Решение по дело №77/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 45
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20231400900077
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Враца, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20231400900077 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№4672/21.07.2023г., с която „ЕСКО ИНЖЕНЕРИНГ“АД-гр.София е предявило иск
против „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ“ООД /н/-гр.Козлодуй, за признаване за установено
по отношение на ответника, че съществува неприето в производството по
несъстоятелност вземане на ищеца в общ размер от 130 886,36 лв., представляващо
неустойка по т.16.3 от Общи условия на договор №**********/02.11.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2023г.до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника с изискуемо и
непогасено парично задължение за неустойка, произтичащо от Общи условия на
договор №*********/02.11.2020г., сключен между ответника и „АЕЦ Козлодуй“ЕАД.
Поддържа се, че по силата на сключен между настоящите страни договор
№22008/12.11.2020г. ищецът, като изпълнител, приел по поръчка на ответното
дружество, като възложител, да изпълни техническо обслужване и ремонт на средства
за измерване, средства за автоматизация, лабораторни средства, системи за
оповестяване, климатична и хладилна техника на „АЕЦ Козлодуй“, съгласно
техническо задание №19РиМ.ТЗ.43 на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД. Изпълнителят се
задължил също така да извърши техническо обслужване, ремонт и профилактика на
оборудването, описано в приложение №1 към договора, както и доставка на резервни
части и консумативи. Ищецът посочва, че срокът на договора е определен на 36 месеца,
считано от датата на влизане в сила на подписания между ответника и „АЕЦ
1
Козлодуй“ЕАД договор за изпълнение на техническо задание №19.РиМ.ТЗ.43. Твърди
се също, че в сключения между страните договор изрично било предвидено, че ако
система, средство и/или техника отпаднат от приложение №1 към договора, те следва
да бъдат заместени чрез добавянето на друго оборудване по реда на т.2.1 от техническо
задание №19.РиМ.ТЗ.43.
Ищецът посочва, че с писмо изх.№442/17.11.2021г. ответникът го уведомил
чрез ДЗЗД „Системи РК“, че считано от 15.11.2021г.няма да бъдат възлагани
техническо оборудване и ремонт по отпаднали обеми и няма да се оформят отчетни
документи по договор №22008/12.11.2020г., като след получаване на писмото обемите
на възлаганите по договора работи действително са намалени. Посочва се също, че с
писмо изх.№106/23.03.2022г. ответникът отправил до ищеца 30 дневно предизвестие за
прекратяване на сключения между тях договор, считано от 21.04.2022г.
Ищецът поддържа, че за да осигури изпълнението си по сключения с ответника
договор, той е трябвало да поддържа в пълен обем заетостта на квалифициран работен
персонал и е обезпечил изцяло необходимата техника, оборудване и материални
ресурси за изпълнение на договора. Поддържа също така, че е претърпял вреди от
неизпълнението на ответника да осигури възлагането на договорените дейности в
пълен обем, поради което поискал сключването на спогодба за уреждане на
обезщетяването, но до сключването на такава не се стигнало по вина на ответника.
Ищецът твърди, че Общите условия на сключения между ответника и „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД договор №*********/02.11.2020г. са приложими и в отношенията
между настоящите страни, тъй като процесният договор №22008/12.11.2020г.
многократно препраща към този от 02.11.2020г. Ищецът се позовава на разпоредбите
на чл.3.1, чл.1.1, чл.2.2, чл.2.4 и чл.7.12 от договора си с ответника, като твърди, че
последната от тях препраща към клаузата на т.16.3 от Общите условия на договор
№*********/02.11.2020г., уреждащи размера на дължимата неустойка. Посочва се, че е
налице виновно неизпълнение от страна на ответника, който не е изпълнил
договорното си задължение да възлага определени обеми от работа, съгласно
уговорения график, в рамките на договорния срок от 36 месеца.
С подадения отговор ответника „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ“ООД /н/-
гр.Козлодуй изразява становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е
спазен срока по чл.694, ал.6 от ТЗ за неговото предявяване. Твърди се също, че искът е
и неоснователен.
Ответникът посочва, че възлаганите обеми действително са били намалени, но
възможност за такова намаляване дава разпоредбата на чл.2.1 на сключения между
страните договор. Излагат се доводи, че с предизвестието за прекратяване на договора
ответникът е предложил проект на споразумение, който ищецът не е приел. Твърди, че
на ищеца действително не са заплащани никакви други суми, освен тази, свързани с
планираните дейности, но съгласно Раздел 7 от договора спорът за евентуално
2
обезщетяване на ищеца е следвало да бъде разрешен чрез преговори, каквито не са
били проведени.
Ответникът застъпва становището, че Общите условия на договор
№*********/02.11.2020г.не са част от сключения между настоящите страни договор, а
препращащи са единствено клаузите на чл.1.1, чл.2.2 и чл.2.4, които се отнасят само до
техническите условия, при които трябва да се осъществи изпълнението по договора
между настоящите страни. Твърди се също така, че „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ“ООД не
се е задължавало нито безусловно да възлага дейностите в пълен обем, нито да ги
възлага за целия период на договора (36м).
С подадената допълнителна искова молба ищецът посочва, че исковата молба е
подадена по пощата на 19.07.2023г., поради което срокът за предявяването на иска се
явява спазен. Като поддържа изцяло изложените в исковата молба твърдения и доводи,
ищецът оспорва становището на ответника за липсата на договорно задължение
дейностите да бъдат възлагани в пълен обем и за целия срок на договора, както и
становището за неприложимост на Общите условия на договора между „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД и „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ“ООД.
Допълнителен отговор от ответника не е постъпвал.
Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ.
По възражението за недопустимост на иска:
Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.694, ал.6 от ТЗ
искът се предявява в 14 дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на
съда по чл.692, ал.4 от ТЗ. В случая определение №201/05.07.2023г.на ОС-Враца по
търг.дело №113/2022г. е обявено в ТР на 05.07.2023г., при което и по правилото на
чл.694, ал.6 от ТЗ искът по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ може да се предяви в срок до
19.07.2023г. включително. Макар и постъпила в съда на 21.07.2023г., исковата молба е
подадена по пощата на 19.07.2023г.(вж.плик на л.81 от делото), поради което и по
силата на чл.62, ал.2 от ГПК искът се счита предявен от датата на подаването му
19.07.2023г. Поради това и тъй като искът изхожда от кредитор, чието вземане е било
предявено в срок, но е изключено от списъка на приетите вземания с определението по
чл. 692, ал. 4 ТЗ, той се явява допустим.
С оглед възприетата допустимост на иска, по делото са събрани писмени
доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
По делото е представено заверено копие от Договор №22008/12.11.2020г.,
сключен между „Интерприборсервиз“ООД, в качеството му на възложител и „Еско
инженеринг“АД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
„Интерприборсервиз“ООД възложило на „Еско инженеринг“АД, да изпълни с
3
командирован към възложителя персонал следните дейности: Техническо обслужване
и ремонт на средства за измерване, средства за автоматизация, лабораторни средства,
системи за оповестяване, климатична и хладилна техника на "АЕЦ Козлодуй",
посочени в Приложение № 1 към договора, съгласно условията, залегнали в
Техническо задание №19.РиМ.ТЗ.43 на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както и да извършва
техническо обслужване, ремонт и профилактика на оборудването, описано в
Приложение № 1 към договора, както и доставка на резервни части и консумативи.
Страните се договорили- чл.2, т.2.1, т.2.2 и т.2.6 от договора, че месечната
абонаментна такса за изпълнение на услугата е в размер на 34 703,34 лв. без ДДС,
включваща изпълнение на дейностите по техническо обслужване и ремонт на
оборудване, по съгласуван между страните график; резервни части и консумативи,
които са на стойност до 100,00 лв. обща цена /за едно съоръжение/ за един месец и
услугите за сервизно обслужване на посоченото оборудване, вкл. разходите за труд за
подмяната им; даване на домашно дежурство, осигуряващо 24-часова готовност за
реакция на персонала на изпълнителя, както и положения извънреден труд.
Договорът бил сключен за срок от 36 месеца, считано от датата на влизане в
сила на подписания между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и "Интерприборсервиз" ООД
Договор за изпълнение на ТЗ № 19.РиМ.ТЗ.43.
На 22.01.2021г. между страните е сключено и допълнително споразумение към
договора, с което абонаментната такса е увеличена на 36 494,76 лв. без ДДС.
Ищецът е представил заверено копие от писмо изх.№442/17.11.2021г., от което
се установява, че със същото бил уведомен от ответника "Интерприборсервиз"ООД, че
във връзка с извършена ревизия на обеми по Договори № *********/02.11.2020 г. и №
50800002/01.02.2020 г. от страна на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съгласно т.2.1 от тези
договори, считано от 15.11.2021г. отпадат обеми по Договор №22002/18.02.2020г. и
Договор №22008/12.11.2020 г., поради което от 15.11.2021г. няма да бъдат възлагани
техническо обслужване и ремонт по отпадналите обеми и няма да се оформят отчетни
документи.
С последващо писмо изх.№106/23.03.2022г. /л.13 от делото/
"Интерприборсервиз" ООД уведомило "Еско инженеринг" АД, че на основание чл.7.2.
от Договор № 22008/12.11.2020 г. прекратява изпълнението на същия и отправя 30-
дневно предизвестие за прекратяването на договора, считано от датата на получаване
на предизвестието от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - 21.03.2022 г. , като в този срок следва да
бъде организирано връщането на наетата специализирана техника и оборудване на
"Интерприборсервиз" ООД, както и да бъдат освободени наетите помещения.
Представено е също така писмо изх.№1004/11.04.2022г., с което "Еско
инженеринг" АД уведомило ответното дружество, че предложения от последното
вариант на споразумение за прекратяване на договора е неприемлив. В писмото е
посочено също, че във връзка с изпълнението на договор №22008/12.11.2020г. "Еско
4
инженеринг" АД е извършило значителни разходи, които не са възстановени, поради
което и да компенсирането на тези разходи и за покриване на щатите от предсрочното
прекратяване на договора, предложило свой вариант на договор за спогодба, с който
да бъдат уредени отношенията във връзка с прекратяването.
С писма изх.№276/27.07.2022г. и изх.№344/06.01.2023г. "Интерприборсервиз"
ООД уведомило "Еско инженеринг" АД, че е в затруднено финансово положение, като
резултат от прекратяване на договорите му с „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, поради което и
въпреки, че счита претенциите на ищеца, посочени в проекта за договор за спогодба за
основателни, не е в състояние да удовлетвори същите и поради това не може да
подпише предлагания договор за спогодба.
По делото са представени също общи условия на договор-л.41-46 от делото, за
които страните не спорят, че съставляват общи условия към договор
№**********/02.11.2020г., сключен между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД като възложител и
"Интерприборсервиз" ООД, като изпълнител. Видно от общите условия, в тях е
включена неустоечна клауза-т.16.3, според която при виновно неизпълнение на
задълженията по договора, с изключение на случаите по т.16.1 и т.16.2, неизправната
страна дължи на изправната неустойка в размер на 10% върху стойността на договора.
По делото е прието и заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което при прилагане на неустойката по т.16.3 от общите условия
на договора между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и "Интерприборсервиз" ООД, върху
стойността на договор №22008/12.11.2020г., сключен между страните, то размерът на
неустойката възлиза на сумата от 130 886,36 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
При предявен иск по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, в тежест на ищеца е да проведе
пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на иска за
установяване съществуването на неприето вземане- че разполага с вземане против
ответника, което е възникнало и е изискуемо преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност на "Интерприборсервиз"ООД, в т.ч. да докаже, че
са налице виновно неизпълнени от ответника задължения по валиден договор
№22008/12.11.2020г.да възлага в пълен обем и за срок от 36 месеца дейностите,
предмет на договора, както и да докаже, че като резултат от неизпълнението на
ответника, за ищеца е възникнало правото на предвидената в т.16.3 от Общите условия
на договор №*********/02.11.2020г. неустойка.
Разглеждайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че в случая е доказано единствено съществуването на
валидно договорно правоотношение между страните, но не и съществуването на
останалите кумулативни предпоставки за уважаването на предявения иск, а именно
виновно неизпълнение на договорни задължения от ответника и съществуващо в полза
5
на ищеца право на неустойка.
В разглеждания случай по делото безспорно се установи, че страните са били
обвързани с валидно договорно правоотношение, произтичащо от сключен между тях
договор №22008/12.11.2020г. и имащо за предмет възлагането от ответника
"Интерприборсервиз"ООД на техническо обслужване и ремонт, при изпълнение от
ищеца "Еско инженеринг" АД.
Видно от самия договор №22008/12.11.2020г., “Еско инженеринг" АД е
подизпълнител на "Интерприборсервиз" ООД, който от своя страна е изпълнител по
Договор № *********/02.11.2020 г., сключен с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД за изпълнение на
Техническо задание № 19.РиМ.ТЗ.43.
С оглед на тази свързаност между двата договора, с разпоредбата на чл.7.2 от
договор №22008, страните предвидили възможност за възложителя
"Интерприборсервиз" ООД, да може да иска прекратяването на договора с 30 дневно
предизвестие в случай, че същото му бъде отправено от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД по
договор №*********. В договор №22008- т.7.4, била предвидена възможност за
неговото разваляне в случай на неизпълнение на поети с договора задължения, както и
за прекратяване на договора от възложителя "Интерприборсервиз" ООД -т.7.5, ако в
резултат на непредвидени обстоятелства възложителят не е в състояние да изпълни
задълженията си. В последната хипотеза е предвидено също така, че възложителят
следва да заплати на изпълнителя действително изпълнените и приети дейности по
договора, но без да дължи обезщетение за претърпени вреди и/или пропуснати ползи.
Друг вид отговорност при неизпълнение, вкл.клаузи за неустойка или обезщетение,
страните по процесния договор №22008 не са договаряли.
В случая от представените по делото писма се установи, че с оглед на
извършеното от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД прекратяване на договор
№*********/02.11.2020г., настоящият ответник се е възползвал от дадената в т.7.2 от
договор №22008/12.11.2020г., възможност да прекрати този договор. Доколкото
посочената разпоредба на т.7.2 от сключения между страните по делото договор не
свързва правото на прекратяване с наличието на виновно неизпълнение на договорни
задължения, а свързва правото единствено с простия факт на прекратяване на договор
№*********/02.11.2020г., то следва да се приеме, че се касае до хипотеза на
безвиновно прекратяване на договора по обективни причини, което намира
нормативното си основание в разпоредбата на чл.267 от ЗЗД. Така установеното
основание за прекратяване на сключения между страните договор не предполага, а
изключва възникване на право на неустойка за някоя от страните, доколкото съгл.чл.92
от ЗЗД правото на неустойка възниква само при виновно неизпълнение на договорни
задължения, като самата неустойка служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Следва да се посочи също така, че от събраните по делото доказателства не се
6
установи в сключения между страните договор №22008 да е включена неустоечна
клауза, включително такава, която да обезпечава задължението на възложителя да
предоставя на изпълнителя за техническо обслужване и ремонт през целия срок на
договора, средствата за измерване и автоматизация, системите и техниката, посочени в
приложение №1 към договора. В този договор липсва и клауза, която да предвижда
приложимост на ОУ на договора между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и
„Интерприборсервиз“ООД, в частта им относно неустойките, и по отношение договора
между настоящите страни. При липсата на приобщаване на неустоечната клауза по
т.16.2 от ОУ на договор №*********/02.11.2020г. към договор №22008/12.11.2020г., то
следва да се приеме, че настоящият ищец не може да се ползва от материалноправните
последици на тази клауза, не е страна по същата и не разполага с право на неустойка.
Освен това предвидената неустойка в чл.16.3. от тези ОУ е дължима при виновно
неизпълнение на задълженията по договора, а в случая, както бе отбелязано по-горе в
мотивите, не е налице виновно неизпълнение от страна на възложителя
"Интерприборсервиз" ООД.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че от горепосочените
кумулативни предпоставки за уважаването на иска по чл.692, ал.2, т.2 от ТЗ се
установи наличието само на една от тях- наличието на съществувала между страните
валидна облигационна връзка, основана на договор №22008/12.11.2020г., но не се
установи наличието на останалите предпоставки, а именно: възникнало и изискуемо
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на
"Интерприборсервиз"ООД, вземане на ищеца „Еско инженеринг“АД, представляващо
неустойка по т.16.3 от Общите условия на договор №*********/02.11.2020г., дължима
поради виновно неизпълнени от ответника задължения по договор
№22008/12.11.2020г.да възлага в пълен обем и за срок от 36 месеца дейностите,
предмет на договора. Тези правни изводи обуславят неоснователност на предявения
иск, поради което той ще следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските по делото:
При този изход на делото и на осн.чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на 5235,45 лв. В
полза на ответника деловодни разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
представени доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „ЕСКО ИНЖЕНЕРИНГ“АД,
със седалище гр.София, ЕИК *********, против "Интерприборсервиз"ООД /н/, с ЕИК
7
********* и със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, площадка АЕЦ, иск по
чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че
съществува неприето в производството по несъстоятелност вземане на ищеца в общ
размер от 130 886,36 лв., представляващо неустойка по т.16.3 от ОУ на договор
№*********/02.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.02.2023г.
ОСЪЖДА „ЕСКО ИНЖЕНЕРИНГ“АД, със седалище гр.София, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
5235,45 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на синдика на
"Интерприборсервиз"ООД /н/, с ЕИК *********, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
На основание чл. 694, ал. 8 от ТЗ влязлото в сила решение има установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелност.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8