Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260048
гр. Пловдив, 12.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 08.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4408/2020г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000309 от 02.07.2020 г. с което на А.Л.Д. с ЕГН: ********** е
било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 2000 лева за извършено от него нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят А.Д.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Твърди, че е налице размиване между посочената за нарушена
правна норма, както и санкционната форма въз основа на която му е било наложено
наказание.
Въззиваемата страна редовно депозира
становище с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна,
поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че на 11.06,2020 г. около 13:30 часа в гр. П., на кръстовището на ул.
,,О.‘‘ и ул. ,,Д.Г.‘‘, като водач на лек таксиметров автомобил марка ,,Дачия Логан‘‘ категория М1, с
рег. № *****, неговата собственост, извършва таксиметрова дейност с пътна
книжка серия ВА № 01609/18.03.2019 г., Удостоверение ,,Водач на лек таксиметров
автомобил‘‘ серия ВТ № 027331/08.05.2018 г., като
извършва следното нарушение: водачът извършва таксиметрова дейност, видно от
фискален бон № 8511/11.06.2020 г. и от пътна книжка серия ВА № 01609/18.03.2019
г., като в момента на проверката е без разрешително от Община П.. Водачът
представя разрешително № 01627, издадено от Община П., което е валидно до
30.04.2020 г. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, поради което и на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 Закона за автомобилните превози.
В хода на съдебното следствие
беше разпитан актосъставителят К.С.К., който потвърди
отразеното от него в АУАН. Добави, че жалбоподателят бил установен на процесния ден, без същият да притежава разрешително от
Община П..
Съдът кредитира изцяло така
депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира приобщените по
делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК
ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са
били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед
се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
От представеното Разрешение №
01627 от Община П. се установява, че е
било издадено такова в полза на жалбоподателя с валидност от 01.03.2020 г. до
30.04.2020 г., тоест се достигна до извод, че към момента на проверката –
11.06.2020 г., по отношение на А.Д. не е имало издадено разрешение.
Въз основа на така установената
от Съда фактическа обстановка, се достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав е на мнение, че А.Д.
е извършил вмененото му нарушение, тъй като към 11.06.2020 г. същият не е
притежавал издадено разрешение от Община Пловдив за таксиметров превоз.
След извършена служебна проверка
от Съда, се достигна до извод, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.
На жалбоподателя А.Д. е
повдигнато обвинение, че е извършил нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Същата е в насока, че при управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи разрешението за извършване на
таксиметров превоз. От доказателствата по административно-наказателната
преписка се установява, че нарушителят е носел в себе си издадено Разрешение от
Община П., но същото е било валидно до 30.04.2020 г., тоест се достигна до извод,
че не разполага с такова. Това нарушение отговаря на санкционната норма на чл.
93, ал. 1, т. 1 Закона за автомобилните превози.
В случая е налице е протИ.речие между сочената като
нарушена разпоредба на цитираната Наредба и описаното текстово в АУАН и в
наказателното постановление поведение на водача – нарушител. Посоченото протИ.речие по своя характер
засяга правото на защита на наказаното лице, защото не става ясно за кое именно
негово поведение бива наказано – за това, че не носи разрешение за извършване
на таксиметров превоз или за това, че въобще е без такова разрешение, тъй като
същото е с изтекъл срок на валидност. Нормата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр предвижда да се санкционира водач, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такова е и текстовото
описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП. На практика обаче,
сочената като нарушена разпоредба на чл. 31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници очертава задължение на водача за
носене на разрешение за таксиметров превоз при управление на таксиметров
автомобил, а за нарушение на задължението за представяне на изискуеми документи
обаче в ЗАвПр е предвидена отделна санкция, а именно
тази по чл. 93, ал.2 от ЗАвПр, която сочи, че се
наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В тази насока е Решение № 1679 от 21.07.2014 г. на АдмС – П.
по к. а. н. д. № 1239/2014 г.
Допуснатото нарушение е от
категорията на съществените и води до отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
По делото не са представени
доказателства за сторени разноски от жалбоподателя, поради което и такива не се
дължат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000309 от 02.07.2020 г. с
което на А.Л.Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева за извършено от него
нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Решението подлежи на
обжалване пред П. Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.