О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2094
гр. Пловдив, 15.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, V-ти състав, в закрито
заседание на 15,09,2023г. в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1345 по описа за 2023 год. и взе предвид следното :
Образувано е по жалба на „Сдружение за аграрни и екологични
проекти-ГЕО, с адрес: гр.Пловдив, ***, ЕИК *********, представлявано от
Управителя В.И.К. и Сдружение с нестопанска цел „Пчелари и фермери – ЧЕРВЕН –
ДОЛНОСЛАВ – ГОРНОСЛАВ“, с адрес:
с.Червен, Община Асеновград, област Пловдив, ***, ЕИК *********, представлявано
от Управителя А.С.И., против Мълчалив отказ на директора на РИОСВ – Пловдив да
установи на основание чл.99, ал.12 от ЗООС, че Решение № ПВ-37-ПР/2016г. на
директора на РИОСВ – Пловдив за преценяване на необходимостта от извършване на
оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение
„Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от
концесионна площ „Делчевото-2“ (66,165дка), землище на с.Горнослав, Община
Асеновград, местоположение: участък „Делчевото – 2 юг“ с площ 44347 кв.м. и
съпътстваща площ с размер 20818 кв.м., Възложител: „Запрянови – 03“ ООД,
БУЛСТАТ *********, гр.Асеновград, ***, е изгубило правно действие, поради това,
че в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на
инвестиционното предложение.
В жалбата е посочено, че след влизане
в сила на определението от 23.03.2023г., постановено по адм. дело № 567/2023г.
по описа на Административен съд – Пловдив, са се случили следните факти: в
началото на м.април 2023г. министърът на околната среда и водите е указал на
директора на РИОСВ – Пловдив да довърши проверката по чл.99, ал.12 от ЗООС и да
се произнесе; на 04.05.2023г. служители на РИОСВ – Пловдив са направили
проверка на място и бе съставен протокол за установяване на обстоятелства
относно започването на осъществяването на инвестиционното предложение, за което
е издадено Решение № ПВ-37-ПР/2016г. Не им е известно съдържанието на
кореспонденцията между министъра на околната среда и водите и директора на
РИОСВ – Пловдив във връзка с искането да се приеме за установено, че Решение №
ПВ-37-ПР/2016г. е изгубило правно действие. Не им е известно съдържанието на
протокола, съставен на дата 04.05.2023г. Към датата на подаване на настоящата
жалба директорът на РИОСВ – Пловдив нито е публикувал резултата от проверката,
извършена на 04.05.2023г., нито се е произнесъл относно въпроса за загубата на
правно действие на Решение № ПВ-37-ПР/2016г. Излагат се съображения относно
правния интерес на сдруженията, като се иска да бъде отменен мълчаливият отказ
на директора на РИОСВ – Пловдив да приеме за установено, че Решение №
ПВ-37-ПР/2016г. на директора на РИОСВ – Пловдив за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда на
инвестиционно предложение „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра
в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66,165дка), землище на
с.Горнослав, Община Асеновград, местоположение: участък „Делчевото – 2 юг“ с
площ 44347 кв.м. и съпътстваща площ с размер 20818 кв.м., Възложител: „Запрянови
– 03“ ООД, е изгубило правно действие. Приложени са писмени доказателства.
Алтернативно се иска в случай, че се
приеме, че жалбата е недопустима да бъдат присъдени направените разноски на
жалбоподателя. Претендират се направените по делото разноски съгласно
представен списък на разноските.
Ответникът Директор на РИОСВ –
Пловдив, чрез процесуалния представител юриск. Х. счита, че жалбоподателят няма
правен интерес от обжалване. В представено по делото писмено становище от
Директор на Дирекция АФИД при РИОСВ Пловдив се излагат подробни съображения за
недопустимост и нередовност на жалбата. Счита се, че жалбата не отговаря на
изискванията на чл.150 ГПК по недопустимостта и правния интерес с доводи, че искането,
което е отправено до директора на РИОСВ – Пловдив произтича от неговата
оперативна самостоятелност. Моли да не се дава ход на делото и производството
да се прекрати, като жалбите се оставят без разглеждане. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възражение.
Съдът, след като се запозна с
приложените доказателства по делото следва да изложи следното от правна страна:
Съдът установи , че с Решение №
ПВ-37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив за преценяване на необходимостта
от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е прието да не се
извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно
предложение : „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната
част от концесионна площ „Делчевото-2“ /66,165 дка/, землище на с.Горнослав,
община Асеновград, което няма вероятност да окаже значително отрицателно
въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове,
предмет на опазване в защитени зони. Възложител на инвестиционното предложение
е „Запрянови – 03“ ООД. Решението е обжалвано пред АС – Пловдив от „Сдружение
за аграрни и екологични проекти – ГЕО“ и А.С.И. С Решение № 579/13.04.2017г. по
адм.д.№ 1026/2016г., АС – Пловдив е отхвърлил жалбата. С Решение №
235/08.01.2018г. по адм.д.№ 6605/2017г. ВАС оставя в сила Решение №
579/13.04.2017г. по адм.д.№ 1026/2016г.
Няма спор, че със заявления до
директора на РИОСВ-Пловдив вх.№ ОВОС-1474-13/13.01.2023 и вх.№ ОВОС-1474-
14/13.01.2023 г. е поискано от директора
на РИОСВ-Пловдив да обяви загубата на правно действие на Решение № ПВ
-37-ПР/2016 г.
На 10.01.2023г. е бил направен опит
за извършване на проверка на място от представители на РИОСВ – Пловдив, община
Асеновград и кмета на с.Горнослав във вр. с Решение ПВ-37-ПР/2016г. В този ден
поради невъзможност за достигане на участъка – предмет на инвестиционното
предложение /ИП/, не е извършена проверка на място. Данните са обективирани в
КП № 0011681/10.01.2023г.
На 04.05.2023 г. е извършена проверка
във връзка с издадено Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ-Пловдив
за ИП „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от
концесионна площ „Делчевото-2“ /66,165 дка/, землище на с.Горнослав, община
Асеновград, с възложител „Запрянови-03“ ООД, при която е констатирано, че при
извършения оглед на част от имот № 16955.28.132, землище на с. Горнослав, в
края на пътя, водещ до проучвателната зона, попадащ в концесионната площ на
обекта, не е установено наличие на техника. Не е констатирано извършване и
следи от пробивни-взривни дейности по скалните масиви на терена. Част от пътя в
концесионната площ е бил засипан със земно-скална маса. КП е изпратен на
жалбоподателите с писмо с изх. № О-2035-1/22.05.2023 г.
Представени по преписката са също:
писмо с вх. № 48-354-06-236 от 19.01.2023 г.,
писмо с вх. № 48-354-06-236 от 30.01.2023 г. на Министъра на околната
среда и водите, в което е посочено, че установяването с проверка дали е
започнало осъществяването на инвестиционното предложение, както и обявяването
на загуба на правно действие на Решението по ОВОС, е от компетентност на
Директора на РИОСВ в условията на оперативна самостоятелност.
Представено по делото е и Определение
от 23.03.2023г по адм. дело № 567/2023 г. по описа на Административен съд
Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Сдружение за аграрни и
екологични проекти – ГЕО“ и „Сдружение с нестопанска цел Пчелари и фермери –
Червен – Долнослав – Горнослав“ против Решение № ПВ-37-ПР/2016г. на Директора
на РИОСВ – Пловдив, с искане за обявяване на нищожността на административния
акт и загуба на правното му действие и е прекратено съдебното производство по
адм.д.№ 567/2023г., АС-Пловдив. Определението е влязло в законна сила.
В хода на съдебното производство от
процесуалния представител на ответния административен орган са представени
дневник с доказателство, че е публикувано на 07.07.2023г. самото съобщение за
публикуване, като
доказателство, че самото искане за обявяване на правното действие вече е
направено от страна на РИОСВ – Пловдив и съобщението, което се публикува на интернет страницата.
Жалбоподателят излага принципно
съображение, че …“актът по чл.99, ал.12 от ЗООС създава задължение за
административния орган, при условията на обвързана администрация да се
произнесе; и когато установи, че условието, предвидено в закона - в срок 5
години от датата на издаването на решението по ОВОС да не е започнало
осъществяването на инвестиционното предложение, да постанови акт, с който да
приеме за установено, че решението по ОВОС е изгубило правно действие….“.
В този смисъл се иска постановяване на съдебен
акт, че чл.99, ал.12 от ЗООС не дава на административният орган възможност за
преценка какво да бъде съдържанието на административния акт и при наличие на
данни, че в петгодишния срок не е започнало осъществяването на инвестиционното
предложение, органът трябва да приеме за установено, че решението по ОВОС е
изгубило правно действие, както и, че при наличие на данни, че в петгодишния срок е
започнало осъществяването на инвестиционното предложение, компетентният орган
трябва да откаже да приеме за установено, че решението по ОВОС е изгубило
правно действие.
Съдът намира жалбата процесуално
недопустима по следните съображения.
За да има валидно административно
производство по оспорване на административен акт, следва правата и законните
интереси на жалбоподателя да са засегнати от властническо изявление. В случая,
такова няма.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК
непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Непроизнасянето на сезирания с искането административен орган се приравнява на административен акт, когато е налице надлежно сезиране и компетентност за разглеждането на подаденото искане. На органа трябва да му е вменено със закон/норма задължение да се произнесе по направеното искане, т. к. само тогава с непроизнасянето се засягат правата на заинтересованите от издаването на акта лица.
От казаното става ясно, че следва да
са налице елементите от фактическия състав на правната норма, който изисква
подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и
непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния
административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да
произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде
свързан с непроизнасяне на овластения по закон административен орган.
Установяването на загуба на правното
действие се извършва служебно от съответния контролен орган при възникване на
относимите обстоятелства, тоест може да се извърши само по преценка на
компетентния орган - директора на РИОСВ и без наличието на сезиране.
Въпросът за срокът за валидност на
решенията за ОВОС е решен законодателно. Не административен орган, а
разпоредбата на чл. 99, ал. 12 от ЗООС
налага условието, решенията за ОВОС да са със валидност от пет години.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 12 от
Закона за опазване на околната среда се отнася до издадено решение по ОВОС, а
решението, чието правно действие се цели да се установи е издадено в резултат
на проведена по реда на чл.93 от ЗООС процедура по преценяване необходимостта
от извършване на ОВОС и е с характер „да не се извършва оценка на въздействието
върху околната среда“. Приложимата правна норма за решения от категорията на
процесното е тази на чл. 93, ал.8, вр. §12а, ал.2 от ДР на ЗООС.
Нито в чл. 93, ал.8, вр. § 12а, ал.2
от ДР на ЗООС, нито в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда е предвидено изрично обжалване в процедура
относно загуба на правно действие по издадено решение за преценяване
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда,
от което следва, че съдебен контрол върху такъв акт не се осъществява. Съгласно
чл. 64 от АПК не подлежат на самостоятелно оспорване административно-производствените
действия по издаването на акта, освен ако изрично не е предвидена
обжалваемостта им.
При
извършване на проверката по чл. 93, ал.8 от ЗООС, контролният орган действа
служебно при наличие на визираните от закона предпоставки, т.е. наличие на
специални нормативни правила, които изключват приложението на процедурата по
издаване на административен акт, в това число и правната фигура на мълчалив
отказ.
В тази връзка липсва разпоредба, която да му
вменява задължение за произнасяне с такъв акт по искане на граждани, сдружения
(както е в случая) или други лица относно валидността на Решението по
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Директорът на РИОСВ
действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката кога да
извърши проверка за валидността на издаденото решение, при констатиране на
предпоставките за това. Именно поради липса на задължение за произнасяне от
страна на директора на РИОСВ - Пловдив по направените от жалбоподателите
искания, липсва и формиран мълчалив отказ - годен предмет на обжалване.
На следващо място извършването на
проверки за валидност на издадени решения по преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС не подлежат на съдебен контрол, тъй като с тях не се засягат
права или законни интереси на отделни физически или юридически лица.
Административният орган не е обвързан с исканията на други лица. Дали и кога ще
извърши такава проверка, зависи изцяло от преценката на органа.
В ЗООС и Наредбата по ОВОС липсва
срок за извършване на проверка за правно действие на решенията по преценяване
на необходимостта от извършване на ОВОС, вкл. и срок за произнасяне, поради
което липсва и формиран мълчалив отказ.
Затова и отказът му да се произнесе - било то
изричен или мълчалив, не е индивидуален административен акт и не подлежи на
оспорване по реда на административното производство, поради което по аргумент
от чл. 21. ал. 5 от АПК и чл. 64 от АПК не подлежи на самостоятелна съдебна
проверка. Обявяването на правно действие на решение по преценяване на
необходимостта от извършване на ОВОС има единствено уведомителен характер и не
носи белезите на индивидуален административен акт, няма самостоятелно битие в
правния мир и не подлежи на самостоятелно обжалване.
При описаните данни следва да бъде
прието, че в хипотеза на служебно административно производство,
административният орган самостоятелно преценява да извърши проверка за
констатации по см. на чл. 93, ал. 8 ЗООС.
При липса на задължение на
административния орган за произнасяне административният орган дори не е
обвързан с постановяване на изричен акт по смисъла на искането. В този смисъл, Директорът
на РИОСВ Пловдив не е задължен по закон да
се произнесе по направеното искане от жалбоподателите, съответно не е налице и
мълчалив отказ.
Отделно от това се констатира, че вече
има постановен акт, който е публикуван на сайта на РИОСВ Пловдив на 07.07.2023
г. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че е публикувано
съобщение, че при извършената проверка на място и по документи е установено, че
в петгодишния срок от датата на влизане в сила на решението не е започнало
осъществяването на инвестиционното предложение. В тази връзка Решение №
ПВ-37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ-Пловдив е загубило правно действие.
При така установеното по делото
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не е налице мълчалив
отказ, а подадената жалба като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.
С оглед този изход на спора
своевременното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да
бъде уважено като на основание 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ жалбоподателите бъдат
осъдени да заплатят на РИОСВ Пловдив сумата от 100 /сто / лева за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Възражението на жалбоподателите, че
не се дължи юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като не е налице
хипотезата на чл. 143, ал.3, предл. 2 АПК, съответно ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото, доколкото както се посочи по-горе, административният
орган не е бил длъжен да се произнася по направеното искане.
Водим от горното и на основание чл.
159, т.4 от АПК , Пловдивският административен съд, I отделение, пети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ дадения ход по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
дружество „Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО, с адрес: гр.Пловдив, ***,
ЕИК *********, представлявано от Управителя В.И.К. и Сдружение с нестопанска
цел „Пчелари и фермери – ЧЕРВЕН – ДОЛНОСЛАВ – ГОРНОСЛАВ“ с адрес: ***, ЕИК
*********, представлявано от Управителя А.С.И., против Мълчалив отказ на
директора на РИОСВ – Пловдив да установи на основание чл.99, ал.12 от ЗООС, че
Решение № ПВ-37-ПР/2016г. на директора на РИОСВ – Пловдив за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда на
инвестиционно предложение „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра
в южната част от концесионна площ „Делчевото-2“ (66,165дка), землище на
с.Горнослав, Община Асеновград, местоположение: участък „Делчевото – 2 юг“ с
площ 44347 кв.м. и съпътстваща площ с размер 20818 кв.м., Възложител:
„Запрянови – 03“ ООД, БУЛСТАТ *********, гр.Асеновград, ***, е изгубило правно
действие, поради това, че в срок 5 години от датата на издаването му не е
започнало осъществяването на инвестиционното предложение.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
адм. д. № 1345/2023г. по описа на Административен Съд – Пловдив, V състав.
ОСЪЖДА „Сдружение за аграрни и
екологични проекти-ГЕО, с адрес: гр.Пловдив, ***, ЕИК *********, представлявано
от Управителя В.И.К. и Сдружение с нестопанска цел „Пчелари и фермери – ЧЕРВЕН
– ДОЛНОСЛАВ – ГОРНОСЛАВ“ с адрес: ***, ЕИК *********, представлявано от
Управителя А.С.И.,*** по 50 (петдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: