РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20253000500123 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в. гр. д. № 123/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. П. Ф., подадена чрез адв.
Б. Р. и адв. С. С., против решение № 34/12.01.2025 г., постановено по гр.д. №
2014/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отвърлени
исковете му: - срещу Г. Б. М., за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710,
дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н.Д., по силата на който П. Ф. е
прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ
се в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 22 с идентификатор № 10135.1502.8.1.6
по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с
идентификатор № 10135.1502.8 по тази кадастрална карта с площ от 60, 50
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с
прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите
се 0, 7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
при съседи на апартамента: на същия етаж № 10135.1502.8.1.5,
10135.1502.8.1.7, под обекта: 10135.1502.8.1.38 и 10135.1502.8.1.40, над
обекта: № 10135.1502.8.1.10 за сумата от 9 800 лв., поради противоречие със
забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; - срещу Г. Б. М., за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г.,
обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на
нотариус Н.Д., по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на
1
собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“
№ 22 с идентификатор № 10135.1502.8.1.6 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на
ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.1502.8 по тази
кадастрална карта с площ от 60, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с
площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж
№ 10135.1502.8.1.5, 10135.1502.8.1.7, под обекта: 10135.1502.8.1.38 и
10135.1502.8.1.40, над обекта: № 10135.1502.8.1.10 за сумата от 9 800 лв.
поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; - срещу В. М. С., за
прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е
съставен НА № 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата
на който П. Ф. е подарил на В. С. 1/400 идеални части от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с
площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при
съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486. №
10135.2551.514, №10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 1/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № №
10135.2551.484.1 с площ от 18 кв.м., поради противоречие със забраната по
чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; - срещу В. М. С., за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г.,
която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело №
759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него
право на собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост
върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579
кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при съседи: №
10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486, № 10135.2551.514, №
10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 99/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № 10135.2551.484.1 с площ от
18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152
ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; - срещу В. М. С., за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка е
инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по
силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на
собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ
с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при съседи: №
10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486, № 10135.2551.514, №
10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 99/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № 10135.2551.484.1 с площ от
18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; и П. П. Ф.
е осъден да заплати на Г. Б. М. сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
2
78, ал. 3 ГПК.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на част от
фактическите изводи и противоречие с материалния закон, като е молил за
отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложил
е следните оплаквания:- неправилно окръжният съд приел платежните
нареждания за плащания от Г. М., с които тя погасила част от дълга на П. Ф.
по договора за кредит с „Лено" АД, за писмени доказателства по смисъла на
чл. 165, ал. 2 ГПК, правещи вероятно твърдението за симулация на цената на
апартамента, тъй като тези документи са изходящи от страната, която твърди
симулацията, а не от страната, на която това възражение се противопоставя,
поради което и показанията на разпитаните свидетели К.Ж. и В.В. били
недопустими за доказване на твърденията на ответниците за симулативност на
посочената в договорите цена и не следвало да бъдат обсъждани от съда в тази
им част; - неправилно съдът ценил тези показания, като извън тях по делото
липсвали доказателства в подкрепа на поддържаните от ответниците
твърдения за симулативност, а електронната кореспонденция между П. Ф. и В.
С. не съдържала изявления на П. Ф., от които да се установява или да може да
се предположи, че имотите ще бъдат прехвърлени или че вече са прехвърлени
от Ф. на В. С. и на Г. М. срещу твърдяната от ответниците цена; - изводът на
съда, че действително договорената цена на продадения с договора от
17.11.2022г. апартамент е равна на сбора от посочената в нотариалния акт сума
от 9800 и сумата от 24042,10 евро, чиято левова равностойност е 47022,26лв.
или общо 56822,26 лв., бил изведен в нарушение на процесуалните правила и
необоснован, тъй като подобно твърдение не било навеждано в процеса, а
въведеното от ответниците било, че посочените в договорите за продажба от
17.11.2022г. и от 22.12.2022г. покупни цени от 9800 лв. и 6400лв. прикривали
действителното съгласие между страните за продажба на апартамента и на
идеалната част от парцела и гаража в него срещу обща цена, равна на сбора от
сумата от 144 000 лв., вписаните в нотариалните актове цени от 9800 лв. и 6
400 лв. и сумата от 24 672, 02 евро, преведена от Г. М. на „Лено" АД за
погасяване дълга на ищеца в качеството му на „ЕТ Форте - П. Ф."; - налице
било и противоречие между правилно отразеното в доклада твърдение на
ответниците за съдържанието на прикритото съглашение относно цената на
двата процесни имота и това, което съдът възприел като тяхно твърдение в
мотивите на решението си; - изводът за действително договорена цена на
апартамента от 56822,26лв. (9800лв. и 24042,10 евро) бил необоснован и
практически произволен, защото по делото липсвали каквито и да е данни за
постигнато към датата на сделката съгласие между П. Ф. и Г. М. имотът да й
бъде продаден срещу конкретна или дори определяема сума, която тя ще
плати за погасяване на ипотечния дълг на продавача в качеството му на
едноличен търговец, а и ако погасяването на остатъка от дълга на Ф. от Г. М. е
бил част от договорената от тях продажна цена, последвалите погашения на
дълга от Ф. нямали обяснение; - по исковете по чл. 152 ЗЗЗД неправилен и
необоснован бил изводът на съда, че в производството не са ангажирани
доказателства, които да сочат, че сделката от 17.11.2022г. с Г. М. е сключена с
цел обезпечаване на задължението на П. Ф. по издадените от последния
записи на заповед, като този извод на съда не държал сметка за смисъла и
3
съдържанието на изявленията на страните в приложената кореспонденция и
свидетелските показания на св. Р., които неправилно съдът частично не
кредитирал; - съдът достигнал и до погрешен извод за неоснователност на
евентуалните искове по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като той бил изцяло обусловен
от погрешния извод, че действително договорената между П. Ф. и Г. М. цена
на апартамента е равна на сбора от посочената в нотариалния акт сума от
9800лв. и сумата от 47022,26лв., представляваща левовата равностойност на
преведените от Г. М. на „Лено" АД 24 042,10 евро, а цената на прехвърлените
с договора от 22.12. 2022г. 99/400 ид. части от дворното място и гаража е
посочената в него цена от 6400лв, поради което съдът съпоставял
установената от експертизите средна пазарна цена на апартамента със сумата
от 56822,26 лева (9800 + 47022,26лева), вместо с посочената в договора от
17.11.2022г. продажна цена; - съдът правилно кредитирал тройната експертиза
като изготвена в разширен състав и при прилагане на сравнителния метод на
база адекватни сравнителни образци, но неправилно не зачел особеното
мнение на в.л. Н.А., според когото наличието на ипотека само по себе си не би
могло да промени пазарната цена на имота; - съдът не взел предвид, че с
договора за продажба от 17.11.2022г. процесният апартамент № 4 е продаден
за цена от 9800лв., която била почти 14 пъти по-ниска от справедливата
пазарна стойност на имота, а за идеалните части от ПИ не съобразил
наличието на четирикратно разминаване между договорената и
действителната пазарна цена на продавания имот и особеностите на
конкретното договаряне - зависимото положение на продавача от купувача
предвид значителния размер на документираните задължения на П. Ф. към В.
С. по подписаните от тях договори и издадените записи на заповед, и при
двете водещи до извод за явна неравностойност на престациите и
противоречието с добрите нрави.
Ответниците Г. Б. М. и В. М. С., чрез адв. С., са подали писмен отговор
на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по подробни съображения
по всяко от оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение,
са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.
Навели са оплаквания срещу възприет в мотивите на решението фактически
извод, че изявлението на В. С. от 23.05.2023 г. гласящо „Върни парите по
договорите за заем и се отказвам от всичко” опровергава показанията на
свидетелите Ж. и В. в частта, в която свидетелстват, че с прехвърляне на
апартамента дългът на П. Ф. бил отчасти погасен и срещу съображенията на
съда, че ако вземанията са били погасени с прехвърлянето на собствеността на
апартамента, то заемодателят не би претендирал след това връщането на
парите от заемополучателя П. Ф.. Този извод на съда бил погрешен, предвид
наличието към 23.05.2023 г. на други непогасени задължения на П. Ф. към В.
С. по договори за заем от 17.09.2022 г. за 126 000 лв. и от 04.10.2022 г. за 126
000 лв. и относимостта на кореспонденцията към тях, а не към вече
погасените с прехвърлянето на имотите задължения.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните, чрез
своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната жалба и
отговора и е настоявала за присъждане на разноски по приложен списък.
Ищецът е възразил за прекомерност срещу разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника над сумата 4000 лв. В предоставения им от съда
4
срок, ответниците са депозирали писмени бележки по съществото на спора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Предявените пред окръжния съд искове, предмет и на настоящото
въззивно производство, са предявените от П. Ф. обективно кумулативно и
евентуално съединени такива, както следва:
- срещу Г. М., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от
17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело №
67/17.11.2022г. на нотариус Н.Д., по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г.
М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. Варна,
ул.“Отец Паисий“ № 22 с идентификатор № 10135.1502.8.1.6 по КККР,
одобрени със Заповед № РД - 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор №
10135.1502.8 по тази кадастрална карта с площ от 60, 50 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи на
апартамента: на същия етаж № 10135.1502.8.1.5, 10135.1502.8.1.7, под обекта:
10135.1502.8.1.38 и 10135.1502.8.1.40, над обекта: № 10135.1502.8.1.10 за
сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, а в
условие на евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите
нрави поради нееквивалентност на престациите;
- срещу В. С., иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е
съставен НА № 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата
на който П. Ф. е подарил на В. С. 1/400 идеални части от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г.на Изпълнителния директор на АГКК с
площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при
съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486. №
10135.2551.514, № 10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 1/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № №
10135.2551.484.1 с площ от 18 кв.м., поради противоречие със забраната по
чл. 152 ЗЗД;
- срещу В. С., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от
22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015,
дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил
притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1
директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга
дере и Кокарджа“ при съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, №
5
10135.2551.486, № 10135.2551.514, № 10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и
99/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с
идентификатор № № 10135.2551.484.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400
лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД а в условие на
евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите;
Исковата молба е била нередовна, но същата е поправена от ищеца с
последно уточнение от 15.12.2023 г., след двукратното й оставяне без
движение от съда с указания, включително такива от 28.11.2023 г. (за
отстраняване на противоречията в обстоятелствената част на първоначалната
искова молба и уточняващата от 20.10.2023 г., изразяващо се в едновременно
оспорване дължимостта на суми, произтичащи от договори за заеми и записи
на заповеди, така както са посочени в исковата молба и признание, че
издадената заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на
документи – записи на заповеди от 07.03.2022г., 05.05.2022г., 07.06.2022г. и
11.09.2022г., е влязла в законна сила поради неподаване на възражение по чл.
416 ГПК и отсъствието на твърдения за съществуване на задължения,
изпълнението на които да е обезпечено със сключване на атакуваните
договори и петитума на исковата молба, с който се иска прогласяване
нищожността на сделките като противоречащи на чл. 152 ЗЗД, която
разпоредба изисква твърдения за съществуване на задължения, изпълнението
на които да е обезпечено със сключване на атакуваните договори). Съгласно
уточняващата молба от 15.12.2023 г., ищецът е поддържал, че процесните
договори от 17.11.2022г. и от 22.12.2022г, са сключени за обезпечение на
задълженията на П. П. Ф. към В. М. С. по издадените от Ф. записи на заповед
от 07.01.2022г., 23.01.2022г., 07.03.2022г. от 05.05.2022г., 07.06.2022г.,
11.09.2022г. и 04.10.2022г., с които той се задължил да плати на С. посочените
в тях суми в общ размер на 200 000 лв. Поради наличието на вече издадените
записи на заповед с настъпили или предстоящи падежи, Ф. се съгласил да
прехвърли имотите с уговорката, че при плащането на дължимите по тях суми
имотите ще му бъдат върнати, като в противен случай М. и С. ще станат
собственици на тези имоти. Посочил е, че твърдението (в исковата молба и
първата уточняваща такава) за отсъствие на каузални правоотношения,
пораждащи задълженията по издадените записи на заповед, е извън предмета
на настоящия спор, както и че по отношение на записите на заповед от
07.03.2022г., 05.05.2022г., 07.06.2022г. и 11.09.2022г. тези възражения са били
и преклудирани, тъй като ответникът се снабдил с изпълнителен лист в
заповедно производство, а ищецът не възразил. Заявил е ясно твърдение, че
процесните договори обезпечават задълженията на ищеца по издадените 7 бр.
записи на заповед, които материализират правото на парично вземане на
поемателя.
Така, с поправената искова молба ищецът П. Ф. е твърдял, че е издал в
полза на първия ответник -поемателя В. С., с когото бил в близки отношения,
както и с ответницата Г. М. - жената, с която последният живеел на
съпружески начала, записи на заповед, задължавайки се да му плати следните
суми, както следва: 1./ по запис на заповед от 07.01.2022г. - сумата от 18 000
лв.; 2./ по запис на заповед от 23.01.2022г. - сумата от 18 000 лв.; 3./ по запис
6
на заповед от 07.03.2022г. - сумата от 9 500 лв.; 4./ по запис на заповед от
05.05.2022г. - сумата от 9 500 лв.; 5./ по запис на заповед от 07.06.2022г. -
сумата от 9 500 лв.; 6./ по запис на заповед от 11.09.2022г. - сумата от 9 500
лв.; 7./ по запис на заповед от 04.10.2022г. - сумата от 126 000 лв. За
обезпечаване на тези вземания постигнали уговорка П. Ф. да прехвърли на Г.
М. правото на собственост върху процесния апартамент, а на ответника С. да
подари и да прехвърли с договор за покупко-продажба собствеността върху
идеалните си части от дворно място и гаража, находящи се в гр. Варна,
местност с.о.“Франга дере и Кокарджа”, като сделките били изповядани в
изискуемата от закона нотариална форма. Продажбата на апартамента и на
идеални части от дворното място и гаража, както и дарението били
недействителни – нищожни съгл. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие
със закона - чл. 152 ЗЗД, тъй като се уговаряло предварително начин за
удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. В
евентуалност е поддържал, че уговорената във възмездните сделки цена е
многократно по-ниска от пазарната такава за имотите, поради което сделките
са нищожни, поради противоречие с добрите нрави - нееквивалентност на
престациите съгл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Допълнително в исковата молба,
ищецът е изложил, че за двете задължения от по 18 000 лв. по записите на
заповед от 23.01.2022 г. и от 07.01.2022 г. има и сключени с ответника
договори за заем от същите дати с падежи съответно на 23.07.2022 г. и
07.07.2022 г., както и че отделно е сключил с ответника и друг договор за заем,
от 17.09.2022 г. за сумата от 126 000 лв., с падеж 17.12.2022 г. Заявил е, че
продажбата на апартамента от 17.11.2022г. обезпечава връщането на парични
суми по записите на заповед, както следва: от 07.03.2022г. за сумата от 9 500
лв.; от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от 07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.;
от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв. и от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв.,
а договорът за дарение и продажбата от 22.12.2022г., обезпечават връщането
на суми по записи на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв. и от
23.01.2022г., също за сумата от 18 000 лв.
С писмения отговор, ответниците Г. М. и В. С. са оспорили исковете и са
молили за отхвърлянето им. Изложили са, че страните са били в близки,
дългогодишни, приятелски отношения, като за финансиране на бизнес
начинанието на ищеца от 2017г., свързано със закупуване на учебници и
учебни помагала, ответникът му предоставял в заем суми, част от които през
2022 г. са следните: 1./ 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж
07.07.2022г.; 2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж
23.07.2022г.; 3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж
05.08.2022г.; 4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж
19.08.2022г.; 5./ 18 000 лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж
04.09.2022г.; 6./ 18 000 лв. по договор за заем от 18.03.2022г. с падеж
18.09.2022г.; 7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж
03.10.2022г.; 8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж
20.10.2022г. или общо сумата от 144 000 лв. След настъпване на падежа на
осемте договора за заем, след 20.10.2022г., П. Ф. не бил в състояние да върне
заетата по тях сума в общ размер на 144 000 лв., поради което постигнали
съгласие ищецът да прехвърли на ответниците (на кредитора и жена му)
правото на собственост върху апартамента и идеалните си части от дворното
7
място и постройката. Сочили са, че е налице съгласие за даване вместо
изпълнение и уговорката е постигната след сключване на договорите за заем,
не е предварителна и договорите не са нищожни поради противоречие със
закона – чл. 152 ЗЗД. Така, посочената в нотариалните актове цена не била
действителната, тъй като прикривала действително съгласие между страните
за даване имотите вместо изпълнение на задължението на ищеца от 144 000
лв. по посочените осем договора за заем с настъпил падеж и с доплащане на
вписаната в нотариалните актове цена от 9 800 лв. и 6 400 лв, включително и
срещу погасяване на остатъка от задължението на ищеца в качеството му на
едноличен търговец „Форте - П. Ф.“ към „Лено“ АД по договор за кредит,
обезпечен с ипотека върху апартамента, учредена от ипотекарния длъжник Ф.,
което задължение било погасено от Г. М. след придобиване на собствеността и
се равнявало на сумата от 24 672, 02 евро. Така, не била налице и твърдяната
нищожност поради нееквивалентност на престациите. Изложили са още, че
освен осемте договора за заем от по 18 000 лв., В. С. предоставил на П. Ф.
средства и по два договора за заем от по 126 000 лв., сключени съответно на
17.09.2022 г. и на 04.10.2022 г. и с падежи съответно 17.12.2022 г. и 30.12.2022
г., както и по още 4 договора за заем за суми от по 9 500 лв., сключени
съответно на 07.03.2022 г., 05.05.2022 г., 07.06.2022 г. и 11.09.2022 г., всички с
падеж 30.12.2022 г., за които бил издаден и изпълнителния лист в заповедното
производство. Сочили са, че към всеки договор за заем бил издаден и запис на
заповед от ищеца.
Установена с доказателствата по делото е следната фактическа
обстановка, по която оплаквания във въззивната жалба няма и спор по
фактите пред настоящата инстанция не е налице: Ищецът П. Ф. и ответникът
В. С. са били в дългогодишни близки приятелски отношения, събирали се
често, общували непрекъсното, а ответницата Г. М. живее със С. и двамата
имат три деца. Страните не са спорили, че през годините П. Ф. е търгувал с
учебници и учебни помагала в съдружие с трети лица, а В. С. е извършвал
покупко – продажби на имоти от търгове със спекулативна цел. От
съдържанието на електронната кореспонденция между двамата мъже от 2022г.
е установено, че към дейността на Ф. по разпространение на учебни помагала,
интерес е проявявал В. С. и двамата са се договорили и организирали
съвместното си участие в нея (така употребените в кореспонденцията изрази
„общият ни бизнес“, „глобалната ни сметка да излезе“; поставяните конкретни
въпроси от В. С. по доставките и плащането и даваните подробни отчети от П.
Ф. с конкретни размери на очаквани постъпления и печалби и
разпределението им между тях). В тази насока е и писменото изявление на П.
Ф. с нотариална заверка на подписите от 20.09.2022г., в което той е посочил, че
В. С. е собственик на „половината бизнес за търговия с учебни пособия...“.
Установено е също, че В. С. е предоставял в заем парични средства на П. Ф.
отпреди процесния период, като дадения от него заем по договор от
12.09.2017г. е бил обезпечен с ипотека върху недвижимия имот на Ф.,
заличена след връщането на този заем. Установено е също така, че в
релевантния за делото период, през времето от 07.01.2022 г. до 04.10.2022 г.,
включително и с цел влагане на средствата в бизнеса с учебници (изрично
посочено от П. Ф. в договорите за заем от 17.09.2022г. и 04.10.2022г.), В. С. е
предоставил на П. Ф. по договори за заем следните парични суми, които
8
последният се задължил да му върне:1./ 18 000 лв. по договор за заем от
07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г., обезпечен със запис на заповед от същата
дата; 2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.,
обезпечен със запис на заповед от същата дата; 3./ 18 000 лв. по договор за
заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.; 4./ 18 000 лв. по договор за заем от
19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.; 5./ 18 000 лв. по договор за заем от
04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.; 6./ 18 000 лв. по договор за заем от
18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; 7./ 18 000 лв. по договор за заем от
03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.; 8./ 18 000 лв. по договор за заем от
20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г.; 9./ 126 000 лв. по договор за заем от
17.09.2022г. с падеж на 17.12.2022г., обезпечен със запис на заповед от същата
дата; 10./ 126 000 лв. по договор за заем от 04.10.2022г. с падеж – 30.12.2022г.,
обезпечен със запис на заповед от същата дата; 11./ четири договора за заем,
всеки от които за суми от по 9 500 лв., сключени съответно на 07.03.2022 г.,
05.05.2022 г., 07.06.2022 г. и 11.09.2022 г., всички с падеж 30.12.2022 г., за
които са издадени записи на заповед, послужили на ответника за снабдяване с
изпълнителен лист по заповед № 603/08.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 603/2023г. по описа на ВРС. Няма спор, че предадените от ответника
на ищеца суми по договорите не са върнати от ищеца.
Установено е също така, че на 17.11.2022г. с договор за покупко –
продажба, сключен с НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на
нотариус Н.Д., П. Ф. е прехвърлил на ответницата Г. М. правото на
собственост върху собствения си апартамент № 4, намиращ се в гр. Варна,
ул.“Отец Паисий“ № 22, ет. 2 за сумата от 9 800 лв., която продавачът
декларирал, че е получил преди подписването на сделката, при данъчна
оценка на имота 50 556, 30 лв. Не е спорно също, че след сделката,
ответниците са влезли във владение на имота и са предприели действия по
освобождаване на имота от наемателката на ищеца, като са търсили
съдействието му (в тази насока са показанията на всички свидетели). Към деня
на сделката, този имот е бил обременен с ипотека в полза на кредитор „Лено“
АД, учредена от П. Ф. за задълженията му в качеството на ЕТ „ЕТ Форте – П.
Ф.“ по договор за Бизнес кредит с клиентски № 7025/14.06.2021г. (посочено в
ипотечния договор с НА № 143, том I, рег. № 7102, дело № 113 от
14.06.2021г.). След сделката, П. Ф. е продължил да погасява месечните си
вноски по кредита за периода от месец ноември 2022г. до месец май 2023г.
През месец август 2023г., с четири преводни нареждания, Г. М. е погасила
напълно задълженията на ЕТ „Форте – П. Ф.“ за главница, редовна и
наказателна лихва по договора за бизнес кредит, възлизащи на 47 022, 26 лв., с
равностойност 24 042,10 евро, след което и при покриване на разходите за
това, ипотеката върху имота е била заличена. На 22.12.2022г., П. Ф. е
прехвърлил на В. С. притежаваното от него право на собственост с две сделки,
изповядани последователно с нотариални актове № 85, том VI, рег. № 14010,
дело № 758/22.12.2022г. и № 86, том VI, рег. № 14015, дело №
759/22.12.2022г. на нотариус С.Д. с рег. № 363 в НК, а именно - договор за
дарение с предмет 1/400 идеални части от дворно място в с.о.“Франга дере и
Кокарджа“ и 1/400 идеални части от сграда – с предназначение гараж и
договор за покупко – продажба с предмет 99/400 идеални части от същия имот
9
и 99/400 идеални части от гаража при цена от 6 400 лв., получена от продавача
при подписване на нотариалния акт, съгласно изричното му изявление в
договора, при данъчната оценка на идеалните части от дворното място - 5 448,
10 лв. и от гаража - 835, 10 лв. Установено е също така, че към датите на
изповядване на договорите за продажба и дарение, съответно от 17.11.2022г. и
22.12.2022г., задълженията на ищеца с настъпил падеж (само просрочените
такива) са били тези по посочените от ответниците осем договора за заем от
по 18 000 лв. (общо на стойност 144 000 лв.): 18 000 лв. по договор за заем от
07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г., обезпечен със запис на заповед от същата
дата; 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.,
обезпечен със запис на заповед от същата дата; 18000 лв. по договор за заем от
05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.; 18000 лв. по договор за заем от
9.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.; 18000 лв. по договор за заем от
04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.; 18000 лв. по договор за заем от
18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; 18000 лв. по договор за заем от
03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.; 18000 лв. по договор за заем от
20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г. За първите два, от 07.01.2022г. за 18 000 лв.
и от 23.01.2022г. за 18 000 лв., са били издадени и записи на заповед,
представени по делото и твърдяни от ищеца като част от задълженията му към
ответника, обезпечени с прехвърлените имоти.
По спорните въпроси:
Твърдението на ищеца е, че уговорката между страните да прехвърли на
Г. М. правото на собственост върху процесния апартамент, а на ответника С.
да подари и да прехвърли с договор за покупко-продажба собствеността върху
идеалните си части от дворно място и гаража, находящи се в гр. Варна,
местност с.о.“Франга дере и Кокарджа”, е била за обезпечаване на
задълженията му към С. по седемте записа на заповед, съответно от:
07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; от 23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; от
07.03.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от
07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв. и от
04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв., а твърдението на ответниците - че тези
имоти са им прехвърлени от ищеца като даване вместо изпълнение на
просрочените към този момент задължения на Ф. към С. по договорите за
заем: за 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.; за
18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.; за 18 000 лв.
по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.; за 18 000 лв. по
договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.; за 18 000 лв. по договор
за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.; за 18 000 лв. по договор за заем от
18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; за 18 000 лв. по договор за заем от
03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г. и за 18 000 лв. по договор за заем от
20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г. или общо сумата от 144 000 лв., включително
и срещу платените цени по договорите и погасения ипотечен кредит на ЕТ
„Форте – П. Ф.“ към кредитор „Лено“ АД.
Основателно е оплакването на въззивника, че изявлението в
платежното нареждане на Г. М. за плащане на задължението по ипотеката,
предвид че не е такова на насрещната страна по сделката, няма характер на
начало на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2 ГПК, но показанията
на разпитаните свидетели К. Ж. и В. В. са допустими и следва да се ценят,
10
предвид изявлението на ищеца с характер на признание в кореспонденцията
му от 02.08.2023 г., че не е искал да ощети ответника дори със стотинка и че в
крайна сметка той е на печалба, защото му е прехвърлил апартамента, малко
земя, част от лозето и всичките си пари, покриващо хипотезата на чл. 165, ал.2
ГПК. Освен това, тези двама свидетели са допуснати от съда и за
опровергаване на показанията на допуснатата свидетелка на ищеца М. Р. за
установяване на твърденията за обезпечителния характер на сделките, а в този
случай забраната на чл. 164 ГПК не важи (така в съдебната практика -
решение №377/16.02.2016г. по гр.д.№1160/15г., ВКС, IV гр.о., решение
№331/12.01.2016г. по гр.д.№1870/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №22/01.02.
2016г. по гр.д.№4447/15г., ВКС, IV гр.о., решение №226/08.12.2016г. по гр.д.
№1349/ 16г., ВКС, ІІІ гр.о., решение № 211/07.11.2017г. по гр.д.№4793/16г.,
ВКС, IV гр.о., се приема допустимостта на свидетелските показания, когато
страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен
поради противоречие с чл.152 от ЗЗД).
При среща през месец септември 2022г., В. С. споделил на свидетеля К.
Ж. (приятел на ответника С. от детските години), че парите на П. Ф. били
„изчезнали“ в резултат на проверка от КОНПИ и той не можел да му върне
заемите. Затова, помолил свидетеля да му заеме сумата от 33 000 лв., която му
била спешно необходима за внасяне на остатък от цена за имот, спечелен на
публичен търг, за да не загуби внесения задатък. Свидетелят превел сумата от
33 000 лв. по сметка на ответника, който успял да купи апартамента от търга.
След това, на проведена тристранна среща, П. Ф. заявил на свидетеля, че
дължи на В. пари без да посочи конкретна сума, като казал, че се ангажира
„морално“ и в най - скоро време, до седмица - две ще върне парите на В., за да
може той да се издължи по заема си към свидетеля. В първоначално обещания
срок, П. Ф. не се издължил на В. С. и това наложило следваща среща, на която
ищецът пояснил пред свидетеля, че собствените му пари не били
„отблокирани“ от КОНПИ, а бизнеспартньорите му бавели плащанията си. В
началото на месец декември 2022г. свидетелят провел телефонен разговор с Ф.
и отново не последвало плащане към С., а в средата на месец декември (2022
г.) тримата провели нова среща, на която Ф. гордо заявил, че е върнал част от
дълга си, прехвърляйки собствеността върху апартамент. След срещата, В.
споделил, че апартаментът, заедно с ипотеката оценява на 200 000 лв. и че Ф.
му дължи още над 300 000 лв. От приятеля си С. свидетелят знае, че Ф. не му
бил върнал остатъка от задълженията. Пред свидетеля ответникът С.
споделил, че желае да запази апартамента за своя син. Заемът си към
свидетеля, той върнал в средата или края на месец януари 2023г. след като
продал апартамента, придобит на публичната продан.
Според свидетеля В. В., също дългогодишен приятел на ответника, в
края на 2022г. В. С. му поискал сумата от 7000 лв. в заем за участие в търг за
покупка на недвижим имот, като му обяснил, че не разполага с пари, защото е
дал в заем на П. Ф. „крупна сума“, а по-късно и други по-малки суми, които
той не му е върнал. Свидетелят дал парите на С., но поискал те да му бъдат
върнати в най-скоро време. Затова помолил Ф. да върне това, което дължи на
С., за да може последният да му се издължи. С. върнал на свидетеля заема
през месец януари или февруари 2023г. По-късно Ф. лично му споделил, че е
погасил част от задължението си към С., прехвърляйки собствеността върху
11
апартамент. Свидетелят посещавал апартамента със С., вкл. и при предаване
на ключовете от наемателката, която първоначално отказала да го напусне.
Узнал и, че ипотеката върху имота след придобиването му била заличена.
Свидетелката М. Р., близка интимна приятелка на П. Ф. от 1998г., е
сочила, че по молба на партньора си Ф., който споделил, че взел пари от
лихваря К. и „станало напечено“, тя му предоставила през месеците октомври,
ноември и декември 2022г. суми в общ размер на 49 600 лв., които да върне, но
Ф. не ги върнал на лихваря, а ги дал на В. С.. Тези пари ищецът не й бил
върнал и досега. На 09.06.2023г. случайно, от публикувана в социалните
мрежи справка узнала, че ищецът бил прехвърлил апартамента си на Г. М., а
лозе/парцел в гр. Варна - на В. Н. В. потвърдил информацията от справката и
пояснил, че апартаментът е на Г., но действително е негов и ще бъде върнат на
Петьо срещу „една сума пари“ без да уточнява конкретен размер нито при
този разговор, нито след това. От ищеца разбрала, че прехвърлянето на
апартамента било някаква „гаранция“ и „договор с условие“, т.е.
собствеността ще бъде прехвърлена след приключване на финансовите
отношение между двамата, които отношения според нея се отнасят до
апартамента в гр. Бургас (от търга). Посочила е още, че от ищеца знае са
съдружието на двамата приятели в участие на търгове за придобиване на
недвижими имоти и последваща продажба с печалба, както и за липса на
реално даване на пари от В. по записите на заповед. Посочила е, че от В. знае,
че електричеството в прехвърленото жилище било спряно, за да изгони той
квартирантката, както и че владението било предадено на ответниците и те
обявили имота за продан.
От събраната електронна кореспонденция между страните, водена в
периода два месеца преди, около и след сключените сделки и до 02.08.2023 г.,
се установява, че ответникът е искал от ищеца и е ставал все по-настоятелен
той да му се издължи по повод на техни финансови взаимоотношения, сочил
е, че парите са му нужни веднага, че се налага да взема средства от други
приятели (споменава за задължения към К.), че му е неудобно да не ги връща,
че лъже приятелите си заради пари, че трябва да се издължат на К., а ищецът
му отговаря с обяснения за трудности в съвместния им бизнес с учебници,
описва конкретни затруднения при набавянето на средствата, сочи
невъзможност веднага да ги осигури, но го успокоява, че нещата вървят добре,
периодично обещава да му се издължи, а в съобщението от 02.08.2023 г. пише,
че е задлъжнял с огромни суми, че не иска да го ощети и че все пак той
(ответникът) е на добра печалба, защото му е прехвърлил апартамент, малко
земя, част от лозето и абсолютно всички пари, които има на разположение.
Видно е от кореспонденцията, че двамата са си уговаряли срещи, включително
и такива с К., от когото С. е сочил, че взел заем заради неиздължаването на
ищеца към него.
Показанията на свидетелите К. Ж. и В. В. са ясни, детайлни и
последователни, подкрепят се помежду си и напълно кореспондират на
разменената между страните кореспонденция за задлъжнялост на ищеца към
ответника в посочения период, за спешната нужда на ответника от пари за
търга, взетите заеми от приятелите, за срещите с ищеца и признанието му за
задължения и за прехвърлените имоти на ответника заради част от дълга му в
по-късно водената електронна кореспонденция на страните от 02.08.2023 г. и
12
кореспондират на останалите писмени доказателства за задълженията на
ищеца към ответника по договорите за заем от по 18 000 лв. с настъпил падеж
към този момент, поради което съдът няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност (преценена с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК) и напълно ги
кредитира. В насока на наличието на близки отношения между страните и
финансови взаимоотношения между тях, са и показанията на свидетелката М.
Р. и тези показания, като подкрепени от останалите доказателства съдът
кредитира. Останалите данни, изнесени от тази свидетелка, не само заради
нейната евентуална заинтересованост като интимен партньор на ищеца, но и
поради интерпретацията на сведеното й като информация от самия ищец,
съдът не кредитира като такива носещи данни за действителните отношения
между страните по повод прехвърлянето на имотите и връзката им с
конкретни задължения на ищеца към ответника по записи на заповед, като
част от казаното от свидетелката противоречи и на твърденията на самия
ищец в уточнената искова молба.
В случая, при наведените твърдения за нищожност на прехвърлителните
договори като противоречащи на забраната на чл.152 от ЗЗД ищецът е този,
който чрез пълно и главно доказване, следва да установи факта на
съществуващото съглашение, в което е уговорен начин на удовлетворение на
кредитора, различен от предвидения в закона, а предвид твърдението, че
сделките за прехвърляне правото на собственост върху имот са извършени в
обезпечение на паричен дълг, той следва да установи твърдяното главно
правоотношение и обезпечаването му с прехвърлените имоти. Ирелевантно е
дали страните по главното правоотношение съвпадат със страните по
сделката, както и дали далият обезпечението обезпечава свое или чуждо
задължение, тъй като договореностите между длъжника и далия
обезпечението касаят вътрешните им отношения. Такова доказване в случая
не е проведено от ищеца успешно. Напротив, установено е от доказателствата
по делото, че всички твърдяни като обезпечени задължения на ищеца към
ответника С. са възникнали от сделки, сключени в периода до 04.10.2022 г.,
т.е. преди договорите за прехвърляне на имотите от 17.11.2022 г. и 22.12.2022
г. твърдяни като дадени за обезпечаването им. Към датите на сделките, част от
задълженията – тези по осемте заема по 18 000 лв. вече са били просрочени, а
на останалите по двата заема от по 126 000 лв. и по четирите записа на заповед
от по 9 500 лв., (едното задължение от 126 000 лв. и четирите от по 9 500 лв.,
твърдяни от ищеца по записи на заповед и обезпечени с прехвърлянето на
имотите), падежите са настъпили по-късно, съответно на 17.12.2022 г. и
30.12.2022 г. Така, установява се пълно при съвкупната оценка на всички
доказателства, в т.ч.: писмените такива, сочещи на настъпил падеж на част от
задълженията по договорите за заем и размера им към датите на сделките с
имотите; изявленията на страните в кореспонденцията им след просрочието на
част от задълженията на ищеца към ответника; претенциите на ответника за
плащания от ищеца; признанията на ищеца пред свидетелите за прехвърляне
на имотите вместо изпълнение на част от дълга; признанието му в
кореспонденцията от 02.08.2023 г. в същата насока; предаването на владението
на имотите на ответниците и действията им за освобождаване на апартамента
от наемателката, че в случая страните са постигнали съгласие за прехвърляне
на имотите от ищеца срещу дълга му към ответника С. към този момент по
13
осем договора за заем от по 18 000 лв. с настъпил падеж, или общо за сумата
от 144 000 лв. и признатото от ищеца доплащане в двата нотариални акта на
цена от 9800 лв. и 6 400 лв.
Тъй като след погасяване на тези задължения са настъпили падежите на
други задължения на ищеца към ответника по 4 бр. записи на заповед
(предмет на изпълнителния лист) и на два договора за заем от по 126 000 лв.,
което съответства на смисъла в разменената между страните кореспонденция
след сделките за наличие на съществуващ и към този период непогасен дълг
на ищеца към ответника, не може да бъде възприета тезата на ищеца, че
прехвърлянето не представлява даване вместо изпълнение, защото дългът не е
бил погасен с даването на имотите. В тази връзка, основателно е оплакването
на ответниците в отговора, че окръжният съд е направил същия погрешен
извод, че няма даване вместо изпълнение, защото дългът не бил погасен с
прехвърляне на имотите, предвид искането на С. за връщане на заем в
кореспонденцията от м.05.2023 г. Изявленията на страните в
кореспонденцията им след сделката действително сочи на непогасени и
съществуващи задължения на ищеца към ответника и след даването вместо
изпълнение, но то напълно кореспондира с изложеното, че след прехвърлянето
на имотите са настъпили и падежите и ищецът е просрочил и други
задължения (по двата договора за заем от по 126 000 лв. и по четири договора
за заем от по 9 500 лв.). Затова изявлението на В. С. от 23.05.2023г., с което той
настоява П. Ф. да му върне парите по договорите за заем, не е в противоречие
с приетото, а в синхрон със същото.
Твърдението на ответниците, че даването е и срещу договорено между
страните погасяване на кредита на ЕТ „Форте – П. Ф.“ за сумата от 24 042,10
евро в левова равностойност от 47 022, 26 лв., е оспорено от ищеца и не е
доказано от ответниците. Фактът на продължилото след сделката изплащане
на кредита от длъжника – ЕТ, както и липсата на доказана уговорка на
страните за поемане на задължението и размера му към датата на сделката, са
в подкрепа на този извод. Погасяването на задължението от собственика е
сторено месеци след сделката, което също е в посока, че такава договорка
няма към момента на уговарянето на даване вместо изпълнение. Затова,
оплакванията във въззивната жалба в тази насока са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, съглашение, с което се уговаря
предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане
собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който
е предвиден в закона, е недействително. Тази забрана, обаче се отнася само до
съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която
възниква главното вземане и е въведено заради необходимостта длъжникът да
бъде защитен, тъй като към момента на учредяване на дълга длъжникът е
принуден да приеме условията на кредитора. Когато, обаче съглашението за
продажба е постигнато след главното вземане, прехвърлителната сделка не е в
нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от
предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата да
се съгласи с волята на кредитора. Такова съглашение представлява уговорка за
даване вместо изпълнение. Процесният случай е точно такъв, тъй като
прехвърлянето на имотите е последващо главното задължение, а не
14
предварително уговаряне, поради което и не е налице нищожност поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. Исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В този случай, подлежат на разглеждане евентуалните искове по чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави – неравностойност на
престациите: Според правната доктрина и непротиворечивата практика на
ВКС, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т. дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични
правила на морала. В решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2451/2019 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е
налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие,
накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в
практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение
на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна
такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че
има практически нулева стойност.
При извода, че прехвърлянето на имотите е станало като даване вместо
изпълнение за погасяване на падежираните задължения от 144 000 лв. по
осемте договора за заем от по 18 000 лв. и доплащане – цената по договорите
от 9800 лв. и 6 400 лв. при установена от мнозинството на вещите лица по
тричленната оценителна експертиза пазарна стойност на апартамента от 121
136 лв. и за идеалните части от земята с гаража от 7 060,75 лв. (6 855 лв. и
205,75 лв.) или общо на имотите от 128 196,75 лв., то няма нееквивалентност
на престациите. Такава не би била налице при нито един от вариантите на
вещите лица по трите оценителни експертизи, независимо дали би се включил
или не процент намаление заради ипотеката на апартамента (максимална
пазарна оценка на апартамента от 134 595 лв. без съобразяване на ипотеката),
поради което не се налага подробно обсъждане в тази връзка. При наличие на
съразмерност на престациите, то не е налице и твърдяния порок за нищожност
на договора, поради накърняване на добрите нрави, поради което и исковете за
нищожност на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Окръжният съд е достигнал до идентичен краен извод за
неоснователност на исковете, но по различни съображения и с различни
мотиви, поради което решението му следва да бъде потвърдено, но при
съображенията и мотивите изложени от настоящата инстанция.
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят, а за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответниците сторените от тях такива за
15
адвокатско възнаграждение. Срещу уговорения и платен адвокатски хонорар
на адвокат С. в общ размер от 7000 лв., насрещната страна е възразила за
прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК за размера над 4 000 лв. Предвид
предмета на делото за нищожност на три договора и разглеждане на общо пет
иска (два срещу единия и три срещу другия ответник), от които два в
евентуалност и съобразено с извършената от адвоката работа във въззивното
производство по подаване на общ отговор на въззивната жалба, явяване в едно
съдебно заседание и депозиране в писмен вид на съображенията по
съществото на спора, която не разкрива правна и фактическа сложност,
включително и заради липсата на нова защитна теза или нови доказателства,
както и предвид липсата на обвързаност от определените с Наредба
№1/09.01.2004г. адвокатски възнаграждения (така задължителния характер на
даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че следва да
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 4000 лв. на ответниците,
които ищецът да им заплати.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/12.01.2025 г., постановено по гр.д. №
2014/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. П. Ф., ЕГН ********** да заплати на Г. Б. М. с ЕГН
********** и В. М. С. с ЕГН ********** сумата от 4 000 лв., представляващи
сторени по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16