Решение по дело №217/2020 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 4
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20205430100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр.Мадан , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Секретар:Снежана М. Фурланска
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Гражданско дело №
20205430100217 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ Б.“ ЕООД гр.Р.
против Община Р. , в която се твърди от ищеца,че на 14.01.2008 г., след
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка , като изпълнител е
сключил с ответната община договор за експлоатация на общинско депо за
твърди битови отпадъци в местността „Б. дол", село Б., община Р., по силата
на който е приел за извърши, в съответствие с проведената процедура за
възлагане на обществена поръчка дейностите по обезвреждане на твърди
битови отпадъци и запръстяване на площта на депото при уговорени в
договора единични цени. Съгласно чл.6 от Договора срокът за действие на
същия е 10 години, тоест до 31.12.2017 година. В договора са изрично и
изчерпателно регламентирани правата и задълженията на всяка страна,
цените и начина на плащане, отговорностите при неизпълнение и
основанията за прекратяване на договора.Твърди се от ищеца също,че в
продължение на повече от шест години е изпълнявал точно и качествено
предмета на договора, спазвайки всички свои задължения съгласно Раздел
„Задължения на изпълнителя". Съвсем изненадващо на 19.05.2014 година му
е връчен документ, озаглавен „Писменно предизвестие", отправено към
дружеството от Р. П. - Кмет на община Р. относно едностранно прекратяване
на основание чл.45 от Закона за обществените поръчки и чл.87 от Закона за
задълженията и договорите на Договор № 4/14.01.2008г. за експлоатация на
общинско депо в местността „Б. дол", село Б., община Р.". Този документ
започва с дълъг цитат от Закона за управление на отпадъците за
1
задълженията на община Р. и продължава с изброяването на докладни
записки и констативни протоколи, въз основа на които кмета на общината
твърди, че било установено неизпълнение на договора от страна на ищцовото
дружество. Основно се засяга в документа обстоятелството, че не било
установено чрез проверка на място дружеството изпълнител да поддържа и
работи с техническото съоръжение за сепарация на отпадъци, находящо се в
депото, като напълно се пренебрегва факта, че въпреки изричното писмено
заявление от собственика на инсталацията и възложител по договора община
Р. не му е предоставена част технология за експлоатация на съоръжението.
Напълно хаотично се изброяват нарушени разпоредби от договора, без да се
конкретизира в какво се състоят допуснатите нарушения.В заключение е
записан текст, че съгласно чл.45 от ЗОП във връзка с чл.87 от ЗЗД на
дружеството се предоставя 3-дневен срок за привеждане на изпълнението на
договора в съответствие с изискванията по Договор № 4/14.01.2008 г. за
експлоатация на общинско депо за твърди битови отпадъци в местността „Б.
дол", село Б., община Р., относно разпоредбите на чл.16, чл.18, чл.19 и чл.20
от договора, като в случай, че не изпълнят задълженията си в указания срок,
то община Р. едностранно прекратява договор в тридневен срок след
връчването на настоящото писмено предизвестие.
От текста на документа не е ясно какъв е неговият характер -
предписание за отстраняване на допуснати нарушения, или директно
едностранно предизвестие за прекратяване на договора. Още повече, не става
ясно от кой момент започва да тече дадения тридневен срок за „привеждане
на изпълнението", и от кой момент започва да тече тридневния срок за
отправено предизвестие. Ищцовото дружество твърди,че е входирало в
деловодството на община Р. становище с вх. № 2312/22.05.2014 г., в което
били изложени съображенията за това, че липсват каквито и да е основания за
едностранно прекратяване на договор №4/2008 година и по тази причина
дружеството ще продължи да изпълнява задълженията си по договора.
На 27.05.2014 година им е връчено уведомление с изх. №
2372/27.05.2014г. от кмета на община Р., с което дружеството е уведомено ,
че поради изтичане срока на връченото му писмено предизвестие от
28.05.2014 година достъпа до депото на служители на дружеството ще бъде
ограничен. Достъпът обаче не е ограничен, а е забранен, въз основа на заповед
№ 193/27.05.2014 година на кмета на община Р. , като дори в т. 2 от заповедта
е разпоредено същата да се доведе до знанието на РУП -М. при необходимост
от оказване на съдействие. Подадли жалба до Административен съд С. срещу
тази заповед, и по образуваното административно дело № 131/2014 година по
описа на съда е постановено Решение № 124/04.08 2014 година, с което
заповедта е отменена, което съдебно решение е влязло в сила.
Отделно от това от дружеството е подадена и жалба с вх. №
465/28.05.2014 година до РП- М., която съдържа сигнал за извършено
2
престъпление самоуправство –самоволно, не по установения в закона ред,
осъществяване на едно свое предполагаемо право.
Въпреки това достъпът до депото продължавала да бъде забранен за
служители на ищцовото дружество, което е поставено в невъзможност да
изпълнява задълженията си по договора. Достъпът е отказан категорично на
датите 09.06.2М4г., 04.07.2014г. и 15.09.2014г., за което са съставени
констативни протоколи.. По тяхна искова молби било образувано гр.д. №
63/2015 година по описа на РС-М., с което е признато за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях Договор
№4/14.01.2008г. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б.
дол" с.Б., община Р. не е прекратен.
С писмо до ответната община ищецът изрично е поискал да бъде
уведомен за становището на общината, в качеството й на възложител на
дейността експлоатация на общинско депо за битови отпадъци з местността
„Б. дол, село Б. по повод влязлото в сила решение, тъй като достъпът на тях,
като изпълнител до обекта на изпълнение на договор №4/14.01.2008г. за
експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б. дол" с.Б. община Р. е
напълно забранен със заповед на кмета. Без неговото становище като
законен представител на Община Р. за начина на възстановяване на достъпа
до обекта, встъпването в изпълнението на договора биха се третирали като
самоуправни и не по установения ред.
Вместо още на 03.11.2016 година - датата на влизане в сила на
съдебното решение по спора, като възложител на обществена поръчка с
уникален номер в регистъра на АОП: 00254-2016-0017г. Публично състезание
за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Експлоатация на общинско
депо за неопасни отпадъци на Община Р., намиращо се в местността Б. дол, с.
Б., Община Р." да пристъпи към прекратяване на обществената поръчка,
кметът на община Р. отправил до дружеството писмено уведомление за
едностранно прекратяване на договора по вина на изпълнителя на основание
чл.27 от същия.
На основание чл.95 от ЗЗД „кредиторът е в забава; когато неоправдано
не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не ааде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си." Поради това в случая няма виновно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по договор № 4/14.01.2008 година, тъй като не
му е оказано съдействието от страна на Община Р., без което той не може да
изпълнява задълженията си. По тази причина не се е осъществило и
основанието за предприетото от кмета на обпщна Р. едностранно
прекратяване на договора.
Ищцовото дружество твърди,че на практика от 27.05.2014 година е
възпрепятствано от възложителя на поръчката - кмета на община
3
Р., да изпълнява правата и задълженията си по договор №4/14.01.2008г. за
експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б. дол" с.Б. община Р..
Дейността, предмет на договора е възложена за изпълнение от кмета на
община Р. на Кооперация „Екосистем Кооп'', ЕИК ********* с Договор №
131 от 15.12.2014 година след Публична покана с предмет: "Експлоатация на
общинско депо за неопасни отпадъци на община Р., намиращ о се в
местността Б. дол, с.Б., община Р." за срок от 24 месеца или до достигане
сумата от 65000,00 лева, което от двете събития настъпи по-рано.
След изтичане срока на този договор след провеждането на публично
състезание за възлагане на обществена поръчка със същия предмет, кмета на
община Р. е сключил договор № 157/09.12.2016 година отново на кооперация
„Е. К." ЕИК ... за срок от 5 години или до достигане на сумата от 200 000,00
лева, което събитие настъпи по-рано.
Всички действия на община Р. от месец май 2014 година до настоящия
момент разкриват едно недобросъвестно поведение, което е предпоставка за
ангажирането на договорната й отговорност спрямо представляваното от мен
дружество „Б." ЕООД. Това е така защото между дружеството и община Р.
ояха налице задължения, които можеха да бъдат изпълнени точно и при
съхраняване правата и интересите на двете страни по договора.
Виновното поведение на Община Р. се изразява в това, че чрез
издаването на заповед № 193/27.05.2014 година на кмета на община Р., чрез
провеждането на две поредни процедури за възлагане на обществена поръчка
с предмет, идентичен с предмета на договор №4/14.01.2008г. за експлоатация
на общинско депо за ТБО в местността „Б. дол" с.Б. община Р. и сключването
на два поредни договора за същата поръчка по време на срока на договор
№4/14.01.2008г. между страните по делото, на друг изпълнител, Община Р. е
лишила изпълнителя „Б." ЕООД от възможността да изпълнява задълженията
си по договора, каквато готовност ищеца имал. При неоказано съдействие от
страна на кредитора Община Р., респективно създадени от общината пречки
„Б." ЕООД реално да изпълнява задълженията си по договора, ответната
община дължи на представлявания от мен търговец обезщетение за вредите,
включително пропуснатите ползи от невъзможността от реално изпълнение.
Неизпълнението на съдействие от страна на община Р. за осигуряване на „Б."
ЕООД на достъп до депото, което е мястото на изпълнение на предмета на
договора и без който достъп дружеството ищец е поставено в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора, започна на датата
27.05.2014 година и продължава до края на срока на договора -31.12.2017
година. През целият този период достъпът до депото на дружеството
езабранен напълно от кмета на Община Р., а дейността предмет на договор
№4/14.01.2008г. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б.
дол" с.Б. община Р. е възложена от кмета на друго дружество чрез два
следващи се във времето договора след възлагане на обществена поръчка с
4
предмет предмета на договор №4/14.01.2008г.
Извършените действия от страна на възложителя, ответник по
настоящия иск сочат недвусмислено на липса на воля за изпълнение на
двустранно подписания договор, нещо повече - на целенасочено отстраняване
на изпълнителя от дейността по експлоатация на общинското депо в
местността Б. дол, село Б., община Р. и възлагане на същата дейност на друг
изпълнител, който неслучайно е регистриран в Търговския регистър
петнадесет дни преди датата на публикуване публичната покана с предмет на
дейност-услуги за сметосъбиране и сметоизвозване,предварителна
преработка,(сепариране,балиране и временно съхранение),товарене и
транспортиране на битови промишлени, и разделно събирани отпадъци с цел
рециклиране,оползотворяване или обезвреждане,лятно или зимно почистване
на улици,площади и места с обществено значение,оператор сметище,
производство и продажба на декоративна растителност, биоторове и
биопродукти. търговия на едро и дребно, проектиране и строителство на
сгради и съоръжения, транспортна дейност и услуги.
Нереализираната печалба, която „Б." ЕООД би реализирало, ако не бе
възпрепятствано от община Р. да изпълнява задълженията си по Договор
№4/14.01.2008г. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б.
дол" с.Б. община Р., за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година
възлиза на сумата от 15 000,00 лева. В договора между страните няма нарочна
клауза, която да установява размера на уговорената печалба за изпълнителя, а
само такава установяваща единични цени на дейностите по обезвреждане на
твърди битови отпадъци (13,45 лева без ДДС, 16,14 лева с ДДС за
обезвреждане на 1 тон отпадъци) и запръстяване площта на депото (1650,00
лева без ДДС, 1980,00 лева с ДДС за запръстяване на 1 дка площ).
Възложените с договора дейности са такива с периодично повтарящо се
изпълнение, като конкретните количества работи са в зависимост от
количеството постъпил отпадък на депото. Тъй като дейността по събиране,
извозване и обезвреждане на битови отпадъци се осъществява постоянно, то е
сигурно постъпването в общинското депо за твърди битови отпадъци на
отпадъци, които следва да бъдат обезвреждани, а депото да бъде периодично
запръстявано. Тоест при липса на пречки за изпълнение на договора (каквито
са създадени от ответника), на общинското депо ежедневно са постъпвали
количества отпадъци, чието обезвреждане и запръстяване на депото следвало
да бъдат извършвани от „Б." ЕООД, като от тази дейност дружеството щеше
да реализира сигурна печалба. През 2011 година „Б." ЕООД реализира
печалба от изпълнението на договора в размер на 51 000,00 лева, през 2012
година - 34 000,00 лева, през 2013 година - 11 000,00 лева. Между страните по
настоящото дело е водено гражданско дело № 330/2017 година по описа на
Районен съд Мадан, по което община Р. бе осъдена с влязло в сила Решение
№ 130/14.08.2018 година, да заплати на „Б." ЕООД сумата от 9 613,86 лева,
представляваща пропусната полза от нереализирана печалба от
5
неизпълнението на Договор №4/14.01.2008г. за експлоатация на общинско
депо за ТБО в местността „Б. дол", село Б., за времето от 01.06.2014 г. до
31.12 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
01.01.2015 г. до 17.02.2017 г. - в размер на 2 082,29 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 9 613,86 лв. от датата на предявяване на иска -
21.02.2017 г. до окончателното й изплащане, както разноски.
С Решение № 82/10.07.2020 година, постановено по гражданско дело №
19/2020 година на PC М. Община Р. е осъдена да заплати на „Б." ЕООД
сумата от 13 492,64 лева, представляваща нереализирана печалба от
неизпълнението на Договор № 4/14.01.2008 г. за експлоатация на общинско
депо за ТБО в местността „Б. дол" с. Б. община Р., за времето от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.01.2015
година до 30.01.2020 година в размер на 6 958.93 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 13 492.64 лв. от датата на предявяване на иска -
30.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Настоящата искова претенция касае същото правоотношение, но за
следващ период - календарната 2016 година. Нереализираната печалба за
периода на исковата претенция - 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. е изчислена на
базата на очакваните приходи от дейността предмет на договора и разходите,
необходими за извършването й. Съпоставяйки данните за размера на
реализираната печалба за 2011 - 2014 година от дейността експлоатация на
общинско депо за ТБО в местността „Б. дол" с.Б. община Р., по прогнози на
дружеството, се очакваше в периода 01.01.2015г.-31.12.2015 година да
реализира печалба в размер на 1250,00 лева месечно, или общо в размер на 15
000,00 лева. Претендира и законната лихва за забава върху размера на
главницата за периода от 01.02.2016 година до датата на предявяване на иска -
08.09.2020 година, която лихва възлиза на сумата от 3750,00 лева.
В съдебно заседание съдът по искане на пълномощника на ищовото
дружество след изслушване на съдебно-икономическата експертиза допусна
увеличение на главния със сумата 213.74лева, като иска се счита предявен за
сумата 15 213.74лева,а акцесорния иск от 3 750 лева се счита предявен за
сумата за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. 7 239.97лева.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника
Община гр.Р..
В съдебно заседание дружеството – ищец редовно и своевременно
призован се представлява от адв. О.,която поддържа предявените в
обективно и субективно съединение искове изцяло.
Ответникът Община Р. редовно исвоевременно призовавана и за двете
съдебни заседания не изпраща процесуален представител и не се ангажира
6
със становище по иска, нито във връзка предоставената от съда възможност
по допуснатото увеличение на главния и акцесорния иск.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора,
на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
По делото няма спор,а и видно от договор №4 , сключен на
14.01.2008г., Община Р., в качеството на възложител е възложено на „Б.”
ЕООД, в качеството на изпълнител, в съответствие с проведена процедура по
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Експлоатация на общинско
депо за твърди битови отпадъци в м. „Б. дол”- с. Б., община Р.” да извършва
дейности по обезвреждане на твърди битови отпадъци и запръетяване на
депото при единични цени, както следва: -1.1. обезвреждане на 1 тон
отпадъци- 13.45лв. без ДДС и -1.2 запръетяване на 1дка площ- 1650лв. без
ДДС и 1980лв. с ДДС. На основание чл.З от договора „цената за депониране
на отпадъците се определя с план-сметки за всяка от дейностите по
изграждане, експлоатация, мониторинг, закриване и експлоатационни грижи
за делото при отчитане на очаквания годишен обем на постъпващите
отпадъци за целия период на експлоатация на депото”. Съгласно чл.27 от
договора, същият се „прекратява едностранно от възложителя, при пълно
спиране на изпълнението на договора от страна на изпълнителя, по причина
за която той отговаря”, а в чл.29 е предвидено, че „в случай на едностранно
прекратяване на договора по реда на т.26 и т.27, вкл. виновната страна дължи
неустойка в размер на 7.5% от общата сума по поръчката за оставащия срок
на договора“, изчислена от утвърдената план-сметка за приходите и
разходите.
Видно от писмено предизвестие изх. № 2233/19.05.2014г. от Община Р.
до „Б.” ЕООД, възложителят е дал тридневен срок за привеждане на
изпълнението на изпълнителя в съответствие с договореното, като в случай на
неизпълнение едностранно прекратява договора.
В отговор , „Б.” ЕООД е входирал в Община Р. становище с вх. №
2312/22.05.2014г., с което е изразило несъгласие с посочените основания за
прекратяване на договора и е заявило, че дружеството ще продължи да
изпълнява задълженията си.
Със Заповед №193/27.05.2014г. на кмета на Община Р. се забранява
достъпа на външни лица до депо за твърди битови отпадъци в м. „Б. дол” -
с.Б. за всички лица, освен упълномощени служители на Общинската
администрация.
С Решение №124/04.08.2014г. по адм.д.№131/2014г., Смолянският
административен съд е отменил Заповед №193/27.05.2014г. на кмета на
Община Р..
7
С Решение №23/23.06.2015 г. по гр.д. №63/2015г., РС-М. е приел за
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор
№4/14.01.2008г. за есплоатация на общинско депо за ГБО в местността „Б.
дол”, е. Б. община Р. не е прекратен,което решение е потвърдено с решение
№519/28.10.2015г. по в.гр.д. №347/2015г. на Окръжен съд С. и недопуснато
до касационно обжалване с определение №698/03.11.2016г. по гр.д. №
2921/2016г. на ВКС, III г.о.
След влизане в сила на решението на 03.11.2016г. „Б.” ЕООД е
изпратил до ответника с писмо вх. № 6335/22.11.2016г., с което във връзка
със съдебното решение е отправило молба за изразяване на становище от
страна на Община Р., в качеството й на възложител.
Още на 03.11.2016 година датата на влизане в сила на съдебното
решение Община Р. с писмено уведомление до ищцовото дружество за
едностранно прекратяване на договора по вина на изпълнителя на основание
чл.27 от договора.
Разпитан, свидетелят М. П. сочи,че му е извество,че ищцовото
дружество е имало сключен договор с ответника Община Р. за експлоатация
на общинското депо за битови отпадъци. Сочи също,че е присъствал на опити
управителят на фирмата И. И., да влезне в депото. На депото има бариера,
достъпа е ограничен и пазачът, който е бил там излезнал и казал, че
представляващия ищцовото дружество не може да влезне навътре поради
причината, че му е прекратен договора и има заповед от кмета.
Вещото лице по назначената и изслушана СИЕ С. Щ. дава
заключение,което съдът възприема като обективно икомпетентно изготвено и
неоспорено от страните по делото, че съгласно представените му от ищеца
счетоводни документи, реализираната печалба от извършени дейности по
Договор №4/14.01.2008г. за периода 01.01.2013г. до 30.04.2014г. е общо в
размер на 17 430,53лв. Вероятната печалба на ищеца, ако беше изпълнявал
Договор №4/14.01.2008г. за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. на база
средномесечната печалба от изпълнението на договор №4 от 14.01.2008г.
предвид постъпилото количество отпадък на депото и след приспадане
вероятните разходи е в размер на сумата 15 213.74лева,в това число от
депониране на отпадъци 13 677.74лева и от запръстяване – 1536лева.
Законната лихва върху сумата от 15 213.74лева. за 01.01.2016г. до
31.12.2016г. е в размер на 7 239.97лева.
8
При така установеното от фактическа страна,съдът направи
следните правни изводи:
При така установените фактически положения в процесния исков период
страните са били в договорно правоотношение, като договорът е останал неизпълнен
по вина на възложителя, който е препятствал достъпа до мястото за депониране на
отпадъци, поради което исковата претенция за присъждане на нереализираната по
договора печалба с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като пропусната печалба
е част от неполученото от изпълнителя възнаграждение е основателна. Страните по
договора за изработка имат две основани задължения - изпълнителят следва да
изпълни съобразно договореното, а възложителят да плати договореното
възнаграждение, като договорът е за постигане на определен резултат. Според чл. 63,
ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата
страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. В разглежданата
хипотеза работата не е извършена, като причина за това е изцяло поведението на
възложителя, който е отказал достъпа до депото. Процесният договор е сключен за
определен срок, като възнаграждението е договорено по единични цени, с оглед обема
на извършената и приета работа за конкретен период. Ето защо договорът има
характеристиките на договор за продължително изпълнение, като неизпълнението като
обективен факт, в рамките на изтекъл период от време, води до невъзможност за
реално изпълнение в този период. Длъжникът не би могъл престира изпълнение на
договора за минал период от време, какъвто е случаят. В разглежданата хипотеза е
налице неизпълнение на договора - непостигане на дължимия резултат за депониране
на отпадъци в рамките на исковия период от време.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 2 ЗЗД изпълнителят има право на
възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или
отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и
изпълнителят своевременно го е предупредил, а разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ЗЗД
визира, че ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора,
макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на
работата. Двете хипотези уреждат правните последици от неизпълнение на договора за
изработка по вина кредитора, а именно, че възнаграждение се дължи, макар работата да
не е извършена. В тази насока тълкуването на цитираните разпоредби разкрива общо
правило, че когато реалното изпълнение е станало невъзможно по вина на кредитора,
длъжникът има право на възнаграждение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 267,
ал. 1 ЗЗД, според която ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие
причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на
9
възнаграждение, т.е. по аргумент от противното - ако изпълнението на работата стане
невъзможно вследствие причина, за която кредиторът отговаря, изпълнителят ще има
право на възнаграждение. Поведението на кредитора, водещо до невъзможност за
изпълнение, не може да бъде схванато като обективна причина, тъй като не покрива
характеристиките нито на случайно събитие, нито непреодолима сила. Същевременно
задължението за съдействие е несъщинско задължение по договора за изработка и от
неговото неизпълнение не биха могли да произтекат вреди под формата на пропуснати
ползи за нереализирана печалба. Пропусната печалба се дължи като част от
възнаграждението, тъй като пряко следва от поетото насрещно задължение за плащане
на възнаграждение по основната престация, чието неизпълниение е станало
невъзможно по вина на възложителя.
Предявената искова претенция е за част от дължимото по договора
възнаграждение. Изпълнителят следва да бъде поставен в онова положение, което би
имал, ако работата е изпълнена и приета, като няма право възнаграждение за
невложените в изпълнението материали,поради което същият ще има право на
нереализираната печалба, като компонент от договореното възнаграждение, както и на
вложените в изпълнението материали в интерес на възложителя. Изпълнението е
догорено да се осъществи с матирали на изпълнителния, в това число – човешки труд,
разходи по експлоатацията на машини, електрическа енергия, гориво и прочее, като не
се твърди влагането на подобни материали, респективно направата на разходи по
изпълнението във времето на забава на кредитора по договора.
Възнаграждението е договорено и с оглед обема на извършената работата, а
такава не е осъществена по вина на възложителя. При това положение главния иск се
явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло в предявения
размер за сумата 15 213.74лева,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 08.09.2020година до окончателното й изплащане.
С оглед уважаване главния иск основателен и доказан е акцесорния
иск в размер на сумата 7 239.97лева,законната лихва върху главницата от
15 213.74лева. за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани и
надлежно документирани,както и е представен списък по чл.8 ГПК, следва да
се възложат в тежест на ответната община направените от ищцовото
дружество деловодни разноски в размер на сумата 1200 лева, от които 900
лева заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за вещо лице, както
и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева или общо
10
сумата 3 200 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Р. с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр.Р., бул.“Б.“ №**, представлявана от кмета Р. П. да заплати на
„Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Х. К.“
№5, представлявано от управителя И. И. сумата от 15 213.74лева(петнадесет
хиляди, двеста тринадесет лева,седемдесет и четири стотинки)
представляваща нереализирана печалба от неизпълнението на договор
№4/14.01.2008г. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б.
дол" с.Б. община Р. за времето от 01.01.2016 година до 31.12 2016 година,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.09.2020 година-
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,както и
сумата 7 239.97лева(седем хиляди двеста тридесет и девет лева,деветдесет и
седем стотинки),представляващи законната лихва върху главницата от
15 213.74лева. за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Р. с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр.Р., бул.“Б***, представлявана от кмета Р. П. да заплати на „Б.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“***,
представлявано от управителя И. И. направените разноски в хода на делото в
размер на сумата 3200лева(три хиляди и двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11