Р Е Ш Е Н И Е
град София, 28.10.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№5133 по описа за 2019 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №550607 от
30.11.2018г.,
постановено по гр.дело №61433/2018г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, е отхвърлен предявения от „С.С.“ ЕООД срещу „С.“ ЕООД
иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ за заплащане на
сумата от 2092.74 лв., представляваща
възнаграждение по извършен превоз на товар по
маршрут Унгария - България, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - „С.С.“ ЕООД, представлявано
от управителя Г.Семов, чрез адв.И.М., с която се
обжалва изцяло решението на СРС, с което е отхвърлен предявения срещу „С.“ ЕООД иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ за заплащане
на сумата от 2092.74 лв., представляваща възнаграждение по извършен превоз на товар по
маршрут Унгария - България, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Инвокирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен в
нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се,
че неправилен е изводът в обжалваното решение досежно
недоказване възникването на облигационно правоотношение между страните на
основание сключен между тях договор за международен превоз на товар по релация Унгария – България. Твърди се, че от представена по делото международна
товарителница се установява както възникването на договорни отношения между
страните, така и изпълнението на възложената услуга от ищеца – осъществен
превоз на товар по релация Унгария – България, поради което е налице основание за ангажиране на
договорната отговорност на ответника да заплати уговореното възнаграждение за
извършената услуга в размер, посочен в направена заявка за международен превоз
от 21.11.2017г., за която сума е издадена и фактура. По изложените аргументи
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен
и доказан.
Въззиваемата страна - „С.“ ЕООД не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата
въззивна жалба.
Предявен е от
„С.С.“ ЕООД срещу „С.“ ЕООД иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.372, вр. с чл.367 ТЗ за заплащане
на сумата от 2092.74 лв., представляваща възнаграждение по извършен превоз на товар по
маршрут Унгария – България на основание договор - заявка за международен превоз от
21.11.2017г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност и недоказаност на предявения от „С.С.“ ЕООД срещу „С.“ ЕООД иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.372, вр. с чл.367 ТЗ за
заплащане на сумата от 2092.74 лв., представляваща възнаграждение по извършен
превоз на товар по маршрут Унгария - България на основание договор - заявка за
международен превоз от 21.11.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи
въззивният съд намира да добави следното:
С оглед наведените от ищеца твърдения в исковата молба и приложените доказателства съдът счита, че досежно спорния между страните договор за международен
транспорт на стоки намира приложение Конвенция за
договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), тъй като същата се прилага за всеки
договор за автомобилен превоз на стоки с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото на приемане
на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, така както са посочени
в договора, се намират в две различни
държави, от които поне една
е договаряща страна. Това е така независимо
от седалището и националността на страните.
В конкретната хипотеза спорен е въпроса налице ли е валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало на основание сключен
между тях договор за международен
транспорт на стоки, обективиран в заявка за транспорт от
21.11.2017г.. Настоящият състав напълно споделя крайния извод на първостепенния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че
е съществувало между страните
търговско правоотношение, възникнало
по повод сключен между тях
неформален договор за превоз от 21.11.2017г., на
основание заявка за транспорт, съгласно която „С.“ ЕООД възлага на „С.С.“
ЕООД, който се е съгласил да осъществи международен транспорт на товар – палети
с празни метални кутии, по релация Nagykoros, Унгария – Плевен, България, срещу поето насрещно
задължение от възложителя, който се явява и получател на товара - „С.“ ЕООД, да
заплати транспортно навло в размер на 1070 евро без
ДДС, в срок от 5 дни след доставката и издадена фактура. В случая съдът счита, че доколкото по
делото не са приложени доказателства представената заявка за транспорт от 21.11.2017г., изпратена от ответника до
ищеца, да е била приета от последния, съответно същият да се е
съгласил с предложените ред и условия за извършване на превоз на товар по
посочения маршрут, не представлява годно доказателство, установяващо
възникването на облигационно правоотношение между страните на основание сключен
между тях неформален договор за международен
превоз от 21.11.2017г..
На следващо място съдът намира, че не може да бъде споделен доводът на
въззивника, че приетата като доказателство по делото международна товарителница
доказва както възникването на договорни отношения между страните, така и
изпълнението на възложената услуга от ищеца – осъществен превоз на товар по
релация Унгария – България. Разпоредбите на
чл.4 и чл.9 от Конвенцията предвиждат, че договорът за превоз
се установява с товарителница
/като форма за доказването му/, като до доказване на противното
тя удостоверява условията на договора
и получаването на стоката от превозвача.
По
настоящото дело е представена международна товарителница /CMR/, в която "PSG Trans" ЕООД, с ЕИК *******, е вписано
като превозвач, който е получил стоката в товарния пункт в Унгария от изпращача. Международната товарителница /CMR/ се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на вписаните в същата обстоятелства и удостоверява до доказване на
противното, че стоката е получена от превозвача и предадена на получателя без
забележки. Доколкото в представената
товарителница като превозвач е посочено друго лице - "PSG Trans" ЕООД, с ЕИК *******,
различно от ищеца по делото - „С.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, който навежда твърдения за осъществен от него превоз
по процесния маршрут, съдът намира, че удостоверените в така приетата международна товарителница /CMR/ факти не очертават възникването на превозно
правоотношение между ищеца и ответника.
На следващо място съдът намира,
че издадената от ищеца фактура за осъществен превоз на товар по релация Унгария
– България, като частен свидетелстващ документ, неносещ подписа на ответника не
представлява годно доказателства за възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните на основание сключен между тях договор за международен транспорт на стоки.
По делото няма представени други
доказателства за установяване на правопораждащия факт
с оглед очертания предмет на спора – сключване на валиден договор между
страните за международен транспорт на стоки по релация
Унгария – България, обективиран в заявка за транспорт от 21.11.2017г.. Следователно
липсва основание в закона за ангажиране
на договорната отговорност
на ответника да заплати на ищеца
претендираната сума представляваща
възнаграждение по извършен превоз на товар по
маршрут Унгария – България. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод и
постановеният съдебен акт, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск, е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна, но доколкото няма заявена от същата претенция за присъждане на такива,
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №550607 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №61433/2018г. по описа на СРС,
Г.О., 145-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./