Определение по дело №868/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 947
Дата: 15 май 2019 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300500868
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р   Е  Д   Е   Л   Е  Н   И   Е №947

гр. Пловдив, 15.05.2019 г.

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание на 15.05.2019г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 като разгледа докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.д. № 868/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2  вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано по частна жалба подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********,чрез пълномощника юрисконсулт  К. Т., против определение № 2554/06.03.2019г.   на Пловдивския районен съд, 5-ти гр. състав, постановено по гр.д. № 8100/2018год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото определение № 10981 от 26.10.2018г. в частта му за разпределяне на разноските по делото. В жалбата се излагат доводи,че съдът неправилно е възложил разноските в тежест на жалбоподателя, тъй като предявеният от него иск е  следствие  на злоупотреба с процесуално  право от страна на ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение при съзнанието, че възражението е просрочено.Искането от въззивния съд е за отмяна на определението на ПРС и постановяване на ново, с което разноските по делото се възложат в тежест на ответника М.В..

С писмения си отговор М.В., чрез пълномощника си адв.Б., оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение, с присъждане на сторените в настоящето производство разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната  жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен  контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

            Районният съд е бил сезиран с иск предявен от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********,  против М.  Й.В.,  ЕГН:********** , с правно основание чл.422 от ГПК   вр. чл. 415 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  1048,66  лв.- главница,  представляваща незаплатена сума по Договор за кредит № CREX от 24.07.2007г. , сумата от 221,78 лв.- договорна лихва за периода от 28.09.2007 г. до 30.01.2009 г. и сумата от 421,94 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2007 г. до 21.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – по чл410 ГПК-14.01.2011 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1076 от 27.01.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 895 по описа за 2011 г.  на ПРС.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск и е поддържал,че е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му.Заявил е , че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, подаденото от него възражение по чл.423 от ГПК е било просрочено, а търговското дружество  недобросъвестно е премълчало този факт.

От събраните писмени доказателства по делото е установено , че ищцовото търговско дружество е предявило специалния установителен иск по чл.422 от ГПК  в изпълнение на указанията дадени му по реда на чл.415,ал.1 от ГПК, след като  с определение №391/16.02.2018г. по в.ч.гр.д.№268/2018г., постановено в производство по реда на чл.423 от ГПК, ОС-Пловдив е приел  възражението на М.Й.В., против Заповед № 1076 от 27.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 895 по описа за 2011г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. състав и спрял нейното изпълнение.

Така постановеното определение от въззивния съд в производството по чл.423 от ГПК е задължително за долустоящия районен съд, който е бил длъжен да се съобрази с неговите констатациите, че възражението е подадено от длъжника  в срок, да разгледа и разреши по същество пренесения пред него  исков спор.

Независимо от това процесуално задължение, исковият съд е ревизирал определението на окръжният съд и неговите констатации,приел е, че въззивният съд  неправилно е преценил, че възражението е било подадено от длъжника  в срок , тъй като същото било просрочено-подадено девет месеца след като длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение.По така изложените съображения  с постановеното на 26.10.2018г.  определение районният съд е прекратил производството по делото , поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска  с оглед неподадено от длъжника възражение в срок и осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника сторените по делото разноски  на основание чл.78,ал.4 от ГПК.

Така постановеното преграждащо определение от районния съд е влязло в законна сила като необжалвано, поради което въззивният съд не може да обсъжда неговата правилност.Пред него е пренесен само спора между страните  за дължимостта на разноските по делото и законосъобразността на определението на районния съд от 06.03.2019г., постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК , с което  е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на определението от 26.10.2018г. в частта за разноските.

Решаващият състав на съда намира,че първостепенният съд неправилно е ангажирал отговорността на ищеца за репариране на направените от ответника разноски по делото.

Недопустимото в случая предявяване на иск, както е приел исковия първоинстанционен съд,  е следствие от превратното упражняване на права от страна на ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение при съзнанието, че възражението е просрочено. Дадените указания от заповедния съд и последвалите действия на ищеца, произтичат от неоснователните фактически и правни твърдения на ответника, поради което той следва да понесе направените по делото разноски, в който смисъл е и определение  № 369 от 28.06.2018 г. по ч.т.д. №1590/2018г. по описа на ВКС,ІІ т. отд.

Следователно ответникът М.В. , след отмяна на обжалваното определение като неправилно, следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в първоинстанционното производство разноски за заплатена държавна такса в  общ размер от 116,15 лева, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.  чл. 37 ЗПП врчл. 25, ал. 1 НЗПП, след като съдът  съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и не е проведено открито съдебно заседание. Юрисконсултско възнаграждение на основание  чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 50 лв., което се претендира за заплащане от ищеца с представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, съставът на съда намира, че не следва да се присъжда, тъй като то е предвидено само в случаите, когато е указана единствено тази правна помощ. В случая е видно, че е осъществена и защита в исковия процес, в хонорара за което действие се поглъща и този за изготвяне на документите по чл.13,т.2 от НЗПП.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ  определение № 2254 от 06.03.2019г.  постановено по гр.д.№ 8100/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ИЗМЕНЯ  на основание чл.248 ГПК  определение № 10981 от 26.10.2018г. по гр.д.№8100/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН:********** , да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, направените в първоинстанционното производство разноски за внесена държавна такса в  общ размер  от 116,15 лева , както и  юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева на основание   чл. 78, ал. 8 ГПК вр.  чл. 37 ЗПП врчл. 25, ал. 1 НЗПП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на  М.Й.В., ЕГН:********** , за присъждане на направените по делото разноски.
          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.