Р Е Ш Е Н И Е
№ 557
гр. П.***, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Перник, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при
секретар Е. В., с участието на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура П.***, като
разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 629/2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял
трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл.
1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на И.А.П., с ЕГН ********** и
адрес: ***, чрез процесуалния му представител адв. С.Д., от САК срещу Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи–П.***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, с които ищецът иска
ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди в следствие на издадено от Началник сектор
“Пътна полиция” към ОД на МВР П.*** наказателно постановление № 18-1158-003367
от 07.09.2018г., с което му е наложена глоба в размер на 200 лева, което
наказателно постановление е отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно
решение № 756/28.12.2018г. по АНД № 0*** по описа на Районен съд–П.*** за
2018г.
С исковата молба се претендира
присъждане на сума в размер на 300 лева-обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляваща заплащане на адвокатско възнаграждение за
ангажиране на адвокатска защита по АНД № *** по описа на РС–П.*** за 2018г.,
както и присъждане на неимуществени вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се
в болки и страдания от отрицателното въздействие на издаденото наказателно
постановление върху психическото състояние на ищеца и изпитани от него
притеснения от неоснователно наложената санкция, ведно със законната лихва
върху сумата от 1000 лева, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния
акт – 29.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
В
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете
по основание и размер. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и
деловодни разноски. Представя списък на разноски по чл. 80
от ГПК.
Ответникът
по иска - ОД на МВР-П.***, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
З. В.***, оспорва исковете. Поддържа писмения отговор и пледира да се отхвърли
исковата молба, като неоснователна. Не се заявява претенция за присъждане на
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура П.*** дава заключение за основателност на предявения иск
за имуществени вреди. По иска за обезщетение за
неимуществени вреди счита, че е доказан по основание, но е в завишен размер.
Административен
съд-П.***, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими
доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № ***/2018г. на
Районен съд-П., се установява, че с наказателно
постановление №18-1158-003367
от 07.09.2018г. началникът на сектор “ПП” при ОД на
МВР-П. е наложил на ищеца И.П. административно наказание
глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление
е обжалвано и е отменено изцяло с решение № 756 от 28.12.2018г. постановено по АНД № ***/2018г. по описа на
Районен съд-П.***. Пред районен съд-П.*** И.П. е ползвал адвокатска защита от
адв. С.Д., съгласно представено по делото пълномощно и договор за правна защита
и съдействие № 693084 от 29.10.2018г. (лист 47 от АНД № ***/2018г. на Районен
съд-П.***). Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой
възнаграждение за един адвокат по делото е в размер на 300 лева. Страните не
спорят, че решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на
26.01.2019г.
Ищецът е ангажирал гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Десислава Любомирова
Петрова–съпруга на ищеца. От показанията
на свидетеля се установява, че от съставяне на АУАН само на името на ищеца
същият е изпаднал в стресово състояние. Притеснил се, че е обвинен в деяние,
което не е извършил. Чувството му за несправедливост се засилило след като не били взети в предвид
нито възраженията, които вписал в АУАН, нито допълнителните такива депозирани в
срока по чл. 44 от ЗАНН, а било издадено НП. Това
се отразило на поведението му. Определя
ищеца като концентриран и организиран. От спокоен и умерен преди инцидента,
станал напрегнат и изнервен или се затварял в себе си и не комуникирал. Станал разконцентриран и с променливи
настроения. Поради тази причина, свидетелката трябвало да обърне внимание на
всичко. Започнал да се страхува да управлява МПС, с оглед на това да не стане
виновен за нещо, което не е извършил. Тревожел се за колата и как ще се справят
с децата. От ПТП-то получил травма, но категорично отказал да посетил лекар за
лечение. Започнал да взима глог, мента и валериан и си правел чай, който според
свидетелката е успокоителен. Отслабнал. Състоянието му на тревожност продължило
месеци, като до есента все още не било отшумяло. Показанията на свидетелката са
последователни, хронологично подредени и логични. Същите се базират на
непосредствени впечатления относно обстоятелствата непосредствено след
съставения акт за установяване на административно нарушение и пресъздават ежедневни
промени в емоционалното състояние на ищеца показващо негово недоумение,
нежелание да повярва, че специализираните органи на МВР могат да ангажират
административно наказателната му отговорност при положение, че той не е виновен
за извършеното нарушение, което състояние е продължило в значителен период от
време. Поради това съдът цени
показанията й със засилена критичност.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства.
Административен
съд-П.***, след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за правни
изводи:
1.
Предявеният иск за заплащане на парично обезщетение в размер от 300.00 лв. е
допустим. Разгледан по същество е основателен.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В случая се претендират вреди
в резултат на незаконосъобразно наказателно
постановление отменено с влязъл в сила
съдебен акт, издадено от длъжностно лице на ответника. Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-П.*** е юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Следва, че
искът за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от
надлежна страна, в хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Ищецът
основава претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна
се твърди настъпили имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, чието обезщетение се
претендира с разглежданата искова молба.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза)
от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията на
ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 18-1158-003367
от 07.09.2018г., на началник на сектор “ПП” при ОД на
МВР-П.***, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.
Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и
Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че
поражда наказателно-правни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен
като незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл.
204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на
държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Съгласно
чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по
отношение на вредите, причинени от
незаконосъобразни наказателни
постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по
обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление
и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Защитата по
дела по ЗАНН не е задължителна, но в случая ищецът е ползвал адвокатска защита
и заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява
увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление.
Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното
постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство е дължим и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Адвокатският хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е
имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка между настъпилата вреда
и отменения незаконосъобразен акт, тъй като единствената причина за
упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото
на защита, включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото наказателно постановление
от орган на ответника. Следва, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление.
Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването
на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от
съда. С оглед на изложеното и като се съобрази с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд по ТД
№ 2/2016г., настоящият съдебен състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание и по размер.
Сумата от 300 лева е реално заплатената
сума по договор за правна защита и съдействие № 693084 от 29.10.2019г.
(приложен по лист 47 от АНД № ***/2018г. на Районен съд-П.***/. С тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на колегиите във ВАС, по ТД № 2
от 2016г., се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от .
Видно
от АНД № ***/2018г. на Районен съд-П.***, адвокат С.Д. е изготвила жалбата
срещу наказателното постановление и е осъществила процесуално
представителство и защита на П. в производството пред районния съд, като е
взела участие в проведеното открито съдебно заседание по образуваното дело.
Съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е
доказано в настоящото исково производство. Този извод следва с оглед задължителните
указания дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по ТД № 6/2012г.,
ОСГТК на ВКС. С това решение ВКС е приел, че когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай договорът има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Тези предпоставките в случая са
установени по делото. Представен е неоспорен от ответника договор за правна
защита и съдействие № 693084 от 29.10.2018г. с отбелязано в същия плащане в
брой на сумата от 300 лв.. Същият има значението на разписка за заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Поради
изложеното искът за имуществени вреди
следва да бъде уважен, в размера в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
300лева.
2.
По иска за присъждане на сумата от 1000 лева, представляваща неимуществени вреди
от отменения като незаконосъобразен акт, съдът приема следното:
Искът
е допустим и е частично основателен.
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че е претърпял неимуществените вреди,
които са претърпени именно от незаконосъобразното НП и че тези неимуществени вреди
са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП, която тежест
изрично е указана от съда с определението от 15.11.2019г.
Незаконосъобразното ангажиране на
административнонаказателна отговорност и въвличането на санкционираното лице в
производствата по издаване на НП и съдебния контрол, осъществяван по жалба
против това НП, само по себе си има за последица претърпяване на негативни
изживявания. Има различни виждания относно същността и
обхвата на неимуществените вреди, но разбирането, че те се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания,
предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По
дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците както на блага, които са
предмет на субективни права /право на чест, на име/, така и върху блага, които
не са предмет на права. Не всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова,
което се характеризира с продължителност и по–висока степен на интензивност. Именно
такава степен на увреждане бе установено по делото – ценените със засилена
критичност показания на св. П. позволяват формиране на извод, че се касае за
характеризиращо се с продължителност и по-висока степен на интензивност
увреждане. Налице е доказана причинена на П. неимуществена
вреда, която е пряка последица от
отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление. Претърпените вреди
вследствие на издаденото наказателно постановление
са в резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на
лицето–притеснение, обида от това, че е обвинен в деяние, което не е извършил,
отрицателно повлияване върху поведението на лицето, отчуждаване и затваряне в
себе си. Вмененото за извършено от П.
деяние засяга обществените отношения, касаещи безопасността на
движението по пътищата, свързано е с причинено ПТП между двама участника, при
което обаче служителите на ответника не са направили всичко необходимо още в
най-ранния етап да установят точно фактическата обстановка и съответно извършителя.
Това от своя страна е допринесло в най-голяма степен за негативните
преживявания на П.. Тревожността от повредите по колата от ПТП-то, не са в
причинна връзка с отмененото наказателно постановление и не се вземат предвид
при определяне на размера на неимуществените вреди.
Конкретният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен при условията на чл. 52
от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера,
вида, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към
момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. В случая, като се отчетат естеството на незаконосъобразната
административна дейност-издаване на НП, с което на ищеца е вменено едно
административно нарушение-причиняване на ПТП и характера, интензитета и
времетраенето на негативните преживявания, за период от 5 месеца–от започване
на административнонаказателното производство, до приключването на
производството по съдебното оспорване, при съобразяване с това, че негативните последици
са останали в миналото и реално не са дали значително отражение върху емоционалното състояние на ищеца се приема,
че претенцията за неимуществени вреди е несъразмерно висока. Употребата на успокоителни
медикаменти-глог, мента, валериан не е доказано да е в причинна връзка именно с
незаконосъобразния акт, доколкото се приема от свидетелските показания, че
ищецът не е посетил лекар и няма медицинска документация за приемът им. Тревожността
от повредите по колата от ПТП-то, не са в причинна връзка с отмененото
наказателно постановление и не се вземат предвид при определяне на размера на
неимуществените вреди. Въз основа на изложеното искът за неимуществени вреди ще
бъде уважен в размер от 300 лв., като съдът
счита, че този размер е напълно справедлив за възстановяване на
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска неправомерно обогатяване от
обезщетението. Искът до пълния предявен размер от 1000лв. ще се отхвърли като
неоснователен.
Основателно,
съобразно предвиденото в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по ТД № 3/2004г.
на ОСГК, се явява и искането за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществените вреди, считано от 29.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично и въз основа на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 205лв.
/двеста и пет лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважените
части от исковите претенции /195лв./.
Ответникът не претендира
разноски, поради което и не се присъждат такива.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд-П.***
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-П.***, със седалище и адрес на управление гр. П.*** да заплати на И.А.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинена имуществена вреда,
изразяваща
се в заплатено адвокатско възнаграждение
по обжалване на наказателно постановление № 18-1158-003367
от 07.09.2018г., издадено
от началник на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-П.*** отменено с влязло в сила съдебно
решение по АНД № ***/2018г. по описа на районен съд-П.***.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.***, със седалище и
адрес на управление гр. П.*** да заплати на И.А.П., с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, от незаконосъобразно НП № 18-1158-003367 от 07.09.2018г., издадено от
началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-П.***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 300.00 /триста/ лева до пълния предявен размер от 1000.00
/хиляда/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-П.***, със седалище и адрес на управление гр. П.*** да заплати на И.А.П., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 205.00лв. /двеста и пет лева/ съдебни
разноски за държавна такса и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно на уважената
част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд-П.*** пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия:/п/