Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 84
30.10.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №933 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №2779/13.05.2019г.,
подадена от адв. Атанас
Тасков,
процесуален представител на Ф.Т.Ш., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която се
обжалва Решение №94/30.04.2019г. по гр.д.№794/2017г. по описа Районен съд Айтос.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е поставил в дял на основание чл.349, ал.1 от ГПК на Ф.И.Ш.,
с ЕГН **********, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: дворно място,
намиращо се в гр. А., ул. Ч. № * и представляващо поземлен имот 279 в кв.146,
цялото с площ от 255 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с
граници УПИ XVII-279, IV-280, поземлен имот 282 и улица, за който имот по
неприложената дворищна регулация е отреден УПИ № III-279, 282 с площ от 623
кв.м. при граници на УПИ: УПИ XVII-279, IV-280, V-281, VII-284, 285 и улица,
ведно с подобренията и построената в дворното място масивна жилищна сграда,
състояща се от партерен етаж и първи жилищен етаж.
Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да
заплати на И.Ш.Е. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949,
87 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото
решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да
заплати на Б.Ш.М. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949,
87 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото
решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да
заплати на Ф.Т.Ш. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949,
87 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото
решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
Указано е на страните, че на основание
чл. 349, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ГПК, за
вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите съделители могат да впишат
законна ипотека, а съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов
собственик, след като изплати в горепосоченият шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение определеното парично уравнение заедно със законната
лихва, като ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за
възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Отхвърлен е искът на Ф.Т.Ш., с ЕГН **********,
срещу Ф.И.Ш., с ЕГН ********** и Б.Ш.М., с ЕГН **********, за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота, считано от 07.08.2017 г. до
19.11.2018 г., в размер на общо на 3 000 лева.
Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 1 989, 97 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството по делба.
Осъдена е И.Ш.Е. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 397, 99 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството по делба.
Осъден е Б.Ш.М. с ЕГН **********, да
заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 397, 99 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството по делба.
Осъдена е Ф.Т.Ш. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 397, 99 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството по делба.
Във въззивната жалба се твърди, че изводите
на първоинстанционния съд за неподеляемост на имота са неправилни. Посочва се,
че не е изследван въпросът за поделяемост нито на първия, нито на втория етаж.
Отделно от това се твърди, че при възлагане на експертизата, съдът е допуснал
процесуално нарушение на нормата на чл. 197 от ГПК, като не се е съобразил с
предмета на поставените задачи и не е определил вещо лице, което по
квалификация да може компетентно да отговори на поставените въпроси, а е
определил вещо лице геодезист.
Твърди се, че районният съд не е
съобразил обстоятелството, че дори след направеното експертно заключение, по
делото са останали неизяснени въпроси. Излагат се обстойни доводи относно това,
че съдът неправилно е приключил делото и го е обявил за решаване при неизяснена
фактическа обстановка, което е още едно основание за неправилност на решението.
Твърди се, че въззивникът не оспорва заключението на вещото лице, а поставя
въпроси, които не са били изследвани и съобразени при изготвяне на
заключението.
На следващо място се твърди, че
неправилно съдът е приложил чл. 349, ал.1 от ГПК и е възложил имота в полза на
един от съделителите, както и че неправилно е приел искането за възлагане, без
да определи правната му квалификация, т.е. дали става дума за възлагане по чл.
349, ал.1 от ГПК или за възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК, а това от своя
страна е процесуално нарушение и води до нарушаване правото на защита на
съделителите. Твърди се още, че съдът неправилно е постановил уравнение на
дяловете.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да извърши
делба като отхвърли искането за възлагане и изнесе на публична продан целия
делбен имот – незавършено строителство, а ако въззивният съд приеме, че
делбеният имот се състои от завършени самостоятелни обекти на собственост, да
извърши делба като постави в дял на съделителите реална част от имота.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от адв. Георги Керемедчиев - БАК, пълномощник на Ф.И.Ш.
и Б.Ш.М., с който въззивната жалба се оспорва и се иска да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – да се потвърди. Претендират се разноски.
Твърди се, че подадената жалба и съдържащите се в нея искания и твърдения са
изцяло в противоречие със забраната на чл.266 от ГПК. Иска се от съда да остави
без уважение искането за назначаване на нова експертиза, поради забраната на
чл. 266 от ГПК. Посочва се, че първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения. Изложени са съображения относно възлагането на имота.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на Ф.Т.Ш., срещу Ф.И.Ш., и Б.Ш.М.,
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, в размер на
общо на 3 000 лв. и в тази част е влязло в сила. Поради това, предмет на
настоящото въззивно производство е само способът за извършване на делбата.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Ф.Т.Ш., не се явява, вместо нея се явява адв. Тасков, който
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание от въззиваемите се
явява Б.Ш.М., за него и за Ф.И.Ш. се явява адв. Керемедчиев, който
оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Производството е за делба, във втора
фаза – по извършването ѝ.
С Решение №70/10.04.2018г., постановено
по гр.д.№794/2017г. по описа на Районен съд Айтос,
е допуснато извършването на делба между Ф.Т.Ш., с ЕГН **********, И.Ш.Е., с ЕГН
**********, Ф.И.Ш. с ЕГН ********** и Б.Ш.М. с ЕГН **********, за следния
съсобствен имот - двуетажна жилищна сграда с площ от 98 кв.м., с партерен
жилищен етаж с обособени на етажа кухня, всекидневна, тоалетна, фоайе, баня, две
спални и гараж и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, всекидневна,
тоалетна, фоайе, баня, две спални, построена в УПИ III-279, 282 по плана на гр.
Айтос, от която 71 кв.м. попада в имот пл. № 279 и 27 кв.м. попада в имот с пл.
№ 282, при квоти за страните, както следва:
- Ф.И.Ш. с ЕГН **********– 5/8 идеални
части
- И.Ш.Е. с ЕГН ********** – 1/8 идеални
части
- Б.Ш.М. с ЕГН ********** - 1/8 идеални
части
- Ф.Т.Ш. с ЕГН ********** – 1/8 идеални
части
Отхвърлен е иска за делба в останалата
част - относно дворно място, намиращо се в гр. А., ул. Ч. № * и представляващо
поземлен имот 279 в кв.146, цялото с площ от 255 кв.м. с неуредени регулационни
сметки за 2 кв.м., с граници УПИ XVII-279, IV-280, поземлен имот 282 и улица,
за който имот по неприложената дворищна регулация е отреден УПИ № III-279, 282
с площ от 623 кв.м. при граници на УПИ: УПИ XVII-279, IV-280, V-281, VII-284,
285 и улица, ведно с подобренията в него – постройка кокошарник и трайни
насаждения.
Това решение е било предмет на
инстанционен контрол и с Решение №64/13.07.2018г. е отменено първоинстанционното
решение на Айтоския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на дворно място, намиращо се в
гр. А., ул.„Ч.“ №*, представляващо поземлен имот 279 в кв. 146, цялото с площ
от 255 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници: УПИ XVII-279,
УПИ IV-280, поземлен имот 282 и улица, за който по неприложената дворищна
регулация е отреден УПИ III-279,282 в кв. 146, с площ от 623 кв.м., при
граници: УПИ XVII-279, УПИ IV-280, V-281, VII-284,285 и улица, ведно с
подобренията в него и вместо него е допуснато извършването на съдебна делба между
Ф.Т.Ш., ЕГН **********, от гр. ***, И.Ш.Е., ЕГН
**********, от гр. ***, двете със
съдебен адрес: гр.
Айтос , ул. „Цар Освободител „ № 9, чрез адв. Д.Илиева, Ф.И.Ш., ЕГН **********
и Б.Ш.М., ЕГН **********, двамата от гр. *** по отношение на съсобствения им вследствие
наследяване от общия им наследодател Ш.М.Ш. /поч. на **.**.20** г. недвижим
имот, а именно ДВОРНО МЯСТО, намиращо се
в гр. А. ,ул. „Ч.“ № *, представляващо поземлен имот 279 в кв. 146, цялото с
площ от 255 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници: УПИ
XVII-279, УПИ IV-280, поземлен имот 282 и улица, за който по неприложената
дворищна регулация е отреден УПИ III-
279,282 в кв. 146,с площ от 623 кв.м., при граници: УПИ XVII-279, УПИ IV-280,
V-281, VII -284285 и улица, ведно с подобренията в него ПРИ КВОТИ: 5/8 ид.части
на Ф. Ш.
и по 1/8 ид.част за останалите трима съделители – И.Е., Б.М. и Ф.Ш..
Това решение не е било обжалвано и е
влязло в сила.
В първото по делото заседание по
извършване на делбата е направено искане от Ф.И.Ш. – преживялата съпруга за
възлагане на целия делбен имот. Заявено е /с изрична молба преди съдебното
заседание/, че съделителката не притежава други жилищни имоти и единствено тя
от всички съделители живее в процесния имот.
В производството пред първата инстанция
са изготвени и приети първоначално и коригиращо заключение на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че съгласно
квотите на съсобственост, жилищната сграда и дворното място не са поделяеми.
Според вещото лице в жилищната сграда има два самостоятелни обекта – партер и
първи жилищен етаж, като в заключението е посочен и размерът на общите им
части. Отразена е и стойността на дворното място, което според заключението е
обща част и би могло да се раздели по следните начини: по ½ ид.ч. за
всеки самостоятелен обект или като определен процент за партера и за жилищния
етаж. Посочена е стойността на жилищната сграда и дворното място общо и за
всеки отделен обект.
В съдебно заседание вещото лице е дало
подробни уточнения, съгласно които светлата височина за жилищен етаж трябва да
е 2.50 метра, каквато партерният няма, а същият е около 2.10-2.15м. Вещото лице
посочва, че партерният етаж отговаря на изискванията за жилище като
разпределение на кухня, спалня, санитарен възел, но не отговаря като височина. Вещото
лице заявява, че има отделна баня и отделна кухня, но няма гараж отделно, както
и че от помещението описано като гараж, по данни на страните няма подход, има
вратопрозорец, не може да се влезе и не е строено като гараж. На следващо място
вещото лице посочва, че помещението е отразено като гараж, само защото самите
страни така са казали, а всъщност помещението е барче, има и мивка. По отношение
на първия жилищен етаж вещото лице заявява, че има помещения, които не са
довършени, няма и врати, би могло да се ползва, ако се довърши. Разпределението
на партера и първия етаж е едно и също, но на първия етаж има една стая повече.
Първият етаж е в груб строеж, няма покрив, бил е временен, но сега е развален.
Необходимо е да се направи ремонт /“покривът е в окаяно състояние“, според
уточненията на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд/. Вещото
лице заявява още, че няма мазе, а таванското подпокривно пространство има
необходимата височина.
Заключението на вещото лице е прието без
възражения от страните по делото /л.127 от първоинстанционното производство/.
С молба от 01.04.2019г., /поддържана в
последното съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на
01.04.2019г./, Ф.Т.Ш. и И.Ш.Е., чрез адв. Галя Иванова са изразили съгласие да получат
общ дял от делбения имот в размер на общо 2/8 ид.ч.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От неоспореното /своевременно/ заключение
на вещото лице се установява, че допуснатият до делба съсобствен имот /жилищна
сграда и дворно място/ не е поделяем.
Съгласно експертното заключение стойността
на отделните дялове е следната: 49 749,39 лв. за Ф.Ш. и по 9 949, 87 лв. за
всеки от останалите трима съделители, които имат равни квоти в съсобствеността
– по 1/8 идеална част за всеки от тях.
Установи се от извършената и приета
експертиза, че партерният етаж не отговаря на изискванията за жилище като
светла част, поради което, въпреки, че се използва за живеене, това не е
достатъчно условие за обособяването му като жилище. Установи се и
обстоятелството, че гараж в процесния имот няма, въпреки че такъв е посочен от
страните, а помещението посочено като гараж представлява барче.
На следващо място, според вещото лице макар
първият жилищен етаж да има помещения и разпределение като на партера, то
същият е в груб строеж, не е довършен и би могъл да се използва, само ако се довърши,
/видно и от снимковия материал/. Настоящият състав кредитира заключението на
вещото лице като обективно, законосъобразно и изготвено от лице, притежаващо
необходимите специални знания в съответната област.
Ето защо съдът намира, че процесният делбен
имот е неподеляем, тъй като целият имот – партерният етаж и първият жилищен
етаж представляват един имот, от който не могат да се обособят реални дялове.
Поради гореизложеното
не може да се сподели становището на въззивника, че в имота има реално обособени
три обекта – партерен, първи жилищен етаж и гараж на партерния етаж. Изводите
за неподеляемост на процесния имот, до които е достигнал първоинстанционния съд
се споделят напълно от настоящия състав, а направените в тази връзка оплаквания
във въззивната жалба са неоснователни, тъй като са в противоречие със събраните
доказателства по делото.
Следва да се отбележи, че в първото
съдебно заседание от втората фаза на делбата, съделителите следва да изразят
становище за начина, по който да бъде извършена тя и да ангажират доказателства
в подкрепа на посочения от тях способ. Видно от материалите по делото,
единственият съделител, изразил становище относно способа за извършване на
делбата е Ф.И., а на това нейно искане не се е противопоставил никой от останалите
съделители. Останалите съделители не са посочили способ за извършване на
делбата в хода на цялото първоинстанционно производство. Единственото становище
в тази връзка е направеното от Ф.Ш. и Б.Ш. искане, в последното по делото заседание
пред районния съд, да получат общ дял от имота в размер на 2/8 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато
някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на
съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставки за извършване на
делбата чрез някой от останалите предвидени в закона способи, които предполагат
поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляеми
имоти.
В настоящия случай е налице възможност
делбеният имот да бъде поставен в един от дяловете. Претенция
за възлагане на делбения имот в законоустановения срок е направила само
съделителката Ф.И.Ш., като липсва противопоставяне на останалите съделители,
както и искане за възлагане от някой от останалите. Настоящият състав намира,
че са налице всички предпоставки за възлагане на имота по чл.349, ал.1 от ГПК. Имотът е неподеляем и има
жилищен характер, тъй като е безспорно, че предназначението на застрояването на
дворното място е жилищно, както и обстоятелството, че се използва за живеене и
то само от съделителката Ф.И.. Съсобствеността върху имота е възникнала при
условията на съпружеска имуществена общност и е прекратена със смъртта на
единия съпруг – общия наследодател Ш.М.Ш., чиято преживяла съпруга е Ф.И.Ш., като
тези обстоятелства са безспорни между страните, а и се установяват от
доказателствата по делото. От представената декларация от съделителката Ф.И. е
видно, че същата не притежава друг жилищен имот, а и това обстоятелство също не
е било оспорено от останалите съделители.
Поради това възраженията на въззивника, относно
възлагането на имота, съдът намира за неоснователни. Неоснователно е и оплакването
във въззивната жалба, че районният съд не е определил правната квалификация на
искането за възлагане и по този начин е нарушил правото на защита на
съделителите. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: целта на
делбата е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти,
когато това е възможно. С оглед на това законът предвижда различни основния,
при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да може да се възложи в дял на един
от наследниците, като специално са защитени правата на някои от тях - напр.
наследници, които са живяли с наследодателя при откриване на наследството,
преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо
жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено
жилище. Съгласно ТР № 1/2004г. наличието на предпоставките за възлагане на
имота по чл.288, ал.2 ГПК /отм./, аналогичен с чл.349, ал.1 от действащия ГПК изключва
разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, сега
чл.349, ал.2 ГПК. Конкуренцията на правните основания следва да се разреши
според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата
на чл. 349, ал.2 ГПК ще намери приложение, доколкото не са налице условията за
възлагане на основание чл.349, ал.1 ГПК. Нормата на чл.349, ал.1 ГПК съдържа
привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца.
Съгласно граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права
спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато
предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но не
и за преживелия съпруг. В този смисъл е Решение №72/08.06.2015г., постановено
по гр.д. №6017/2014г. на ВКС, първо г.о.
От значение е единствено имотът да е
придобит при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единият съпруг, като съделителят, предявил претенцията, е преживял
съпруг, който не притежава друго жилище – обстоятелства, които са налице в
процесния случай и не са били оспорени от никой от останалите съделители в хода
на цялото първоинстанционно производство.
Ето защо искането за възлагане на имота,
направено от Ф.И. е основателно, тъй като са налице всички изискуеми
предпоставки. Съделителката следва да заплати на всеки от останалите паричната
равностойност на притежавания от него дял, за уравняване на дяловете, която
равностойност според заключението на вещото лице възлиза на 9949,87 лв.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за присъждане на разноски, на въззивника такива не му
се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна
има право на разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради
което такива ѝ се дължат. Представен е списък на разноските, от който е
видно, че същите са в размер на 700 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №94/30.04.2019г.,
постановено по гр.д.№ 794/2017г. по описа на Районен съд Айтос, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Ф.Т.Ш. с ЕГН **********, да
заплати на Ф.И.Ш., с ЕГН ********** и Б.Ш.М., с ЕГН **********, сумата от 700 /седемстотин/
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение по
в.гр.д.№ 933/2019г. по описа на БОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.