О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2524
23.12.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1823 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано по частна
жалба на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Табакова, срещу
Определение № 1490/04.10.2019 г. по гр. д. № 362/2019 г. по описа на Районен
съд – Средец, с което е оставена без уважение молбата на Главна Дирекция
„Гранична полиция“ към МВР за допълнение на Решение № 132/05.09.2019 г. в
частта относно разноските.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Счита, че претенцията за присъждане на разноски по чл.
80 от ГПК е заявена своевременно, както
с писмения отговор, така и с писмените бележки, с които е отправена изрична
молба в случай, че исковете бъдат уважени и дължимата сума, посочена в
експертизата, е по-малка от претендираната от ищеца, на страната да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение с оглед прекратяване на производството досежно
сумата, за която е направен отказ и е допуснато изменение на иска. Излагат се
доводи за неправилност на извода на съда, че е пропуснат седемдневния срок за
обжалване на прекратителното определение. Твърди се, че процесуалният
представител на страната не е присъствал на откритото съдебно заседание, препис
от определението не й е изпращан и не е получаван. Поддържа се, че след като
съдът с определението си не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски, би следвало да го направи с крайния съдебен акт – решението по
делото, което също не е сторил. Навежда доводи, че без значение за присъждането
на разноски са причините, поради които производството е частично прекратено.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да допълни решението в частта за
разноските, като осъди ищеца да плати юрисконсултско възнаграждение досежно
сумата, за която производството е прекратено.
Препис от жалбата е връчен на К.С.М. чрез процесуалния му
представител адвокат Митко Димитров, който не е подал писмен отговор в указания
му срок.
Въз основа на закона и събраните доказателства по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт по чл. 248, ал. 3 ГПК, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Средец е образувано по
искова молба на К.С.М. срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР за
присъждане на сумата от 1837,05 лева, от
които 1650 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 31.05.2016 г. до 31.05.2019 г.,
получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, сумата в размер на 187, 05 лева, представляваща лихва за забава върху
дължимите от работодателя суми и законна лихва върху дължимите суми от
завеждане на исковата молба до окончателното и им заплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР е подал писмен отговор, с който е помолил
съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 2301 от
20.08.2019 г., с които ответникът е помолил съда в случай, че уважи исковите
претенции и дължимата сума, посочена в експертизата, е по-малка от
претендираната от ищеца, на страната да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение с оглед прекратяване на производството досежно сумата, за която
е направен отказ и е допуснато изменение на иска. Приложен е и списък на
разноските.
С протоколно определение в открито съдебно заседание на
22.08.2019 г. съдът е допуснал изменение на основание чл. 214 от ГПК чрез намаляване
размера на предявените исковете, които да се считат за предявени за сумата от
1443, 99 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, и за сумата от
153, 27 лева, представляваща обезщетение за забава. Производството по делото е
прекратено за горницата над 1443, 99 лева до първоначално предявения размер от
1650, 00 лева, както и за горницата над 153, 27 лева до първоначално предявения
размер от 187, 05 лева. Постановено, че определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от датата на съдебното заседание – 22.08.2019 г., пред
Окръжен съд – Бургас. Препис от така постановените протоколни определения не е
връчен на ответника, който не е присъствал на съдебното заседание, но е бил
редовно призован за него на основание чл. 142, ал. 3 ГПК.
С Решение № 132 от 05.09.2019 г. съдът е уважил изцяло
предявените искове – съобразно направеното изменение, като е осъдил ответника
да заплати на ищеца сумата от сумата 1443, 99 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
31.05.2016 г. – 31.05.2019 г., получен след преобразуване на положени часове
нощен труд в дневен, както и сумата от 153, 27 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 31.05.2019 г.
По делото е постъпила молба с вх. № 2615 от 13.09.2017 г., с която ответникът е
посочил, че в решението липсва произнасяне относно молбата му за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение досежно сумата, за която е направено изменение на
иска и производството е прекратено. Помолил е съда да допълни решението си в
частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение съобразно искането му,
направено с писмените бележки.
За да остави без уважение молбата за допълване на
решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че искането
не е направено своевременно, доколкото процесната молба е подадена след
изтичане на едноседмичния срок за обжалване на прекратителното определение,
като това е сторено чак в срока за обжалване на самото решение. Отделно от това
е посочил, че искането е неоснователно и
поради това, че основанието за частично прекратяване на производството не
е поради причини, които могат да бъдат вменени във вина на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. Това право не е обусловено от обстоятелството
дали прекратяването се дължи на причини, които могат да се вменят във вина на
ищеца. В съдебната практика (Определение №703/13.10.2014 г. по ч. т. д. № 2472/2014
г. на ВКС, Определение № 455 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010
г., II г. о., Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч. гр. д. № 166/2010 г. на
ВКС, II г. о.) се приема, че когато основанието за прекратяване е по причина извън
поведението на ответника, напр. оттегляне и отказ от иск, то искането за
присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба
след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по
реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението (определението) в частта за
разноските. Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл. 78, ал.
4 ГПК е резултат на пълен или частичен (в резултат на изменение чрез намаление
на размера) отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до
момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за
завеждането на което той не е дал повод. На присъждане подлежат сторените до
момента на прекратяване на производството разноски за адвокатско
възнаграждение, а когато юридическото лице или едноличен търговец е защитаван
от юрисконсулт, основанието за присъждане е представено пълномощно преди
прекратяване на производството.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Актът, с който е приключило делото за сумата над 1443, 99 лева до първоначално
предявения размер от 1650, 00 лева, както и за сумата над 153, 27 лева до
първоначално предявения размер от 187, 05 лева, е протоколното определение от
откритото съдебно заседание на 22.08.2019 г., с което е производството е
прекратено в тази част. Следователно съдът е следвало да се произнесе по
искането на ответника за присъждане на разноски именно с този съдебен акт. Ето
защо постъпилото от ответника искане за допълване на решението в частта за
разноските следва да се тълкува и приеме като искане за допълване на
прекратителното определение в частта за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. От анализа на тази разпоредба, тълкувана ведно с разпоредбата
на чл. 81 ГПК, следва да се приеме, че ответникът е имал право да иска
допълване на протоколното определение в частта му за разноските в срока за
обжалване на това определение с частна жалба. Неправилно съдът е постановил, че
този срок е едноседмичен от датата на съдебното заседание – 22.08.2019 г. Съгласно
чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване
на определението, а ако се обжалва определение, постановено в съдебно
заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на
заседанието. От съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод,
че срокът за обжалване на протоколното определение за страната, която не е
присъствала на съдебното заседание, макар и да е била редовно призована, е едноседмичен
от съобщаване на определението. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 7,
ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване. Безспорно е по делото, че препис от протоколното определение
за прекратяване, което подлежи на самостоятелно обжалване, не е връчен на
ответника, който не е присъствал на съдебното заседание. Ето защо при липса на
процесуалните предпоставките, необходими за започване на течението на срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК, не може да се приеме, че по отношение на ответника срокът
за обжалване на прекратителното определение е изтекъл. Следователно и по
аргумент от чл. 248, ал. 1 ГПК не е изтекъл и срокът, в който ответникът може
да иска допълване на определението в частта за разноските.
По изложените съображения следва да се приеме, че
искането на ответника за допълване на прекратителното определение в частта за
разноските не е подадено извън законовия срок и се явява основателно. Дължимото
за цялото производство юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено
в размер на 200, 00 лева съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За определяне на дължимото възнаграждение
следва да се вземе предвид съотношението между първоначалния размер на
предявените искове (1597, 26 лева) и изменения им размер (1837, 05 лева). Ето
защо искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено, като му бъде присъдена сумата от 26, 00 лева.
Обжалваното Определение № 1490/04.10.2019 г. по гр. д. №
362/2019 г. на Районен съд – Средец следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което протоколно определение от 22.08.2019 г. по гр.
д. № 362/2019 г. на Районен съд – Средец за прекратяване на производството за
горницата над 1443, 99 лева до първоначално предявения размер от 1650, 00 лева,
както и за горницата над 153, 27 лева до първоначално предявения размер от 187,
05 лева, следва да бъде допълнено в частта за разноските, като К.С.М., ЕГН **********,***,
бъде осъден да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 26,
00 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за прекратената
част от делото.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1490/04.10.2019 г. по гр. д.
№ 362/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА протоколно определение от 22.08.2019 г. по
гр. д. № 362/2019 г. на Районен съд – Средец за прекратяване на производството
по делото за горницата над 1443, 99 лева до първоначално предявения размер от
1650, 00 лева, както и за горницата над 153, 27 лева до първоначално предявения
размер от 187, 05 лева, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА К.С.М., ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
сумата от 26, 00 лева, представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение за прекратената част от делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.