№ 1379
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20231100500429 по описа за 2023 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението „С.В.“ АД срещу акт на
съдебния изпълнител постановление за разноски от 25.10.2022 г. по изп. дело №
20228510402537 по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851 на КЧСИ с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение възражение с вх.№ 91063 от 26.09.2022 г. против разноските
в изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ не се е произнесъл по възражението им, в частта
за разноски в изпълнителното производство, както и че неправилно е приел, че на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. и не е уважил
възражението му по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба №
1/2004 г. за МРАВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
1
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските в изпълнителното производство и разноските за адвокатско
възнаграждение, който е и предмет на проверката на въззивния съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд, за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от „С.У.“ ЕООД и „Е.С.П.“
ЕООД от 14.09.2022 г., с която в качеството си на частни правоприемници по договор за
цесия от 13.12.2021 г. са поискали принудително събиране на вземането по изпълнителен
лист, издаден на 30.11.2021 г. от СРС по гр.дело № 22672/2017 г. по описа на СРС, Първо
ГО, 43 състав против длъжника „С.В.“ АД. С молбата са представени и пълномощно от
14.09.2022 г. и споразумение за адвокатско възнаграждение от 14.09.2022 г., съгласно което
взискателите са упълномощили Адвокатско съдружие „Н.Б.“ с БУЛСТАТ ******* да ги
представлява в изпълнителното производство срещу възнаграждение в размер на 400 лв.,
платими по банков път. Представено е и преводно нареждане от 14.09.2022 г. за доказване
на плащането им.
На 19.09.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
52853/14.09.2022 г. В съобщението за образуване на изпълнително дело е посочен общият
размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. С постановление за разноски изх.№ 52854 от 14.09.2022 г. съдебният
изпълнител е приел за събиране разноски, в т.ч. и 400 лв. за „Адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение по изпълнително дело.“ На 26.09.2022 г. длъжникът е депозирал
Възражение с вх. № 91063/26.09.2022 г. срещу размера на разноските, с което е направено и
искане да се намали размера на адвокатското възнаграждение и да се определи такъв само за
образуване на изпълнителното дело до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален
размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и че не сe дължат такси на
съдебния изпълнител по т.1 и т.9 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да намали приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2
вр. с чл.7 от Наредба №1/2004 г. Същото е съобщено на длъжника на 31.10.2022 г., който в
срок е подал сезиращата съда жалба с вх.№ 11149/09.11.2022 г.
С оглед на изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна
следното:Според чл.79, ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен
да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по
реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК. Надлежното упражняване на правомощията на
ЧСИ да определи разноските включва на първо място ясно и точно посочване на
основанието на задължението за разноски, а на следващо място ясно и точно посочване на
кредитора на вземането за разноски. В случая такива се явява взискателите по
производството, и то само за разноски, които са направили в действителност. Съдържанието
на поканата за доброволно изпълнение и постановлението за определяне на разноските,
както и на постановлението, в което е обективиран обжалваният акт на съдебния изпълнител
2
относно разноските, не отговаря на посочените изисквания, тъй като в никой от цитираните
актове не е посочен кредитор на вземането за адвокатско възнаграждение и за какъв размер,
нещо повече – текстът на постановлението от 14.09.2022 г. съдържа неяснота относно вида
на разноските (юрисконсултско по чл.78, ал.8 ГПК, или адвокатско възнаграждение).
В случая по делото са представени доказателства за сключен договор за правна защита и
съдействие и уговорено възнаграждение, по който страна са двамата взискатели и
адвокатското съдружие. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може
упълномощи адвокатско дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя
страна има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на
процесуално представителство по конкретното дело. В тази хипотеза правата и
задълженията по сключени с трети лица правни сделки се придобиват от съдружниците, а не
от гражданското дружество, което е неперсонифицирано (неправосубектно). Ето защо, при
произнасяне на претенцията за разноски в изпълнителното производство ЧСИ е следвало да
съобрази още, че по делото не е представено пълномощно, с което съдружието
преупълномощава конкретен адвокат и при определяне на размера му да вземе предвид само
извършени от него действия.
Изложеното е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските да
се приеме за незаконосъобразен и да бъде отменен като последица от подадената жалба,
вместо което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния
изпълнител по подаденото възражение на длъжника срещу разноските за адвокатско
възнаграждение, приети за събиране по изпълнителното дело, които при обсъденото по-горе
съдържание на предходните актове на съдебния изпълнител относно разноските не могат да
бъдат различни освен отмяната и на тези актове в частта им, с която са приети разноски за
адвокатско възнаграждение без посочени основания, а и титуляр на вземането за разноски.
След отмяната на обжалваното постановление следва съдебният изпълнител да разгледа и да
се произнесе по възражението на длъжника в неговата цялост, тъй като същото касае и
разноски по изпълнението, за които липсва постановен какъвто и да е акт.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх.№ 62855/25.10.2022 г. по изп.д.
№20228510402537 на ЧСИ с рег. №851 на КЧСИ и район на действие СГС, вместо което
постановява: ОТМЕНЯ постановление за разноски с вх.№ 52854 от 14.09.2022 г., в частта, с
която са приети за събиране разноски в размер на 400 лв. за „Адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение по изпълнително дело.“
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4