е проведено разпоредително
заседание, като с определение съдът е приел, че не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното
производство; не е взел мярка за неотклонение на подсъдимия Ч.; оставил е
без уважение молбата за конституиране на Е.Н. като частен обвинител и
граждански ищец.
Определението, предмет на въззивната проверка, е обжалвано
единствено в частта на отказа на съда по чл. 248, ал. 2 от НПК. За да
постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел, че в случая е налице
забраната по чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на
материалите по делото, намира, че частната жалба на Е.Н., в частта, с която се
иска отмяна на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без
уважение молбата й за конституирането като граждански ищец е процесуално
недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно задължителните указания на ТР № 2 от 05.02.2004г. по Н.Д. №
2/2003г. на ОСНК на ВКС отказът на първоинстанционния съд да допусне до
участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване. Такова не е
предвидено и в самата разпоредба на чл. 248, ал. 2 от НПК, а и съдът
правилно не указал възможността за обжалване на произнасянето му в тази
част. Гарантираната възможност, искът по чл. 45 ЗЗД да бъде предявен по
реда на ГПК, както и обективните предпоставки, при които наказателният съд
не може да откаже разглеждане на такъв иск в наказателния процес, е
съответно на изискването за справедлив процес от гледна точка на достъпа до
правосъдие.
Този въззивен съдебен състав намира, че частната жалба на Е.Н., в
частта, с която се иска отмяна на обжалваното определение, в частта, с която
е оставена без уважение молбата й за конституиране като частен обвинител за
неоснователна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 376, ал. 4 от НПК изрично е посочено, че в
производството по реда на Глава 28 от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ е недопустимо
участието на частен обвинител. Коментираната разпоредба е императивна и
не представлява възможност на съда да направи преценка следва ли да бъде
конституирана акцесорна страна в производството или не. Нещо повече,
именно поради императивния характер на разпоредбата, участието на частен
обвинител винаги би представлявало съществено нарушение на
2
процесуалните правила, изразяващо се в участие на ненадлежна страна.
На следващо място преценката на съдията – докладчик за разглеждане
на делото по особените правила не може да бъде контролирана в настоящето
частно производство, тъй като в разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК
законодателят не е посочил подобна възможност. Частният жалбоподател е
следвало да изрази становището си по този въпрос в проведеното
разпоредително заседание, но не е взел такова.
Що се отнася до несъгласието на жалбоподателя с правната
квалификация на деянието следва да се каже, че единствено в правомощията
на Прокуратурата са въпросите на кого и за какво престъпление следва да
бъде повдигнато обвинение. Освен това приложението на материалния закон
е въпрос по същество на делото, по който съдът дължи произнасяне с крайния
си съдебен акт.
Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Софийски градски
съд, 9 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е.П. Н., чрез
повереник – адв. И. В., срещу протоколно определение от 15.06.2021 г. по
н.о.х.д. № 6214/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с което е оставена
без уважение молбата на Е.Н. за конституиране в качеството й на граждански
ищец.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.06.2021 г. по н.о.х.д.
№ 6214/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с което е оставена без
уважение молбата на Е.П. Н. за конституиране в качеството й на частен
обвинител.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
3._______________________
4