О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№947
гр.
Пловдив, 15.05.2019 г.
Пловдивски
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми
състав в закрито заседание на 15.05.2019г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдията
Стефка Михова в.ч.гр.д. № 868/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр.
с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по
частна жалба подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********,чрез пълномощника юрисконсулт К.
Т., против определение № 2554/06.03.2019г.
на Пловдивския районен съд, 5-ти гр. състав, постановено по гр.д. №
8100/2018год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на постановеното по делото определение № 10981 от 26.10.2018г. в
частта му за разпределяне на разноските по делото. В жалбата се излагат
доводи,че съдът неправилно е възложил разноските в тежест на жалбоподателя, тъй
като предявеният от него иск е
следствие на злоупотреба с
процесуално право от страна на
ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение при
съзнанието, че възражението е просрочено.Искането от въззивния
съд е за отмяна на определението на ПРС и постановяване на ново, с което
разноските по делото се възложат в тежест на ответника М.В..
С писмения си
отговор М.В., чрез пълномощника си адв.Б., оспорва
жалбата и моли същата да се остави без уважение, с присъждане на сторените в
настоящето производство разноски.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото,
съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск предявен от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, против М. Й.В.,
ЕГН:********** , с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1048,66 лв.-
главница, представляваща незаплатена сума по Договор за кредит № CREX от 24.07.2007г. , сумата от 221,78 лв.-
договорна лихва за периода от 28.09.2007 г. до 30.01.2009 г. и сумата от 421,94
лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2007 г. до
21.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – по чл410 ГПК-14.01.2011 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 1076 от 27.01.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 895 по описа за 2011 г. на
ПРС.
В отговора на
исковата молба ответникът е оспорил предявения иск и е поддържал,че е
недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му.Заявил
е , че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, подаденото от него
възражение по чл.423 от ГПК е било просрочено, а търговското дружество недобросъвестно е премълчало този факт.
От събраните
писмени доказателства по делото е установено , че ищцовото
търговско дружество е предявило специалния установителен
иск по чл.422 от ГПК в изпълнение на
указанията дадени му по реда на чл.415,ал.1 от ГПК, след като с определение №391/16.02.2018г. по
в.ч.гр.д.№268/2018г., постановено в производство по реда на чл.423 от ГПК, ОС-Пловдив е
приел възражението на М.Й.В., против
Заповед № 1076 от 27.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 895 по описа за 2011г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. състав и спрял нейното изпълнение.
Така
постановеното определение от въззивния съд в
производството по чл.423 от ГПК е задължително за долустоящия
районен съд, който е бил длъжен да се съобрази с неговите констатациите, че
възражението е подадено от длъжника в
срок, да разгледа и разреши по същество пренесения пред него исков спор.
Независимо от
това процесуално задължение, исковият съд е ревизирал определението на
окръжният съд и неговите констатации,приел е, че въззивният
съд неправилно е преценил, че възражението
е било подадено от длъжника в срок , тъй
като същото било просрочено-подадено девет месеца след като длъжникът е узнал
за издадената срещу него заповед за изпълнение.По така изложените съображения с постановеното на 26.10.2018г. определение районният съд е прекратил
производството по делото , поради липса на правен интерес за ищеца от
предявяване на иска с оглед неподадено
от длъжника възражение в срок и осъдил ищцовото
дружество да заплати на ответника сторените по делото разноски на основание чл.78,ал.4 от ГПК.
Така
постановеното преграждащо определение от районния съд е влязло в законна сила
като необжалвано, поради което въззивният съд не може
да обсъжда неговата правилност.Пред него е пренесен само спора между
страните за дължимостта
на разноските по делото и законосъобразността на определението на районния съд
от 06.03.2019г., постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК , с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на определението от 26.10.2018г. в частта за разноските.
Решаващият
състав на съда намира,че първостепенният съд неправилно е ангажирал
отговорността на ищеца за репариране на направените от ответника разноски по
делото.
Недопустимото в
случая предявяване на иск, както е приел исковия първоинстанционен
съд, е следствие от превратното
упражняване на права от страна на ответника, който е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение при съзнанието, че възражението е просрочено. Дадените
указания от заповедния съд и последвалите действия на ищеца, произтичат от
неоснователните фактически и правни твърдения на ответника, поради което той
следва да понесе направените по делото разноски, в който смисъл е и
определение № 369 от 28.06.2018 г. по
ч.т.д. №1590/2018г. по описа на ВКС,ІІ т. отд.
Следователно
ответникът М.В. , след отмяна на обжалваното определение като неправилно,
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените в първоинстанционното
производство разноски за заплатена държавна такса в общ размер от 116,15 лева, както и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
след като съдът съобрази, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност и не е проведено открито съдебно
заседание. Юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 13, т. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 50 лв., което
се претендира за заплащане от ищеца с представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК, съставът на съда намира, че не следва да се присъжда, тъй като то
е предвидено само в случаите, когато е указана единствено тази правна помощ. В случая е видно, че
е осъществена и защита в исковия процес, в хонорара за което действие се
поглъща и този за изготвяне на документите по чл.13,т.2 от НЗПП.
По изложените
съображения, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2254 от 06.03.2019г. постановено по гр.д.№ 8100/ 2018г. по описа
на Пловдивски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК определение № 10981 от 26.10.2018г. по
гр.д.№8100/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта за разноските,
като
ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН:********** , да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, направените в първоинстанционното
производство разноски за внесена държавна такса в общ размер
от 116,15 лева , както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Й.В., ЕГН:********** , за присъждане на
направените по делото разноски.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.