О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3105 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „Х.М” ООД – в
несъстоятелност, е представил пред съда по несъстоятелността списък на неприетите
вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е обявен в търговския
регистър на 19.05.2023 г.
На 30.05.2023 г. от кредитора Национална
агенция за приходите /НАП/ е подадено възражение срещу списъка на неприетите от
синдика вземания. Кредиторът се позовава на разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК
и счита, че при прилагането ѝ синдикът е бил длъжен незабавно да включи
предявените публични държавни вземания за държавни такси и лихви върху тях,
установени с влезли в сила съдебни актове, в списъка на приетите от него
вземания така, както са предявени. Заявява, че по отношение на тези вземания не
намират приложение преклузивните срокове, предвидени
в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Твърди, че предявените вземания за
данък върху моторните превозни средства и лихва за забава върху тях са
възникнали след датата на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, поради което по отношение на тях в закона не е
предвиден срок за предявяване, за да бъдат удовлетворени в производството по
несъстоятелност на длъжника.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на кредитора НАП срещу
списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 19.05.2023 г. - дата на обявяване на списъка на неприетите
вземания, и изтича на 26.05.2023 г. То е
подадено по пощата на 23.05.2023 г., видно от клеймото, поставено върху
пощенския плик. Ето защо и предвид факта, че възражението изхожда от лице,
което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането от синдика
на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, както и
интерес от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе
по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е частично
основателно.
Вземанията на НАП, които са
предявени в производството по несъстоятелност и които са предмет на направеното
възражение, съгласно заявените от кредитора в молбата за предявяване на
вземания обстоятелства, както и уточненията, направени в открито съдебно
заседание, проведено на 26.07.2023 г., са следните: 1) вземане за получаване на
сума в размер на 252, 64 лв., представляваща дължим данък МПС, начислен за
периода от 2018 г. до 2022 г., както и вземане за получаване на сума в размер
на 60, 56 лв., представляваща лихва за забава, начислена за забавеното плащане
на задължението за данъци; 2) вземане за получаване на сума в размер на 142
865, 15 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 90 състав, за което вземане е издаден изпълнителен
лист от 15.01.2016 г. по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по описа на Софийски районен
съд, 90 състав, както и вземане за получаване на сума в размер на 25 605, 95
лв., представляваща лихва за забавено плащане на присъдената с изпълнителния
лист сума, начислена до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника и вземане за получаване на сума в
размер на 77 638, 87 лв., представляваща лихва за забавено плащане на присъдената
с изпълнителния лист сума, начислена за периода от 21.10.2017 г. до 20.02.2023
г.; 3) вземане за получаване на сума в размер на 56 356, 04 лв., представляваща
държавна такса по ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 21.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, както и вземане
за получаване на сума в размер на 18 712, 22 лв., представляваща лихва за
забавено плащане на присъдената с изпълнителния лист сума за периода от
22.11.2019 г. до 20.02.2023 г.
На първо място трябва да се
посочи, че съдът по несъстоятелността в рамките на своята компетентност при
получаване на молбата за предявяване на вземания от НАП и преди да разпореди тя
да се изпрати на синдика за произнасяне е постановил определение, с което е
върнал тази молба в частта, с която с нея се предявяват вземанията на държавата
към длъжника „Х.М” ООД – в несъстоятелност за получаване на сума в размер на
142 865, 15 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по
описа на Софийски районен съд, 90 състав, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2016 г. по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 90 състав, както и на сума в размер на 25 605, 95 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на присъдената с изпълнителния лист
сума, като е счел, че тези вземания са предявени след изтичане на преклузивните срокове за предявяването им по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това определение е потвърдено от САС и към момента е
влязло в сила. Ето защо и синдикът изобщо не е имал правото да се произнася по
приемане или неприемане на тези вземания, предявени от НАП и произнасянето,
което той е направил в тази насока, като ги е включил в списъка с неприети
вземания, е недопустимо. Доколкото обаче тези вземания са включени от синдика в
списъка на неприети, а не в списъка на приети вземания, то това не влияе на
определянето на кръга от лицата, които имат право да се удовлетворят в
производството по несъстоятелност на „Х.М” ООД – в несъстоятелност. и всъщност
съвпада с произнасянето на съда с влязлото в сила определение, че процесуалното
право на кредитора НАП да предяви тези вземания в производството по
несъстоятелност на длъжника не съществува към момента на подаване на молбата за
това и те не подлежат на удовлетворяване в това производство. Ето защо въпреки
недопустимото произнасяне на синдика, то няма нужда да бъде коригирано от съда,
а и това не е възможно, защото съдът е ограничен при произнасянето си в това
производство до това дали следва да измени списъка на приетите от синдика
вземания по направените възражения или не.
Останалите вземания на държавата
към несъстоятелния длъжник, които са предявени от НАП, съгласно твърденията на
кредитора, изложени в молбата за предявяване, са такива, които са възникнали след
датата на постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „Х.М” ООД – в несъстоятелност. С оглед на това и тъй като
съдът не е постановил акт, с който да върне молбата за предявяване на тези
вземания поради предявяването им в производството на несъстоятелност след
изтичане на сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, то
синдикът е имал правото и задължението да се произнесе дали те трябва да бъдат
включени в списъка на приети вземания от кредиторите или не и това произнасяне
подлежи на преценка за правилност, която съдът следва да извърши при
разглеждане на подаденото от НАП възражение.
Първото вземане, което съдът ще
разгледа, е това, което се сочи, че държавата има към длъжника за получаване на
сума в размер на 77 638, 87 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата,
присъдена с изпълнителен лист от 15.01.2016 г. по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по
описа на Софийски районен съд, 90 състав, която лихва е начислена за периода от
21.10.2017 г. до 20.02.2023 г.
В чл. 739, ал. 1 ТЗ е предвидено,
че непредявените до изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания,
възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, се
погасяват. В определението, постановено на 11.04.2023 г. по настоящото дело, съдът
е направил извод, че вземането на държавата към длъжника „Х.М” ООД – в
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 142 865, 15 лв., представляваща
държавна такса по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, 90
състав, което е такова, което е възникнало преди преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника, не е предявено в това производство в законоустановените
преклузивни срокове за това. Ето защо и на основание
чл. 739, ал. 1 ТЗ това вземане е погасено. След като вземането за получаване на
сумата от 142 865, 15 лв. е погасено, то погасено е и акцесорното
спрямо него вземане за обезщетение за забавеното плащане на тази сума, което е
възникнало за целия период на допусната забава, включително за времето след
постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника, защото акцесорното вземане следва
съдбата на главното и то не може да продължи съществува, ако главното вземане
се погаси, какъвто е настоящия случай. Това означава, че вземането на държавата
за получаване на сума в размер на 77 638, 87 лв., представляваща лихва за
забавено плащане на сумата, присъдена с изпълнителен лист от 15.01.2016 г. по
ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, е
погасено към датата, на която е предявено, поради което не следва да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите
на „Х.М” ООД, както е направил и синдикът. Следователно възражението,
подадено от НАП срещу списъка на неприетите от синдика вземания, в тази му част
е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Следващите вземания, за които
съдът ще се произнесе дали са налице предпоставките за включването им в списъка
на приети вземания, са вземанията на държавата за получаване от длъжника „Х.М” ООД – в несъстоятелност на сума
в размер на 56 356, 04 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63715/
2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 21.11.2019 г. по ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав, както и вземане за получаване на сума в размер
на 18 712, 22 лв., представляваща лихва за забавено плащане на присъдената с
изпълнителния лист сума за периода от 22.11.2019 г. до 20.02.2023 г.
От съдържанието на представения
към молбата за предявяване на вземания
изпълнителен лист от 21.11.2019 г. се установява, че вземането в размер
на 56 356, 04 лв. е такова за държавни такси, които „Х.М” ООД – в
несъстоятелност е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд. Това е
държавна такса, която е дължима от заявителя по образуваното пред съда
гражданско производство за разглеждане на заявление по чл. 417 ГПК и от
предварително заплащане на която той е освободен, поради което тази държавна
такса не е заплатена при сезиране на съда, каквото е правилото, което е
наложило нейното събиране впоследствие от страната, загубила делото, която в
случая е длъжникът „Х.М” ООД – в несъстоятелност.
Заплащането на държавни такси,
които се събират от съдилищата по образувани пред тях граждански дела по искови
и заповедни производства, е задължение, което е установено в тежест на страните
със закон – чл. 71 и сл. ГПК. Ето защо и вземането за такива такси представлява
публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. В тази насока се
е произнесъл и ВКС – Решение № 64 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 3283/2013 г. по
описа на ВКС, IV гр.о. Публично държавно е и вземането за лихви за забавено
плащане на вземанията за такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК.
Следователно и двете предявени от
НАП вземания представляват публични вземания на държавата. Вземанията на
държавата за получаване на държавна такса възникват от момента на постановяване
на акта на съда, с който длъжникът е осъден да я заплати. От записванията в
титулната част на изпълнителния лист от 21.11.2019 г., издаден по ч.гр.д. №
63715/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е видно, че основание
за неговото издаване представлява съдебно решение от 23.06.2017 г., постановено
по т.д. № 75/ 2016 г. по описа на Пернишки окръжен съд, което подлежи на
изпълнение. Следователно именно посоченото съдебно решение представлява акта на
съда, от който вземането на държавата към несъстоятелния длъжник за получаване
на държавна такса в размер на 56 356, 04 лв. е възникнало. Това се потвърждава
и от съдържанието на това съдебно решение, с което съдът се запозна при
проверка на решенията, обявени в електронната система за публикувани съдебни
актове, достъпна на интернет страницата https://legalacts.justice.bg. От него е видно, че то е
постановено на 23.06.2017 г., че е неприсъствено решение, което не подлежи на
обжалване и е влязло в сила в деня на неговото постановяване, както и че с него
съдът се е произнесъл по дължимите разноски, като е осъдил „Х.М” ООД – в
несъстоятелност да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 6 от ЗБН сумата 56 356, 04
лева, представляваща дължимата държавна такса за заповедното производство. Така
установените факти дават основание да се заключи, че предявеното публично
вземане за заплащане на сумата от 56 356, 04 лв. е възникнало на 23.06.2017 г. Това
като време е преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „Х.М” ООД – в несъстоятелност.
В Търговския закон е въведено
общо правило, че всички вземания срещу длъжника, които са възникнали до датата
на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, трябва да
бъдат предявени по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл.
688, ал. 1 ТЗ, за да могат да бъдат приети в производството по несъстоятелност
и да подлежат на удовлетворяване в него. Този извод следва от нормата на чл.
688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, в която е предвидено, че след изтичането на срока по чл.
688, ал. 1 ТЗ вземанията, възникнали до датата на откриване на производството
по несъстоятелност, не могат да се предявяват, като съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ
те се погасяват. Съдът трябва да отговори на въпроса дали това общо правило се
отнася и за публичните държавни вземания или за тях са предвидени специални
правила, които изключват приложението на общото такова.
В ТЗ и в ДОПК са включени няколко
разпоредби, с които са регламентирани специални правила, касаещи предявяването
на публични държавни вземания в открито производство по несъстоятелност, както
и произнасянето на синдика по включване на такива вземания в списъците на
приети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Първото от тях е
регламентирано в чл. 687, ал. 2 ТЗ, в която норма е предвидено, че синдикът
вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в
сила акт публично вземане. След като в закона е регламентирано задължение на
синдика да включи служебно определена категория публични вземания, то това
означава, че дори и те да не са предявени в производството по несъстоятелност
от органа, който е оправомощен да направи това
съгласно чл. 164, ал. 3 ДОПК, а именно от НАП, синдикът е длъжен да ги включи в
списъка на приети вземания, но това може да бъде извършено само ако те са му
станали известни при полагане на дължимата грижа да се снабди с информация за
тях. Съществуването на това задължение за синдика обаче не означава, че за НАП
не възниква задължение да предяви възникналите за държавата публични вземания
срещу длъжника в образуваното срещу последния производство по несъстоятелност
по предвидения в закона ред като сезира синдика да се произнесе по тяхното
приемане, с което се защитават най-пълно правата на държавата и се изключва
възможността определени вземания, които са от вида на тези, предвидени в чл.
687, ал. 2 ТЗ, да не бъдат включени в списъците на приети вземания, тъй като
синдикът не се е снабдил с информация за тяхното възникване и изискуемост до
момента на изготвяне на списъците на приети и неприети вземания, които са
предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това, че за НАП
съществува задължение да предяви публичните държавни вземания следва и от
изричната разпоредба на чл. 164, ал. 3 ДОПК, в която е предвидено, че
публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред
съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. Друго не е
предвидено в разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ, защото тя е приета преди
нормата на чл. 164, ал. 3 ДОПК и има характер на обща норма спрямо специалната
разпоредба на чл. 164, ал. 3 ДОПК, а няма как приложението на специалния закон
да се изключва от разпоредба, съдържаща се в общия закон, тъй като правилото е
обратното – специалната норма изключва приложението на общата такава. В тази
насока е произнасянето на ВКС в Решение № 4 от 21.07.2022 г., постановено по
т.д. № 2475/2020 г. по описа на ВКС, I т.о.
Задължението на НАП да предяви
публичните държавни вземания срещу длъжника в откритото спрямо него
производство по несъстоятелност, предвид липсата на специални разпоредби за
това в ДОПК и в ТЗ, трябва да бъде упражнено в предвидените в закона преклузивни срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, които се отнасят за всички кредитори, които предявяват вземания, без
значение какъв е характерът на последните, като в закона не са предвидени
изключения за някои от тях. Приемането на обратното, означава да се позволи на
НАП безсрочно да заявява в производството по несъстоятелност свои вземания към
длъжника, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и установени по надлежния административен ред към този момент,
което не следва да се допуска предвид целта, която имат уредените в ТЗ преклузии за предявяване на вземанията и за повдигане на
спорове за тяхната дължимост, а именно да се очертае
по окончателен начин и в кратки срокове кръгът на лицата, които ще имат право
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, и да се определи
размера на техните вземания. Това се приема и в практиката на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК – в цитираното вече Решение № 4 от 21.07.2022 г.,
постановено по т.д. № 2475/2020 г. по описа на ВКС, I т.о.
Извод, че за НАП не важат преклузивните срокове за предявяване на вземания,
възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност,
предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, не следва и от правилото,
регламентирано с чл. 164, ал. 4 ДОПК. В тази норма е предвидено, че в случай че
публичното държавно вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено, както и че това вземане не може да бъде оспорено по реда на част
четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. При
тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че в нея е установена забрана
за пререшаване в производството по несъстоятелност на въпроса за възникване на
публично вземане, установено с влязъл в сила акт, както и забрана за оспорване
съществуването, основанието и размера на това вземане от лицата и по реда на
чл. 690 и сл. ТЗ, която забрана е въведена с оглед специфичния ред и начин на
установяване на публичните вземания. Регламентираната в чл. 164, ал. 4 ДОПК
забрана обаче не се отнася до възможността на синдика и съда да извършват
преценка за това дали правото на принудително изпълнение на НАП в
производството по несъстоятелност е надлежно упражнено, включително дали
публично вземане, установено с влязъл в сила акт, е предявено в това
производство в предвидените в ТЗ преклузивни срокове
за това, в случай че е възникнало до датата на откриване на производство по
несъстоятелност. Тази забрана не се отнася и до възможността, която съществува
за всеки един кредитор на несъстоятелността и на длъжника, да оспори правото на
принудително изпълнение на НАП в производството по несъстоятелност с твърдения,
че не е спазен преклузивен срок за предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност. В този смисъл е произнасянето на
ВКС – Определение № 310 от 31.07.2020 г., постановено по ч.т.д. № 433/2020 г.
по описа на ВКС, ІІ т.о.
Предвид изложеното, се налага
изводът, че публичното вземане на държавата за получаване на държавна такса в
размер на 56 356, 04 лв., което е възникнало преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, за
да бъде удовлетворено в това производство по несъстоятелност трябва да бъде
предявено от НАП в предвидените в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивни срокове за това.
По отношение на това вземане, което
е предявено от НАП с молбата от 27.02.2023 г., трябва да се посочи и това, че то
изобщо няма характер на такова, посочено в чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ТЗ, които норми се отнасят само до тези публични държавни вземания, които са
установени по основание и размер по специалния ред за това, предвиден в ДОПК –
по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК с акт за установяване на задължение, издаден от
органа по приходите, съответно по реда на чл. 108, ал. 1 и сл. ДОПК с
ревизионен акт в рамките на проведено ревизионно производство. Процесното вземане не е установено по основание и размер в
хода на административно производство, проведено по ДОПК, поради което и по
отношение на него изобщо не важат специалните правила относно задължението на
синдика да го включи служебно в списъка на приети вземания и относно забраната
за неговото оспорване в производството по несъстоятелност. Това също е
аргумент, за да се приеме, че за да бъде удовлетворено в производството по
несъстоятелност на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, това вземане трябва да бъде
предявено от НАП в предвидените в ТЗ преклузивни
срокове за това.
Следователно след като НАП
твърди, че в тежест на длъжника „Х.М” ООД – в несъстоятелност преди откриването
на производството по несъстоятелност е възникнало публично държавно задължение
за заплащане на сума в размер на 56 356, 04
лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав, е трябвало да защити правото си на
принудително изпълнение в откритото по отношение на длъжника производство по
несъстоятелност чрез предявяване на това вземане, което действие, за да е
надлежно извършено, трябва да е направено в преклузивните
срокове за това, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Тези
вземания обаче не са предявени от НАП до изтичане на сроковете по чл. 685, ал.
1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 23.11.2017
г., а срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 23.01.2018 г./, а много
по-късно, едва на 27.02.2023 г.
На основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с
изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ се погасява
правото на държавата да получи принудително изпълнение на вземането си за
получаване на сума в размер на 56 356, 04
лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав. С погасяване на главното вземане се
погасява и акцесорното вземане за получаване на сума
в размер на 18 712, 22 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата
от 56 356, 04 лв. за периода от 22.11.2019 г. до 20.02.2023 г., което няма
самостоятелен характер. Ето защо и като погасени към момента на тяхното
предявяване тези вземания не могат да бъдат включени в списъка на приети
вземания на кредиторите на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, в каквато насока е и
произнасянето на синдика. Това прави възражението, подадено от НАП срещу
списъка на неприетите от синдика вземания, и в тази му част неоснователно,
поради което то следва да бъде оставено без уважение.
Следващите вземания, за които
съдът ще се произнесе дали са налице предпоставките за включването им в списъка
на приети вземания, са вземанията на държавата за получаване от длъжника „Х.М” ООД – в несъстоятелност на сума
в размер на 252, 64 лв., представляваща дължим данък МПС, начислен за периода
от 2018 г. до 2022 г., както и на сума в размер на 60, 56 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за забавеното плащане на задължението за данъци.
В чл. 52, т. 1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМТА/ е предвидено, че с данък върху превозните
средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната
мрежа в Република България, като съгласно чл. 53 ЗМТА данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства, а съгласно чл. 54, ал. 1 ЗМТА неговият
размер се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни
от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на
вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
От доказателствата, представените
с молбата за предявяване на вземания от НАП, се установява, че на 17.04.2009 г.
длъжникът „Х.М” ООД – в несъстоятелност
е подал до общинската администрация декларация за това, че е придобил и
притежава моторно превозно средство /МПС/. Ето защо този правен субект считано
от 17.04.2009 г. дължи да заплаща данък по чл. 52, т. 1 ЗМТА за собственото му
превозно средство. Този данък се дължи и за периода от 2018 г. до 2022 г., тъй
като не се доказва към този момент длъжникът да се е разпоредил с притежавания
от него автомобил или същият да е погинал и да е декларирал това пред органа,
който начислява местните данъци. Размерът на задължението за заплащане на данък върху МПС
за периода от 2018 г. до 2022 г. е в
размер на 252, 64 лв., което е видно от представената в производството
справка на общинската администрация, която съгласно чл. 54, ал. 1 ЗМТА е
органът, който е компетентен да го определи. Доколкото длъжникът не е заплатил
публичните си задължения за данък МПС в срок, той дължи и лихва за забава върху
неплатените данъци, които са в размер на 60, 56 лв. Тези публични вземания за данък
МПС и за лихва за забава са възникнали след датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо и те подлежат на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Х.М”
ООД – в несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, в който се включват всички вземания на
кредиторите към несъстоятелния длъжник, които са възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност и не са платени на
падежа. С оглед на това и описаните вземания трябва да бъдат включени в списъка
на приети вземания на кредиторите на „Х.М” ООД – в несъстоятелност с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, което не е направено от синдика и
следва да бъде направено от съда с настоящото определение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗКЛЮЧВА по
възражение с вх. на СГС № 276787/ 30.05.2023 г., подадено от Национална агенция за приходите, от списъка на неприетите
от синдика вземания на кредиторите на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, предявени
по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 19.05.2023 г., вземанията на
кредитора Национална агенция за приходите, предявени с молба с вх. на СГС № 266904/
27.02.2023 г. за получаване на сума в размер на 252, 64 лв., представляваща дължим
данък МПС, начислен за периода от 2018 г. до 2022 г., както и за получаване на
сума в размер на 60, 56 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
забавеното плащане на задължението за данък МПС, и ВКЛЮЧВА в списък на приетите вземания на кредиторите на „Х.М” ООД –
в несъстоятелност, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който се съставя
с настоящото определение, публичните държавни вземания, предявени от Национална агенция
за приходите, с молба с вх. на СГС № 266904/ 27.02.2023 г., както следва: 1)
вземане на държавата за получаване от „Х.М” ООД – в несъстоятелност на сума в
размер на на 252, 64 лв., представляваща дължим данък
МПС, начислен за периода от 2018 г. до 2022 г., което е с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ, 2) вземане на държавата за получаване от „Х.М” ООД – в
несъстоятелност на сума в размер на 60, 56 лв., представляваща лихва за забава,
начислена за забавеното плащане на задължението за данък МПС, което е с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. на СГС № 276787/ 30.05.2023 г., подадено от Национална агенция за приходите, срещу списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, предявени
по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 19.05.2023 г., в частта, с
която в него са включени следните вземания: 1) вземане за получаване на сума в
размер на 142 865, 15 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63713/
2015 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2016 г. по ч.гр.д. № 63713/ 2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 90 състав, както и вземане за получаване на сума в размер
на 25 605, 95 лв., представляваща лихва за забавено плащане на присъдената с
изпълнителния лист сума, начислена до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и вземане за
получаване на сума в размер на 77 638, 87 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на присъдената с изпълнителния лист сума, начислена за периода от
21.10.2017 г. до 20.02.2023 г.; 3) вземане за получаване на сума в размер на 56
356, 04 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав, за което вземане е издаден изпълнителен
лист от 21.11.2019 г. по ч.гр.д. № 63715/ 2015 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, както и вземане за получаване на сума в размер на 18 712, 22
лв., представляваща лихва за забавено плащане на присъдената с изпълнителния
лист сума за периода от 22.11.2019 г. до 20.02.2023 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите вземания на кредиторите на „Х.М”
ООД – в несъстоятелност, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е съставен с
настоящото определение.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: