Присъда по дело №436/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

М О Т И В И
- към присъдата на ОС Кюстендил по внохд 436/2020 -

Прокурор при РП Дупница протестира присъда № 26 от 21.02.2020г. по
нохд 1588/2013г. по описа на РС Дупница, в частта й с която подсъдимият Б.
М. Б. от гр.Д. е признат за невинен и оправдан по повдигнато срещу него
обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл.220 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Изразява се становище за неправилност на
протестирания съдебен акт в тази му част, като се иска неговата отмяна и
постановяване на нова присъда, с която Б. бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Присъдата е обжалвана в другата й част от адв.Г., защитник на
подсъдимия С. В. З. от гр.Д., а именно – с която последния е признат за
виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.172б ал.1 НК,
като са му наложени наказания „*************” за срок от **********
месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от **********
години и „**********“ от ******* лв. Настоява за отменянето й и
постановяване на нова такава, с която З. да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на ОП поддържа изцяло подадения протест по
изложените в него съображения.
Подсъдимият Б. посочва, че е невинен и желае потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Неговият защитник – адв.Р., изразява становище за потвърждаване на
присъдата в протестираната й част.
Подсъдимият З. настоява, че е невинен и желае да бъде оправдан.
Защитникът му – адв.Г., поддържа подадената жалба и пледира
присъдата да бъде отменена в обжалваната от него част.
Фактическата обстановка е изложена надлежно и подробно от страна на
районния съд в мотивите към атакуваната присъда. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал, събран в хода на досъдебното и съдебно следствие, е анализиран от
първоинстанционния съд с оглед изясняване на фактите по делото.
Окръжният съд приема за установено следното:
1

Подсъдимият Б. М. Б. е на *******., а подсъдимият С. В. З. – на
********* Двамата са неосъждани, далечни роднини и живеят в гр.Д..
Срещу двамата са повдигнати обвинения, както следва:
- срещу Б. М. Б. : за това, че на 23.10.2009г. в гр. Д., в условията на
продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице -
Управител на „***************” ООД, съзнателно е сключил две неизгодни
сделки : договор за наем, акт № ********, т. І, рег. № ******** от
23.10.2009г. между „***************” ООД, със седалище и управление гр.
Д. и „************” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., за
отдаване под наем на магазин за търговия на едро за промишлени и
хранителни стоки, находящ се в УПИ І – **********, кв. ****** по
регулационния план на гр. Д., с идентификатор *******************,
представляващ застроена площ от ****** кв.м, с адрес : гр. Д.,
ул.”***************” № *******, ведно с оборудването в него и договор за
наем, акт № *******, т. ІІ, рег. № ********** от 23.10.2009г. между
„***************” ООД, със седалище и управление гр. Д. и „************”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., за преотдаване под наем на
магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ се в УПИ V кв. ******
по регулационния план на гр. Д., в центъра на ж.к.”*************”, с
идентификатор **************, представляващ застроена площ *********
кв. м., с адрес : гр. Д., ж.к.”*************” *********, и от това е произлязла
значителна вреда за „***************” ООД в размер на ************ лв.,
като с оглед на голямата стойност на щетата е налице особено тежък случай
по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК - престъпление по чл.220 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК;
- срещу С. В. З. : за това, че през периода 29.12.2009г. - 19.04.2010г. в
гр. Д., в магазини за хранителни стоки, находящи се в УПИ І – **********,
кв. ****** по регулационния план на гр. Д., с идентификатор
*******************, представляващ застроена площ от ****** кв.м, с адрес
: гр. Д., ул.”***************” № ******* и УПИ V в кв. ****** по
регулационния план на гр. Д., в центъра на ж.к.”*************”, с
идентификатор **************, представляващ застроена площ *********
кв. м., с адрес : гр. Д., ж.к.”*************” *********, без съгласието на
„***************” ООД като притежател на търговската марка
„******************”, е използвал в търговската дейност : външни реклами,
рекламни табели за промоция, торбички и етикети с цени, които са обект на
това изключително право на „***************” ООД – престъпление по
чл.172 „б” ал.1 НК.
На 03.02.2011г. в РС Дупница е внесен за разглеждане обвинителен акт
срещу Б. и З., като е образувано нохд 135/2011г. С присъда от 29.11.2012г.
Районният съд е признал подсъдимите Б. и З. за невинни в извършване на
престъпления съответно по чл. 220 ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл. 26 ал. 1 от НК и по чл.
2

чл.172 „б” ал.1 НК. Присъдата е протестирана от РП Дупница, като с решение
на ОС Кюстендил от 05.07.2013г. по внохд 169/2013г. присъдата на РС
Дупница е отменена и делото е върнато на РП за ново разглеждане и
изготвяне на нов обвинителен акт.
На 05.12.2013г. в РС Дупница повторно е внесен за разглеждане
обвинителния акт срещу Б. и З., като е образувано нохд 1588/2013г. С
протестираната и обжалвана присъда от 21.02.2020г. Районният съд е признал
подсъдимия Б. за невинен в извършване на престъплението по чл. 220 ал. 2 вр.
ал. 1 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, като го е оправдал по повдигнатото срещу него
обвинение. От друга страна, подсъдимият З. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. чл.172 „б” ал.1 НК, като като са му
наложени наказания „*************” за срок от ********* с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от ************* и „**********“ от
******* лв.
С решение на Окръжен съд Кюстендил от 14.07.1999г. по фирмено дело
№ 608/1999г. било регистрирано търговско дружество с наименование
”***************” ООД, седалище и адрес на управление : гр.Д.,
ул.”*************” № *******. Собственици на търговското дружество били
подсъдимия Б. Б., свидетелите П.М.Б.У. и Х.П.К.А., последните двама
граждани на К.И.. Б. притежавал ***** от капитала, У. – ************% и А.
– **********%. Освен съдружници, тримата били и управители на
дружеството, като могли да извършват действия както заедно, така и
поотделно.
Дейността на ”***************” ООД била насочена към създаване и
експлоатиране на търговски обекти с цел осъществяване в тях на търговия с
хранителни и промишлени стоки. Съгласно уговорка между тримата,
подсъдимият Б. ръководел дейността на дружеството, а двамата
************ идвали в България веднъж или два пъти годишно. При
престоите си в България използвали преводач, като през 2009г. за такъв била
използвана св.Е.Г.-В..
След регистрацията на дружеството, през ********г.
”***************” ООД придобило недвижим имот – УПИ І-**********,
кв.****** по регулационния план на гр.Д. с площ от ******** м2. По – късно
върху имота била построена сграда с площ от **********м2, предназначена
за магазин за хранителни и промишлени стоки. Административният адрес бил
ул.“*************“ № *******.
На 07.07.2005г. в гр.Д. бил сключен договор за наем, по силата на който
”***************” ООД наело от „************“ ООД едноетажна масивна
сграда, в който се помещавал магазин за хранителни и промишлени стоки,
находяща се в УПИ-V в кв.****** по плана на града. Наемната цена била
определена в размер на ********** евро на месец, а срокът на договора бил
3

********годишен. Магазинът бил със застроена площ от ********** м2 и се
намирал в центъра на кв.“*************“.
На 25.06.2007г., след подадено заявление от страна на дружеството, в
Патентното ведомство на РБ под № ********** била регистрирана
търговската марка „*****************“ със срок на действие до 12.08.2015г.

Магазинът на ул.“*************“ ******* бил обособен като
супермаркет „**********“, а този в кв.*************“ – като супермаркет
„***********“. В двата супермаркети се продавали предимно хранителни
стоки, но и промишлени такива. Значителна част от клиентите били
работници и служители на *******************, които получавали от
работодателя ваучери за храна и ги използвали при покупки в двата магазина.
На 25.08.2008г. бил приет нов собственик на капитала – чуждестранния
търговец „*********************“, като това дружество придобило
***********% от капитала на ”***************” ООД. Управители
продължили да бъдат подсъдимия Б., св.У. и А., с право да представляват
дружеството както заедно, така и поотделно. ******** дружество съдружник
- „*********************“, консултирало ”***************” ООД, като за
тази си дейност получавало парични суми, които били превеждани по банков
път. Според твърдения на подсъдимия Б. / обяснения от 27.11.2018г./
превежданите суми за консултантски услуги възлизали на
****************** лв месечно и по този начин дружеството било
„*************“.
Съгласно чл.35 от дружествения договор на „***************”ООД
управителят имал следните права:
да изпълнява решенията и осъществява функциите, възложени му с
решения на Общото събрание, с Дружествения договор и с правилата за
вътрешна организация на работата на дружеството (такива на практика не
били приети);
да осъществява оперативно ръководство на дейността на дружеството и
да организира стопанисването и опазването на неговото имущество;
да представлява дружеството пред държавните, съдебните, данъчните,
митническите и други държавни и обществени органи, длъжностни лица,
дружества и граждани;
да сключва и прекратява трудови договори с работниците и
служителите на дружеството;
да сключва договори от името на дружеството; да подписва всички
разходни и изходящи от дружеството документи.
4

От началото на 2009г. оборотът и постъпленията от продажби на стоки
в двата супермаркети - „**********“ и „***********“, намалели значително.
Това било обусловено както от настъпилата икономическа криза и
намалението в потреблението, така и от преустановеното от
******************* издаване на ваучери за храна, но и разкриването в гр.Д.
и на други търговски вериги. Предвид влошените финансови показатели, от
страна на ”***************” ООД било допуснато забавяне при
разплащането с доставчици, като за част от задълженията били издадени
записи на заповед. Впоследствие някои от доставчиците се снабдили с
изпълнителни листове за дължимите суми.
Негативната тенденция продължила през пролетта, лятото и есента на
2009г., за което обстоятелство подсъдимият Б. уведомил другите двама
управители и съдружници. Освен това, през лятото на същата година
подсъдимият уведомил У. и А., че е уморен и желае да напусне фирмата.
Предложил им да бъде заместен от своя син. ************* граждани били
запознати с влошените финансови резултати на дружеството, но имали
планове за нови инвестиции. Същевременно разчитали на Б. и го разубедили
относно напускането на дружеството. Освен това, имали намерение
”***************” ООД да има още един управител, който да пребивава в
България и да ръководи дейността съвместно с подсъдимия Б..
През есента на 2009г. подсъдимият Б. се свързал със св.В.Щ. –
лицензиран оценител на машини и съоръжения, като от името на
”***************” ООД и с цел преоценка на активите за гаранция по кредит
му поставил задача да бъде извършена оценка на търговското обзавеждане и
технологичното обзавеждане на супермаркет „*************“ – баркод
скенер, везна, външни рекламни табла, едно от които светещо с надпис
„******************“, вътрешни рекламни табла и табели, климатична
инсталация и др. На 15.10.2009г. Щ. изготвил доклад за оценка на машини и
съоръжения / л.96 от т.ІІ на ДП/, в който посочил че справедливата пазарна
стойност на обзавеждането и оборудването, подробно описани в него, възлиза
на ********** лв.
На 23.10.2009г. в гр.Д., между ”***************” ООД, представлявано
от подсъдимия Б. в качеството му на управител, и „************“ ЕООД със
седалище в гр.С., представлявано от едноличен собственик на капитала и
управител – подсъдимия С. З., били сключени два договори / л.41 и 43 от т.ІІ
на ДП/, както следва :
С договор, заверен от нотариус с район на действие РС Дупница под №
********, т.І, рег.№ ********, бил отдаден под наем магазинът на ул.
„***************” № ******* / супермаркет „************“/, ведно с
оборудването в него – машини и съоръжения, за срок от ********* години,
считано от 23.10.2009г., като месечната наемна цена била определена на
********* евро.
5

С договор за наем, заверен от нотариус с район на действие РС Дупница
под № *******, т.ІІ, рег.№ **********, бил преотдаден магазинът в ж.к.
„*************” / супермаркет „***********“/, ведно с оборудването в него
– машини и съоръжения, за срок в рамките на ********годишният такъв, по
който ”***************” ООД е наемател, т.е. до 07.07.2015г., като
месечната наемна цена била определена на ********** евро. В чл.5 на
договорите присъствала клауза според която страните не могат да променят
размера на наемната цена през срока на действие на договора. И двата
договори били вписани в Службата по вписванията при РС Дупница.
На 15.12.2009г. в гр.Д. между двете дружества и отново чрез
управителите – подсъдимите Б. и З., бил сключени два договори за покупко –
продажба / л.167 и 168 от т.І на ДП/, както следва:
- за покупко – продажба на намиращата се в супермаркетите стока,
описана в приемно-предавателни протоколи ******* и *******, като
продажната цена била определена на ******************** лв с ДДС;
- за покупко – продажба на дълготрайни материални активи, оценени
от св.Щ. и описани във фактури ********* и ************/ 15.12.2009г. /
л.94 от т.І на ДП/, като продажната цена на същите била ********* лв с ДДС.
Сред стоките, описани във фактура *********, под № **********
присъствали две външни реклами, една от които светеща, а под № ****
вътрешни рекламни табла и информационни табели.
Междувременно, св.У. и А., в качеството си на съдружници в
”***************” ООД и управители на дружеството, предприели действия
за преустановяване на съдружието с подсъдимия Б. и прекратяване на
правомощията му като управител. На 17.12.2009г. било проведено Общо
събрание на съдружниците на ”***************” ООД, на което било взето
решение управители да бъдат св.Г. – В. и чилийския гражданин М.Е.Д.К.Лл.
Същите могли да извършват действия като управители единствено заедно.
Решението било вписано в Търговския регистър на 21.12.2009г. Независимо,
че на събранието присъствал и Б., същият не уведомил новите управители за
сключените на 23.10.2009г. договори.
Няколко месеца по – късно, на 27.02.2010г. било проведено Общо
събрание на съдружниците, на което бил разгледан въпроса за изключване на
подсъдимия Б. като съдружник в дружеството.
След 23.10.2009г. двата супермаркета продължили да функционират и
да предлагат за продажба хранителни и промишлени стоки. При
осъществяване на тази дейност от страна на „„************“ ЕООД“ не били
премахнати външните светещи реклами с надписите „******************“.
Освен това, на вътрешните табели за промоции и на етикетите било изписано
лого – „************“, а на използваните найлонови торбички присъствало
идентично с това на външните реклами - „******************“.
6

След 21.12.2009г. св.Г. – В. била надлежно упълномощена от втория
управител на дружеството и предприела редица действия, свързани с
дейността на ”***************” ООД. До подсъдимия Б. били изпратени
нотариални покани за предаване на осчетоводена сума по касова наличност и
документи – фактури, договори и др., които се съхранявали от него. Това
предаване се проточило във времето, като според твърденията на Г. – В.,
сумите по касова наличност и част от документите не били предадени от
подсъдимия, а останалите, както и печатите на дружеството – били предавани
в продължение на месеци.
Освен това, свидетелката била уведомена че касовите бележки за
осъществяваните в двата магазина продажби се издават от друго дружество, а
именно „************“ ЕООД. Упълномощени от нея адвокати успели
да намерят информация за двата договори в регистър на Агенция по
вписванията, като я снабдили с копия. След като се запознала с документите,
Г. – В. уведомила двамата ****** съдружници – св.У. и А., за отдаването под
наем на магазините. След известно време св.А. пристигнал по този повод в
България.
През този период от време „***************“ ООД започнало да
изпитва трудности при изплащане на натрупаните през периода до
23.10.2009г. задължения, сред които дължими суми към служители, адвокати,
доставчици на стоки, както и при обслужване на отпуснати от банки в
страната кредити. Поради тази причина, от мажоритарния собственик на
капитала - „*********************“, била преведена сума от
************** евро, с която да бъдат изплатени задълженията. Въпреки
това, част от тях останали непогасени.
Освен за отдаването на магазините под наем, св.Г. – В. научила, че
дружеството – наемател използва заварените от него външни светещи
реклами, съобщения за промоции, етикети и торбички с лого „************“
и „******************“. На няколко пъти опитала да се свърже по телефон с
подсъдимия С. З., за когото установила че е управител на „************“
ЕООД, но не успяла.
След няколко дни посетила кантората на нотариус С. М.а и подала
молба за издаване на констативен протокол. На 29.12.2009г. заедно със св.Е.
М. в качеството му на помощник - нотариус, Г. - В. посетила последователно
и двата магазина, като бил изготвен констативен протокол – л.23 от т.ІІ на
ДП/. В него било отразено, че супермаркетите работят и обслужват
клиентите, както и че се използват външни реклами и найлонови торбички с
лого „******************“, както и етикети за цени на стоки и рекламни
табели за промоция с лого „************“.
След няколко месеца, на 19.04.2010г. Г. – В. повторно посетила двата
магазина в присъствие на св.М.. Супермаркетите отново били отворени и
7

продължавало използването на външните реклами, торбичките, етикетите и
рекламните табели за промоция. Съставен бил съответен протокол, в който
били отбелязани идентични констатации/ л.66 от т.ІІ на ДП/.
След сключването на договорите, „************“ ЕООД периодично
заплащало наемните цени по тях, а „***************“ ООД издавало
фактури за получените суми. От приложените по нохд 1588/2013г. няколко
такива фактури – л.95 и следващи, е видно:
левовата равностойност на наемната цена за супермаркет
„************“ по договор с рег.№ ********/ 23.10.2009г. е
*********** лв, а тази за „***********“ по договор с рег.№ **********/
23.10.2009г. е ******* лв.;
върху двете суми се начислява допълнително ДДС – ******* лв по
първия договор и ******* лв по втория, като наемната цена в лева по
първия договор е общо ************ лв и по втория – *********** лв;
фактурите са подписани от подсъдимия З. и от св. Г. – В., както и
подпечатани с печат на „***************“ ООД.

Плащането на сумите за наем продължило до края на 2010г., когато
било преустановено. С оглед неизпълнението на договорите, на 01.04.2011г. в
ОС Кюстендил от страна на ”***************” ООД била подадена искова
молба срещу „************“ ЕООД. Това мотивирало дружеството –
наемател да потърси извънсъдебно споразумение. С нотариална покана от
04.04.2011г. на нотариус Д. Г.а „************“ ЕООД
уведомило”***************” ООД, че желае прекратяване на договорите и
връщане на владението върху магазините. С нотариална покана от
07.04.2011г. владението върху двата магазина било прието от
”***************” ООД, като договорите на практика били прекратени, без
страните по тях да претендират неустойки. След подадена молба от ищеца,
съдебното производство по образуваното дело било прекратено от съдия –
докладчика.
Св. Г. – В. била управител на дружеството до 03.11.2011г., когато
правомощията й били прекратени.
С постановление на следовател от 26.07.2010г. на ДП е назначена и
изпълнена от в.л.К., Б., П. и П. съдебно-икономическа и финансова
експертиза, като вещите лица са използвали при изпълнение на поставените
им задачи нормативна база, създадена от Агенцията по приватизация. Според
изводите на вещите лица, обективирани в заключението :
справедливата пазарна стойност за правото на ползване на магазина на
ул. „***************” № ******* / супермаркет „************“/, е в
размер на ******* евро на месец, или с ******** евро на месец в повече
8

от договорената между двете дружества наемна цена. Вредната
финансова последица за”***************” ООД от сключването на
договора за отдаване под наем на този магазин възлиза на ************
евро с левова равностойност ************ лв, изчислена като разлика в
наемните цени за целия период на договора;
справедливата пазарна стойност за правото на ползване на магазина в
ж.к. „*************” / супермаркет „***********“/, е в размер на
******** евро на месец, или с ********* евро на месец в повече от
договорената между двете дружества наемна цена. Вредната финансова
последица за”***************” ООД от сключването на договора за
отдаване под наем на този магазин възлиза на *************** евро с
левова равностойност ********** лв, изчислена като разлика в наемните
цени за целия период на договора;
Вещите лица са отговорили и на други въпроси, посочени в
постановлението за назначаване на експертиза, като същите нямат пряко
отношение към повдигнатите обвинения.
При разглеждане на нохд 135/2011г. съдът е назначил допълнителна
съдебно – икономическа експертиза. Видно от експертното заключение на
в.л.Г, В и С.– л.77 от нохд 135/2011г., прието и при повторното разглеждане
на делото / с.з. от 02.07.2014г. по нохд 1588/2013г./, наемната цена за
„************“ възлиза на ********** лв месечно, а тази за „*********** –
на ************ лв.
В хода на съдебното следствие по нохд 1588/2013г. по описа на РС
Дупница по искане на страните са назначени и изготвени две нови съдебно -
счетоводни експертизи, като в.л., изготвили първата от тях, са представили и
заключения по допълнително поставяни задачи.
Видно от тройна съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
в.л.Х.Ш.Г. – л.152 и следващи от нохд 1588/2013, справедливата пазарна цена
за наем за супермаркет „************“ възлиза на ******** евро месечно, а
за супермаркет „***********“ – на ******* евро месечно. При определяне на
наемната цена в.л. са използвали сравнителен метод и проучване на близки по
вид до изследвани обекти, въз основа на извадка от регистрирани в Агенцията
по вписванията договори за наем през 2009г., като отдадените под наем
търговски площи са между 20 и 183 м2. Магазини на веригите „***********“,
„*********“, „**********“, „**********“ и др. подобни не са взети предвид,
тъй като те се помещават в собствени, а не в наети помещения, с оглед на
което са преценени от вещите лица като несъпоставими обекти.
В отговор на други, поставени от съда в с.з. от 27.03.2015г. въпроси, в.л.
посочват : какви според тях са вредите, причинени на „***************“
ООД от липсата на индексация на наемната цена, какъв е размера на
причинената щета вследствие на продажбата на оборудването, какъв е
9

размера на касовата наличност към 22.12.2009г., както и каква е сборната
сума /******* лв, описани подробно в таблица/ от нанесени щети вследствие
на сключените неизгодни сделки за първата календарна година. В.л. посочват
също така, че наемателят е използвал търговската марка на наемодателя, но не
могат да посочат как това се е отразило на икономическите интереси на
собственика й.
На в.л.Х.Ш.Г. в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд са поставяни допълнителни задачи, съответно от
тяхна страна са изготвени три допълнителни съдебно – счетоводни
експертизи, съответно приложени на л.176, 263 и 285 от нохд 1588/2013. В
тези допълнителни заключения в.л. са отговорили на други поставени им от
страните и съда задачи, като не са налице корекции относно вече изчислените
размери на справедлива пазарна цена за наем на супермаркети
„************“ и „***********“.
В с.з. от 15.03.2017г. районният съд е назначил нова тройна съдебно –
счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи. Видно от експертното
заключение на в.л.А.Д.Г. – л.436 и следващи от нохд 1588/2013г. :
рентабилността на дейността на „***************“ ООД за периода
2007 – 2008г е намаляваща и отрицателна за 2009г., а финансовият
резултат е натрупана балансова загуба от ************** лв за 2009г.;
справедливата средна месечна наемна цена към м.октомври 2009г. за
супермаркет „************“ е в размер на ****** евро, а за супермаркет
„***********“ – ********** евро;
вещите лица не могат да се произнесат дали е била налице необходимост
от отдаване под наем на двата магазина от страна на „***************“
ООД, като цената на наема е сделка със свободно договаряне. Доколкото
финансовата 2009г. за дружеството е приключила със загуба,
рентабилността от дейността е отрицателна, ликвидността на
краткотрайните активи е под референтните стойност, а двата договора за
наем са сключени в момент на намалена стопанска активност, то тяхното
сключване е било целесъобразно.
със сключените на 23.10.2009г. договори за наем, на „***************“
ООД не е причинена вреда.
Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от
страна на РС Дупница. Първоинстанционният съд е извършил подробен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като особено
внимателно и подробно са описани и обсъдени многобройните експертни
заключения. Последното обстоятелство мотивира Окръжния съд да не
обсъжда експертните заключения в детайли, тъй като това вече е сторено в
мотивите към атакуваната присъда.
Правилно и обосновано районният съд е дал приоритет на едно от
10

експертните заключения, а именно това на в.л. А,Д и Г. – л.436 от нохд
1588/2013г., като са изложени и конкретни съображенията това да бъде
сторено. А именно – аргументацията на вещите лица, съобразяването от тяхна
страна с конюнктурата на пазара към момента на сключване на договорите и
др.
Освен това, правилно и обосновано районният съд не е дал вяра на част
от показанията на св. Е.Р. Г.-В., Х.П.К.А. и П.М.Б.У., като са посочени
конкретните им твърдения, както и са изложени убедителни причини това да
не бъде сторено.
Изложените в тази насока съображения – както по отношение
експертните заключения на вещите лица, така и относно показанията на
горепосочените трима свидетели, се споделят в пълна степен от страна на
Окръжен съд Кюстендил, като съдебният състав не намира за необходимо да
ги преповтаря.
За да постанови присъдата в протестираната й част, районният съд е
намерил че подсъдимият Б. М. Б. не е извършил деянието по чл.220 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, описано в обвинителния акт. Съображенията,
изложени в тази насока са следните :
Подсъдимият Б. е притежавал качеството длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК – лице, на което е възложено да изпълнява
ръководна работа,свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ,
доколкото е бил управител на „***************” ООД, представлявал е
дружеството и е имал право да сключва сделки от негово име и за негова
сметка.
От сключването на двете сделки / инкриминираните договори за наем/
за „***************“ ООД не е произлязла значителна вреда. Договорите са
прекратени, без да са претендирани и плащани неустойки. Сключването им е
било обусловено от тежкото финансово положение, в което се е намирало
дружеството, на което подсъдимият Б. е бил управител, като същевременно
това не е довело до намаляване на активите или увеличаване на пасивите на
дружеството.
У този подсъдим не е бил налице пряк умисъл за увреждане
имуществото на дружеството. В сключените договори за наем е предвидена
клауза за значителна по размер неустойка, а становището на в.л.А.Д.Г. е, че
от тези договори не настъпила вреда на „***************“ ООД.
Подсъдимият Б. като управител на дружеството е сключил договорите с цел
да закрепи финансовото му състояние, като през цялата 2009г. дружеството е
било на загуба, а през предходните две години печалбите са били
незначителни.
Районният съд посочва също така, че наказателната отговорност може
11

да бъде ангажирана единствено за реално причинени вреди, но не и за
пропуснати ползи.
Окръжният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за
правилни и обосновани. Не се установява по делото подсъдимият Б. Б. да е
сключил две неизгодни сделки в условията на продължавано престъпление, от
това да е произлязла значителна вреда за дружеството в размер на
************ лв и случаят да е особено тежък. Въззивният съд намира за
необходимо да отбележи и следното:
Повдигнатото срещу Б. обвинение визира не сключването на договорите
за наем от 23.10.2009г., а една от техните клаузи – размерът на наемната цена.
Т.е., приема се от страна на прокуратурата, че тези договори са могли да
бъдат сключени при по – изгодни условия за месечен наем. Този извод се
налага от обстоятелството, че размерът на посочената в обвинението
значителна вреда – ************ лв, е формиран като разлика между
наемната цена по договорите и пазарната такава според заключението на
в.л.К., Б., П. и П., при това изчислена за целия период на действие на
договорите.
При така използвания подход от страна на прокуратурата не са
отчетени две обстоятелства.
Двата договори на практика са прекратени в началото на м.април 2011г.
Т.е., вменената на подсъдимия Б. Б. произлязла от сключването на договорите
вреда, установена като разлика между договорената и следващата се
справедлива пазарна наемна цена, в конкретния случай е следвало да бъде
изчислена само за периода на действие на договорите, а именно – 17 месеца.
От формулировката на изпълнителното деяние на престъплението по чл.220
ал.1 НК е видно, че то е резултатно и се счита за довършено с настъпване на
вредоносния резултат – произтичане на значителна вреда. Следователно,
наказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана единствено и
само за реално настъпили вреди, но не и за евентуални бъдещи такива.
От друга страна, докато супермаркет „************“ е бил собствен на
дружеството, то вторият – „***********“, е бил нает от собственика му –
„************“ ООД. За използването на магазина
„***************“ ООД е заплащало месечен наем от ********** евро,
който разход на практика е бил спестен след 23.10.2009г. Т.е., при
изчисляване на финансовия резултат от двата договори за наем от
23.10.2009г. прокуратурата задължително е следвало да вземе предвид и този
факт – че срещу заплащаните ********** евро месечен наем, дружеството е
получавало от дружеството - пренаемател по – висдока сума, а именно
********** евро.
Уговорените между страните - ”***************” ООД и
12

„************“ ЕООД, съответно посочени в договорите месечни наемни
цени за двата магазина, са били съобразени, както с икономическите условия
в гр.Д., така и с интересите на дружеството – наемодател. Определените от
в.л.А.Д.Г. справедливи наемни цени към м.октомври 2009г. са съпоставими с
тези по договорите, макар и с малко да ги надвишават – разликата за
супермаркет „************“ е ******, а за супермаркет „***********“ –
****** евро. Разликата между определената от тези вещи лица справедлива
месечна наемна цена за двата магазина е по – висока със *********** евро от
посочената в договорите.
Освен това, върху плащаните за наем суми бил начисляван в тежест на
дружеството наемател и 20% ДДС, с оглед на което реално заплащаните суми
по договорите били съответно ******** и *********** евро.
И не на последно място, както бе посочено по- горе, на практика е бил
спестяван дължимият месечен наем за „***********“ в размер на **********
евро.
Както вече бе подчертано, от страна на районния съд е аргументиран в
пълнота извода за обоснованост и обективност на изводите на в.л. А.Д.Г.,
които са мотивирали първоинстанционния съд да вземе предвид именно
тяхното експертно заключение. И както правилно е отбелязано от страна на
РС Дупница, изводите на тези в.л. относно справедлива месечна наемна цена
за двата магазина не са изолирани, доколкото почти идентични са и сумите,
посочени в заключението на в.л.Г, В и С.
Окръжният съд намира за необходимо да отбележи още едно
обстоятелство. А именно – сам по себе си размерът на договорената наемна
цена не би могъл да доведе до извода, че сключилият договорите за наем
управител е реализирал изпълнителното деяние по чл.220 ал.1 НК, съответно
е съзнавал че сключва неизгодни сделки, от които ще произлязат значителни
вреди. Размерът на наемната цена се договаря свободно, като зависи от
конкретните икономически условия в населеното място и региона. И е
възможно справедливата пазарна наемна цена, определена от вещи лица по
съответен метод, да е по – висока от реално уговорената по договор, но на
практика да е непостижима поради липсата на заинтересовани лица, които да
я плащат в този по – висок размер.
Окръжният съд споделя напълно становището на РС Дупница, че
подсъдимият Б. не е осъществил инкриминираното деяние и от субективна
страна. Не се установява от събраните по делото доказателства този подсъдим
да е съзнавал към 23.10.2009г., че в качеството си на оправомощено
длъжностно лице – управител на “***************” ООД сключва два
неизгодни договори за наем, от това ще последват значителни вреди за
дружеството, както и пряко да е целял настъпването на тези вреди.
Точно обратното, от сключените на 23.10.2009г. договори за наем не е
13

настъпила вреда, още повече значителна, доколкото дейността на
„***************“ ООД, свързана с експлоатацията на отдадените под наем
имоти – супермаркети „************“ и „***********“, през 2009г. е била на
загуба с натрупана балансова такава от ************** лв. Както бе
посочено по – горе в изложението, вследствие на тежкото финансово
състояние на дружеството и натрупаната умора, подсъдимият Б. е пожелал да
напусне дружеството, като е уведомил за това свое намерение другите двама
съдружници и управители. И именно те са го разубедили, заявявайки му че
разчитат на него. Предприетите от подсъдимия действия – сключването на
инкриминираните договори за наем, са целели не причиняване вреди на
„***************“ ООД, съответно създаване на ползи за „**************“
ООД, а подобряване финансовите резултати на първото от дружествата.
И още повече – вторият магазин е преотдаден под наем с реализиране на
допълнителен приход от ********* евро месечно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира атакуваната присъда в
протестираната й част за правилна и законосъобразна, доколкото се
установява че подсъдимият Б. М. Б. не е извършил визираното в
обвинителния акт престъпление от общ характер по чл.220 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК.
Подаденият протест се явява неоснователен, като изложените в него
доводи не могат да бъдат споделени.
На първо място, излагат се съображения за неправилност и
необоснованост на изводите на в.л., изготвили последната съдебно –
счетоводна експертиза, а именно в.л. А.Д.Г., както и че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на принципа на чл.14 НПК, позовавайки се
единствено на това заключение и игнорирайки другите такива, изготвени на
досъдебното производство и в хода на съдебното такова. Въззивният съд
намира това възражение за неоснователно, като по – горе в изложението вече
бе посочено че от страна на РС Дупница всяко от експертните заключения е
обсъдено задълбочено и подробно, а същевременно са изложени убедителни
съображения защо именно това на в.л. А.Д.Г. следва да бъде прието за
обективно и аргументирано в най – пълна степен.
Не могат да бъдат споделени и останалите, посочени в протеста,
съображения – относно неправилно игнориране на част от показанията на
свидетелите и безкритично възприемане на обясненията на подсъдимия Б..
Следва да бъде отбелязано, че развитата от прокурора теза – сключването на
договорите за наем от страна на подсъдимия Б. е мотивирано от намерението
на другите двама управители да го отстранят от дружеството, като магазините
са отдадени под наем на лице – подсъдимият З., с което подсъдимият е
обвързан, почива на предположения и не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Действително – подсъдимият Б. посочва в своите обяснения,
14

че има далечна родствена връзка със З., без да знае със сигурност каква е тя.
Но този факт сам по себе си не навежда на извода за симулативност на
сключените договори, още повече – не подкрепя и тезата за неизгодност на
сделките.
С атакуваната присъда РС Дупница се е произнесъл и по повдигнатото
срещу втория подсъдим С. В. З. обвинение – за извършване на престъпление
по 172б ал.1 НК, като го е признал за виновен с налагане на наказания
„*************“ за срок от ********* с отлагане на изтърпяването за
изпитателен срок от *************, както и „**********“ от ******* лв.
За да го стори, първоинстанционният съд е преценил че този подсъдим е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението – а
именно, че през периода 29.12.2009 – 19.04.2010г. в гр.Д., в двата магазини за
хранителни стоки без съгласието на „***************“ ООД като притежател
на търговската марка „******************“ е използвал в търговската си
дейност външни реклами, рекламни табли за промоция, торбички и етикети с
цени, които са обект на това изключително право на дружеството. Мотивирал
е своя извод с обстоятелството, че както на 29.12.2009г., така и на 19.04.2010г.
двата магазина са функционирали с работещи външни рекламни табели с лого
********** ************“, като използваните от клиенти торбички,
поставените етикети с цените на продуктите и инсталирани рекламни табели
за промоция са били с надпис „************“.
Окръжният съд не споделя изводите на първоинстанционния такъв,
напротив, приема че с действията си през горепосочения период подсъдимият
С. З. не е осъществил от субективна страна вмененото му престъпление по
чл.172б ал.1 НК. Същият е бил управител на дружеството към 23.10.2009г. и
именно в това си качество го е представлявал при сключването на договорите
за наем. Действително, през посочения в обвинителния акт период, двата
магазина, наети от „**************“ ЕООД, са работили и обслужвали
клиенти. Същевременно външните реклами са били монтирани, на тях и на
използваните найлонови торбички е било изписано логото
„******************“, а на етикетите за цени на стоки и на рекламни табели
за промоция на определени стоки е било изписано логото „************“.

В тази връзка следва да бъде посочено, че един от защитните доводи на
адв.Г. е неоснователен. А именно, че не е налице съвпадение между
регистрираната търговска марка – „*****************“ и изписаната на
външните реклами и посочена в обвинителния акт – „******************“.
Очевидно е, че смяната на местата на двете думи не би могло да обоснове
този извод, доколкото те са идентични.
Магазините са били предмет на договори за наем, като на
„**************“ ЕООД е било продадено и търговско оборудване. В него са
15

били включени и изрично посочени във фактурата поставените на магазините
външни реклами, както и вътрешните табели з промоции. С оглед на този
факт, доколкото те са продадени ведно с изписаното на тях лого, то не може
да се приеме у подсъдимия З. да е бил налице умисъл за извършване на
престъпление по чл.172б ал.1 НК.
От друга страна, макар и да не са посочени изрично сред стоките,
предмет на продажба, очевидно е че найлоновите торбички и етикетите за
поставяне на цени са били част от това оборудване, а рекламните табели за
промоция също са били монтирани в общите помещения за клиенти.
Предвид тези обстоятелства, подсъдимият З. не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието по чл.172б ал.1 НК, не е
предвиждал неговите последици и не е искал тяхното настъпване. Този
подсъдим не е съзнавал, че при осъществяване на търговската дейност в
наетите магазини използва рекламите с изписаното на тях лого, без
съгласието на „***************“ като притежател на търговската марка. Не е
съзнавал, че такова съгласие липсва и по отношение на найлоновите
торбички, етикетите и рекламните табели за промоция.
През 2007 и 2008г. търговската дейност на дружеството, свързана с
експлоатацията на двата супермаркета, е била с влошени показатели. От
началото на 2009г. оборотът и постъпленията от продажби на стоки в
„**********“ и „***********“, са намалели значително. Т.е., за
„**************“ ЕООД и за неговия управител на практика не е бил налице
финансов интерес от използване на търговската марка на „***************“
ООД, тъй като същата не е била печеливша. Същевременно, двата магазина са
били единствените търговски обекти, в които тази марка е била използвана.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд намери че подсъдимия С. З.
не е извършил престъплението по чл.172б ал.1 НК, за което е обвинен.
На досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на
районния съд не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата.
Въззивният съд намери, че РС Д. е постановил присъда, която в едната
си част – по отношение на повдигнато срещу подсъдимия Б. Б. обвинение,
следва да бъде потвърдена като обоснована, правилна и законосъобразна. В
другата й част – досежно повдигнато срещу втория подсъдим С. З. обвинение,
въззивният съд по реда на чл.334 т.2 вр.чл.336 ал.1 т.3 НПК отмени
първоинстанционната присъда като неправилна и постанови нова такава, с
която призна З. за невинен в извършване на престъплението, визирано в
обвинителния акт.
Постанови сторените разноски да останат за сметка на държавата.
16

По тези съображения Окръжния съд постанови присъдата си.

Председател :

Членове :

17

Номер на акта:	15
Дата:	27 ноември 2020 г. (в сила от 12 декември 2020 г.)
Съдия:	Мирослав Милчев Начев

Дело:	20201500600436
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2020 г.

Присъда по дело №436/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите