Р Е Ш Е Н И Е
№ 467 гр. Стара Загора 29.11.2022
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №637 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от К.В.П. *** против Решение №264/18.07.2022
год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено по жалба срещу разпореждане
изх.№С220124-137-0007015/20.06.2022 год., издадено от А.А. на длъжност старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за отказ да бъдат обявени за погасени
по давност публичните му задължения от наложени административни наказания глоби
с електронен фиш и наказателно постановление, с което решение жалбата е
оставена без уважение като неоснователна.
С жалбата се твърди, че давността по отношение на
наказателното постановление е погасено по давност на 19.03.2022 год., а по
отношение на наложената глоба с издаденият електронен фиш на 09.05.2022 год.. Направено
искане за отмяна решение №264/18.07.2022 год. като незаконосъобразно. В
представената по делото молба, в която се изразява становище по съществото на
спора е направено искане съдът да разпореди на НАП възстановяване на сумата от
700.00 лв., които се намирали по тяхна сметка.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането издаването на решението и потвърденото
от него разпореждане не са допуснати съществени процесуални нарушения от една
страна, а от друга страна същите са постановени в съответствия с приложимия
материален закон. Въз основа на това е направено искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Претендира и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №*********/2018 год. е
образувано за събирането на дължими от страна на К.П. публични задължения. С
писмо изх.№С180024-048-0216339/13.11.2018 год. на А.А. - публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, изпратено до постоянния адрес на жалбоподателя, е отправена
покана за доброволно изпълнение на установените публични задължения – глоба по
наказателно постановление, издадено от Столична община и електронен фиш издаден
от СДВР.
Производството по принудителното събиране на
наложената с наказателно постановление №СОА17-РД11-5284/19.09.2017 год. на
Заместник-Кмета на столична община глоба е било спряно на 12.02.2019 год., по
повод на подадена от страна на П. жалба против наказателното постановление. С
решение от 26.02.2020 год., постановено по НАХД №1412/2019 год. на Софийски
районен съд, потвърдено с решение №6375/13.11.202 год., постановено по КАНД
№7408/2020 год. по описа на Административен съд София град, наказателното
постановление е било потвърдено.
Електронен фиш серия К, №1819409, издаден от СДВР
е потвърден с решение №20129317/01.06.2021 год. на Софийски районен съд, а
касационната жалба на К.П. против постановеното решение е оставена без
разглеждане поради неотстраняване на нередовностите й с определение
№8446/03.11.2021 год., постановено по КАНД №7750/2021 год. по описа на
Административен съд София град.
К.В.П. е депозирал възражение за изтекла
погасителна давност за задълженията си в размер на 700.00 лв., произтичащи от
наказателно постановление №СОА17-РД11-5284/19.09.2017 год. на Заместник кмета
на Столична община с наложена глоба в размер на 100.00 лв. и от електронен фиш,
серия К, №1819409, издаден от СДВР с наложено административно наказание глоба в
размер на 600.00 лв. Възражението е заведено с №С220024-000-0263097/06.06.2022
год. /лист 20 от делото/. Въз основа на така подаденото възражение е
постановено разпореждане №С220024-137-0007015/20.06.2022 год. за отказ да бъде
прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на горепосочените
публични задължения /лист 21 от делото/ на главен публичен изпълнител А.А..
Разпореждането е изпратено на К.П. по електронна поща, получено от него на
05.07.2022 год., видно от декларираното него /лист 23 от делото/, а с жалба от
същата дата /лист 18 от делото/ е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив
/жалбата е заведена с вх.№94-00-4313/05.07.2022 год., според изложеното в
решението на Директора на ТД на НАП Пловдив/. С решение №264/18.07.2022 год.
жалбата е оставена без уважение като неоснователна /лист 13-15 от делото/, като
същото е връчено по електронен път на 19.07.2022 год..
За обезпечаване събирането на установени и
изискуеми публични вземания по ИД №*********/2018 год. с постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220024-022-0036218/06.06.2022 год., е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Първа инвестиционна
банка“АД, „Ти Би Ай Банк“ЕАД, „Уникредит Булбанк“АД, „Изипей“АД, „Изи пеймънт
сървисиз“ООД и запор върху лек автомобил марка „Мерцедес“ с ****, като за целта
са изпратени и съответните запорни съобщения.
От горното, се установява по безспорен начин, че
по изпълнително дело в тежест на жалбоподателят са налице установени и
изискуеми публични вземания, които не са платени доброволно. За тези вземания
съществуват изпълнителни основания по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК, като
същите са подробно посочени като основание и размер.
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №264/18.07.2022 год., с което на основание чл.197,
ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба
с вх. №94-00-4313/05.07.2022 год., подадена от К.В.П. против разпореждане №С220124-137-0007015/20.06.2022
год. за отказ да се обявят за погасени по давност публични задължения, издадено
от А.А. на длъжност главен публичен изпълнител. Решението е получено от страна
на П., на 19.07.2022 год., а жалбата е депозирана по ел. поща на 25.07.2022
год. При така установеното съдът намира жалбата срещу Решение №264/16.04.2021
год. Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването и
като жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.197,
ал.2 от ДОПК.
Обжалваното Решение №264/18.07.2022 год. е
постановено от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е
издадено в рамките на установения срок в чл.197, ал.1 от ДОПК, в писмена форма,
след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията
на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен
ред Разпореждане изх. № №С220124-137-0007015/20.06.2022 год. също е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция
на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в
чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Основният спорен момент в настоящето производство
е дали тези публични задължения са погасени по давност или не.
Институтът на погасителната давност, е уреден в
разпоредбата на чл.82, ал.1, буква“а“ от ЗАНН. Съгласно същата разпоредба,
административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба. Давността
за изпълнение на административното наказание „глоба“ тоест за образувано на
изпълнително дело за нейното събиране е две години, като започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложена и се прекъсва при условията на
чл.82, ал.2 от ЗАНН, като след прекъсване започва да тече отново, същия по
размер давностен срок – този по чл.82,
ал.1, буква „а“ от ЗАНН, съгласно ТР №2/12.02.2017 год. на ВАС – ОСС на І-ва и
ІІ-ра колегия.
В
конкретния случай, наказателното постановление №СОА17-РД11-5284/19.09.2017 год.
на Заместник кмета на Столична община е влязло в законна сила, след съдебното
му потвърждаване на 13.11.2020 год., което обстоятелство е потвърдено и от
Столична Община /лист 34 от делото/. Именно от 13.11.2020 год. започва да тече
двугодишния срок по чл.82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН и респективно изтича
13.11.2022 год., в рамките на който срок е наложен и запор на банковите сметки
на длъжника, което представлява действие по принудителното събиране на
публичното задължение и с което действие давността се прекъсва и започва да
тече нова давност.
Електронен фиш серия К, №1819409, издаден от СДВР е
съдебно потвърден и е влязъл в законна сила на 16.12.2021 год., видно от писмо
от ОД на МВР Стара Загора, относно наличното отразяване в масивите на МВР /лист
33 от делото/. Именно от 16.12.2021 год. започва да тече и двугодишния срок по
чл.82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН и изтича на 16.12.2023 год., който срок не е изтекъл и към настоящия момент. С
налагането на запора върху банковите сметки на жалбоподателят и върху
собственото му МПС, тази давност спира на тече и започва нова такава. В
конкретния случай намират приложение разпоредбите на ЗАНН, тъй като съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление.
Гореизложеното приложено към конкретните
задължения, формира следните правни изводи:
Не е спорно между страните нито размера на
установеното задължение, С оглед годините на влизане в сила на наказателното
постановление и електронния фиш, както и налагането на обезпечителни мерки
изразяващи се в налагането за запор върху наличните средства на П. открити в различни
банки в страната и върху собственото му МПС, които представляват действия по
принудителното събиране на публичните задължения. Ето защо давността е прекъсната,
съгласно чл.82, aл.2 от ЗАНН, поради което и както към момента на
постановяването на оспореното решение, така и към настоящия момент не е изтекла
абсолютната давност по отношение на тези публични задължения.
Давността е институт на материалното право и
представлява период от време, определен по продължителност от закона, през
който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За
нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ,
чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано
принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е
средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се
прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. Лицето, срещу
което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде
наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите
си за плащане на публичното задължение.
Както вече се изясни, давността представлява
период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който,
ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. B
резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, a възможността
той да бъде събран принудително. B конкретния случай са налице извършени
действия, насочени към принудително изпълнение в предвидените давностни срокове
от страна на администрацията, поради което, публичните вземания, установени с
горепосоченият изпълнителен титул, не следва да бъде погасен по давност, тъй
като изтичането на давностния срок е надлежно прекъснато с посоченото
постановление за налагане на обезпечителни мерки, поради което към момента
същият не e изтекъл.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва
да отбележи, че наведените в жалбата от К.П. доводи са неоснователни.
Цитираната от него давност /по чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим на основание
препращата разпоредба на чл.11 от ЗАНН/ е давност по реализирането на
административно наказателната отговорност. Същата започва да тече от датата на
извършване на административното нарушение и важи за сроковете в които може да
се издаде съответното наказателно постановление или електронен фиш. Тази
давност е следвало да се преценя от съда при проверка законосъобразността на
издаването на наказателното постановление и електронния фиш, но не и в
настоящето производство. Тази преценка е сторена, видно от решенията на съда. Същата
е различна обаче от давността по чл.82 от ЗАНН, на която се позовава ответника
и която е такава по изпълнението на наложеното административно наказание глоба
и която започва да тече от датата на
влизане в сила на наказателното постановление, а не от датата на извършване на
административното нарушение. Т.е. става въпрос за два различни давностни
срока с различни начални моменти и с различна продължителност.
За пълнота на изложението, съдът намира, ме следва
да допълни следното – искането за задължаване на органите на НАП да възстановят
сумата от 700.00 лв. не почива на закона. Касае се за действия на публичния
изпълнител /налагане на запор върху банковите сметки на длъжника/, които
подлежат на самостоятелен съдебен контрол и не са предмет на настоящето
производство. От друга страна, ако се установи, незаконосъобразност на
действията на публичния изпълнител и това е установено по надлежния ред, налице
е законова възможност на жалбоподателят да поиска връщането на недължимо
събраните суми – чл.128 и следващите от ДОПК.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
По делото е направено
искане от страна на ответника по делото за присъждане на направените по делото
разноски. С оглед неоснователността на оспорването, същото е
основателно, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските,
определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на
разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.П. ***
против Решение №264/18.07.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което
е потвърдено разпореждане №С220024-137-0007015/20.06.2022 год. за отказ да бъде
прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на горепосочените
публични задължения на А.А. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив, като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН ********** *** да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул.„Княз Дондуков“№52 сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: