№ 542
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100501598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 23964/10.11.2021 г., подадена от длъжника ИВ.
ХР. Ф. срещу Постановление от 07.09.2021 г. по изп.д. № 20217900401611, с което
ЧСИ Р.М., с рег. № 790 от РКЧСИ, е отказала да прекрати изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, и е приключила изпълнителното дело, на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че е бивш съпруг на И.З.З., като бракът им е бил
прекратен по взаимно съгласие с Решение № 350243 от 28.02.2018 г. по гр.д. №
82393/2017г. на СРС, 89 състав, влязло в сила на 28.02.2018 г. Съгласно същото
решение, жалбоподателят в настоящото производство, бил осъден да заплаща на
малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, платима по банкова
сметка на майката, до 15 число на съответния месец за който се отнася.
На 16.07.2021 г., И.З.З. се снабдила с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
82393/2017г. на СРС, 89 състав и въз основа на същия било образувано изп.д. №
20217900401611 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 от РКЧСИ, по което се
претендирала неплатена издръжка общо в размер на 2000 лева (ведно със съответна
законна лихва за забава и разноски), за периода от м.октомври 2019 г. до м.декември
2020 г.
Жалбоподателят твърди, че (преди образуване на изпълнителното дело) е
1
предплатил авансово дължимата от него месечна издръжка за процесния период и този
факт е бил известен на взискателя. Това било видно и от приложеното и Банково
удостоверение. Възражението на взискателя, че платените суми представлявали
изплащането на съвместен заем на бившите съпрузи било неверно, тъй като страните
нямали съвместен заем и съответно нямали задължение за съвместно изплащане на
такъв заем към което и да е трето лице.
В жалбата се сочи, че в случая било без значение посоченото основание за
извършените плащания, тъй като след датата на развода страните нямали други
отношения помежду си и единствените плащания между тях били по повод дължимата
издръжка. Излагат се и съображения, че ЧСИ е предпочел тезата на взискателя,
въпреки, че същата не била подкрепена с писмени доказателства.
Взискателят счита, че жалбата е изцяло неоснователна и излага съображения в
тази връзки.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че е налице
материалноправен спор, който не е от компетентността на ЧСИ.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи,
мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Производство по изпълнително дело № 20217900401611 по описа на ЧСИ Р.М.,
с рег. № 790 от РКЧСИ, е образувано по молба от 30.07.2021 г. на З.И. Ф.а, действаща
чрез своята майка и законен представител И.З.З. и въз основа на изпълнителен лист от
16.07.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 350243 от 28.02.2018 г.
по гр.д. № 82393/2017г. на СРС, 89 състав, с което ИВ. ХР. Ф. е осъден да заплаща на
детето си З.И. Ф.а, чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака
до настъпване на законна причина за изменението й, платима до 15-то число на
текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че длъжникът не
е изпълнил задължението и за заплащане на общо сумата от 2000 лева – неплатена
издръжка за периода от м.октомври 2019 г. до м. декември 2020 г.
По изпълнителното дело са извършени справки, изпратени са запорни
съобщения, а на 06.08.2021 г на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На същата дата – 06.08.2021 г., длъжникът е депозирал молба, в която е
посочил, че е предплатил авансова дължимата от него издръжка за процесния период и
е представил Банково извлечение за преведени суми. С оглед на това, длъжникът е
направил искане за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1,
2
т. 1 ГПК.
Видно от Банковото удостоверение, приложено на л. 28 и сл. от изп.дело, за
периода от 10.01.2018 г. до 19.12.2020 г., от банковата сметка, открита на името на ИВ.
ХР. Ф. по банкова сметка на И.З.З. са извършени множество преводи на различни суми
(400 лв., 250 лв., 350 лв., 500 лв. и др.) с различни основания, а именно: „всичко за
месеца“, „разплащане по сметка“, „телефон Зори“, „Зори“, „Зори застраховка ФиХелт“,
„Зори изд 150 РС“.
На 16.08.2021 г., взискателят е депозирал становище по изпълнителното дело, в
което е поддържал изложеното в молбата за образуване на изпълнителното дело, а
именно, че за въпросния период - от м.октомври 2019 г. до м. декември 2020 г.,
задължението за издръжка е в размер на 2 750 лева, заплатената сума е 1750 лева, а
непогасената сума е 2000 лева. Посочено е също, че страните са изплащали съвместен
заем, като И.Ф. е превеждал по сметката на И.З.З. част от дължимите вноски, а тя ги е
плащала в полза на банката.
На 17.08.2021 г., ИВ. ХР. Ф. е депозирал молба, в която е заявил, че страните
нямат съвместен заем и съответно нямат задължение за съвместно изплащане на такъв.
Отново е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изпълнителното дело е събрана сумата от 3209.65 лева – преведена от
банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД и „ЦКБ“ АД, след
наложените запори.
С обжалваното постановление от 07.09.2021 г., ЧСИ е констатирал, че
изпълнителното дело е образувано за заплащане на издръжка за минало време и след
като е приел, че няма достатъчно доказателства, че тази издръжка е била платена преди
образуване на изпълнителното дело, че взискателят оспорва направените плащания, а
изпълнителното производство по правило е безспорно, е отказал да прекрати
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като с оглед събраната
сума по изпълнителното дело, е приключил изпълнителното дело, на основание чл.
433, ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице
и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол
3
за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от която се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство;
Следователно, за да е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, длъжникът следва да представи
доказателства, от които „да се вижда“, че сумата по изпълнителния лист е била платена
преди образуване на изпълнителното дело.
Т.е., за да са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, не е достатъчно
взискателят да е получил нещо от длъжника, а е необходимо да бъде установено и
основанието, на което сумата е била предадена (респ. преведена) на длъжника и това
основание следва да е именно основанието, посочено в изпълнителния лист.
В настоящия случай, длъжникът е представил Банково удостоверение, но от
него не се „вижда“, че сумата по изпълнителния лист, за въпросния период, е била
заплатена. Видно от Банковото удостоверение, за периода от 10.01.2018 г. до
19.12.2020 г., от банковата сметка, открита на името на ИВ. ХР. Ф. по банкова сметка
на И.З.З. са извършени множество преводи на различни суми (400 лв., 250 лв., 350 лв.,
500 лв. и др.). Вписаните основания за извършените преводи, обаче, не са тези по
изпълнителния лист, а именно: издръжка на детето З.И. Ф.а, а са вписани други
основания: „всичко за месеца“, „разплащане по сметка“, „телефон Зори“, „Зори“, „Зори
застраховка ФиХелт“, „Зори изд 150 РС“. Както беше посочено, за да са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, не е достатъчно взискателят да е получил
нещо от длъжника, а е необходимо да бъде установено и основанието, на което сумата
е била преведена на длъжника. В случая, не се установява, че преводите, посочени в
банковото удостоверение са били извършени на основанието, посочено в
изпълнителния лист. Поради това и не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 1
ГПК.
Действително, както сочи и жалбоподателя, няма пречка да бъде предплатена
авансово цялата дължима от него месечна издръжка за определен период от време.
Това, обаче, не се установява да е било направено, поради горните съображения.
Неоснователни са и останалите възражения на жалбоподателя.
Твърдението на ИВ. ХР. Ф., че няма „съвместен заем“ с бившата си съпруга се
опровергава от представения Договор за банков потребителски кредит от 07.08.2008 г.,
сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, по който И.З.З. и ИВ. ХР. Ф. са съответно
кредитополучател и солидарен длъжник. Крайният срок за погасяване на кредита
4
(15.07.2018 г.) предшества периода, за който принудително се събира издръжка, но и
преди и след тази дата ИВ. ХР. Ф. е превеждал по сметка на И.З.З. различни суми, с
основание „разплащане по сметка“, което не е основанието, посочено в изпълнителния
лист.
Очевидно, в случая, е налице материалноправен спор между страните относно
основанието и размера на платените суми, който спор, обаче, не може да се реши от
ЧСИ, както и правилно е приел последният. Съдебният изпълнител е обвързан от
изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането
(докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е установено несъществуването на вземането). Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че ЧСИ е предпочел „тезата на взискателя, въпреки че
същата не е подкрепена с никакви доказателства“. Въпросът е в това, че възражението,
че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство, трябва да се докаже от длъжника, по
посочения по-горе начин, а в настоящия случай липсват доказателства, че сумите са
преведени на посоченото в изпълнителния лист основание.
Обжалваното постановление е в правилно приложение и на чл. 433, ал. 2 ГПК,
доколкото се установи, че сумата е събрана в резултат на наложените запори.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 23964/10.11.2021 г., подадена от
ИВ. ХР. Ф. срещу Постановление от 07.09.2021 г. по изп.д. № 20217900401611 по
описа на ЧСИ, с рег. № 790 от РКЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5